Р Е
Ш Е Н
И Е № 1208
гр. Пловдив,24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
919/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 742/24.02.19г.на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 2354/17г.в частта му,с която са осъдени Г.А.М.,В.Н.М.,В.Н.М. и Н.Г.М. да заплатят на П.З.Й.-едноличен търговец с наименование ЕТ“Пепи-10-П.Й.“ на осн.чл.59,ал.1
от ЗЗД пропорционално на дела им,сумите както следва: 1676,36лв.за Г.М.; 3879,96лв.за Н.М. и по 2778,15лв.за В.М. и В.М.,с която ищцата се
обеднила,а ответниците обогатили,във връзка с извършени строително ремонтни работи на сграда с предназначение
баничарница,находяща се в ***********,която е била
продадена от ответниците с нот. акт № 67, том
ІІІ, дело 409/2014г.на нотариус
С. П.
Недоволни от решението са останали Г.А.М.,В.Н.М.,В.Н.М. и Н.Г.М. които считат същото в
атакуваните му части за неправилно и необосновано по подробно изложени в жалбата съображения.Молят въззивната инстанция да отмени
решението в тези му части и да постанови друго,с което да се отхвърлят
предявените против тях на осн.чл.59,ал.1 от ЗЗД искове.Ангажират доказателства.Претендират разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата П.З.Й. като едноличен търговец с наименование
ЕТ“Пепи-10-П.Й.“ чрез пълномощника си адв.Р.У. намира жалбата за неоснователна по
съображения,изложени в писмен отговор.Не ангажира доказателства.Претендира
разноски пред двете инстанции.
ПдОС,след преценка
на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е
допустима,подадена е от надлежни страни в законния срок,внесена е дължимата ДТ
и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.
Разгледана по същество същата е
частично основателна.
Производството е образувано по предявен от А.
Р. Й. като ЕТ
„Поли-10- А. Й.“ иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД против Г.А.М.,В.Н.М.,В.Н.М. и Н.Г.М..В хода на производството първоначалният ищец е починал
и на негово място е конституирана П.З.Й. като едноличен търговец с наименование ЕТ“Пепи-10-П.Й.“.
Първоначалният ищец твърди в исковата молба,че бил наемател на помещение
със застроена площ 30кв.м. и 50 кв.м. от дворно
място, намиращо се в ********** по силата на договор за наем,сключен през 2010 година,като наемодатели били ответниците.Този договор бил прекратен и впоследствие през 2012г.бил сключен нов,неформален договор за наем
на същото помещение.Излагат се твърдения,че по време на
действието на този неформален договор,през 2012 и 2013 година със знанието
на наемодателите и без тяхното
противопоставяне ищецът изградил допълнително помещение от 50 кв.м.към съществуващата
баничарница, която бил наел по
първоначалния договор за наем.В това
допълнително помещение поставил необходимото за дейността оборудване.За
изграждането на това ново помещение
ищецът бил извършил разходи в размер на 13130,26лв.Твърди се,че
със сумите за така извършените
строителни работи не е извършвано прихващане срещу наема.На няколко пъти ищецът
поискал от ответника Г.М. да му бъдат възстановени
разходите за построеното помещение от 50 кв.м.,но той отказвал.През 2014г.ответниците продали целия имот,ведно
с всички подобрения и приращения в него,като по този начин
се били облагодетелствали
за сметка на ищеца със
стойността на вложените от него
разноски,които били довели до подобрение
на вещта. Твърди се също
така, че ответниците са собственици на имота в квоти, които подробно са описани в уточняваща
молба от 17.03.2017г.Съобразно нея се претендират от ответниците следните суми: от Г.А.М.- 1969,53лв.,от Н.Г.М.–4595,59лв.,от В.Н.М.-3282,57лв. и от
В.Н.М.–3282,57лв.
