№ 659
гр. Пазарджик, 26.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220103984 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 09:35 часа, се явиха:
Ищците П. Д. М. и Т. Н. М., редовно призовани, чрез пълномощника си
адв. Р. В., не се явяват. За тях се явява адв. Р. В. редовно упълномощен с
пълномощно приложено по делото.
За ответника **, редовно призован, чрез пълномощника си С. И. К., не
се явява представител. От процесуалният представител на ответното **ово
дружество е постъпила молба, с вх. № 7681/25.03.2024 г., която се моли да се
даде ход на делото прави се искане за разглеждане на производството в
отсъствие на представител на ответното **ово дружество и се изразява
становище по доказателствените искания на страните, а именно моли се да се
даде възможност на вещото лице да изготви заключение.
Не се явява вещото лице М. Л.. От същата е постъпила молба с вх. №
6985/18.03.2024 г., с която заявява, че не е изготвила експертиза, поради
краткия срок след призоваването й, и моли да й бъде дадено допълнително
време за изготвяне на заключението, както и съдът да приеме отсъствието й
от съдебното заседание.
АДВ. В.: – Да се даде ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. В.: - Поддържам исковите претенции, така, както са заявени с
исковата молба и с уточняващата молба. С уточняващата молба съм посочил
допълнителни въпроси към вещото лице.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, във вр. с чл. 143, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите. В подадената искова молба от ищците П. Д. М. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. ** и Т. Н. М. с ЕГН: ********** и **,
представлявани от пълномощника си адв. Р. А. В. – АК - Пазарджик, със
съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „** срещу: „А**Я” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н **6, се твърди, че между
ищците Т. Н. М. и П. Д. М. от една страна като Кредитополучатели и
ответното дружество „А**Я“ АД от друга страна като Кредитор, е сключен
договор за универсален ипотечен кредит № 31587/15.07.2008г., по силата на
който на Кредитополучателите е отпусната сума в размер на 40 000 лв. за
срок от 15 години, с краен срок на погасяване 15.07.2023г. ищците твърдят,
че съгласно чл.5.1. от Договора Кредитополучателят заплащал на **ата
годишна лихва формирана от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/,
определян периодично от управителния съвет на **ата, плюс надбавка от
3,05 пункта, като към деня на подписване на този договор базовият лихвен
процент е бил в размер на 8,1 пункта и съответно годишната лихва е била в
размер на 11,15% . Лихвата се начислявала ежедневно и е била платима
ежемесечно на 15-то число на съответния месец. Твърди се още, че съгласно
чл. 6 от Договора **ата си запазвала правото по своя преценка да променя
по всяко време Базовия лихвен процент, ако преобладаващите пазарни
условия налагали това, като при промяна на БЛП новият БЛП бил валиден
директно от 1-во число на месеца следващ месеца на решението на
2
Управителния съвет, като Кредитополучателите се считали за уведомени за
промяната с поставяне на уведомление в паричните салони на **ата.
Изложени са твърдения и че съгласно чл. 5.4. от Договора начислените, но
неплатени в срок лихви се отнасяли за отчитане в отделна сметка, като в
този случай, Кредитополучателят дължал неустойка в размер на 15%
месечно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното и
издължаване. Твърди се още, че с малки изключения, вноските по кредита
са били плащани редовно, като при случаи на забавяне са изплащани
допълнителни суми, поискани от **ата, както и, че през целия период на
кредита е било подписвано само едно допълнително споразумение, с което
се отлагали на част от вноските по лихвите в края на 2012 г., след което
вноските се изплащали в увеличен размер, и цялата отложена сума е била
възстановена с лихвите, като към 13.09.2023г. съгласно уведомление от
**ата - Кредитор всички суми по договора за универсален ипотечен кредит
са били погасени изцяло. Ищците твърдят, че ще доказват в настоящия
процес твърдението, че платената от тях сума надхвърляла дължимото по
договора за кредит, като са им били събрани неправомерно начислени суми
за лихви и неустойки. В тази връзка се излагат следните твърдения:
На първо място, че неправомерно са били начислени суми за лихви,
надхвърлящи първоначално договорената лихва по кредита. В хода на
изплащането на кредита **ата едностранно била променяла общия размер на
начисляваната договорна лихва по чл. 5.1 от Договора за кредит, поради
промени в размера на Базовия лихвен процент извършени на основание чл. 6
от Договора.
Сочи се, че от справка на сайта на „** **“ било видно, че **ата, след
отпускането на кредита през м. юли 2008г., неколкократно, едностранно е
увеличавала базисния си лихвен процент, като публичната информация на
сайта на **ата е за две увеличения на БЛП, а именно: считано от
15.10.2008г. - от 8,1 п. на 8,6п. и считано от 25.02.2009г. - от 8,6 п. на 8,9п.,
като за целия следващ период до окончателното издължаване на кредита
липсвала информация. Сочи се, че било безспорно обстоятелството, че
отношенията между страните - **ата и Кредитополучателите, породени от
сключения между тях договор за **ов кредит попадат в обсега на Закона за
защита на потребителите, както и, че към момента на подписване на
договора - 15.07.2008г. е била в действие редакцията на Закона за защита на
3
потребителите обнародвана с ДВ, бр.36 от 04.04.2008 г., като ищецът се
позовава на чл. 143 от ЗЗПотребителите.
Посочва се, че според чл.5.1 от договора, единият от компонентите на
годишната лихва е базисният лихвен процент, определян периодично от
управителния съвет на **ата, който подлежи на едностранна промяна от
същия орган когато преобладаващите пазарни условия налагат това, като са
изложени твърдения, че принципно законът не лишавал кредитора от
възможност за последващо едностранно изменение на лихвения процент при
промяна в условията на финансовия пазар, но в този случай е било
необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по
ясен и недвусмислен начин, и потребителят да е получил достатъчно
конкретна информация как **ата може да промени едностранно цената.
Твърди се, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябвало да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която
да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти. Необходимо било и между договарящите да е
постигнато съгласие за конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва. Ищецът твърди, че в процесния казус
използваната формулировка "преобладаващите пазарни условия" била обща
и неконкретна и лишавала потребителя от възможността да извърши
информирана преценка за цената на кредита, включително да направи
прогноза как тази цена би нараснала във времето, както и че е налице
значително неравновесие в правата на двете страни, което било във вреда на
кредитополучателя, поради предоставената възможност на кредитора за
едностранно изменение при непредвидени в договора основания. Излага
становище, че е налице неравноправност на тези клаузи, респ за тяхната
нищожност и съответно за недължимост на начислените и събрани суми на
основание увеличението на лихвения процент, произтичащо от увеличения
размер на БЛП определян едностранно от **ата, като твърди, че тези суми
по преценка на Ищците са в размер на 1000лв. за периода на издължаване на
кредита.
На второ място, се твърди, че неправомерно са били събрани от
Кредитополучателите суми за неустойки, начислени на основание чл. 5.4. от
Договора, клаузата на който, спопред ищците, се явява неравноправна. Сочи
4
се, че с разпоредбата на чл. 5.4. се предвиждало начисляване на неустойка
върху вече начислени лихви, което по естеството си представлявало
недопустим от закона анатоцизъм, като се заявява, че разпоредбите се
явявали в противоречие с добрите нрави. Твърди се, че вредите от забавата
за **ата се обезщетявали в необосновано голям размер, при 15% месечно
върху просрочените задължения, или 180% на годишна база, което според
ищеца означалаво, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че клаузите
представлявали нарушение по чл.143 ал. 1 т.5 от ЗЗП в редакция ДВ
бр.99/2005 год. Твърди се, че съгласно подадената от ответника справка
начислените и събрани за периода на действие на кредита неустойки били в
размер на 4530,50лв. Твърди се, още, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не попадали в приложното поле на
норми, които изключват изрично нищожността им: - Клаузи които са
уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 от ЗЗП/ - те са дефинирани в чл.146,
ал.2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди се че
процесният договор за кредит е типов, че това били бланкови **ови
договори, клаузите в които на практика при подписването не подлежали на
договаряне или промяна, както и че преговори за съдържанието на
текстовете не са били провеждани, договорът е бил изготвен предварително
и е бил предоставен на клиента за подпис в деня на сключването. Твърди се,
че договорни клаузи от договора за кредит от 25.06.2008г., не са били
индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително от
**ата - ответник и ищците не са имали никаква възможност да влияят върху
съдържанието им, с което, според ищеца, се изпълнявала хипотезата на
нормата на чл.143, т.9 от ЗЗП.
Ищецът посочва, че в чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при
които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в
договори с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП, са неприложими. Така
според чл. 144. ал.З от ЗЗП, (3) Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се
прилагат по отношение на: сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
5
търговеца или доставчика на финансови услуги; договорите за покупка или
продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични
преводи в чужда валута.
Твърди се, че доколкото в договора не било посочено, че изменението
на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги, то не можело да се приеме,
че е на лице изключението на чл. 144, ал.3, т. 1 от ЗЗП, както и че никъде в
договора между страните не се съдържали основанията, при които **ата
можела да променя своя БЛП, оказващ влияние върху лихвата дължима се
от ищците по договора за кредит. Твърди се още, че не били посочени
основания за промяната на неговата величина, влияеща на размера на
задължението на ищците, че не са посочени никакви критерии съобразявани
от **ата при определяне на размера на БЛП, а оттам и на размерът на
лихвата по кредита. Според ищците, дали това ще се дължи на обективни
фактори, на субективното желание на **ата и нейните интереси или на нещо
друго - за това липсвали договорки в процесния договор за **ов кредит.
