РЕШЕНИЕ
№ 1399
гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502104 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *****, чрез юрисконсулт К. А., против решение № 147/22.05.2023 г.,
постановено по г.д. № 1623/2022г. по описа на Районен съд Карлово. С оплакване за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
постановено при нарушение на материалния закон и противоречащо на
събраните доказателства, жалбоподателят счита, че процесното вземане,
макар да е относно ел.енергия, не се явява периодично плащане. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата С. С. Б., ЕГН ********** заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
1
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК,
във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД против С. С. Б.. В исковата молба се
твърди, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.
27, ал. 1 от общите условия, при неплащане в срок на дължими суми,
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Твърди се, че на 13.02.2019 г. служители на дружеството
извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в гр. ***** и
представляващ ИТН *****. При същата електромерът бил подменен за
извършване на метрологична проверка и бил съставен Констативен протокол
№ 46/25.03.2019г. на БИМ. При извършената проверка било установено, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като в измервателната
верига било монтирано допълнително SMD съпротивление със стойност 471
Ω, непринадлежащо към електромера и водещо до манипулация на
метрологичните характеристики на електромера, като същия отчитал с грешка
минус 80,59 % от консумираната ел. енергия в обекта. На основание
2
установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.1 и чл.
51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството 2 електрическа енергия,
приети от КЕВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите условия на
разпределителното дружество, била издадена фактура №
**********/27.08.2019 г. на стойност 1189,31 лв. с падеж 09.09.2019г. На
клиента били начислени допълнително 6152 kWh за период от 71 дни – от
01.01.2019г. до 13.03.2019г., съгласно съставена справка за коригиране
сметката за електроенергия. Поради забава в заплащане на горепосочената
фактура, ответникът дължал законна лихва в общ размер от 366,39 лв. за
периода 10.09.2019 г. – 19.10.2022 г. Поради неплащане на дължимите суми
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Карлово за
вземанията си към С. С. Б.. Било образувано ч.гр.д. № 1354/2022 г., по което
била издадена заповед за изпълнение. Срещу Заповедта било депозирано
възражение в законовия срок, поради което за ищцовото дружество бил
налице правен интерес от предявяване на иск. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи следните суми: 1189.31 лева
– главница, представляваща стойността на допълнително начислена
електрическа енергия за периода 01.01.2019г. – 13.03.2019г., за което е
издадена фактура № **********/27.08.2019 г.; 366.39 лева – законна лихва за
забава за периода 10.09.2019г. – 19.10.2022г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
20.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита
исковете за погасени по давност. Заявява, че не е манипулиран електромерът
на имота. Сочи се, че ищецът едностранно коригирал сметката за ел. енергия
за периода от 01.01.2019г. до 13.03.2019г. и начислил сума от 1189.31 лв., за
което издал процесната фактура. Твърди се, че С. Б. не е била уведомена от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че ще проверява електромера и не
е присъствала при съставянето протокола. Счита, че за доставчика на
публична услуга/доставка на ел.енергия на крайните потребители/ не
съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се
обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
3
потребителите Общи условия. Тези клаузи били неравноправни по смисъла на
чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това били нищожни по силата на чл.146,
ал.1от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Ответникът моли съда да отхвърли иска и да й присъди разноските по делото.
С постановеното по спора решение № 147/22.05.2023 г., по г. д. №
1623/2022г. по описа на Районен съд Карлово , първостепенният съд е приел иска
за неоснователен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори между страните, че ищецът е краен снабдител съгласно чл.
98а от Закона за енергетиката, като осъществява дейността си въз основа на
Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане, които условия са утвърдени с решение на ДКЕВР №
ОУ13/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на 7
дружеството. Безспорно е също така, че през периода от 01.01.2019 г. до
13.03.2019 г., когато се твърди да е доставена от ищцовото дружество до
обект на ответника електрическа енергия и мрежови услуги, С. С. Б. е била
собственик на процесния имот в гр. *****.
От приложеното ч. гр. д. №1354/2022 г. по описа на РС Карлово е
видно, че по заявление на ищеца е издадена Заповед №717/25.10.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съдът е разпоредил
ответницата да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД: сумата
от 1189.31 лева – главница, представляваща стойността на допълнително
начислена електрическа енергия за периода 01.01.2019 г. – 13.03.2019 г. , за
обект на потребление, находящ се в гр. *****, ИТН *****; 366.39 лева –
законна лихва за забава за периода 10.09.2019 г. – 19.10.2022 г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 20.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от
31.11 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и
сумата от 50.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. Ищцовото
дружество е предявило в законовия едномесечен срок иск срещу С. С. Б..