Ответниците Г.А.М.,В.Н.М.,В.Н.М. и Н.Г.М. не оспорват
посочените в уточняващата молба квоти в съсобствеността,която са притежавали в
имота преди неговата продажба.Те обаче твърдят, че ищецът не е изградил цяло
помещение,а само е достроил един вече съществуващ навес и съобразно с това
оспорват размера на разходите,вложени по извършването на тези строително
ремонтни работи.Освен това поддържат,че построената от ищеца постройка е
незаконна,поради което те не се били обогатили за негова сметка,доколкото
постройката подлежала на премахване.Тази постройка не била предмет на
прехвърлителната сделка,с която ответниците продали имота и цената й не била
калкулирана в цената на тази сделка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че на
01.01.2010г.между Г.А.М. и ищеца А. Р. Й.– едноличен търговец с наименование
„Линдерман 90 – А. Й.“ бил сключен писмен договор за наем на помещение,
състоящо се от 30 кв.м.застроена площ и 50 кв.м. от дворно място в гр.
*********,като наемателят се задължил да използва помещението за
баничарница.Твърди се също и не се оспорва от ответниците,че този договор за
наем е прекратен с прекратяването на едноличния търговец и през 2012г.е сключен
друг,неформален договор за наем на същия обект между Г.М. и първоначалния ищец вече като ЕТ с фирма
„П.“.
С договор за продажба – нот. акт № 67, том ІІІ, дело 409/2014г. на нотариус
С. П. ответниците по делото продали на „Гербера“ ООД правото на собственост
върху поземлен имот с пл. № 1926 по кадастралния план на гр. К., представляващ
УПИ ІІІ-1926 в кв. 33, с площ от 2620
кв. м.,ведно с находящите се в него масивна едноетажна жилищна сграда и масивна
сграда търговски обект със застроена площ от 60 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в имота при цена от 28000 лв.(видно от представения НА. Между новия собственик на имота-„Гербера“ООД и ЕТ „*********“
бил сключен нов договор за
наем от 01.09.2014г. относно обекта,предмет
и на първоначалния – помещение за закуски,
находящо се в УПИ ІІІ-1926 кв. 33 с адрес ***********
По делото са представени и два броя разписки от ищеца във връзка с
твърденията му за извършени разходи по
изграждането на постройката.С първата от тях лицето К. С. К. посочва,че
в периода от 01.03 до 15.04.2013г.е извършило майсторска услуга на А. Р. Й. на
ул. ******поставяне на 30 кв.м. замазка и 40 кв.м. теракот на обща цена 1200
лева.С втората разписка от 15.04.2013г.Ж. И. Х. и И. Ж. Х. декларират,че са
получили от А. Й. парична сума от 5000 лева за изграждане на обект–баничарница
за следните дейности: кофраж,арматура,изливане на бетон,зидане с тухли,
изграждане на дървен покрив,мазилка,поставяне на покривна ламарина.Тези две
писмени доказателства са били оспорени по отношение на авторството им от
ответниците и в откритото от съда производство по оспорването им е изготвена и
приета съдебно-графологична експертиза и са разпитани лицата, посочени като
автори на разписките.Лицата,изготвили втората разписка –И. Х. и Ж. И.,са
потвърдили подписите си на нея,но заключението на вещото лице е категорично,че
нито те са автори на документа,нито лицето
К. К. е подписало другата разписка за сумата от 1200лв.Правилно
районният съд се е позовал на
заключението на вещото лице,като е приел,че и двата документа,посочени
по-горе,са неавтентични и ги е изключил от доказателствата по делото.
По делото е работила и СТЕ с основно
и допълнително заключение,разпитани са двама свидетели на ищеца: И. Х. и Ж.
И.,както и двама свидетели на ответниците: М. С.-зет на Н.М. и Д. М.-внук на
Г.М..
Районният съд е приел за безспорно,че наемателят А. Й. е извършвал
строително-ремонтни работи в процесния обект.Спорът е съсредоточен върху
количеството,вида и стойността на извършените строителни работи.
Според ПдРС не се доказва
твърдението на ищеца той да е
изградил изцяло допълнителното помещение от 50 кв.м.Като се е позовал на
свидетелските показания (св.Х. и И.,св.С.) е приел,че след наемането на обекта
ищецът всъщност е преустроил стар навес, който е бил превърнат в помещение за
търговска дейност,в каквато насока са били твърденията на
ответниците.Т.е.прието е,че процесното помещение не е изцяло новоизградено,а
доизградено,като е ползван съществуващ навес и при ремонта само са били
измазани съществуващите три стени и е била изградена само лицевата стена, върху
която била монтирана и дограма. Не се установявало да са извършвани работи по
изливане на бетонова подова плоча,а само,че е направена циментова замазка на
пода.Установява се наковаването на вътрешна дървена ламперия, както и подмяна
на покривната конструкция, а също и други довършителни работи,като замазване на
стени и боядисване.Съдът е приел също,че са извършвани и действията за
поставяне на електрическа и водопроводна инсталация,доколкото не се доказало
такива да са съществували преди ремонта в стария навес.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
извършените строително ремонтни работи към 2013г. по пазарни цени, включващи
цена на материали и труд е 13130,26 лв.
с ДДС. Пазарната стойност на имота към месец юли 2014г. (когато е бил продаден)
възлиза на 31063 лв. без пресмятане на извършените подобрения и 43314 лв. с
включването им.Т.е.увеличената пазарна стойност на имота е 12551лв.
Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка районният съд е
стигнал до извод за частична основателност на претенциите на ищеца.Правилно е квалифицирал иска като такъв
по чл.59,ал.1 от ЗЗД, според който извън случаите на неоснователно обогатяване
по чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Приел е за установено,че докато е бил
наемател,едноличният търговец е извършил описаното преустройване на
съществуващия навес в помещение,годно да функционира като търговски обект и
извършените разходи са повишили стойността на вещта.Приел е също,че след като
постройката е съществувала към момента,когато ответниците са прехвърлили
собствеността върху имота,тя е била включена в цената, тъй като имотът е
прехвърлен заедно със съществуващите в него сгради и подобрения.Така е стигнал
до извода,че ответниците са се обогатили за сметка на едноличния
търговец.Районният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответниците
относно законността на сградата,като е изложил мотиви,че не са събрани данни
същите да са сигнализирали компетентен орган за незаконно строителство и да са
поискали премахването му и дори нещо повече- докато са били собственици,са
получавали граждански плодове от вещта,тъй като им е плащан наем.От това
следвало, че ищецът има право да получи по-малката от сумата между разходите и
увеличената стойност на вещта, която ще бъде еквивалентна на размера на
обедняването.
Първостепенният съд е приел също,че няма конкретни доказателства за
стойностите на извършените работи,поради което за определянето им е ползвал
заключението на вещото лице.Доколкото обаче е прието за установено,че при
изграждането са били използвани съществуващи стени и бетонни пояси и не се
доказвало изливането на нова бетонова плоча,а само направата на циментова
замазка,съдът е изключил от стойността на разходите тези суми,които са посочени
в т.1-6 включително от таблицата на вещото лице,чийто сбор е 1802,62лв.(лист
147 от първоинст.дело).Приспаднал е и разходите,направени за обшивката на
ламперия по външна козирка – 215лв., посочени в т.13 от таблицата, тъй като не
се доказало тя да е направена по възлагане на едноличния търговец.Така от
общата стойност на разходите определени от СТЕ в размер на 13130,26 лв.са
извадени 2017,62 лв.и стойността на
направените разходи е определена на 11112,64 лв.Тъй като тази стойност била
по-малка от увеличената стойност на вещта (12551 лв.),тя следвало да се присъди
в полза на ищцата,като се разпредели съобразно квотите на ответниците в
съсобствеността.
Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд,като намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба доводи.
На първо място относно твърдяното процесуално нарушение на ПдРС,изразяващо
се в необсъждане на наведеното от ответниците възражение относно наличието на
договорна клауза,изключваща отговорността им по иска, следва да се отбележи
следното:
Действително между страните е сключен договор за наем на недв.имот от
01.01.10г.,в който изрично е записано (чл.7 от същия),че наемодателят не се
задължава да поема или заплаща ремонти и
подобрения,извършени от наемателя по време и след изтичане на договора.В случая
обаче следва да се има предвид,че ищецът в качеството си на наемател е държател
на вещта,което го приравнява на недобросъвестния владелец,а той от своя страна
по отношение на направените подобрения-на добросъвестния владелец при условията
на чл.74,ал.2 от ЗС.Отношенията между държателя-подобрител и собственика се
уреждат съгл.ТР № 85/68г.на ВС съобразно договореното между тях и едва при
липсата на уговорка-по правилата на гестията и неоснователното обогатяване.В
случая липсва такава уговорка между ответниците като наемодатели и ЕТ „*******“в сключения между тях неформален
договор за наем от 2012г.Такава уговорка се е съдържала в предишния договор за
наем от 2010г.,но този договор е бил сключен между ответниците и ЕТ“**********“
и е бил прекратен с прекратяването на едноличния търговец.Неоснователно е
възражението на въззивниците,че по времето,когато са извършени процесните подобрения,е действал
първоначалния договор за наем от 2010г.