На база изложеното, според ищците, може да се направи категоричен
извод че: клаузите на чл.6 във вр. с чл. 5.1. от Договора за **ов кредит
между страните осъществяват хипотезата на чл.143 ал.2 т.9 и т.10 от ЗЗП
като дават право на **ата да налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора и да променя едностранно условията на договора за **ов кредит на
основания, които не са предвидени в договора; клаузите на чл.5.4 от
Договора за **ов кредит между страните осъществяват хипотезата на чл.143
ал.2 т.5 от ЗЗП като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
Клаузите са уговорени във вреда на Кредитополучателите не отговарят на
изискването за добросъвестност и водяз до значително неравновесие между
правата и задълженията на Баката и Кредитополучателите, което прави
процесиите клаузи неравноправни, а съгласно разпоредбата на чл. 146 ал. 1
от ЗЗП - нищожни.
Оформен е петитум, във връзка с изложеното в исковата молба, с
молба, съдът да се произнесе с решение с което, като приеме за установено,
че клаузите по чл. 6 във вр. с чл. 5.1. и чл. 5.4. в Договор за **ов кредит №
6
31587/15.07.2008г., сключен между ищците Т. Н. М. с ЕГН: ********** и П.
Д. М. с ЕГН: ********** и ответното дружество „** **” АД ЕИК **, са
неравноправни, а вследствие на което същите са нищожни, да осъди
„А**Я”АД, ЕИК **. със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Сребърна” №16, представлявана от Изпълнителните
директори да заплати на ищците Т. Н. М. с ЕГН: ********** и П. Д. М. с
ЕГН: ********** сумата от 5 530,50лв. / пет хиляди петстотин и тридесет
лева и петдесет стотинки/, от които сумата 1000,00/ хиляда/ лева
представляваща договорни лихви и сумата от 4 530,50 лв./ четири хиляди
петстотин и тридесет лава и петдесет стотинки/ - неустойки, начислени и
събрани на основание нищожни клаузи по Договор за **ов кредит №
31587/15.07.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаването исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
Във връзка с Определение на съда № 2856/ 09.11.2023г., с което съдът
е оставил без движение исковата молба, като е дал указания да се
конкретизират обстоятелствата от ИМ – да се посочат периодите от време,
през които са заплащани недължимите договорни лихви и неустойки,
ищците, с уточнителна молба, след допълнително предоставен им от съда
срок и в рамките на предоставената им от **а ** информация по кредита, са
направили уточнения и допълнения в обстоятелствената част на молбата,
като относно неправомерно начислената договорна лихва на основание
увеличен променлив компонент в лихвата – Базисния лихвен процент на
непредвидено в договора основание /т .1 / в исковата молба, конкретизира,
че както е посочено в исковата молба **ата след отпускането на кредита
през м. юли 2008г. неколкократно, едностранно е увеличавала базисния си
лихвен процент, като публичната информация на сайта на **ата е за две
увеличения на БЛП: считано от 15.10.2008г. - от 8.1 п. на 8,6п. и считано от
25.02.2009г. - от 8,6 п. на 8,9п., а съгласно предоставената им справка изх.№
440-303/04.12.2023г. промените са били както следва:
От 15.10.20081. до 24.02.2009г. БЛП 8,6% + надбавка 3,05% / общо/
11,65%/
От 25.02.20091. до 14.08.2012г. БЛП 8,9% + надбавка 3,05% / общо/
7
11,95%/
От 15.08.2012г. до 14.02.20131. БЛП 8,9% + надбавка 2,1% / общо/
11,00%/
От 15.02.2013г. до погасяване иа кредита БЛП 8,9% + надбавка 3,05% /
общо/11,95%/
Относно неправомерно начислена неустойка /т. 11 в исковата молба/,
се твърди, че в хода на издължаването на кредита внасянето от страна на
Кредитополучателитс на суми е било за погасяване на месечните вноски, а
**ата погасявала съгласно предвиденото в Договора първо неустойките,
последвани от наказателните лихви, договорните лихви и след това
главницата, като при самото погасяване Кредитополучателите нямали
пълната информация за това към момента на вноската дали е начислена
неустойка, респ. наказателна лихва, както и за това какво се погасява с всяка
една от вноските. Уточнява се, че съгласно предоставената от **ата
информация за начислените неустойки, за които се твърди, че такива са
начислявани и събирани за целия период от 19.08.2008 г.. до 20.06.2019г.,
неустойките по периоди и размери се посочва, че са описани подробно в
справка изх. № 440-303/04.12.2023г. с общ размер от 4 530,050 лв.
С оглед на така направените уточнения, ищците формулират нов
петитум на исковата молба, а съгласно който, молят съда да се произнесе с
решение, с което, като приемете за установено, че клаузите по чл. 6 във вр. с
чл. 5.1. и чл. 5.4. в Договор за **ов кредит № 31587/15.07.2008г., сключен
между ищците Т. Н. М. с ЕГН: ********** и П. Д. Матева с ЕГН:
********** и ответното дружество „** БAНК“ АД ЕИК ** са
неравноправни, а вследствие на това същите са нищожни, да осъди
„А**Я”АД, ЕИК **. със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, представлявана от Изпълнителните
директори да заплати на ищците Т. Н. М. с ЕГН: ********** и П. Д. М. с
ЕГН: ********** сумата от 5530,50лв. / пет хиляди петстотин и тридесет
лева и петдесет стотинки/, от които:
сумата от 1000,00/ хиляда/ лева представляваща договорни лихви,
начислени и събрани на основание неравноправни клаузи Договор за **ов
кредит за периода от 05.10.2008г. до датата на изплащане на кредита -
7.08.2023г. и сумата от 4 530,50 лв./ четири хиляди петстотин и тридесет
8
лева и петдесет стотинки/ - неустойки, начислени и събрани на основание
нищожни клаузи по Договор за **ов кредит за периода от 19.08.2008г. до
20.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаването исковата молба до окончателното и изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
акционерно дружество с фирма “А**Я” АД. със седалище и адрес на
управление гр.София, Община Столична, район „Лозенец“, ул. „Сребърна”
№ 16, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията. Единен
идентификационен код/ЕИК/ **, представлявано от пълномощника С. И. К.
- юрисконсулт в „А**я" АД, надлежно упълномощена, съгласно
пълномощно с нотариално удостоверени подписи рег.№ 516 от 09.07.2019 г.
и с нотариално удостоверено съдържание рег.№ 517 от 09.07.2019 г., том I Б.
№ 104 по служебния архив на Нотариус Михаил Воденичарски, рег.№ 292 на
Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд -
гр.София, от Георги Костадинов Заманов и Христина Маринова
Марценкова в качеството им на изпълнителни директори и представляващи
акционерно дружество с фирма “А**я" АД, което е приложено към
писмения отговор, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.Иван Вазов № 11,
**********, в който се излага становище, че относно предявения
осъдителен иск за заплащане на суми, представляващи начислени договорни
лихви и неустойки, произтичащи от сключен Договор за универсален
ипотечен кредит № 31587/15.07.2008 г., които са заплащани в конкретен,
известен на ищците размер и в конкретен момент, следва, лед като се иска
осъждане за присъждане на суми на ищците, като недължимо платени, те
трябвало да конкретизират размера на всяка недължимо платена сума и
момента на недължимото плащане, поради което и с оглед правото на
защита интересите на ответника "А**я" АД се твърди, че искът е нередовен
и следва да бъде оставен без движение до извършване на горното уточнение.
Наред с това се излага становище, че макар да е допустим, искът е
неоснователен, предвид изложените в исковата молба обстоятелства и
приложени документи, по следните съображения: твърди се, че с подадения
иск ведно с уточняваща молба от 04.12.2023 г. ищците желаели да се
постанови решение, с което да се признаят за нищожни като неравноправни
определени клаузи в договора, без в уточняващата искова молба да се
конкретизира на какво основание се претендира нищожността и
9
заплащането на сумите. Твърди се, че е безспорно, че на 15.07.2008 г. в гр.
Пазарджик ищците Т. Н. М. ЕГН ********** и П. Д. М. ЕГН ********** в
качеството си на кредитополучатели са сключили с „А**я" АД Договор за
универсален ипотечен кредит № 31587/15.07.2008 г. за текущи нужди с
размер на кредита 40 000 (четиридесет хиляди) лева и срок за погасяване на
кредитното задължение до 15.07.2023 г. Твърди се още, че сумата по
кредита е била редовно усвоена в предвидения за това срок на дата
18.07.2008 г., че сроковете и размерът на периодичните плащания по
кредита са оформени като ежемесечни погасителните вноски съобразно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит - приложен към
отговора. Твърди се също така, че кредитното задължение се обслужвало от
страна на кредитополучателите със забава в плащанията почти от самото
начало и договорът е бил изменен еднократно с Анекс № 1 от дата
20.07.2012 г., с който на кредитополучателите, е бил предоставен гратисен
период по изплащането на главницата, считано от 15.09.2012 г. до
15.03.2013 г. и е била намалена дължимата по кредита лихва за срок от
дванадесет месеца до размер, формиран като сбор от БЛП на **ата за лева и
надбавка от 2.10 пункта, като е бил подписан и нов погасителен план, който
също е приложен към отговора, съобразно който ищците са погасили изцяло
кредитното задължение. Твърди се от ответното дружество, че за
предоставения кредит кредитополучателите Т. Н. М. и съпругата му П. Д.
Матева солидарно са се били задължили да заплащат на **ата годишна
лихва в размер, подробно описан в т.5.1 от Раздел 111 ,.Лихви и комисиони“
на договора за кредит, формиран като сбор от базов лихвен процент (БЛП),
определян периодично от Управителния съвет на **ата и надбавка от 3.05
(три цяло и пет стотни) пункта, като към датата на подписване на договора
за кредит така определената лихва е била в размер на 11.15 % (единадесет
цяло и петнадесет стотни процента). Твърди се също така, че към датата на
сключване на договора за кредит БЛП на **ата е в размер 8.10 % (осем цяло
и десет стотни процента). На 15.10.2008 г. с решение на Управителния съвет
на .“А**я" АД и считано от същата дата Базовия Лихвен Процент /БЛП/ за
лева е бил увеличен до размер 8.6 % (осем цяло и шест десети процента),
като промяната на лихвата по кредита е била отразена в погасителната
вноска по кредита от дата 15.11.2008 г., последващо с решение на
Управителния съвет на „А**я“ АД и считано от 25.02.2009 г. Базовия
10
Лихвен Процент /БЛП/ за лева е увеличен до размер 8.9 % (осем цяло и
девет десети процента). Твърди се, че тази промяна на лихвата по кредита е
била отразена в погасителната вноска по кредита от дата 25.03.2009 г. и
хронологично, след това във връзка с подадено искане с вх. на АББ №
487/14.06.2012 г. от кредитополучателя Т. М. договорът за кредит е бил
изменен с подписан между страните Анекс на дата 20.07.2012 г.(ведно с нов
погасителен план), съгласно който лихвата по кредита е била намалена до
размер Базовия Лихвен Процент /БЛП/ за лева, който към онзи момент е бил
в размер 8.9 % (осем цяло и девет десети процента) и надбавка от 2.10 (две
цяло и десет стотни) пункта за уговорения в анекса срок от дванадесет
месеца, като последващо, след анексиране на договора за кредит и
подписването на погасителен план в тази връзка Базовият Лихвен Процент
/БЛП/ за лева в размер 8.9 % (осем цяло и девет десети процента) не е
изменян. Твърди се, че с подписване на анекса страните са постигнали
съгласие по отношение на олихвяването, размера и сроковете на
погасителните вноски. Обръща се внимание, че според ответника,
промяната в размера на основния компонент в лихвообразуването (Базовия
лихвен процент) не засяга механизма на формиране на лихвеното равнище
по кредита и е била извършена съобразно първоначално уговорените в
договора за кредит условия и изрично предвидената възможност за такава
промяна. Сочи се, че лихвата по кредита е била плаваща, а не фиксирана за
целия срок на кредита и се формирала по описания по-горе начин, който
изначално предвиждал възможност за промяна в размера на лихвата по
кредита при условията на договора за кредит, като всъщност, начинът на
лихвообразуване по време на действието на договора за кредит не е бил
изменян от страните и в клаузите на т.5 и т.6 от раздел III „Лихви и
комисионни“ на договора много ясно и точно е била упомената методиката
за изчисляване на възнаградителната лихва, какво е дължимото обезщетение
за забава при просрочие при изплащането на главницата, както и каква
неустойка се дължи за неплатената в срок възнаградителна лихва. Твърди се,
че предвид уговорения между страните продължителен период за ползване и
изплащане на кредита (15 години) и невъзможността да бъде предвиден
инфлационният индекс към датата на предоставяне на кредита на основание
т. 6 от горепосочения Договор за кредит страните уговарили, че по преценка
на **ата и ако преобладаващите пазарни условия налагат „А**я" АД можела
11
да промени БЛП, като в случай на промяна в размера на БЛП новият БЛП е
бил валиден от първо число на месеца, следващ месеца на решението на
Управителния съвет на **ата за промяната. Твърди се също така, че било
уговорено също, че кредитополучателите се считали за уведомени относно
променения размер на БЛП с поставянето на уведомление за промяната в
паричните салони на **ата, като по всяко време актуална информация за
размера на Базовия лихвен процент е била и е била налична на видно място
върху информационното табло в **овия салон на **ата в гр. Пазарджик,
където е бил обслужван кредита. Твърди се, че ищците са обслужвали
кредитното задължение, допускали са просрочия, доброволно са погасявали
кредита и в кредитното досие не са налични каквито и да е било възражения
по дължимите погасителни вноски. Според ответното дружество, фактът на
доброволно плащане конклудентно потвърждавал, че кредитополучателите
са били съгласни и наясно с размера и падежа на погасителните вноски, а
предоговарянето им в анекса, обективирало постигнатото между страните
съгласие за това. Заявява се, че неоснователно било и твърдението, че т.5.1
от договора за кредит била нищожна с аргументите, че на **ата била
предоставена възможност за едностранно изменение на лихвата при
непредвидени в договора основания и било налице значително неравновесие
в правата на двете страни, респ. е във вреда на кредитополучателите, а също
бил неясен и методът за индексиране и промяна на цените по ясен и
недвусмислен начин без достатъчно конкретна информация и изчислителна
процедура как **ата може да промени едностранно цената. Твърди се, че с
подписване на договора за кредит за ползвания кредитен ресурс
кредитополучателите са приели да заплащат възнаградителна лихва, която
не е била постоянна като размер за целия срок на кредита. Твърди се, че в
условията на резки икономически промени **ата била поела риска да запази
баланса, да създаде стабилност и да гарантира запазване интересите на
вложителите си, компенсирайки увеличените си разходи от по-високата
цена (лихва) на предоставяния финансов ресурс по кредитите, като в тази
връзка между страните била и изрично предвидената възможност за
едностранно увеличение на лихвата, от което, според ответника, следвало,
че не става дума за уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя въз основа на
12
непредвидено в договора основание по смисъла на ЗЗП, за което навеждали
ищците. Твърди се, че в договора изрично и изчерпателно е бил посочен
механизмът на формиране на лихвения процент, сведен до БЛП, определян
периодично от управителния съвет на **ата и фиксирана надбавка, както е
било посочено в т.5.1 от договора. Клаузата билаясна, приета на разбираем
език и се позовавала на един конкретен пазарен индекс, промените в който
не зависят от волята на **ата. Твърди се, че на практика, след като на
20.07.2012 г. страните подписват Анекс към договора за кредит и
предоговарят погасителния план, размерът на Базовия Лихвен Процент
/БЛП/ за лева, който към онзи момент е бил в размер 8.9 % (осем цяло и
девет десети процента) не е променян. Сочи се, че **овите сделки били
нормативно уредени от Търговския закон, Законът за кредитните
институции и Наредбите на БНБ, не предвиждали за страните по тях да са в
условията на абсолютна и изначална равнопоставеност, а и съгласно
разпоредбите на тези актове едностранното увеличение на лихвения процент
не било недопустимо, което обстоятелство било прието като безспорно от
ищците чрез процесуалния им представител. Твърди се, че възможността за
изменение на лихвата се уговаряла между **ата и кредитоискателите, и
последните в качеството на „.кредитополучатели“ обективирали своето
изрично съгласие за това с подписване на договора за кредит. Твърди се, че
приложените като доказателство от страна на **ата Методика за
изчисляване на базов лихвен процент на „А**я” АД (утвърдена на заседание
на Управителния съвет на **ата от 12.11.2008 г., изменена на 07.04.2010 г.)
съдържала ясно дефиниран алгоритъм за определяне на лихвеното равнище
(цена) на **ов продукт с кредитен характер, като било видно, че всеки един
от елементите на този алгоритъм бил ясен, обективен и установим
показател, като някои от показателите били нормативно определени, като се
сочи, че най-ясният пример били вноските, които **ите са длъжни да
правят към Фонда за гарантиране на влоговете в **ите. Твърди се, че именно
това били и обективните критерии, които били включени в понятието
„пазарни условия”, като корекцията се осъществявала на база експертна
оценка, а ищците сбилиа имали възможност за достъп до Методиката за
изчисляване на базов лихвен процент на „А**я“ АД и били могли да се
запознаят в детайли със същата във всеки един момент до изплащане на
паричното задължение. Твърди се, че посочената клауза е била уговаряна
13
между страните индивидуално - както тази, така и всички останали клаузи
от договора за кредит били изрично договаряни между кредитоискателите и
от страна на **ата - от обслужващия кредитен специалист по кредитната
сделка. Твърди се също така, че семейство М.и са имали възможност да се
запознаят с клаузите на договора за кредит преди сключването му и са
имали пълното право да не се съгласят с негови клаузи и да предложат свои,
като имало многократни случаи на подписване от **ата на договори със
съдържание, различно от процесния договор. Излага се становище, че
твърденията на процесуалния представител на ищците, че преговори за
съдържанието на текстовете не са били провеждани, договорът е бил
изготвен предварително и предоставен на клиента за подпис в деня на
сключването, Размерът на лихвата и неустойката били изрично уговорени
между страните и по този въпрос между същите не е имало спор, в който и
да е момент били изцяло неотговарящи на истината, недоказани и
представляващи злоупотреба с право, предвид процесуалната тежест при
доказване на отрицателни факти и относително дългият изминал период от
15 години време за установяване на фактите към 2008 г.. Твърди се, че в
кредитното досие на ищеца нямало налични каквито и да е депозирани пред
**ата писмени молби, искания, възражения от кредитополучателите,
извършени в качеството им на кредитоискатели, преди сключване на
договора за кредит, с които да е заявено конкретно тяхно желание, както и,
че единственото налично заявление по кредита след подаване на искането за
отпускане на кредита е с входящ на **ата №487/14.06.2012 г. от
кредитополучателя Т. М., с което е поискан гратисен период по главницата
и такъв, незабавно след подаване на искането, е бил предоставен - искането
било уважено, в резултат на което е бил подписан анексът от дата
20.07.2012 г. Твърди се, че последващо искания и молби от
кредитополучателя не са били подавани до депозирането на заявление №
440-218/07.09.2023 г. от кредитополучателя П. Матева чрез адв. В., с което е
било поискано уточняване размера на начислени лихви и неустойки по
кредита. Твърди се също така, че неснователно било искането на ищците за
неправомерно събрани суми по отношение на претендираните неустойки по
т.5.4 от договора за кредит, както и твърдението че неустойката по договора
за кредит представлявала лихва върху лихва, игнорирайки нейния
договорен, обезщетителен и санкциониращ характер. Твърди се, че при
14
отпускането на **овия кредит, договорената лихва по кредита (в процесния
договор - лихвата, уговорена в т. 5.1.) имала възнаградителна функция, т.е.
тя съставлявала цената на кредита, възнаграждението, дължимо на **ата за
това, че е предоставила за временно ползване парични средства на своя
клиент, като от тази възнаградителна функция на лихвата и от качеството й
на цена по сделката следвало, че в случай на нейното неплащане,
кредитополучателите да дължат на **ата обезщетение за неизпълненото от
тях задължение да й плати цената на ползвания кредит. Твърди се, че
именно това била функцията на предвидената неустойка по т. 5.4. от
Договора за кредит, както и, че в случая не бил налице забранен от закона
анатоцизъм. Твърди се, че това понятие се използвало за обозначаване на
лихва върху обезщетителната лихва, която се дължи по други видове
граждански или търговски сделки. Твърди се, че ако лихвата е била
предвидена като обезщетение за една от страните по някакъв договор,
нейното повторно олихвяване действително не следвало да бъде допустимо,
доколкото се получавало двойно обезщетение. Според ответника, съдебната
практика била възприела именно този подход при преценка за допустимост
на начисляването на лихви върху лихви, като се приемало, че то било
допустимо при възнаградителните лихви и недопустимо - при лихвите с
обезщетителна функция. Следователно, според ответника, щом било
допустимо олихвяването на възнаградителна лихва, и доколкото е
безспорно, че лихвата при **овия кредит има именно такава
възнаградителна функция, то не можело да се отрече и допустимостта на
уговарянето на неустойка, съставляваща обезщетение за **ата за вредите,
настъпили в резултат на неизпълнението от страна на кредитополучателя на
задължението му за плащане в срок на цената по кредита (договорената
лихва). Предвид горното се сочи, че т.5.4. от договора за кредит не била в
противоречие със закона и представлявала валидна договорна клауза, годна
да породи права и задължения между страните, както към момента на
сключване на договора, така и към настоящия момент, и ищците в
качеството им на кредитополучатели се били съгласили с размера на
конкретната неустойка, подписвайки договора за кредит. Твърди се, че
размерът на неустойката по т.5.4 от договора е бил насочен към това да
обезщети вредите на **ата от несвоевременното плащане на целите
погасителни вноски, които могли да се изразят в невъзможността на същата
15
да предостави получената печалба под формата на нов кредит, както и, че
макар този размер да надхвърлял размера на законната лихва върху
неплатени договорни лихви, то това било израз на санкциониращата
функция на неустойката. Твърди се също така, че ищците били разполагали
с възможността да погасяват напълно или частично задълженията си за
плащане съобразно уговорените срокове, с което да бъде изключено
начисляването на неустойка по кредита, но те не го били сторили, допускали
просрочия, многократно, и размерът на неустойката се бил формирал
поради продължителното неизпълнение от страна на кредитополучателите, а
не в резултат на начина на уговарянето й. Нормално било, според ответника,
последиците от тази забава да се понесат от ищците. Ответното дружество
прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за периодични
плащания и обща 5-годишна погасителна давност върху всички претенции
на ищците, доколкото самото твърдение на ищците било за претенция за
един период от повече от 15 години без да е разбита във времето по размер
на недължимите плащания. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните суми за лихви в размер на 1 000
лева (за периода от 05.10.2008 г. до датата на изплащане на кредита)
доколкото погасителната давност за тези вземания е била започнала да тече
от деня, в който вземането било станало изискуемо, т.е. на датата (съобразно
погасителния план), на която ищците е следвало да изпълнят задължението
си за плащане, да погасят съответно дължимата погасителна вноска за
лихва. Сочи се, че възражението за изтекла погасителна давност на
процесното вземане, било направено за периода повече от три години преди
завеждане на исковата молба доколкото процесните суми за лихви
представлявали периодични плащания, като се посочва, че според
разпоредбата на чл. 111. б.”в" ЗЗД вземанията за лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Твърди се, че тези
парични задължения са периодични, защото се дължат през определен
еднакъв или различен период от време, независимо от размера на отделните
плащания, че те са за периодично плащане по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД,
тъй като били налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с предварително определен падеж. Сочи се като
съдебна практика Тълкувателно решение № 3/2011 г., и че понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от Закона за
16
задълженията и договорите се характеризирало с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпвал през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията били изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Твърди се, че в конкретния случай с плащанията
на лихви, дължими по Договор за универсален ипотечен кредит №
31587/15.07.2008 г. и падежът е бил предварително определен в
погасителния план към договора за кредит, и размерът е бил определяем.
Сочи се още, че освен това чл. 111 б. „в“ изрично говорел за лихви и че
всички елементи на фактическия състав, който бил необходим, за да бъде
едно плащане периодично били налице, и затова всякаква претенция за
надплатена лихва била погасена по давност за периода от повече от 3
години преди завеждане на исковата молба сочи се съобщ. на съда -
07.11.2023 г.. Направено е изрично искане за прилагане на тази погасителна
давност. Ответникът прави възражение и за изтекла петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на всички претендирани
суми (вкл. неустойки) и моли същата да бъде приложена доколкото са
погасени по давност вземанията на ищците за връщане на платени суми
преди повече от 5 години от датата на завеждане на исковата молба (съгл.
съобщението на съда - 07.11.2023 г.). направено е изрично искане за
прилагане и на тази погасителна давност.
С оглед изложеното в отговора, моли съдът да постанови решение, с
което да остави без уважение иска, като неоснователен и недоказан, като се
претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение по чл.78 от ГПК.
Алтернативно, е отправено искане към съда, в случай, че претендираните
вземания бъдат уважени, с молба, съдът да приеме, че процесните вземания
за неустойки на **ата за формулирания от ищците период са дължими в
размер от 10 % годишно за непогасените в срок възнаградителни лихви.
Формулирани са доказателствени искания. Сочат се доказателства. По
отношение на възложената съдебно-счетоводна експертиза ответникът е
взел становище, че предоставя на съда да прецени необходимостта от
произнасянето на вещото лице по въпроса по т. 1 от исковата молба на
ищците, доколкото размерът на разрешения кредит бил доказан с
представянето на писмени доказателства за целта, като заявява, че счита
17
същият за безспорен, като същевременно формулира допълнителна задача
на вещото лице по поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест
за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства
очертаващи претндираните й права, а именно основанието и размерите на
нейните претенции, но УКАЗВА на ответната страна, че доказателствената
тежест за установяване и доказване на твърдения от нея в отговора на
исковата молба факт за индивидуално уговаряне на клаузите в договора,
като това обстоятелство е в тежест на ответната страна за установяване и
доказване. Следва да докаже и че клаузите на договора не противоречат на
императивни разпоредби на ЗЗП. Освен това, съдът намира за нужно да
укаже на ответната страна, че същата следва да сочи доказателства за
методиката, която е била актуална и е действала в момента на подписването
на процесния договор от 2008-ма година, тъй като представените по делото
две методики касаят период от време, който следва подписването на този
договор. Ответникът следва да сочи доказателства , че разпоредбите и
клаузите на тази методика са били сведени до знанието на
кредитополучателите към момента на подписване на процесния договор.
По доказателствените искания на страните, съдът с Определение по
чл. 140 от ГПК е уважил направените към исковата молба и отговора на
ответника доказателствени искания, като е допуснал изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза и е разпределил отговорността за заплащане
на възнаграждение за изготвяне на тази експертиза, поравно между
страните, тъй като поставените въпроси са от ищцовата и от ответната
страна. Към дата на днешното съдебно заседание, съдът констатира, че само
ищцовата страна е внесла депозит в размер на 300 лв., а ответното
дружество не е изпълнило това свое задължение, поради което и за датата на
следващото съдебно заседание до ответника следва бъдат изпратени
повторно указания за задължението му да внесе сумата в размер на 300 лв.,
определна като предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата ССчЕ.
Съдът намира за основателно искането на ищцовата страна наравено с
допълнителна молба по делото към датата на днешното съдебно заседание
за поставяне на допълнителни въпроси към допуснатата експертиза, като
18
счита, че на този етап във връзка с допускането на тези допълнителни
въпроси не следва да коригира размера на предварително определения
депозит за изготвяне на заключението, а обемът на тези задачи, съдът ще
съобрази при определяне на окончателното възнаграждение на вещото лице.
Към настоящия момент намира за неоснователно искането на ищцовата
страна за изискване на пимени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй
като тези въпроси ще бъдат предмет на изследване от допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, предвид и необходимостта от специални познания
при анализа на тези обстоятелства, евентуално, по това доказателствено
искане при необходимост съдът допълнително би могъл да се произнесе
след като се изслуша заключението на експерта.
С оглед на изложеното по-горе, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ допълнителни задачи към вещото лице Л., като разширява
нейните задачи със задачите поставени от адв. В. в молба с вх. №
2798/01.02.2024 г.
Повторно УКАЗВА на ответната страна, че във връзка с допусната
съдебно-счетоводна експертиза и поставени от нея задачи към вещото лице
ще следва да внесе определения от съда депозит в размер на 300 лева, в
седемдневен срок от получаване на съобщението, и вносната бележка да
бъде приложена по делото.
По искането за събиране на доказателства по реда на чл. 190 от ГПК,
съдът ще се произнесе допълнително след изслушване на заключението на
експерта.
АДВ. В.: - Нямам допълнителни доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.05.2024 г. от 10:15 часа за
която дата и час ищците уведомени от днес чрез своя процесуален
представител. Ответникът призован при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
но до същия да се изпрати съобщение с повторните указания на съда за
внасяне на депозит в размер на 300 лв. във връзка с допусната ССчЕ.
19
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Л..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:47
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20