4
Въз основа на съставения Констативен протокол № 46/25.03.2019 г.,
от страна на „ЕР Юг“ АД, е изготвена справка за корекция на сметката на
абоната, която станала основание за издаване на фактура №
**********/27.08.2019 г. на стойност 1189,31 лв. с падеж 09.09.2019 г. На
клиента са били начислени допълнително 6152 kWh за период от 71 дни – от
01.01.2019 г. до 13.03.2019 г.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно –
техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че на 13.03.2019 г.
представители на електроразпределителното дружество са извършили
проверка на електромер с Ф№ ********** . Установено е, че електромерът
измерва електрическата енергия с голяма грешка, която е извън класа му на
точност. Въпросният електромер е демонтиран и изпратен за извършване на
метрологична експертизна проверка. За направената метрологична
експертизна проверка в лаборатория на БИМ е съставен констативен
протокол № 46/25.03.2019 г. Установено е, че е извършен нерегламентиран
достъп до вътрешността на електромера и в измервателната верига на същия е
монтирана допълнително SMD съпротивление със стойност 471 Q, което не е
част от схемата на електромера. В резултат на извършената манипулация,
електромерът измерва потребената електрическа енергия с грешка 80,59%, т.
е. налице е неточно, частично измерване на ел. енергията. Неотчетеното
количество електрическа енергия е изчислено съгласно методиката, заложена
в чл. 48 т. 1 буква А и същата, според вещото лице, е приложена правилно.
Неизмереното количество електрическа енергия е остойностено съгласно чл.
51 ал. (1) от ПИКЕЕ и в съответствие с Решение Ц - 16/31.10.2018г. на КЕВР
за изменение на цените на електрическата енергия във връзка с изменение
цените на природния газ от 01.11.2018г. за ценови период до 30.06.2019г.
Няма данни кога е манипулиран въпросният електромер и няма как да бъде
установен началният момент на неточно измерване на потребената
електрическа енергия. Електромерът е произведен през 2016г., когато е
преминал оценка на съответствието със срок на валидност 6 години до 2022 г.
Преминал е успешно последваща периодична проверка през 06.2020 г. със
срок на валидност 6 години до 06.2026г. На електромера е поставен
изискуемия знак за направена първоначална проверка – СЕМ16/1383.
Настоящата инстанция също кредитира заключението на така
5
изготвената експертиза, като счита същата за пълна, обективна и даваща
отговор на поставените задачи.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали вземанията,
претендирани за процесния период 01.01.2019г.-13.03.2019г., за който е
издадена фактура с № **********/27.08.2019г. с падеж 09.09.2019, са
погасени по давност.
Настоящият състав счита за основателен релевирания от ответника С. Б.
довод за недължимост на вземането поради погасяването му по давност.
Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност
се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд, за
което не е предвидена друга давност, вземания за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и за други периодични
плащания /чл. 111 ЗЗД /. Процесното вземане е периодично такова и спрямо
него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
задължителните разрешения в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното
вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по
сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от
договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен
произход, задължителните разрешения на визирания по - горе тълкувателен
акт следва да намерят приложение спрямо него.
В случая процесните вземания са начислени за периода 01.01.2019 г. –
13.03.2019 г., а издадената фактура № **********/27.08.2019 г. на стойност
1189.31 лв. е с падеж 09.09.2019 г. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
19.10.2022г., а исковата молба е депозирана на 09.12.2022г. Тъй като не са
6
представени доказателства за спиране или прекъсване на давността, правилно
районният съд е достигнал до извод, че е настъпила предвидената в закона
погасителна давност по отношение претендираните вземания.
Предвид недължимостта на главното вземане, акцесорният иск за
лихва също следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на С. С. Б. сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 547
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/22.05.2023 г., постановено по г. д.
№ 1623/2022г. по описа на Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес управление: гр. *****, със законен представител – В. Р. К. и
Ж. П. С. да заплати на С. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, обл. *****,
адрес за получаване на съдебни книжа: гр. ***** сумата от 547 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7