На второ място в жалбата се
твърди,че в първоинстанционното решение не е коментирано обстойно
повдигнатото от жалбоподателите възражение за незаконност на процесната сграда
и съответно на извършените СМР-та,тъй като липсвали каквито и да било
строителни книжа.Цитират се ППВС № 6/1974г. и решения на ВКС в тази
връзка,според които незаконните строежи не се заплащат като подобрения,освен
ако собственикът на имота не желае да ги запази,а дори да желае това,при
определяне на стойността им се държи сметка за евентуалното им запазване.Според
жалбоподателите те не били изразили желание да запазят постройките,тъй като
това желание следвало да бъде изрично,а не конклудентно.
По делото се установява,видно от изготвената пред въззивната инстанция
СТЕ,че извършеното дострояване на съществуващия навес в помещение,годно за търг.дейност,е извършено
без строителни книжа.Построеното помещение на осн.чл.92 от ЗС по силата на
приращението е собственост на ответниците.Обстоятелството,че претендираните от
ищеца подобрения са извършени без строителни книжа обаче не го лишава от
правото да иска заплащането им.По въпроса за подобренията,представляващи незаконни
строежи,в т.II-7 на цитираното по-горе ППВС е
посочено,че незаконните строежи не се заплащат като подобрения,ако подлежат на
премахване,освен ако собственикът на имота желае да ги запази,като при
определяне на стойността им се държи сметка
за евентуалното им премахване.
Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от
техническите органи съгласно разпоредбите на действащото
законодателство.Незаконният строеж подлежи на премахване,когато има
издадено предписание за това от компетентните
органи-в този смисъл са решение № 308/30.10.12г.на ВКС по гр.д.№271/12г.,Първо
г.о.,решение № 315/25.10.12г.по гр.д.№ 1189/11г.на ВКС,Първо г.о.,в което е
посочено,че следва да има не само
констативни протоколи за незаконно строителство (без строително разрешение),но
и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне.В случая не се твърди и няма
доказателства да е издадена и влязла в сила заповед за премахване на
извършените СМР в процесния имот като незаконно.Нещо повече,ответниците,докато
са били собственици,са получавали гражданските плодове от вещта под формата на
наем.Въззивникът Г.М. е бил свидетел на извършените СМР,като нито той,нито
останалите собственици са подавали молби за събаряне на постройката до
компетентните органи.Не само това-впоследствие те са се разпоредили с тях
така,както е отразено в договора за
продажба,обективиран в цитирания НА от 2014г.От изложеното се налага извода,че
не се доказва помещението,представляващо незаконен строеж,да подлежи на
премахване,поради което и не е необходимо изследване на въпроса дали
собствениците на имота са искали да го запазят,нито да се определя стойността
на имота като се държи сметка за евентуалното премахване на постройката.
Относно размера на обезщетението-пред въззивната инстанция е изготвена ССЕ,от
която се установява,че извършените СМР не са осчетоводени в счетоводството на ЕТ и няма документи за
извършени плащания на съответните СМР-та,но това не означава,че такива
строително-ремонтни работи не са извършвани,а само,че ЕТ не е водел редовно счетоводството
си и съответно не ги е осчетоводил.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недоказаност на конкретно
извършените СМР,тъй като огледа,извършен
от вещото лице във връзка със СТЕ,бил станал 4-5 години по-късно,като не било
ясно дали сградата е запазена в същия вид и съответно посочените от ищеца СМР
са извършени от него.От разпита на свидетелите,включително тези на ответниците
е видно,че след като е направен ремонта от ищеца, не се споменава да са
извършвани каквито и да било други ремонтни дейности на помещението-нито от
ищеца,нито от друго лице,поради което правилно
първостепенният съд е приел,че след като страните не спорят относно
извършването на ремонта и няма конкретни доказателства за стойностите на извършените работи, следва за определянето им да се
ползва заключението на вещото лице.
