Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 25.02.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на
девети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 5001/
2017 г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
66 497,15 лв., претендирана като сбор от незаплатени вноски по продажна цена
по договор за цесия от 24.10.2014 г. и сумата от 9 373,23 лв.,
представляваща лихва за забава върху всяко от вноските от продажната цена за
периодите, посочени в исковата молба.
ИЩЕЦЪТ- М.П.С., ЕГН **********, твърди,
че 24.10.2014 г. между нея, в качеството на цедент, и „Л.М.“ АД, в качеството
на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия), с който тя
прехвърлила на ответника част от вземането си по банкова сметка ***: ***,
открита в „К.т.б.“ АД, ЕИК********, в размер на 116 661,88 лева срещу продажна
цена в размер на 69 997,00 лева. Договорът за прехвърляне на вземане (цесия)
има достоверна дата, тъй като на 24.10.2014 г. е изготвен заверен препис от И.Ш.,
помощник - нотариус по заместване на нотариус В.И., peг. № 271. Излага, че е изпълнила точно и в срок всички свои задължения по договора
за цесия, като е предала в оригинал на цесионера всички документи, установяващи
прехвърленото вземане. Със съобщение с вх. № 10141, получено на 30.10.2014г. от
„К.т.б.“ АД и от Е.З.К.и С.Г.Л.- квесторина„К.Т.Б.“АД,еуведомиладлъжниказаключениядоговор
за цесия и за прехвърлените на цесионера вземането по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а със съобщение с вх. № 10141/30.10.2014 г.
прехвърлянето е надлежно осчетоводено на 06.11.2014 г. в счетоводните
записванияна„К.т.б.“ АД съгласно одобрено Решение № 283 на квесторите на КТБ
/н./ и в изпълнение на Заповед № 3-2732/27.10.2014 г. Твърди, че в списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД /н./ не е включено вземането,
което е прехвърлила на ответника. В тази връзка излага, че в посочения списък
фигурира само нейно вземане за лихви, останали след изплащане на гарантирания
размер на влога по реда на ЗГВБ, което не е било предмет на прехвърляне по
договорите за цесии в размер на 15 809,78 лв. Ищецът твърди, че по силата на
чл. 4 на договора за цесия и възприетия с него погасителен план уговорената
цена за прехвърленото вземане е платима от ответника в качеството му на
цесионер в срок от 18 месеца, считано от извършване на прихващане на
вземанията, придобити от ответника по силата на цесията и задълженията му към
банката, отразено в съответните счетоводни банкови операции. Плащането следва
да се извърши на вноски, както следва:
на 02.03.2015 г. - 9 999,50 лева; на 01.06.2015 г.- 9 999,50лева; на
01.09.2015 г.- 9 999,50лева; на 01.12.2015г.- 9 999,50лева; на 01.03.2016 г.- 9
999,50лева; на 01.06.2016г.- 9999,50лева
и на 01.09.2016г.- 10 000 лева. Излага, че цесионерът е извършил посоченото в
договора прихващане, като на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД е отправил изявление
за прихващане с прехвърленото от нея вземане срещу свои парични задължения към
„К.т.б.“ АД. По-конкретно на 30.10.2014 г., цесионерът отправил изявление за
прихващане до длъжника „К.т.б.“ АД и до квесторите на длъжника, входирано с №
10225/30.10.2014 г. в Централното управление на „К.т.б.“ АД. Изявлението
изрично включва и вземането, придобито с договор за цесия в размер на 116
661,88 лева. Прихващането е редовно извършено и е настъпил погасителния му
ефект като това е отразено и в счетоводството на „К.т.б.“АД.
Предвид изложеното намира, че условието за настъпване на изискуемостта
на претендираните суми е настъпило съобразно изискването на чл.4 , ал.1 от
договора цесия, предвид което ответникът следва да й заплати договорената
цена. Въпреки че е предоставила банкова
сметка, ***а, към момента по сметката и е постъпило едно единствено частично
плащане за сумата от 3 499,85 лв. с посочено основание за плащане
договорът за цесия. Предвид липсата на изрично посочване за коя вноска е преведена сумата приема, че е налице
хипотезата на чл. 76 ЗЗД и съответно тази сума следва да се приеме, че покрива
първата вноска с падеж 02.03.2015 г. с размер от 9 999,50 лв., а остатък
от нея остава непогасен в размер на 6 499,65 лв. Твърди, че към настоящия
момент ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената за
прехвърляне на вземането, поради което за нея се поражда правния интерес от
предявяване на настоящия иск, претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „С.М.К.“ АД (с предишна фирма „Л.М.“
АД), представя отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че не е настъпило предвиденото по договора условие за изискуемост на
вземането доколкото процесното прихващане е предмет на търговско дело №
771/2016г. по описа на СГС, TO, VI-17 по
повод негова действителност. Твърди и че ищцата не е изпълнила задължението си,
произтичащо от чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора
за цесия, да предостави всички оригинални документи, имащи отношение към
прехвърляните вземания, както и документите, установяващи наличието на
вземането и всички сведения, които могат да бъдат потребни на цесионера за
успешното предявяване на вземането. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения с исковата молба договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 24.10.2014 г., на
24.10.2014 г. между М.П.С.,
ЕГН **********, в качеството на цедент, и „Л.М."
АД,
в качеството на цесионер, се е
сключил
договор за прехвърляне на вземане
(цесия), с който ищецът да прехвърли на ответника част от
вземането си по банкова сметка ***, IB AN: BG***********, открита в „К.т.б."
АД, ЕИК********, в размер на 116 661,88 лева (сто и шестнадесет хиляди шестстотин шестдесет и един лева и
осемдесет и осем стотинки) срещу продажна цена в размер на 69 997,00 лева
(шестдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева) . Съгласно чл. 3 от Договора и в
съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедираното вземане преминават с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, в патримониума на ответника- цесионер
от момента на подписване на съответния договор за цесия, а именно на 24.10.2014
г. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора за цесия цесионерът дължи цената за придобиване на
вземането в срок от 18 месеца от извършване на прихващане, отразено в
съответните банкови операции, на вземанията, които цесионерът придобива и
негови задължения към „К.т.б." АД
като цената се заплаща по погасителен план, приложен към договора. А според чл. 6. от договара цедентът се задължава да
предаде на цесионера оригиналните документи, удостоверяващи прехвърлените
вземания, в срок от седем дни от подписване на настоящия договор. Разпоредбата
на чл. 8. (1) постановява, че цедентът е длъжен в петдневен срок от
подписването на настоящия договор да предаде на цесионера оригиналните
екземпляри на всички документи, имащи отношение към прехвърляното вземане; да
предаде на цесионера документите, удостоверяващи наличието на вземането, както
и такива, удостоверяващи всички сведения, които могат да бъдат потребни на цесионера
за успешното предявяване на вземането.
Видно от съобщение
с вх. № 10141, получено на 30.10.2014 г. от „К.т.б. " АД, цедентът
е изпълнил
точно и в срок всички свои задължения по договора
за цесия, като е предал в
оригинал на цесионера всички документи, установяващи прехвърленото вземане. Със
съобщение с вх. № 10141, получено на 30.10.2014 г. от „К.т.б." АД и от Е.З.К.и
С.Г.Л.- квестори на „К.т.б." АД, цедентът е уведомил
длъжника за сключения Договор за цесия и за прехвърлените на цесионера
вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От извадка от
списъка на приетите от синдиците вземания на кредиторите на „К.т.б. " АД
/н./, одобрен с Решение № 922 от 25.05.2016 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, TO, VI-22 състав и обявен на
основание чл. 48, ал. 1, изр. 1 ЗБН в Търговския регистър се установява, че в него не е включено вземането, което цедентът
прехвърли на ответника. Включено е вземане на цедента за лихви, което не е било
предмет на прехвърляне по договорите за цесии в размер на 15 809,78 лв.,
останали след изплащане на гарантирания размер на влога по реда на ЗГВБ (под №
4445 от списъка).
Видно от представеното с исковата молба изявление
за прихващане, вх. № 10225 от 30.10.2014 г. от „Л.М." АД до „К.т.б. "
АД,на 30.10.2014 г., цесионерът е отправил
изявление за прихващане до длъжника „К.т.б." АД и до квесторите на длъжника,
входирано с № 10225/30.10.2014 г. в Централното управление на „К.т.б." АД.
Изявлението за прихващане в т. 6 изрично включва и вземането, придобито с договор
за цесия в размер на 116 661,88 лева.
С уведомление,
получено на 17.04.2015 г. от „Л.М." АД ведно с товарителница №
EB007582827BG на „ Б.П." ЕАД, се установява, че
е спазено изискването на чл.5 от Договора плащането да се извършва
по посочена от цедента банкова сметка, ***ление
до цесионера, получено от ответника по на 17.03.2015 г., видно от товарителница
№ ********** на „Б.П." ЕАД.
Видно от приложеното към ИМ платежно
нареждане, заверено от Райфайзен Банк, на
22.12.2015г. по посочената от цедента банкова сметка *** 499,85 лева.
Представено е допълнително
споразумение към договора за цесия, подписано между страните 27.10.2014г., като от параграф Б от допълнително споразумение към договора
за цесия се установява, че ищцата е
потвърдила, че при сключване на договора за цесия е била уведомена и е приела,
че интересът на цесионера от придобиване на вземанията е в зависимост и при
условие, че същите могат да бъдат предмет на прихващане срещу вземанията на
банката от цесионера.
Представени са към отговора на ответника искова молба по
т.д. № 771/2017г., по описа на СГС, т.о. VI-7 състав, както и определение№2809 от
20.05.2016г. по същото дело, от които е видно, че е образувано производство по иск на синдиците на „К.т.б." АД/в н. с който
се иска да се обявят за недействителни прихващанията,
извършени от „С.М.К." АД, в който попадат и вземанията,
цедирани с процесната цесия.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда изцяло
като обективно, пълно и компетентно. От него съдът приема за установено, че в счетоводството на „КТБ" АД (н) са
взети операции по осчетоводяване на прехвърляне на вземането от „КТБ" АД
на М.П.С., предмет на Договор за цесия от 24.10.2014 г. между М.С. - цедент и „А.М."
АД (цесионер), съобщено на банката със Съобщение с вх. № 10141/30.10.2014 г. От
извлечение от сметка с IB ********* и
титуляр М.П.С., за периода от 06.11.2014 г. до 06.11.2017 г. е видно, че
началното салдо по сметката на 06.11.2014 г. е 312 625,88 лв. На същата дата по
дебита на сметката е осчетоводено „прехвърляне на вземане с вх. N°
10141/30.10.2014 г. между цедент М.П.С. и цесионер „А.М." АД, съгласно
одобрено Решение № 283 на квесторите на „КТБ" АД и в изпълнение на Заповед
№ 3-2732/27.10.2014 г.". Сумата на прехвърленото вземане е 116 661,88 лв.,
а салдото по сметката след осчетоводената операция е 195 964,00 лв.
Прехвърлянето на вземането е с вальор 30.10.2014 г., а с дата на осчетоводяване
- 06.11.2014 г. На същата дата и след нея по сметката са извършени и други
записвания. Последното олихвяване па наличната сума по сметката е извършено на
22.04.2015 г., начислената лихва е в размер на 125,25 лв., а крайното салдо
след олихвяването - 15 809,78 лева. На 06.11.2014 г„ със сумата от 116 661,88
лв., по кредита на сметка IBAN *** „А.М." АД е осчетоводено
„прехвърляне на вземане с вх. № 10141/30.10.2014 г. между цедент М.П.С. и
цесионер „А.М." АД", а по дебита на сметката, със същата сума (116
661,88 лв.) е осчетоводено „частично погасяване на редовна главница 30.10.2014
г., съгласно уведомление от кредитиране — Е С.". И двете описани операции
са с вальор 30.10.2014 г. и с дата на осчетоводяване 06/11.2014 г. Началното и
крайното салдо по горепосочената сметка на „Л.М." АД на 06.11.2014 г. са
нулеви. Общият размер па законната лихва за забава върху всички вноски, за
периода от датата, следваща падежа на задължението за заплащане на съответната
вноска, до датата па подаване на исковата молба, е 9 387,22 лева.
Други относими доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Исковете с правно основание с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД са неоснователни.
Между
страните не се спори относно съществуването на валидно договорно отношение
между тях със съдържанието, обективирано в представения към исковата молба договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 24.10.2014 г., изменен с Допълнително
споразумение от 27.10.2014 г.
Спорът между страните се концентрира относно наличието на основание за сключването на процесиите
договори за цесия от страна на „С.М.К." АД и възниканало е за дружеството задължението
за заплащане на цената по договора за цесия.
Видно от параграф Б от
допълнително споразумение към договора за цесия, подписано между страните
27.10.2014г., ищцата е потвърдила, че при сключване на договора за цесия е била
уведомена и е приела, че интересът на цесионера от придобиване на вземанията е
в зависимост и при условие, че същите могат да бъдат предмет на прихващане
срещу вземанията на банката от цесионера. В този смисъл, страните са се
съгласили, че основанието за сключването на договорите от страна на цесионера е
именно погасяването на задължения на цесионера към банката чрез извършването на
прихващане с придобитите вземания.
Договорът за цесия по
своята същност е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор, за
чиято валидност е необходимо да се установи съгласие и наличие на основание за
сключването му. При положение, че липсва основание за сключването на такъв
договор, същият би бил нищожен по
смисъла на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Освен това съгласно
чл. 4, ал. 1 от процесния договор
за цесия цесионерът дължи цената за придобиване на вземането в срок от 18
месеца от извършване на прихващане, отразено в съответните банкови операции, на
вземанията, които цесионерът придобива и негови задължения към „К.т.б." АД
(н), като цената се заплаща по погасителен план, приложен към договора. От тълкуването на посочена разпоредба се установява, че страните са определили
началото на срока, в който цената следва да бъде платена от цесионера в
зависимост от датата на валидно извършване на прихващане с придобитото от него
вземане.
Видно от представените с отгова на исковата молба доказателства, описани
по-горе (искова молба по т.д. № 771/2017г., по описа на СГС,
т.о. VI-7 състав, както и
определение№2809 от 20.05.2016г. по същото дело) валидността на прихващането,
извършено от „С.М.К." АД на вземанията, придобити от ищцата със задължения
на дружеството към „КТБ" АД (н), е предмет на търг. д. № 771/2016г. по
описа на Софийски градски съд, TO, VI-17 състав, като правното основание на предявените искове
е чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност. От извършената служебна
справка от настоящия съдебен състав се установи, че по цитираното търговско дело има постановено решение от 01.12.2017, с което са
обявени за
недействителни извършените от „С.М.К." АД прихващания. Решението не е влязло в сила, тъй като
има постъпила с входящ № 2435 от 09.1.2018г.
въззивна жалба.
От цялостния анализ на доказателствата съдът стига до
извода, че не е установено по безспорен начин наличието на основание за
сключването на процесиите договори за цесия от страна на „С.М.К." АД и за
дружеството не е възниканало задължението за заплащане на цената по договора за
цесия.
С оглед на изложеното исковата претенция в
размер на 66 497,15 лв. на ищцовата страна против ответното дружество следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
След като главният иск е неоснователен то претенцията за лихви също е неоснователна, тъй
като обезщетение за забавено изпълнение може да има само при наличие на главно
задължение. Щом не се дължи главницата, не е възникнало и вземане за лихва. Ето
защо и двата иска подлежат на отхвърляне изцяло.
С оглед изхода на делото
ищецът няма право на възлагане на разноски. Такова право има само ответникът на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, но тъй като няма релевирано искане за присъждане
на такива, то и съдът не ги присъжда.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.П.С., ЕГН **********, притежаваща л.
к. № *********, издадена на 07.07.2010 г. от МВР София, валидна до 07.07.2020
г., е адрес: град София 1421, ул. „*********, срещу
„С.М.К.“ АД (с предишна фирма „Л.М.“ АД), вписано в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията е ЕИК: ********,
представлявано от изпълнителния директор „Т.“ ЕООД, е ЕИК;********чрез
управителя Ю.М., гражданин на Република Украйна, родена на *** г., с правно
основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 66 497,15 лв., претендирана като
сбор от незаплатени вноски по продажна цена по договор за цесия от 24.10.2014
г. и сумата от 9 373,23 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от
вноските от продажната цена за периодите, посочени в исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: