№ 591
гр. Ловеч, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500370 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.418,ал.4 ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Банка“ДСК“АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София,р-н „Оборище“,ул.“Московска“№19, представлявана от изпълнителните
директори Д.Д.М. и Д.Н.Н.,чрез старши юрисконсулт Д. М. П.,срещу Разпореждане
№404/16.07.2021г.,пост.по ч.гр.д.№600/2021г. по описа на РС-Троян,м частта,с която е отхвърлено
частично подаденото заявление за сумата от 75лв.,представляваща дължими заемни такси по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с №13/26446709,като неравноправна клауза и
противоречаща на ЗПК.
Възразява,че съдът е направил този извод без да изясни в пълен обем всички факти и
без да е дадена възможност на банката да поясни начина и основанието на формиране на тези
такси. Сочи,че с подписване на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на физически лица, кредитополучателят-ЕМ. Г. ИВ. е приел Общите условия на банката за
вида кредит и Общите условия за издаване и обслужване на плащанията с кредитни карти.
Съгласно чл.9 от договора кредитополучателят се е задължил да плаща такси, съгласно
действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните,които „Б“ДСК“АД прилага по извършени услуги на клиенти. Според чл.53 от ОУ за
издаването и обслужването на картата и за операциите, извършвани с нея, клиентът заплаща такси
съгласно тарифата.Тези Условия представляват неразделна част от договора и са представени със
заявлението. От приложените условия се установява,че при нереволвиране на определената в
общите условия минимална сума по кредита,длъжникът дължи такса в размер на 15 лв. Сочи,че в
случая кредитополучателят не е извършил 5 револвирания по кредита, за което дължи общо сумата
75лв.,съгласно т.2 от Условията. Жалбоподателят развива подробни съображения за наличие на
специфика при договорите за издаване и обслужване на кредитни карти с кредитен
лимит.Твърди,че за предоставения кредитен лимит се прилагат нормите на Закона за
потребителския кредит. По отношение на издаването и обслужването на кредитна та карта ,като
1
вид платежен инструмент, е приложим Законът за платежните услуги и платежните системи.
Обяснява,че като платежен инструмент кредитната карта се използва многократно за
идентификация на оправомощения й ползвател и за отдалечен достъп до предварително
уговорения кредитен лимит,с който инструмент могат да се извършват платежни
операции.Твърди,че уреждането на отношенията между банката и клиента във връзка с кредитната
карта са подчинени на два различни закони-ЗПК-в частта по отношение ползването на кредитния
лимит и ЗПУПС-в частта за ползването на платежния инструмент и извършването на платежни
операции с него.Въз основа н това заключава,че таксите за управление на картата,за теглене на
суми чрез АТМ и плащане с картата на ПОС устройство,описани в Условията за съответната карта,
представляват такси, свързани с ползването на самия платежен инструмент и не са свързани с
кредита.
Позовава се и на чл.53 от Общите условия,където е предвидено,че за издаването и
обслужването на картата и операциите ,извършвани с нея,клиентът заплаща такси,съгласно
Тарифата,действаща към момента на операциите. Затова счита,че нормата на чл.10а,ал.4 от ЗПК е
неприложима,а отношенията се уреждат по специалния ЗПУПС. Обяснява,че клиентът е бил
запознат с тези такси,те не са в противоречие със Закона и добрите нрави,тъй като по никакъв
начин не водят до оскъпяване на кредита.Това са такси за ползване на платежния инструмент и
няма основание да се приеме,че не се дължат на банката.
По изложените съображения моли да се приеме,че таксите в размер на 75лв.
представляват неразделна част от договора,уговорени са изрично в него и размерът им не е
променян. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част.
Окръжен съд Ловеч, като съобрази приложеното ч.гр.д.№600/2021г. по описа на РС-
Троян и становището на жалбоподателя, приема за установено следното:
По допустимостта на частната жалба.
За атакуваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 22.07.2021г.,а жалбата е
подадена на 29.07.2021г.-т.е.спазен е срокът по чл.275 от ГПК. Подадена е от надлежна страна и
срещу акт,подлежащ на обжалване съгл.чл.418, ал.4 от ГПК. С оглед на тези констатации съдът
приема,че частната жалба е допустима.
По същество.
Установява се,че пред РС-Троян е подадено заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК от
„Банка“ДСК“АД, с ЕИК ***, срещу ЕМ. Г. ИВ. от с.Терзийско,Ловешка област. Претенцията е за
вземане по Договор за револвиращ кредит за физически лица от 25.02.2019г. с издаване и
обслужване на кредитна карта. Уговорен е кредитен лимит в размер на 1000лв. В договора са
регламентирани условията за предоставяне на кредита- лихвен процент и предпоставките за
изменението му, годишният процент на разходите ,обезпечението на задължението и т.н. В чл.8
клиентът се е съгласил за издаване и ползване на кредитната карта да заплаща такси,съгласно
действащата към датата на събиране на таксите Тарифа за лихвите,таксите и комисионните,които
„Б“ДСК“АД прилага при извършване на услуги на клиенти.Договорът е подписан от двете
страни,както и изготвеният Погасителен план и ГПР към него,където не са предвидени такси.
2
Приложени са и Общи условия към договорите за издаване на кредитни карти с револвиращ
кредит на „Б“ДСК“АД. Заявителят се позовава на т.53 от тях,където е предвидено задължение на
кредитополучателя да заплаща такси за издаване и обслужване на картата и операциите с нея.
Приложени са и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти,където за
„невнесена минимална сума“ е предвидена такса в размер на 15лв. Към заявлението е приложена и
Покана-уведомление от „Б“ДСК“АД до Е.И. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
връчено му чрез ЧСИ на 16.04.2021г.
Заявителят твърди, че има вземане към И. в общ размер на 1545.28лв.,от който-
главница-997.46лв., дължима договорна лихва в размер на 460.91лв., за периода от 21.06.2019г.до
15.04.2021г., законна лихва11.91лв. за периода от 16.04.2021г. до 14.07.2021г., заемни такси в
размер на 75лв.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението-14.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. Моли да се присъдят и направените в производството
разноски.
Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на
„Банка“ДСК“АД, Пълномощни, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 25.02.2019г., с Погасителен план, Декларация от ЕМ. Г.
ИВ.,Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
на „Б“ДСК“АД, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Б“ДСК“АД,
Покана-уведомление за обявена предсрочна изискуемост,с придружително писмо и разписка на
ЧСИ за връчването на 16.04.2021г.
Образувано е ч.гр.д.№600/2021г.по описа на РС-Троян, по което с Разпореждане
№404/16.07.2021г. съдът е уважил заявлението за претенцията за главница, заедно със законната
лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното изплащане, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава,както и разноски съразмерно с уважената част от вземанията. Заявлението е
отхвърлено по отношение претенцията за такси в размер на 75лв.-представляваща претендирани
заемни такси. Първоинстанционният съд е приел,че таксите противоречат на нормата на чл.33,ал.1
от ЗПК, поради което е отхвърлил заявлението в тази част.
При произнасянето си въззивният състав съобразява,че по отношение критериите за
редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на
чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на
индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите
обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
В съответствие с изложеното съставът намира,че с настоящето заявление са изпълнени
изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и търсените
лихви. Посочено е основанието на вземането, дължимата главница, лихви и периодите,за които се
дължат. По отношение на тези вземания може да се приеме, че е налице формална редовност на
заявлението.
За таксите в заявлението е посочен единствено общият размер от 75лв., без пояснение
за какво се дължат. Едва в частната жалба се определя като такса за „нереволвиране на определена
3
в ОУ минимална сума по кредита“. Твърди се,че клиентът „не е извършил 5 револвирания по
кредита“, поради което на основание т.2 от Условията дължи тази сума. Като аргумент е изтъкната
и нормата на чл.53 от Общите условия,предвиждаща ангажимент за заплащане на такси за
издаване и обслужване на кредитната карта и операциите,извършвани с нея.
Съставът намира, че частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не може да се събират такси
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита-ал.2. Съгласно чл.58,ал. 2 от ЗКИ
разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за
случаите на предсрочно погасяване.
Тук в чл.1 от Договора изрично е предвидено, че кредитната карта се издава във връзка
с отпуснатия револвиращ кредит. Съгласно чл.1,ал.2 от Договора достъпът до предоставения
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,се осигурява чрез кредитна карта. От това
става ясно,че усвояването на сумата по кредитния лимит се осъществява посредством кредитната
карата. Тя представлява средството, чрез което се предоставя този вид платежна услуга.
Поддържането на тази карта съставлява част от договорния ангажимент и като дейност се отнася
към тази по усвояване и управление на кредита. Спецификата при начина на усвояване на
револвиращия кредит с кредитна карта,не отменя основната характеристика на договорното
отношение, свързано с предоставяне на кредит. При съобразяване на данните за
кредитополучателя, то безспорно същият попада под защитата на потребителите по см.на
чл.9,ал.3от ЗПК,съотв. §13,т.1 от ДР на ЗЗП. В този смисъл съставът не споделя опита на
жалбоподателя за обосноваване на неприложимост на ЗПК,а на ЗПУПС,тъй като тъй като не се
открива основание за изключване на тези отношения от общата уредба на потребителските
договори.
С оглед на изложеното съставът приема,че начисляването на такса за обслужване на
кредитната карта противоречи на императивната норма на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Кредиторът не
може да изисква заплащане на такси за поддържането й. Предвиждането на такава такса
противоречи на закона и добрите нрави и се явява неравноправна клауза.
От заявения с частната жалба аргумент,че таксата е за „нереволвиране на определената
минимална сума .. за 5 вноски..“ става ясно, че таксата е начислена поради неизпълнение на
задължение по договора за кредит за поддържане на минимална сума в кредитната карта,която да
служи за погасяване на текущо задължение. Или-основанието за начисляването й е наличие на
забава, в която хипотеза съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК кредиторът има право единствено на
законната лихва за времето на забавата. Определена така таксата на практика припокрива
дължимата лихва за забава при изпълнение на задължението за връщане на усвоената сума и явно
цели заобикаляне на ограничението на нормата на чл.33 от ЗПК.
По изложените съображения съставът приема, че уговорката за дължима такса в размер
на 75 лв. е неравноправна, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията в тази част.
4
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното Разпореждане №
404/16.07.2021 г., пост. по ч.гр.д.№600/2021 г. на РС-Троян, следва да се потвърди в обжалваната
част като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 404/16.07.2021 г., пост. по ч.гр.д.№600/2021г. на
РС - Троян, в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за вземане на „Банка“ДСК“АД с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Оборище“,ул.“Московска“№19,
представлявана от изпълнителните директори Диана Дочева Митева и Д.Н.Н.,чрез старши
юрисконсулт Д. М. П., срещу ЕМ. Г. ИВ. с ЕГН **********,с адрес в с.Терзийско,Ловешка
област,ул.“Найден Минков Стоевски“№61,в частта за претенцията за такси в общ размер от 75 лв.
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
25.02,2019г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5