Основателни са обаче възраженията на въззивниците,че ПдРС,след като е
изключил част от претендираните разходи,посочени в т.1-6 и т.13 от заключението
на СТЕ,неправилно е приел,че увеличената стойност на имота не се променя.В тази
връзка следва да се има предвид
допълнителното заключение на СТЕ,изготвено по въззивното дело,от което се
установява,че увеличената стойност на имота след приспадането на сумите по дейностите по т.1-6 и т.13 от таблицата на л.147 от
първоинст.дело,е в размер не на 12251лв.,(както е прието в доп.заключение на
СТЕ,работила в първата инстанция),а в размер на 10787,66лв.с ДДС.
При това положение на ищеца,като държател(наемател)на чужд имот,предприел
извършването на строително-ремонтни дейности,се дължи обезщетение за процесните
подобрения,което следва да се определи по правилата на неоснователното
обогатяване,като дължимата стойност на подобрителя е тази,с която са се
обогатили ответниците в резултат на извършените в имота подобрения,с които се е
увеличила стойността на имота.Т.е.при така предявения иск на основание
чл.59,ал.1 от ЗЗД като обезщетение на ищеца се дължи по-малката сума между
обедняването-11112,64лв.и обогатяването-10787,88лв.В случая увеличената
стойност на имота е по-малка от разходите
за СМР,направени от ищеца и
именно тази сума-10787,66лв. следва да се присъди в полза на ищците,като
се разпредели съобразно квотите на ответниците в съсобствеността.
Предвид това следва да се отмени решението на ПдРС в обжалваните му части и
следва да се постанови друго,с което да се осъдят ответниците да заплатят на
ищеца както следва: Г.А.М. – 1627,33лв., В.Н.М. –2696,91лв.,В.Н.М. - 2696,91лв.
и Н.Г.М. – 3766,50лв.
Разноски:
При присъждане на разноските съдът
отчита освен изхода на делото също и че решението на първоинстанционния съд е
обжалвано частично и в една част-отхвърлителната,същото е влязло в сила,съответно и досежно част от
присъдените разноски.
Така на ищцата-въззиваема следва да се присъдят разноски съобразно чл.78,ал.1
от ГПК в размер на 911лв.за първата инстанция и в размер на 776,60лв.за втората
инстанция,или общо в размер на 1687,60лв.
На ответниците-жалбоподатели се дължат разноски на осн.чл.78,ал.3 от ГПК в размер на 236,47лв.пред първата инстанция и в размер на
46лв.пред въззивната инстанция,или общо в размер на 332,47лв.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 742/24.02.19г.на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 2354/17г.в частта му,с която е осъден Г.А.М.,ЕГН-********** *** да заплати на
П.З.Й.-едноличен търговец с
наименование ЕТ
„********“,ЕИК
20199757 на
осн.чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата 1676,36 лв.,с която ищцата се
обеднила,а ответниците обогатили,във връзка с извършени строително ремонтни работи на сграда с предназначение
баничарница, находяща се в ***********,която е била продадена от ответниците с нот. акт
№ 67, том ІІІ, дело
409/2014г.на нотариус С. П.,в частта му,с която е осъдена В.Н.М.,ЕГН-********** да заплати на П.З.Й.–едноличен търговец с наименование ЕТ „******.“,на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 2778,15 лв.,с
която ищцата се обеднила, а ответниците обогатили, във връзка с извършени
строително ремонтни работи на описаната по-горе сграда с предназначение баничарница, находяща се в гр. К.,продадена от ответниците с нот. акт
№ 67, том ІІІ, дело
409/2014г.,в частта,с
която е осъдена В.Н.М.,ЕГН-********** да заплати
на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10 – П.Й.“ на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 2778,15 лв.,с
която ищцата се обеднила, а ответниците обогатили, във връзка с извършени
строително ремонтни работи на описаната по-горе сграда с предназначение баничарница, находяща се в гр. К., която
е била продадена от ответниците с нот. акт № 67, том ІІІ, дело 409/2014г.,както и в частта,с която е
осъдена Н.Г.М.,ЕГН-********** да заплати на едноличния търговец на осн.чл.59,ал.1 от ЗЗД сумата от 3879,96лв., с която ищцата се
обеднила,а ответниците обогатили,във връзка с извършени строително ремонтни работи на сграда с предназначение
баничарница, находяща се в гр. ************, която е била
продадена от ответниците с нот. акт № 67, том
ІІІ, дело 409/2014г.,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.А.М.,ЕГН-********** ***
да заплати на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. **********, на
осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата
от 1627,33(хиляда шестстотин двадесет и седем лв.и 33 ст.), с която ищцата се
е обеднила, а ответниците обогатили, във връзка с извършени
строително ремонтни работи на сграда
с предназначение баничарница,
находяща се в гр. **********, която е била продадена от ответниците с нот. акт
№ 67, том ІІІ, дело
409/2014г. на нотариус С. П.
ОСЪЖДА В.Н.М.,ЕГН-**********,***
да заплати на П.З.Й.– едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ************, на осн.
чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 2696,91лв. (две хиляди
шестотин деветдесет и шест лв.и 91 ст.),с която ищцата се
обеднила, а ответниците обогатили, във връзка с извършени строително ремонтни работи на сграда
с предназначение баничарница,
находяща се в гр. ****************, която е била продадена от ответниците с нот. акт
№ 67, том ІІІ, дело
409/2014г. на нотариус С. П;
ОСЪЖДА В.Н.М.,ЕГН-**********,***
да заплати на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ************, на осн.
чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 2696,91лв. (две хиляди
шестотин деветдесет и шест лв.и 91 ст.),с която ищцата се
обеднила,а ответниците обогатили, във връзка с извършени строително ремонтни работи на сграда
с предназначение баничарница,
находяща се в гр. **************, която е била продадена от ответниците с нот. акт
№ 67, том ІІІ, дело
409/2014г. на нотариус С. П.
ОСЪЖДА Н.Г.М.,ЕГН-**********,***
да заплати на П.З.Й. – едноличен търговец с наименование
ЕТ„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
***************, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 3766,50лв.(три хиляди седемстотин шестдесет и шест лв.и 50 ст.),с която ищцата се
обеднила,а ответниците обогатили,във връзка с извършени строително ремонтни работи на сграда с предназначение
баничарница, находяща се в *************, която е била продадена от ответниците с нот. акт
№ 67, том ІІІ, дело
409/2014г. на нотариус С. П.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 742/24.02.19г.на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 2354/17г.в частта му за разликата над уважената сума от
1627,22лв.,която е осъден Г.А.М.,ЕГН-********** да заплати на П.З.Й.– едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК 20199757, до
сумата от 1676,36
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 742/24.02.19г.на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 2354/17г.в частта му за разликата над уважената сума от 2696,91лв.,която е осъдена В.Н.М.,ЕГН-********** да заплати на П.З.Й.– едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК 20199757, до
сумата от 2778,15
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 742/24.02.19г.на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 2354/17г.в частта му за разликата над уважената сума от 2696,91лв.,която е осъдена В.Н.М.,ЕГН-********** да заплати на П.З.Й.– едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК 20199757, до сумата
от 2778,15
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 742/24.02.19г.на
ПдРС,10-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 2354/17г.в частта му за разликата над уважената сума от 3766,50лв.,която е осъдена Н.Г.М.,ЕГН-********** да заплати на П.З.Й.– едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК 20199757, до
сумата от 3879,96
лв.
ОСЪЖДА Г.А.М.,ЕГН-**********,В.Н.М.,ЕГН-**********,В.Н.М.,ЕГН-********** и Н.Г.М.,ЕГН-********** да заплатят на П.З.Й.– едноличен търговец с наименование ЕТ
„Пепи-10–П.Й.“,ЕИК 20199757 сумата от 1687,60лв.(хиляда шестотин осемдесет и седем
лв.и 60 ст.)разноски по съразмерност за двете инстанции,от които 911лв.за първа
инстанция и 776,60лв.за втора инстанция.
ОСЪЖДА ЕТ „Пепи-10–П.Й.“,ЕИК
20199757 да заплати на Г.А.М.,ЕГН-**********,В.Н.М.,ЕГН-**********,
В.Н.М.,ЕГН-********** и Н.Г.М.,ЕГН-********** сумата от 332,47лв.(триста тридесет и два лв. и 47 ст.) разноски по
съразмерност пред двете инстанции,от които 236,47лв.за първа инстанция и
46лв.за въззивната инстанция.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: