№ 313
гр. Ямбол, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500385 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. С. Б. ЕГН ********** от гр.**** чрез процесуалния
представител адв.С. Д. от САК срещу Решение №260018/28.03.2022 г., постановено по гр.д.
№1076/2020 г. по описа на ЯРС, с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове
против "И ЕЙ СУИС САРЛ", дружество, регистрирано в регистъра на дружествата в ***** с
рег.№ СН-660-2328005-8, със седалище и адрес на управление: Швейцария, ***** 1204,
"Плей дьо Моралд" №8, както следва: 1. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за
обявяване за нищожен на сключен между страните на 29.10.2016 г. потребителски договор
от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП поради противоречие с императивна норма на чл.47, ал.1, т.1 и
ал.7 ЗЗП и да бъде осъдено въззиваемото дружество да възстанови на въззивницата сума в
размер на 20 500 лв. , като получена без основание съгл. чл.34 ЗЗД, частично от сума в
размер 303 274, 15 лв. по издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на настъпване на падежа й; 2. предявеният при условия на
евентуалност иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на сключения между
страните на 29.10.2016 г. потребителски договор от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП, с обратно
действие да бъде осъдено въззиваемото дружество да възстанови на въззивницата сума в
размер на 20 500 лв. , като получена без основание съгл. чл.34 ЗЗД, частично от сума в
размер 303 274, 15 лв. по издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на настъпване на падежа й; 3. предявеният при условия на
евентуалност иск, с който на основание чл.12 ЗЗД поради доказана недобросъвестност на
въззиваемото дружество при сключване между страните на 29.10.2016 г. потребителски
договор от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП да бъде осъдено въззиваемото дружество да заплати на
въззивницата сума в размер на 20 500 лв. частично от сума в размер 303 274, 15 лв. по
издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпване на падежа й; 4. иск с правно основание чл.52 ЗЗД за осъждане на въззиваемото
дружество да заплати на въззивницата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лв. , претърпени в резултат на неправомерно поведение на въззиваемото дружество. С
атакуваното решение Ц. Б. е осъдена да заплати извършените от " И-ЕЙ СУИС САРЛ",
1
дружество регистрирано в регистъра в ***** сторените пред първата инстанция разноски в
размер на сумата от 13 608, 47 лв.
Във въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното първоинстанционно
решение е незаконосъобразно и неправилно. Като пороци на визирания правораздавателен
акт се очертават необоснованост, корелираща с неизпълнение на критерия в чл.236,ал.2
ГПК, липса на надлежно обсъждане по всяко от формулираните от страните искания и
възражения, неправилност и непълнота в доказателствения анализ. Отправя се критика за
допусната по делото фактическа непълнота, обусловила неправилни фактически
констатации, което в развитие е предопределило неправилно приложение на материалния
закон. Окачествява се като неправилен основополагащия правен извод на ЯРС за
недоказаност на твърдението на въззивницата, че е страна по потребителски договор,
сключен от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП, уреждащ отношенията между страните във вр. с
получаване на достъп и използване на игрален софтуер чрез мобилното приложение "Фифа
Мобайл", собственост на въззиваемото дружество. Ползващата тази теза аргументация се
извежда чрез правно-интерпретативни аргументи, основаващи се на Потребителското
споразумение *******, инкорпориращо общите условия на услугите предоставяни от "И ЕЙ
СУИС САРЛ" /ЕА/,съгл. които правоотношението между потребителя и търговеца възниква
с началото на използване на услугите, предоставяни от въззиваемото дружество. В клауза 1
от Потребителското споразумение в тази вр. е регламентирано изискването за създаване на
акаунт, условията за което са наличие на валиден имейл адрес и предоставяне на вярна и
точна информация, както и място на пребиваване в държава, в която е разрешено ползването
на ЕА услуги. Твърди се, че в противоречие с приведения договорен регламент ЯРС е
възприел становище, че играенето в процесното приложение Фифа Мобайл, вкл.
използването на платени услуги за процесния ЕА акаунт не представлява сключване на
твърдяния от ищцата договор. Поддържа, че дефинитвната рамка на понятието електронен
подпис съгл. чл.13 ЗЕДЕУУ е съотносима към извършените електронни изявления от
ищцата, която се е идентифицирала чрез използване на личния си Фейсбук профил,ерго
електронните изявления, извършени чрез ЕА -акаунта Т., свързан с Фейсбук профила на
ищцата, следва да се считат за такива с автор и титуляр Ц. Б.. В категорията на допуснати
съществени съдопроизводствени правила се релевират: нарушения във вр. с изготвяне на
доклада и неправилно разпределение в доказателествената тежест; необосновано и
незаконосъобразно кредитиране на оспорената техническа експертиза, която съдържа
непълни, неточни и едностранчиви отговори. Твърди се,че вещото лице не е изследвало
достатъчно задълбочено съществуваща връзка между ЕА акаунта и Фейсбук профила на
въззивницата на база съпоставка между идентификацията на потребител във Фейсбук,
налична при ответното дружество и идентификатора на фейсбук профила на ищцата.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от "И ЕЙ СУИС" САРЛ, чрез
пълномощника адв. Я. А.-К. от САК, в който се излага становище за допустимост и
правилност на атакуваното решение, като резултат от всеобхватно изследване на
доказателствата и правилно приложение на материалния закон, което обуславя
неоснователност на въззивната жалба. Окачествяват се като неоснователни и бланкетно
поднесени възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение от ЯРС при
изготвяне на доклада и във вр. с разпределението на доказателствената тежест,с
противостоящи доводи за липсата на своевременно заявени възражения на ищцата при
приемане на доклада за окончателен. Утвърждава се като правилен и намиращ опора в
доказателствената съвкупност изводът на първостепенния съд за недоказаност на сключен
между страните 29.10.2016 г. потребителски договор от разС.ие, като се изтъква, че
профилът "Т." е създаден и принадлежи на лице, различно от ищцата, а в тази вр.
ирелевантен е въпросът, дали тя фактически го е използвалала. Излагат се съображения в
полза на тезата на първостепенния съд за недоказаност на потвърждаването на
потребителския договор чрез принадлежаща на ищцата идентификация. изводими от
опровергаващата доказателствена значимост на издадените фактури, както и от обособени
фактически фрагменти от обясненията на самата ищца, насочващи към експлоатиране на
идентификацията на Г.Р. при изтегляне на приложението и приемане на общите условия,
съотв. при сключване от разС.ие на потребителски договор. Посочва, че страна по
потребителския договор е това лице, чиято електронна идентификация е използвана при
сключването му, преди да се изтегли приложението на устройството. В коментираното
2
направление се твърди, че въззивницата е признала, че потребителския договор е сключен
чрез електронна идентификация, която не й принадлежи, който довод аргументира с анализ
на разпоредбата на чл.4 от ЗЕДЕУУ и приетите по делото общи условия на Apple,
приложими при изтегляне на приложения от платформата App Store. Допълва, че
ангажираните от ищцата 1643 фактури са издадени от Епъл на лицето Г.Р. с индивидуален
идентификатор в Епъл и електронен адрес, в който контекст правилно и основавайки се на
заключението на ССчЕ районният съд е приел, че в случая се касае за сключен договор
между ответното дружество и Г.Р.. Твърди се, че противно на фактическите твърдения в
жалбата за достъпване на приложението чрез потребителско име и парола във Фейсбук,
както от изслушаните по делото експертизи,така и от изричното отбелязване на Apple ID
идентификацията при регистриране на профила на Г.Р. и неговия имейл адрес, се установява
безпротиворечиво, че се касае за Apple ID идентификация/уникални потребителско име и
парола/, свързани със съответното устройство, на което приложението е изтеглено. Според
въззиваемата страна проведеното фактическо установяване въз основа на наличната
доказателствена база обосновава еднозначният извод, че последващо свързване на
създадения вече акаунт Фейсбук профил е опция, която се използва единствено за целите на
вход в приложението и запазване на прогреса в играта, но не съставлява самостоятелно
приемане на правилата на Потребителския договор, респ. сключване на такъв от разС.ие.
Изразена е позиция досежно фактическия състав на предявените осъдителни искови
претенции, в рамките на която са противопоставени аргументи за недоказаност на
извършени от ищцата плащания в периода 29.10.2016 г..-01.11.2018 г. на обща стойност 303
274, 15 лв. към И ЕЙ СУИС. Заявено е становище за недоказаност на противоправно
поведение на въззиваемото дружество в разрез със ЗЗП, т.к. от страна на Епъл, действащ
като търговски представител на въззиваемото дружество е предоставена на потребителя
цялата необходима информация за сключване на договора,а играчът, опериращ с профила е
уведомяван надлежно за всяка предстояща технически необходима актуализация. Посочва,
че в съответствие с чл.6 от Потребителския договор, уреждащ правилата за
поведение,приложими спрямо потребителите на Фифа Мобайл е доказано
законосъобразното прекратяване на потребителския договор поради грубо нарушение на
правилата за използване на приложението Фифа Мобайл. В тази връзка изтъква, че екипът
по сигурността е установил на 02.01.2019 г., че играчът, използващ профила "Т." е
извършил нерегламентирани покупки на виртуална валута Coins чрез компютърни роботи,
достъпващи профила, в резултат на което неправомерно са генерирани стотици милиони
Coins, който извод се подкрепя от цитиран фрагмент от съдебно-техническо заключение.
Противопоставят се и съждения с прилежащата им систематично и синтезно изложена
мотивация относно неоснователност на претенцията за нищожност на договора поради
противоречие със закона на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, неоснователност и недоказаност на
претенцията по чл.29 ЗЗД за сключване на потребителския договор чрез въвеждане в
заблуждение от страна на въззиваемото дружество и недоказаност на претенциите за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. В условията
на евентуалност заявява, че поддържа обективираното пред първата инстанция възражение
за прихващане в случай на уважаване на някой от евентуално съединените искове по чл.26,
ал.1 ЗЗД или чл.29, ал.1 ЗЗД.В заключение се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е й частна въззивна жалба вх.№261534/02.08.2022 г. от Ц. С. Б. чрез
процесуалния представител адв.С. Д. против Определение №260067/24.06.2022 г. по гр.д.
№1076/2020 г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на въззивницата по
реда на чл.248, ал.1 ГПК, включваща искане за намаляване на присъдения адвокатски
хонорар за осъществяване на процесуално представителство на ответното дружество.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор по частната въззивна жалба от "И ЕЙ
СУИС" САРЛ, чрез пълномощника адв. Я. А.-К. от САК, в който се поддържа становище за
неоснователност на частната въззивна жалба и е формулирано искане за потвърждаване на
първоинстанционното определение като правилно и постановено в съответствие с
материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства ЯОС
3
достигна до следните фактически изводи:
В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява. С молба №5601/28.11.2022 г. ,
с която настоява въззивната инстанция да отмени изцяло оспореното решение като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение,с което да уважи предявените
искове. Формулирано е и възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, заплатен от
въззиваемата страна.
В о.с.з. въззиваемото дружество се представлява от пълномощника адв.Я. А., която
отстоява позиция за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на
атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно по подробно изложените
съображения в отговора на въззивната жалба. Изразява становище за неоснователност на
въззивната частна жалба по аргументите, заложени в писмения отговор на частната жалба.
Отправя претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство съгл.списък по чл.80 ГПК и заявява възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на представителя на въззивницата, в случай,че такъв се претендира.
Представя подробни писмени бележки.
Представено е с исковата молба Потребителско споразумение, валидно към 28.10.2016 г. В
чл.1 от Споразумението е регламентирано, че за създаване на ЕА акаунт е необходимо
потребителят да има валиден имейл адрес и да предостави вярна и точна информация, като
чл.1, ал.4 предвижда, че ЕА акаунтът може да бъде спрян, ако някой друг го използва за
извършване на дейност, която нарушава това Споразумение. В чл.4 Наличие на ЕА услуги е
предвидено, че доставчикът не гарантира, че всяка Услуга, Съдържание или Право на ЕА,
ще бъде достъпно по всяко време, на всяко място или че ще продължи да предлага
конкретна ЕА услуга, Съдържание или право. В чл.4, ал.2 споразумението регламентира, че
ЕА може да актуализира, променя или модифицира ЕА услуга, съдържание или право, без
задължението да уведомява потребителя.
В чл. 7 А е въведена договорна уредба, съгл. която акаунт на ЕА, включително приемането
на Споразумението и Политиката за поверителност и интернет връзка са необходими за
удостоверяване на PC продукта на ЕА и потвърждаване на потребителския лиценз при
първоначалното пускане на PC продуктите на всяко уникално устройство. Серийният код,
предоставен на тези PC продукти на ЕА се проверява по време на удостоверяването.
Удостоверяването е ограничено до един ЕА акаунт на сериен код, което означава, че PC
продуктът на ЕА не може да се прехвърля. Няма ограничение за общия брой устройства, на
които PC продуктите на ЕА могат да бъдат удостоверени, но потребителят може да стартира
и да получи достъп до PC продукти на ЕА на не повече от пет уникални устройства на всеки
24-часов период.
От страна на въззивницата ищца към правноценимата доказателствена съвкупност са
вложени множество първични счетоводни документи, за изследването на които е назначени
и изслушани съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи.В
изготвената съдебно-счетоводна експертиза вх.№265743/05.05.2021 г. в резултат на
използвани специални научни знания и методи са формулирани максимално точни и
качествено обосновани специализирани изводи, в насока, че "Епъл" не предоставя на " И ЕЙ
СУИС Сарл" информация относно конкретни номера на издадени фактури във вр. с
профили, за които са издадени, както и относно отделните микротрансакции. Обективирано
е становище, че "Епъл" предоставя на "И ЕЙ СУИС САРЛ" единствено обобщена
информация за продажбите за определен период, която може да бъде филтрирана на ниво
държава в приложението на App Store, през което е сключена микротрансакцията, в съотв. с
което е очертано, че за периода 29.10.2016-31.10.2018 г. постъпилите плащания от Епъл към
"И ЕЙ СУИС САРЛ" за регион България са в размер общо на 197 997, 28 евро. Посочено е в
тази връзка, че не може да се даде категоричен отговор, дали в счетоводството на
въззиваемото дружество са отразени суми в общ размер на 303 274, 15 лв., заплатени от
името на Ц. Б. в периода 20.10.2016 г.-31.10.2018 г., т.к. информацията, която "И ЕЙ СУИС
САРЛ" получава не съдържа такива данни, както и с оглед на това,че фактурите, приложени
към ИМ, са издадени на името на друго лице, не и на Ц. Б., а в счетоводството на
4
въззиваемото дружество няма как да бъдат регистрирани фактури, по които дружеството не
е нито издател, нито получател. Посочено е,че фактурите, депозирани с исковата молба са
издадени на лицето Г.Р. с адрес за кореспонденция **************. В ССче е обяснено още,
че след края на всеки отчетен период след 33 дни от датата на приключването му "Епъл" си
приспада 30% комисионна, дължима на основание лицензионно споразумение за
разработчици на програми за "Епъл", след което превежда на "И ЕЙ СУИС САРЛ" 70 % от
стойността на микротрансакциите, сключени за приложението Фифа мобайл. Фомулиран е
конкретен отговор, че в счетоводството на "И ЕЙ СУИС САРЛ" не са налице данни относно
извършени плащания във вр. с процесните фактури в размер на общо 303 274, 15 лв. от
страна на потребителя на приложението "Фифа Мобайл" към "Епъл". Конкретизирано е, че
фактурите, представени в приложение към исковата молба са издадени на лицето Г.Р., като
не се установяват данни за суми, заплатени от Ц. Б. във вр. с получени услуги чрез
приложението "Фифа Мобайл". По данни от процесните фактури, най-често закупуваният
продукт е пакети "12 000 Fifa points"/ Фифа мобилен футбол 12000 Фифа точки.
В допълнителната ССчЕ експертът е посочил, че не разполага с възможност чрез
технически анализ да установи момента на издаване на фактурите, но на база приложените
банкови извлечения и извършен сравнителен анализ между датата на издаване на
приложените по делото 1463 бр. фактури и датата на плащане на продажната цена е
формирало заключение, че датата на фактурите предхожда датата на плащането с един, два
или три дни или съвпада с нея. Анализът на приложените по делото фактури е обусловил
заключението, че сборът на включените в тях продукти е на обща стойност 303 547, 89, като
общият размер на извършените плащания към приложението itunes.com с описание
"itunes.com/bill tunes.com" или "itunes.Com Bill Hollyhil" е 313 205, 54 лв.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, в която е
обективирано заключението, че потребителите могат да печелят монети "Coins", като играят
играта на "Фифа Мобайл" или като разменят своите футболисти на търговския
пазар.Посочено е, че монети "Coins" не могат да бъдат законно закупени в игра за истински
пари. В заключението е обяснено, че "Coins farming" е сложен процес за придобиване на
монети "Coins" по нерегламентиран начин. Коментирано е и, че според предоставените
логове за посочения профил, влизанията в него са осъществявани от устройство "Huawei
Nexus 6 p", ситуирано в САЩ, като при съпоставка с данните относно придобитите Coins от
Профила и техните източници, може да се направи извод, че придобиването на Coins се е
извършивало в рамките на тези логове, за които е установено, че са извършвани от
устройство "Huawei Nexus 6 p", ситуирано в САЩ. В констативно-съобразителната част на
заключението е обяснено, че когато потребител изтегли приложението "Фифа Мобайл" от
приложението "Ап Стор" и стартира играта за първи път в системата "И ЕЙ" /ЕА/
автоматично се създава вътрешен акаунт, обозначен с техен термин Нукелус
Идентификация, който не е във взаимодействие с потребителя, като към него автоматично се
създава анонимен имейл адрес, който не се съобщава на потребителя, но служи за системна
идентификация. Посочено е, че генерираните Нуклеус Идентификация и имейл адрес, не
включват никаква лична информация на потребителя и не асоциират акаунта с конкретно
физическо лице. Конкретизирано е, че сървърите не получават лични данни за "Епъл"
Идентификация или данни, които позволяват да се установи самоличността на акаунт във
Фейсбук /акунт/лични данни не се споделят между "И ЕЙ", "Епъл" и/или "Фейсбук" поради
съображения за поверителност, в синхрон с което е формираният краен извод, че
информация относно наличие на акаунт на г-жа Ц. Б. в приложението "Фифа Мобайл" не
може да се извлече от данните по делото или от сървърите на игралния софтуер. Посочено е
,че "И ЕЙ" като разработчик на "Фифа мобайл" използва само анонимизирана
идентификация, която "Фейсбук" дава на разработчиците на приложения, поради което "И
ЕЙ" не може да използва идентификация на потребител във "Фейсбук" за идентификация на
действително лице. Според заключенията в СТЕ индентификация между акаунт в "И ЕЙ" и
определено лице може да бъде направена на базата на идентификация на акаунт на
определено устройство, което се използва и на което е инсталиран магазинът за продажби
на "Епъл"- "Ап Стор". Посочено е, че по делото няма данни за акаунт в приложението
"Фифа Мобайл", който да е свързан с акаунт, принадлежащ на "Ц. Б.". Уточнено е още, че по
5
делото има данни единствено за регистриран акаунт, принадлежащ на друго лице- Г.Р.,
доколкото е създаден на негово устройство -iPad, който съгласно данните от представените
фактури е свързан с негов "Епъл" профил. В заключение от така представените
обстоятелства според експерта не може да се установи, дали този профил, принадлежащ на
друго лице, е бил свързан с Фейсбук акаунт на Ц. С. Б. и не може да се извлече такава
информация. Конкретизирано е още,че видно от отразеното във фактурите за покупка на
пакети с Фифа точки , приложени по делото, същите са издадени на Г.Р. за покупка на
пакети чрез "Ап Стор" профил на Г.Р., които са платени с кредитна карта на Г.Р..
От приобщените към правноотносимата доказателствена база гласни доказателствени
източници чрез разпит на св.И.Б.Б., син на ищцата, е предоставена информация,че във
времевия интервал от края на 2016 г. до края на 2018 г. ищцата е играла на "Фифа Мобайл",
като за играта помолила г-н Р. да й направи акаунт в нейния Фейсбук профил. Съобщава, че
в периода, в който ищцата играела, е молила г-н Р. да вкарва парични средства в играта от
неговия "Епъл" акаунт. След като майка му се оплакала,че при рестарт на играта е загубила
целия си отбор, била много депресирана, спряла да общува със свидетеля и с г-н Р. и не
излизала толкова често навън. Футболният отбор на майка му се казвал Т., като уточнява, че
г-н Р. започнал да играе играта през 2019 г. и споделил на свидетеля,че получил забрана на
акаунта от Епъл.
По делото са предоставени и обяснения от въззивницата Б., според които същата започнала
да играе от м.октомври 2016 г. до края на 2018 г., като изтеглила приложението на семейния
таблет. Уточнява,че приложението било изтеглено на таблет, който по онова време
принадлежал на Г.Р. и акаунта бил регистриран с неговия профил. След изтеглянето
обяснява,че Б. свързала акаунта с нейния профил във Фейсбук акаунт Ц. Б.. Описва факти и
обстоятелства,а именно,че наименованието на акаунта бил Т.,че закупувала играчи,за да
развива отбора, като в тази връзка купувала платени пакети от точки. Информира,че по
нейна молба първите плащания били осъществени от Г.Р. с негови карти, но впоследствие тя
извършвала покупки.
От страна на пълномощниците на въззиваемото дружество са приложени общи условия за
ползване на медийни услуги на Епъл и Приложение 2 към Лицензионно споразумение за
разработчици на програми на Епъл, както и др. писмени материали, в т.ч. екранна снимка от
архива на интернет страница на И ЕЙ, извлечение от тематични данни за извършени
микротрансакции от Профила, диаграми, показващи активността на Профила във вр. с
покупки на Coins, вътрешна кореспонденция с искане за прекратяване на достъпа до профил
Т. и др.
При така установяващата се от доказателствената наличност фактическа обстановка,
стриктно съблюдавайки императивните процесуални предписания на чл.12 и чл.235, ал.2
ГПК, ЯОС достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, страна в производството по делото, с правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Разпоредбата на чл. 269 ГПК очертава пределите на контролните
правомощия на въззивната инстанция, която се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничена от наведените в жалбата възражения. ЯОС установи, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно като постановено от законен състав, в сферата на
правораздавателната му власт, в изискуемата форма, и с определеното съдържание. Същото
е допустимо, а по същество е правилно и следва да бъде потвърдено при следните
съображения:
Очертаният в исковата молба петитум, позволява да бъде оценена като правилна
определената от ЯРС правна квалификация на предявените искове, както следва: 1. иск с
правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за обявяване за нищожен на сключен между
страните на 29.10.2016 г. потребителски договор от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП поради
противоречие с императивна норма на чл.47, ал.1, т.1 и ал.7 ЗЗП и за осъждане на "И ЕЙ
СУИС САРЛ" да възстанови на Ц. Б. сума в размер на 20 500 лв., като получена без
основание съгл. чл.34 ЗЗД, частично от сума в размер 303 274, 15 лв. по издадени 1463 бр.
6
фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на падежа й;
2. предявен при условия на евентуалност иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за
унищожаване на сключения между страните на 29.10.2016 г. потребителски договор от
разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП, с обратно действие и осъждане "И ЕЙ СУИС САРЛ" да възстанови
на Ц. Б. сума в размер на 20 500 лв. , като получена без основание съгл. чл.34 ЗЗД, частично
от сума в размер 303 274, 15 лв. по издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на настъпване на падежа й; 3. предявен при условия на
евентуалност иск, с който на основание чл.12 ЗЗД поради доказана недобросъвестност на
въззиваемото дружество при сключване между страните на 29.10.2016 г. потребителски
договор от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП да бъде осъдено въззиваемото дружество да заплати на
въззивницата сума в размер на 20 500 лв. частично от сума в размер 303 274, 15 лв. по
издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпване на падежа й; 4. кумулативно заявената искова претенция с правно основание
чл.52 ЗЗД за осъждане на въззиваемото дружество да заплати на въззивницата обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., претърпени в резултат на неправомерно
поведение на въззиваемото дружество.5. претендира се на основание чл.86 ЗЗД законна
лихва върху главницата в размер на 20 500 лв. от датата на настъпване на падежа й;
Ищцата претендира качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и цели да се
ползва от уредената в закона защита срещу сключен при условията на чл.45 ЗЗП договор от
разС.ие в противоречие с императивните норми на чл.47, ал.1, т.1 и ал.7 ЗЗП. Съобразно
прецизно и законосъобразно разпределената й доказателствена тежест на ищцата е възложен
ангажимент да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелствата от
обхвата на фактическата си теза: за сключен между нея и въззиваемото дружество
потребителски договор от разС.ие; че е изпълнявала надлежно задълженията си по договора;
че в периода 29.10.2016 г.-01.11.2018 г. е извършила плащания на обща стойност 303 274, 15
лв. В доказателствена тежест на въззивницата е възложено и установяването на основанието
за нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД,че търговецът "И ЕЙ СУИС САРЛ" преди да обвърже
клиента по реда на чл. 45 от ЗЗП по потребителски договор от разС.ие, не е спазил
изискването на чл. 47, ал. 1, т.1 и т.7 ЗЗП да му предостави ясно и разбираемо по адекватен
на експлоатираната комуникационна техника начин информация относно основните
характеристики и естеството на услугите съобразно използваното средство за комуникация
/чл.47, ал.1, т.1 ЗЗП/, относно условията за плащане, доставка и изпълнение, датата на
престиране и въведената практика за разглеждане на потребителски жалби (чл. 47, ал. 1, т.
7). На посоченото в цит.разпоредби договорно съдържание на потребителското
правоотношение, възникващо в хипотезата на чл.45 ЗЗП по арг. чл.47, ал.5 ЗЗП е придадено
значение на неразделна част от договорното съдържание, неподлежащо на изменяне освен
при изрична уговорка между договарящите. В случая, както правилно е формирал правното
си заключение ЯРС ищцата не е доказала изначалната фундаментална предпоставка
/наличието на сключен между ищцата и въззиваемото дружество потребителски договор от
разС.ие на 29.10.2016 г./, което изключва необходимостта от детайлното разглеждане и
обсъждане на елементите от правопораждащия фактически състав, както на иска за
прогласяване на нищожност по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД, така и на заявените в евентуалност
искове по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на сключения потребителски договор от разС.ие
поради опорочаване на свободното и информирано формиране на воля чрез въвеждането й в
заблуждение при неговото сключване, в евентуалност за установяване на предпоставките на
релевираната недобросъвестност на "И ЕЙ СУИС САРЛ" на основание чл.12 ЗЗД. С оглед
коментираната специфика относно еднородния елемент в структурата на
материалноправната конструкция на изброените три предявени в условия на евентуалност
иска, чиято основателност се предпоставя от еднозначното и несъмнено пълно
доказателствено установяване на обстоятелството,че Ц. Б. е страна по сключен
потребителски договор от разС.ие от 29.10.2016 г. с ответното дружество, дължимият
отговор на противопоставените във въззивната жалба оплаквания и аргументи следва да
намери място в общ анализ и правна оценка на събраните доказателства.
Бланкетното възражение за съществен процесуален недостатък в дейността на районния съд
и свеждането на ползващата го аргументация единствено до твърдението за неправилен и
7
нецялостен анализ и оценка на доказателствата, рефлектирал върху обективността и
правилността на фактическите констатации на първостепенния съд, изисква единствено да
се отбележи, че първостепенното решение съдържа достатъчно мотивиран отговор на
базисния въпрос относно еднородната материалноправна предпоставка от обсега на
изследване по предявените в евентуалност искове , като са спазени в пълен обем
изискванията на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК. Еднозначното решение на районния съд за липса
на доказаност и проведено достоверно установяване на фактическото твърдение ищцата да
е страна по сключен на 29.10.2016 г. по реда на чл.45 ЗЗП потребителски договор с
ответното дружество е формулирано при отсъствие на нарушения на правилата за
изграждане на вътрешното убеждение на съда. Спазени са в това отношение процесуалните
изисквания за интерпретиране на доказателствата съобразно с действителното им
съдържание и за изследване на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като
не се допуска игнориране, изолирано и тенденциозно интерпретиране или подценяване на
доказателства. ЯОС счита, че не е налице очертаното във въззивната жалба противоречие в
мотивите, касаещо анализа на гласните доказателства, получени от приобщената
информация от разпита на св.И.Б., син на ищцата и обясненията на самата
ищца,установяващи в еднопосочно смислово-информационно направление, че последната е
започнала да играе на "Фифа Мобайл" от края на 2016 г.до края на 2018 г. , т.к. същите по
своята доказателствена стойност и естество не опровергават формирания краен фактически
извод за недоказаност на тезата за сключен между Ц. Б. и "И ЕЙ СУИС САРЛ"
потребителски договор от разС.ие на 29.10.2016 г. Изцяло в синхрон със специализираното
установяване в СТЕ е изводът на ЯРС, че обстоятелството за последващо свързване на
"Фейсбук" акаунт на ищцата с приложението и участието й в процесната симулационна
видеоигра не са достатъчно правноаргументативно и доказателствено рационално средство
за обосноваване на извод за сключен между нея и ответника договор от разС.ие. В СТЕ е
посочено недвусмислено и ясно, с пространна научна мотивировка, че не е възможно да се
определи, дали лицето Ц. Б. е регистрирала акаунт в мобилното приложение "Фифа Мобайл"
в периода 29.10.2016 г. -30.10.2018 г.Вещото лице е посочило, че идентификация между
акаунт в "И ЕЙ" може да бъде направена на база на идентификация на определено
устройство, което се използва и на което е инсталиран магазинът за продажби на "Епъл Ап
Стор", като в случая липсват данни за акаунт в приложението "Фифа Мобайл", който да е
свързан с акаунт, принадлежащ на Ц. Б.. Напротив, установено е в кредитираната СТЕ, че са
налице данни по делото единствено за регистриран акаунт, принадлежащ на друго лице - г-н
Г.Р., доколкото акаунтът е създаден на негов I pad,който съгласно данните от представените
фактури е свързан с негов Епъл профил. По т.1 и т.2 вещото лице, изготвило СТЕ е
формирало заключение,че не може да се изведе стабилен и категотричен извод, дали
профилът Т. е бил свързан с "Фейсбук" акаунт на Ц. Б.. Този извод на експертизата е в тясна
съдържателно-информационна взаимовръзка с обясненията на самата ищца, послужили като
опора на първоинстанционните правни изводи, а именно в о.с.з.на 02.03.2022 г. Ц. Б. е
заявила,че изтеглянето на приложението "Фифа Мобайл" е свалено на семейното
устройство Айпад, и регистрацията на профил/свързана със сключване на потребителски
договор съгл.чл.,1 ал.2 от Потребителско споразумение, актуално към 28.10.2016 г./ е
извършена именно от Г.Р.. Видно от приетите сред писмената доказателствена съвкупност
Общи условия за ползване на медийните услуги на Apple, които регламентират, че изтегляне
на Съдържание /в т.ч. приложения от платформата Ап Стор/ представлява сключване на
електронен договор "транзакция", която се осъществява посредством потвърждаване чрез
електронна идентификация -посредством парола, Touch Id /потвърждаване на транзакциите
с пръстов отпечатък/ или Face ID /потвърждаване на транзакциите с лицево разпознаване/.
Следователно, в контекста на обсъжданите доказателства, в обясненията на ищцата се
съдържа признание на неизгодни за нея факти, а именно, че потребителският договор с "И
ЕЙ СУИС САРЛ" е сключен с използване на електронната идентификация Apple ID с
уникално потребителско име и парола на лицето Г.Р., респ. изтеглянето на приложението
"Фифа Мобайл" и потвърждаването на условията на потребителския договор е извършено от
Г.Р., а не от претендиращата да е страна по процесния договор Ц. Б..
Понятието "титуляр" и "автор" на електронно изявление са дефинирани в разпоредбата на
чл. 4 ЗЕДЕУУ, съгласно която автор на електронното изявление е физическото лице, което
8
в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е
лицето, от чието име е извършено то. Само волята на титуляра (респ. на неговия законен
представител) е релевантна за преценката относно субектите по потребителския договор от
29.10.2016 г. В случая от съвкупно обсъжданата еднопосочна и непротиворечива
доказателствена маса, в т.ч. маркираните изводи в СТЕ, обясненията на Ц. Б. по аргумент
на чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ) ЯОС приема,че доколкото титуляр на електронната идентификация Apple ID е не
ищцата Б., а лицето Г.Р., то волеизявлението отправено от него във вр. с приемане на
условията на Потребителския договор при изтегляне приложението "Фифа мобайл" не е
приравнимо на изхождащо от въззивницата Б. правно действие, ерго последната не е страна
по процесния договор от 29.10.2016 г. Този извод намира солидна доказателствена и
логическа опора в изводите на вещото лице по кредитираната ССчЕ, в която еднозначно и
непротиворечиво е очертано,че фактурите 1463 бр., депозирани с исковата молба са
издадени на лицето Г.Р. с електронен адрес и идентификатор в Епъл: **************, като с
категоричност не се установяват данни за суми, заплатени от Ц. Б. във вр. с получени услуги
чрез приложението "Фифа Мобайл". По данни от процесните фактури, най-често
закупуваният продукт е пакети "12 000 Fifa points"/ Фифа мобилен футбол 12000 Фифа
точки. От процесните фактури, подложени на експертен анализ в ССчЕ може да се формира
единственото обективно и легитимно заключение,че приложението "Фифа мобайл", във вр. с
което са извършвани покупки на пакети "12 000 Fifa points"/ Фифа мобилен футбол 12000
Фифа точки с електронна идентификация на Г.Р., е изтеглено с потребителския акаунт в
Епъл на лицето Г.Р. и е свързано с неговия имейл адрес. Основополагащата заключителна
констатация обективирана в ССчЕ, че процесните фактури на обща стойност 303 274, 15 лв.
са издадени от "Епъл" на лицето Г.Р., с електронен адрес за кореспонденция
************** , в съчетание с констатацията, че не се установяват данни за заплатени от
Ц. Б. суми във вр. с получени услуги чрез приложението "Фифа Мобайл" следва да бъдат
интерпретирани еднопосочно и в потвърждение на решаващия извод в оспореното
решение,че издадените от "Епъл" фактури аргументират становище за сключен
потребителски договор между въззиваемото дружество и Г.Р.. В коментирания контекст
следва да се допълни, че в трайната, задължителна и последователна практика на ВКС,
опредметена в р. Р. № 1110/30.11.2005 г. по т. д. № 411/2005 г. на ВКС, II т. о., Р. №
503/7.07.2008 г. по т. д. № 250/2008 г. на ВКС, I т. о. . Р. № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 г. на ВКС, I т. о., . № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на II ТО на ВКС, р. №
71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г., р. № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., р. №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II ТО, р. № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на
I ТО, р. № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. е прието, че фактурата може да се третира
за доказателство, установяващо договор за търговска продажба в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стока/услуга, стойност,
начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач предвид
неформалния характер на договора и липсата на законовоустановена писмена форма за
неговата действителност. В случая от ССчЕ се извежда, че фактурите приложени към
исковата молба са издадени от "Епъл" на лицето Г.Р., като "Епъл" не предоставя
информация на "И ЕЙ СУИС САРЛ" относно номера на издадени фактури във вр. с
профили, за които фактурите са издадени, както и за отделните микротрансакции,като
единствено след края на всеки отчетен период "Епъл" превежда на "И ЕЙ СУИС САРЛ" 70%
от стойността на микротрансакциите, сключени за приложението "Фифа Мобайл".
Установява се и, че в издадените на Г.Р. посредством идентификатора му в Епъл 1463 бр.
фактури най-честият предмет на покупки са пакети "12 000 Fifa points"/ Фифа мобилен
футбол 12000 Фифа точки, което въззивният съд цени комплексно и кумулативно с изводите
на СТЕ, както следва: идентификация между акаунт в "И ЕЙ" и определено лице може да
бъде направена на базата на идентификация на акаунт на определено устройство, което се
използва и на което е инсталиран магазинът за продажби на Епъл -Ап стор,в съотв. с което
по делото има данни единствено за регистриран акаунт, принадлежащ на друго лице-Г.Р.,
доколкото е създаден на негово устройство - iPad, който съгл.данните от представени
фактури е свързан с негов "Епъл" профил. Съдържанието на доказателствените резултати от
приложените способи на доказване, интерпретирано в аспекта на използувания при прегледа
им критерий-отношение към основния факт, позволява оформянето на извод, напълно
9
съответстващ с формулирания и обоснован извод от първостепенния съд, че
потребителският договор от 29.10.2016 г. е сключен между въззиваемото дружество и
лицето Г.Р.. Що се отнася до релевираното възражение, поставящо неизследван според
жалбоподателя въпрос за извършено от ищцата електронно изявление за договорно
обвързване чрез свързване на "Фейсбук" профила й/ с потребителско име и парола/ със
симулационната игра "Фифа Мобайл", отразяващо електронни изявления на ищцата,
извършени с "ЕА" акаунта "Т.", в т.ч. и по приемане на Потребителското споразумение,
следва да се отбележи: На първо място, в СТЕ е формулирано изрично уточнение, че "И ЕЙ"
не съхранява действителната идентификация на потребител във "Фейсбук", която се
използва от приложението "Фейсбук" или уебсайта за тяхното идентифициране, а вместо
това използва анонимизирана идентификация, която "Фейсбук" дава на разразботчиците на
приложения, респ. "И ЕЙ" не може да използва идентификация на потребител във "Фейсбук"
за идентифициране на действително лице. Посочено е,че когато потребител свърже своя
"Фифа Мобайл" акаунт към акаунта си във "Фейсбук", той е помолен да влезе във
"Фейсбук", като използва своя имейл адрес и парола, но "И ЕЙ" не вижда тази информация
за вход, а вместо това "Фейсбук" връща "OAuth токън", който обозначава този потребител
във "Фейсбук". Вещото лице е конкретизирало,че не може да се определи,дали конкретно Ц.
Б. е регистрирала акаунт в мобилното приложение "Фифа Мобайл" в периода 29.10.2016-
30.10.2018 г., като по делото не е разкрита информация дали потребителят е свързал акаунта
си с "Фейсбук". В синхрон с очертаните фрагменти от СТЕ, правната констатация на ЯРС за
ирелевантност "на извършеното впоследствие свързване на приложението с "Фейсбук
акаунт на ищцата"е допълнително съобразено и с чл.7 от Потребителското споразумение от
28.10.2016 г. В чл. 7 PC Продукти, А. Мерки за техническа защита и защита на
съдържанието е регламентирано, че няма ограничение за общия брой устройства, на които
PC продуктите на ЕА могат да бъдат удостоверени, но може да бъде стартиран и получен
достъп до РС продукта на ЕА на не повече от пет уникални устройства на всеки 24- часов
период.Предмет на договорно регулиране е,че акаунт на ЕА, включително приемането на
Споразумението са необходими за удостоверяване на РС продукта на ЕА и потвърждаване
на лиценза при първоначално пускане на РС продуктите на ЕА на всяко уникално
устройство. Регламентирано е в тази вр.,че серийният код, предоставен на РС продуктите на
ЕА се проверява по време на удостоверяването, а удостоверяването е ограничено до един ЕА
акаунт на сериен код, което означава,че РС продуктът на ЕА не може да се прехвърля. В
съотв.с това следва да се приеме,че правилно РС-Ямбол е мотивирал съждението за
ирелевантност на извършеното впоследствие присъединяване на "Фейсбук" акаунт на
ищцата към приложението, което е лишено от доказателствен принос и не подпомага тезата
й, че между нея и ответника е сключен потребителски договор от разС.ие. Следва
единствено да се допълни,че изцяло в рамките на предоставените със Споразумението
допълнителни технически възможности е процесното свързване на "Фейсбук" профила на
въззивницата с приложението "Фифа мобайл", което е ограничено в рамките на
удостоверяването до един ЕА акаунт,а именно регистрираният от Г.Р..
По изложените съображения неоснователна се явява и претенцията за заплащане на сумата
5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непредоставяне на
достатъчна информация за услугата и по-конкретно за нейното периодично рестартиране,
доколкото ищцата не доказа да е осъществен фактическият състав на отговорността за
неимуществени вреди. На първо място, по гореобсъдените съображения ищцата-въззивница
не установи да е страна по потребителски договор, сключен от разС.ие с "И ЕЙ СУИС
САРЛ".На следващо място единствено с илюстративна насоченост, следва да бъде
допълнено, че в чл.4 от Споразумението Наличие на ЕА услуги е предвидено, че
доставчикът не гарантира, че всяка Услуга, Съдържание или Право на ЕА, ще бъде
достъпно по всяко време, на всяко място или че ще продължи да предлага конкретна ЕА
услуга, Съдържание или право. В чл.4, ал.2 споразумението регламентира, че ЕА може да
актуализира, променя или модифицира ЕА услуга, съдържание или право, без задължението
да уведомява потребителя. В тази връзка по принципни съображения и по арг. на по-
силното основание ЯОС отчита, че престираната от ответника- оператор на играта игрална
услуга се изразява в осигуряване на непрекъснат достъп до определено дигитално
съдържание, но не и до задължението ответникът да предлага по всяко време и на всяко
10
място конкретна ЕА услуга, както и до задължение за въздържане от действия, свързани с
актуализиране, променяне или модифициране ЕА услуга.Нещо повече, в споразумението е
предвидено,че при модификации и актуализиране на ЕА услуги, Съдържание или Право
операторът не е длъжен да информира потребителя, като в чл.4, пар.3 от Споразумението е
предвидено,че актуализации и рестартирания могат да доведат до неуспех в света на играта
и да засегнат персонажи, групи или други права под контрола на потребителя. В случая
ЯОС изначално не установява въззивницата да е обвързана с цит. споразумение, както и да
е извършвала микротранзакции по повод закупуване на виртуална стока. Ирелевантни са
фактическите й твърдения за реализиране на достъп до приложението чрез създадения
профил Т., принадлежащ на трето за спора лице и твърденията относно ползване от нейна
страна на различни функционалности, част от които са платени. Неоснователни са
възраженията в основата на претенцията за обезщетение на понесени неимуществени вреди
относно недостатъчна информираност за предстоящи рестартирания, която рефлектира
върху възможността за ползване от ищцата на допълнителните дигитални активи, предвид
еднопосочните данни, че тези активи са придобити от трето за спора лице, предвид липсата
на обвързваща ищцата договорна връзка и предвид недоказаност на извършвани от ищцата
финансови инвестиции за закупуване на виртуална стока от игралния оператор.
По оплакванията и възраженията във въззивната частна жалба:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на
делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско
възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. По същество с възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на
страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с
гражданскоправната отговорност за разноски. С обжалването на определението, с което е
оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционния
съдебен акт в частта за разноските се иска от въззивната инстанция да ревизира становището
на ЯРС, като преразгледа материалноправния спор за разноските. За защита по предявените
обективно съединени искове ответникът е ангажирал адвокат чрез договор за правна помощ,
сключен с адвокатско дружество "Си Ем ЕС София" и е заплатил сумата от 12 908, 47 лв.-
адвокатско възнаграждение, които РС-Ямбол е присъдил в тежест на въззивницата изцяло.
В Определение № 178 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3320/2018 г., IV г. о.e е указано,че
при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се съобразява
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение
се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,
независимо от формата на съединяване на исковете. Първостепенното решение обхваща
произнасяне по всеки от обективно съединените и оценяеми искове, като паричното вземане
по три от оценяемите искове е над 10 000 лв., а именно 20 500 лв. като частична претенция
от 303 274,15 лв. Предвид значителната фактическа и правна сложност на делото дължимото
се на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение не може да бъде редуцирано до
минимума в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От една страна, възнаграждението е определено при отчитане цената на
всеки един от съединените искове, и макар и да надвишава минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. ЯОС съобрази,че делото е в
значителен обем на правноценима писмена доказателствена база, инкорпорирана в 19 тома.
Писмените доказателства, резултатите от приобщените доказателствени способи по
назначени и изслушани съдебно-техническа експертиза, включваща формиране на
специализирани изводи и констатации в областта на информационните технологии, ССчЕ и
допълнителна ССчЕ изискват преценка и комплексно съобразяване на значителен обем
доказателства и експертни изводи относно множество банкови разплащания, както и
относно релевантността, специфичния характер и правната относимост на отделни
технически действия, осъществили се в продължителен времеви период. При организиране
на основните линии на защита от ответното дружество са извършвани многообразни
процесуални действия, ангажирани са значителен обем писмени доказателства, като само
11
отговорът на исковата молба е 21 страници,а процесуалният представител на ответника е
участвал в открити заседания пред първата инстанция, провеждани в интервал, надхвърлящ
една година. Изложеното обуславя аргумент, че организираната защита притежава
характеристиките на продължителна и сложна адвокатска защита, включваща разнородни
по обем и съдържание процесуални действия, изискващи системно полагане на
квалифициран адвокатски труд. Формираната аргументация изключва възможността да се
присъди възнаграждение в минимален размер. / виж Определение № 37 от 8.02.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3831/2021 г., III г. о., ГК/. С оглед гореизложеното присъденият пълен
размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответното дружество "И ЕЙ СУИС
САРЛ" не подлежи на корекция, поради което обжалваното Определение
№260067/24.06.2022 г., постановено по в.гр.д. №1076/2020 г. по описа на ЯРС следва да
бъде потвърдено.
Изложените съображения в частната жалба по чл.248, ал.3 ГПК във вр. оплаквания за
прекомерност на възнаграждението са цялостно валидни и аналогично относими досежно
облика, обхвата и сложността на професионалната адвокатска услуга, както и досежно
фактическата и правна сложност на делото и следва да се зачетат и в аспекта на заявеното
от въззивницата Б. пред въззивната инстанция възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
ГПК на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемото дружество за процесуално
представителство във въззивното производство. Предвид обжалваната част от решението,
което обхваща противопоставяне срещу отхвърлителния диспозитив по всички обективно
съединени искове, развилото се пред въззивния съд производство не отнема от степента на
сложност и обема на предоставената професионална адвокатска защита, като видно от
депозирания отговор на "И ЕЙ СУИС САРЛ", същият е със значителен обем -15 стр. и
обхваща мотивирано изложение, съдържащо пространна и аналитично поднесена
контрааргументация, систематизирана и съотнесена към всяко от множеството формулирани
оплаквания във въззивната жалба от материалноправно и процесуално естество.
Квалифицираната адвокатска правна услуга обхваща и изготвяне на писмени бележки и
явяване в о.с.з. на 29.11.2022 г. Отделно от това, на основание чл.235, ал.3 ГПК въззивният
съд отчете редакционните изменения в ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г. на Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е действащият
поднормативен източник към момента на обективиране на искането за присъждане на
разноски от въззиваемото дружество. ЯОС съпостави претендираното и заплатено от
въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 16 781, 02 лв. с
обвързващото действие на новелата на чл.2,ал.7 (Нова - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от Наредбата,
регламентираща, че при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск
се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен
искът, както и новелата на чл.2, ал.9 от Наредбата, предвижаща, че когато процесуалното
представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа и правна
сложност, минималното възнаграждение по тази наредба е в двукратен размер.В контекста
на въведените разпоредби въззивният състав прецени,че целеното от въззивницата Б.
намаляване на адвокатското възнаграждение на въззиваемото дружество съобразно
абсолютните минимуми в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е невъзможно и противоречи на правилата на приложимата нормативна
уредба. Предвид изложените аргументи ЯОС намира, че не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на уговорения и заплатен от
"И ЕЙ СУИС САРЛ" по сключения договор за правна защита и съдействие адвокатски
хонорар,като същият следва да бъде присъден на въззиваемото дружество в пълния
претендиран размер.
Водим от изложеното, ЯОС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018/28.03.2022 г., постановено по гр.д.№1076/2020 г. по
12
описа на РС-Ямбол, както и Определение №260067/24.06.2022 г., постановено по гр.д.
№1076/2020 г. по описа на РС-Ямбол.
ОСЪЖДА Ц. С. Б. ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.******** да заплати на "И ЕЙ СУИС
САРЛ", дружество, регистрирано в регистъра на дружествата в ***** с регистрационен
номер СН-660-2328005-8, със седалище и адрес на управление: Швейцария, ***** 1204,
"Плей дю Моралд" сумата от 16 781, 02 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13