ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
12.11.2018г. гр.Бургас
Бургаският районен съд, 48
наказателен състав, в закрито заседание, проведено
на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: К. С.
като разгледа докладваното
от съдия К. С. НЧД №4660 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
4 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на С.Я.П., в качеството му на управител на „Феста-
3” ООД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ., срещу Постановление от 13.08.2018г. на БРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП №3251ЗМ- 341/2017г. по описа
на 02 РУ на ОДМВР- Бургас, пр.пр. №3873/2017г. по описа на БРП, пор. №3000/2017г.
по описа на БРП, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на горепосоченото
постановление. Твърди се, че между представителите на двете дружества-
наемодател и наемател са съществували спорове и конфликти, породени от размера
на наемната цена и начина й на заплащане и съответно неговото отчитане чрез
разходни документи. Посочено е, че причина за възникването на конфликти се
явява и начинът на заплащане на сметките за електрическа енергия и за потребена вода в обекта. Твърди се, че така установените
отношения между страните представляват мотив собственикът на имота М.Я. да вземе решение за предприемане на противоправни
действия по възвръщането на собствеността върху отдадения под наем обект.
Посочено е, че в хода на досъдебното производство не са изследвани обстоятелства
във връзка с възвръщането на владението върху имота от страна на собственика
му. Посочено е, че не са разпитани свидетели по делото, чиито показания имат
отношения по случая. Иска се отмяна на обжалваното постановление за
прекратяване на наказателно производство и връщане на делото на БРП за
допълнително разследване.
Съдът, след като се запозна с всички
материали приложени по горепосочено досъдебно производство и обсъди доводите на
жалбоподателя, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице и в законоустановен 7-дневен срок, видно от приложена разписка за връчване
на съобщение /стр.139/. Същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
съществото на спора жалбата се явява неоснователна, поради следните
съображения:
С горното Постановление от
13.08.2018г. на прокурор при БРП е прекратено наказателното производство по ДП
№3251ЗМ- 341/2017г.по описа на 02 РУ на ОДМВР- Бургас, пр.пр. №3873/2017г. по
описа на БРП, пор. 3000/2017г. по описа на БРП, водено срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В
мотивите си представителя на държавното обвинение е приел, че от събраните по
делото доказателства следва да се приеме, че се касае за гражданскоправни
отношения между свидетелите Ж.Д. и
С.П. от една страна и свидетеля М.Я. от
друга, като не е налице осъществено от обективна и от субективна страна
инкриминирано деяние. Посочено е, че условие за да се приеме, че е осъществен
съставът на самоуправство, е наличието на имуществен
правен спор между страните. БРП е приела, че в процесния
случай няма индиции действията на М.Я. да са предпоставени от инициран
от насрещната страна правен спор. Посочено е, че същата като собственик на отдадения
под наем имот, има правото да подава заявления за спиране захранването с
електроенергия и с вода. Прокурорът е достигнал до извод, че действията по
смяна на ключалките на вратите не могат да бъдат характеризирани като самоуправни поради обстоятелството, че са извършени след
изнасянето на наемателя от имота. Горното представителят на обвинението е
приел, че представлява прекратяване от двете страни на наемния договор с конклудентни действия
В настоящото съдебно производство
съдът извършва проверка на обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното преследване.
Съдебният контрол е ограничен до проверка за наличието на предвидените в закона
процесуални пречки, каквито представляват наличието на общите основания за
прекратяване на наказателно производство по чл.24, ал.1 или специалното
основание- недоказаност на обвинението. Съдебният контрол върху досъдебното
производство в хипотезата на чл.243 от НПК е всеобхватен и се взема предвид
доказателствената стойност на събраните доказателства, обстоятелството дали са
събрани по надлежния ред, и дали са спазени всички принципи на процеса в тази
фаза на наказателното производство.
С оглед компетентността на съда в
настоящото производство, следва да се приеме следната фактическа обстановка:
Наказателното производство е
образувано на 05.05.2017г. по повод на подадена жалба от С.П., като управител
на „Феста- 3” ООД, ЕИК:.,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ..
Посочено е, че на 15.09.2016г. между горното дружество и „Феликс ентъртейнмънт” ЕООД, ЕИК:.,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, .,
срещу TVMIX, представлявано от М. О. Я.-
Управител, е сключен договор за наем за отдаването под наем на търговски обект,
представляващ заведение за хранене, с търговско наименование „Murphy”, с РЗП от 195 кв.м. и прилежаща към заведението площ,
находящо се в гр.Бургас, ., изградено
в парцел III- 671, с площ от 450 кв.м., за срок от 4 год., при наем
от 600 лв. месечно. В чл.7, ал.3 от договора страните са постигнали съгласие
наемателят да заплаща всички консумативни разходи, свързани с експлоатацията на
имота според показанията на монтираните в обекта контролни измервателни уреди.
Уговорено е между страните, че договорните отношения със СОТ, интернет
доставчици и във връзка с категоризацията на имота се прехвърлят на фирмата на
наемателя. С Анекс от 16.09.2016г. е предоговорена
наемната цена на 3500 лв. месечно.
От извършените по приложеното
досъдебно производство разпити на свидетелите Ж.
Д.- съдружник в дружеството- наемател и С.П.- управител на
дружеството- наемател, се установяват протеклите търговски отношения между
двете дружества- съконтрахенти. Свидетелите посочват,
че на 02.05.2017г. са установили, че водозахранването
на обекта е прекъснато от страна на „ВиК- Вургас”. Свидетелят Ж.Д.
твърди, че по повод на подадено на същата дата писмено заявление до водопреносното дружество й е отговорено писмено след около
седмица, че захранването в обекта е прекъснато по искане за спиране на водата
от М.Я., в качеството й на собственик на обекта. Свидетелят С.П.
излага същите факти в показанията си, като посочва, че многократно търсил по
телефона свидетеля М.Я. за
да получи обяснение за извършеното, без да е успял да се свърже с нея. Твърди
се, че заведението е работело добре и е имало уговорени резервации до края на
месеца. Свидетелите Ж.Д. и
С.П. установяват, че на следващия ден- 03.05.2017г. в заведението е извършена
проверка от Българска агенция по безопасност на храните, Областна дирекция по
безопасност на храните. Видно от приложените писмени доказателства- констативен
протокол №8651/04.05.2017г. проверката е извършена по повод на постъпил сигнал
с вх. №228/02.05.2017г., че водата в обекта е спряна и същият продължава да
работи. Представена е извадка за сигнал с горепосочения номер, подаден от
лицето Я.. Дадено е писмено обяснение, че обекта не работи. И
двамата горепосочени свидетели твърдят, че от момента на проверката от страна
на Областна дирекция по безопасност на храните са достигнали до извод, че
работата им в обекта е невъзможна, поради което са взели решение да напуснат
заведението и са предприели действия по изнасяне на оборудването и
обзавеждането. Свидетелят С.П. посочва, че решението е било мотивирано от това,
че са приели, че „явно Я.
нямаше да ни позволи да работим”. Изложени са обстоятелства във връзка с
напускането на търговския обект от дружеството- наемател.
Като свидетел по досъдебното
производство е разпитана М.
Я.-
управител на дружеството- наемодател, която посочва обстоятелства във връзка с
възникналите договорни отношения между двете дружества. За процесното
събитие посочва, че на 24 или на 25.03.2017г. е получила телефонно обаждане от
свидетеля С.П., който я уведомил, че в търговския обект има теч, следва да се
направи ремонт и е поискал М.Я.,
като собственик, да входира до „ВиК-
Бургас” заявление за спиране на водата в обекта, за да се извърши ремонтът.
Твърди, че не е извършвала оглед на имота, като направо е пуснала заявление до
водния оператор за спиране на водата. Също така посочва, че на 05.05.2017г.
докато минавала случайно покрай заведението е установила, че от същото се
изнася оборудване и се товари в паркиран наблизо камион. На въпроси към С.П. за
причините за това е получила отговор, че наемателят се изнася. Твърди, че е
установила нанасени щети в обекта, подробно описани в
протокола за разпит и за които е представен снимков материал. Сезирала е
органите на реда, както и е подала жалба до БРП.
Видно от постановление от 28.07.2017г.
на прокурор при БРП е отказано да се
образува досъдебно производство във връзка с твърдяно унищожаване/ повреждане
на имущество, собственост на М.Я..
Като свидетел в досъдебната фаза е
разпитан Ф. Д.-
съпруг на Ж.Д., който посочва, че са съществували конфликтни отношения
между наемател и наемодател във връзка с предходно развили се взаимоотношения
между страните. Потвърждава изложените обстоятелства от свидетелите Ж.Д. и С.П., като посочва, че след проверката от Агенция по
безопасност на храните е затвърдено убеждението, че М.Я.
има намерение нелоялно да развали договора. Твърди, че след направено проучване
са установили контакт с предходен наемател на обекта, който е посочил, че
подобни действия М.Я. е
извършила и спрямо него, както и е сменила ключалките на заведението, с което й
е ограничила достъпа и е попречила да си прибере вещите. Свидетелят посочва, че
са предприели напускането на обекта за да си спасят имуществото. Твърди, че
докато са изнасяли вещи от заведението е пристигнала М.Я., която не е дала отговор за причината, обусловила
подаването на заявление за спиране на водозахранването.
Посочва, че на следващия или на по- следващия ден, около 5 ч. сутринта е
получил обаждане от СОТ за установено проникване в имота, като при посещение на
място от екип на охранителната фирма са установили М.Я.,
заедно с ключар, сменящ ключалките в ресторанта. Твърди, че са налице неуредени
договорни отношения между двете дружества.
Проведени са очни ставки между
свидетелите Ж.Д. и
М.Я. и между Ф.Д. и
М.Я., в които са потвърдени защитаваните от всяка една от
страните позиции по казуса.
С оглед на гореизложеното, след
преценка на събраните и процесуално годни доказателства по делото обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на проведеното обективно, всестранно
и пълно разследване, настоящият съдебен състав намира, че по съществото на
спора обжалваното постановление се явява правилно и законосъобразно.
Съображенията за това са следните:
Законоизискуема
предпоставка за квалифицирането на едно деяние като самоуправно
действие е наличието на възникнал спор за имуществено право между страните.
Правният спор, породен от насрещната страна по правоотношението, представлява
условие за извършването на самоуправство. Изпълнителното
деяние на самоуправството се изразява в
осъществяването на оспореното от другиго право. В съдебната практика на ВКС е
посочено, че не е възможно самоуправството да се
осъществи, ако деецът не е внесъл противоправно промяна
в съществуващото положение под предлог, че осъществява свое оспорвано му от
другиго право. Открояват се два момента- претендирано
право от дееца и действия по неговото самоволно осъществяване не по установения
от закона ред за това. Престъплението е умишлено, като умисълът на дееца
обхваща представа относно нарушаването на установения правов ред за упражняване
на субективни граждански права и водещ до промяна на фактическото положение и
от друга страна включва и представа за липсата на съгласие за тази промяна у
засегнатото лице.
В случая не са налице предвидените от
закона условия, за да се квалифицира процесното деяние
като самоуправство по чл.323, ал.1 от НК, както
правилно е приел представителят на държавното обвинение. От ангажираните по
делото доказателства не може да се приеме, че е налице правен спор между двете
търговски дружества във връзка с ползването на търговски обект. Налице е
договорно правоотношение между дружеството- наемодател и дружеството- наемател,
чието нарушаване влече гражданскоправни последици. Не
може да се приеме, че изложеното от свидетелите Ж.Д.,
С.П. и Ф.Д. за поставяните от свидетеля М.Я.
искания относно размера и начина на заплащане на наемната цена и депозита и
отношения по повод на прехвърлянето на партидите за електроенергия, вода и др.
следва да се приемат за спор по смисъла на чл.323, ал.1 от НК. Спорът възниква
при изразено несъгласие от насрещната страна, като е необходимо изричното
несъгласие в тази насока. Неточното изпълнение на договорни отношения от страна
на търговско дружество не е в състояние да доведе до ангажиране на
наказателната отговорност на управителя му, с оглед на личния й характер. Не са
изложени никакви твърдения за спор относно упражняването на фактическата власт
върху обекта. Както правилно е посочил прокурорът твърдяните
действия по спирането на водозахранването и
подаването на сигнал до компетентните органи за работа на търговски обект без вода
влече единствено гражданска отговорност на дружеството- наемодател.
На следващо място не е налице и
втората предвидена предпоставка за наличието на самоуправство-
противоправна самоволна промяна на съществуващото
фактическо положение от дееца. В случая такива действия не са налице.
Свидетелят Ф.Д. посочва, че окончателно решение за напускане на имота
от дружеството- наемател е взето след разговор с предходен наемател на обекта. Свидетелите
Ж.Д. и С.П. посочват в показанията си, че са оставили в
обекта единствено хладилна витрина за напитки, собственост на трето лице. Смяната
на бравата на входната врата е осъществена от свидетеля М.Я. при условията на посредствено извършителство
чрез трето неустановено по делото лице след като същата е установила, че имотът
бива напускан от наемателите, видно от показанията на М.Я. и на Ф.Д.. Горното
не би могло да се приеме за самоволно противоправно
осъществяване на оспорвано от другиго право. При напускането на имота от
наемателя правата на собственика върху него се възстановяват в пълен обем. Следва
да се посочи, че договорът има силата на закон и за двете страни по
правоотношението. Неизпълнението на договорни задължения влече гражданскоправна отговорност за виновното лице.
Съвкупната преценка на релевантните
обстоятелства води до извод, че не са налице признаците на престъпление по
чл.323, ал.1 от НК. Изводите на БРП за липса на горепосоченото престъпление са
верни, правилни и същите обосноват прекратяване на наказателното производство.
За пълнота следва да се посочи, че установяването на обстоятелства във връзка с
плащането „на ръка” на наемната цена и за неправомерното проникване в имота на
свидетелката М.Я. не
са в състояние да доведат до обратния извод за наличие на престъплението самоуправство.
По тези съображения съдът счита, че
обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство на БРП
е обосновано и законосъобразно, като по делото не са събрани доказателства,
установяващи по несъмнен начин наличието на елементите от обективна и
субективна страна на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.243,
ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от
13.08.2018г. на Бургаска районна прокуратура, с което на основание чл.243,
ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП №3251ЗМ- 341/2017г.по описа на 02 РУ на ОДМВР-
Бургас, пр.пр. №3873/2017г. по описа на БРП, пор. №3000/2017г. по описа на БРП,
образувано и водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.323,
ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред Бургаски окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: