№ 10768
гр. София, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110102548 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, с
която срещу С. Ж. К., К. Ж. К. и Ю. Ж. К., са предявени в условията на разделна
отговорност при квоти по 1/3 част за всеки ответник осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумите, както следва:
1448,54 лева, представляваща цена на топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2021 г. – 31.10.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 16.01.2025 г.;
474,76 лева – лихва за забава в размер на законната за периода 15.09.2022 г.
14.01.2025 г.;
25,92 лева – цена на услугата за дялово разпределение на ТЕ за периода
01.01.2022 г. – 30.04.2023 г.;
9,48 лева – лихва за забава в размер на законната върху главницата за дялово
разпределение за периода 02.06.2022 г. – 14.01.2025 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор чрез общия
пълномощник адв. К. С..
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот с аб. № ********,
находящ се на посочения адрес за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа,
че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, тъй като са придобили същия
по наследство от В. Р. К. и Ж. К. С., с оглед което и имат качеството на потребители на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в забава,
1
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за приъждане на
разноски.
Ответниците, чрез адв. К. С., оспорват предявените искове, като считат, че не са
страна по договорно правоотношение с ищеца. Твърдят, че процесният имот е
необитаем и в същия не е потребявана топлинна енергия, вкл. и такава за битово
горещо водоснабдяване. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорват исковете за лихви за забава, като се позовават на ОУ на ищеца и
обстоятелството, че ищецът не е представил в производството доказателства за
връчване на фактурите. Изрично заявяват, че не са правили плащания по процесните
фактури, издадени от ищеца. Заявеното искане е за отхвърляне на претенциите и за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото
от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от
ответницата право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално
доставената на ответниците топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В
тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е
извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на
това вземане.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
2
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния
период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и
отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че
ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед
притежавано от ответниците право на собственост върху недвижимия имот.
Установява се от представения по делото договор за продажба на недвижим
имот по реда на НДИ от ******** г., че Ж. К. С. и В. Р. К. са придобили правото на
собственост върху ********, находящ се в гр. ********. Ж. К. С. е починал на
24.1.1999 г., а В. Р. К. – на 04.11.2020 г. Техни наследници по закон са ответниците –
Ю. Ж. К., К. Ж. К. и С. Ж. К.. Следователно и по наследство от своите родители
ответниците са придобили по 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, следователно и
са страни по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия за
същия. Според притежаваните права в съсобствеността и всеки от тях е легитимиран
да отговора за по 1/3 част от стойността на същата.
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от
потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Ето защо и
възраженията на ответниците, че не са потребители на топлинна енергия, респ. не са
страни по договор с ищеца са неоснователни.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището на
ответниците, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период,
следователно същото е било топлофицирано. Установява се, че през процесния период
дяловото разпределение е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД. С Тълкувателно решение №
2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). В случая етажните собственици са взели
3
решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по
системата за дялово разпределение, в която връзка ответниците, като етажни
собственици в сградата, се явяват обвързани от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и
представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите
в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер.
Дяловото разпределение е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД в съответствие с
приложимата към процесния период нормативна уредба. В списъците за
разпределение на кубатурата в етажната собственост, имотът на ответниците фигурира
с кубатура 198,56 куб.м., а заедно с общите части 213,06 куб.м. През периода в същия
не е имало 4 бр. отоплителни тела. В сградата не се ползва топла вода. За периода
2021 г. – 2022 г. не е бил осигурен достъп за отчет на уредите в имота, с оглед което и
ТЕ е начислена по нормативен път. Съгласно заключението и след извършеното
изравняване дължимата за топлоснабдения имот стойност на топлинната енергия за
исковия период е в размер на сумата 2557,02 лева, а за периода м.12.2021 г. –
м.10.2024 г. дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 2148,26 лева. Вещото
лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи. Общият топломер е преминавал метрологични проверки през
периода, с оглед което и съдът приема, че същият е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Във връзка с възраженията на ответниците, че през исковия период имотът не е
обитава, съответно ТЕ в същия не е ползвана и макар достъп за отчет на уредите да не
е бил осигурен, съдът следва да обсъди представените в производството документи за
главен отчет на уредите в имота през последващите сезони. Установява се, че уредите
в имота са били отчетени на 21.05.2023 г. и на 23.05.2024 г., като са установени нулеви
показания на същите. Както се посочи, за отчитането им през първия отоплителен
сезон, не е бил осигурен достъп, с оглед което и ТЕ е начислена по нормативен път. От
справката за отопление и топла вода на л. 91 от делото (за отоплителен сезон 2021 г. –
2022 г.), е видно, че при предходния отчет (за сезона извън процесния период) са били
отразени нулеви показания на уредите в имота. Служебно са отразени следните
показания с оглед неосигурения достъп: разпределител 13157035 разход – 2,960,
разпределител 1157054 разход 3,717, разпределител 13157071 разход – 7,436,
разпределител 13157069 разход 2,466. Въз основа на така възприетите показания е
начислена ТЕ за отоплението на имота през този отоплителен сезон на стойност
съгласно СТЕ 1678,10 лева. Същевременно се установява, че през следващия
отоплителен сезон, когато уредите са били действително отчетени, отново са
констатирани нулевите им показания. Следователно и съдът, в настоящия си състав
приема, че макар да не са осигурили достъп за отчет на уредите в имота през 2022 г.,
ответниците са доказали в производството, че в имота не е потребявана ТЕ за
отоплението му, с оглед което и не дължат на ответника стойност на служебно
начисленото количество такава. Доколкото в цялата сграда, съответно и в имота на
ответниците не е ползвана ТЕ за подгряване на вода, дължима е само стойността на
ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Същата съгласно заключението на СТЕ е в
размер на 878,92 лева за целия процесен период.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Възражението за давност е основателно за периода 01.05.2021 г. – 30.11.2021 г., с
оглед датата, от която исковете са предявени /16.01.2025 г./ и настъпването на
4
изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия съобразно общите
условия, приложими към договора. Съдът приема, че непогасени по давност за
задълженията за топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. – 31.10.2024 г., като в тази
връзка следва да се кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, като
се отчете и извършеното съгласно писменото признание на ищеца в съобщението към
фактура № **********/******** г. за плащане на сумата 288,91 лева. Ето защо и като
констатира, че дължимата за периода необхванат от погасителна давност сума за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, е в размер на 58,60 лева, съдът приема, че това
вземане е било погасено чрез плащане още към ******** г., съответно възражението за
погасяването му по давност е неоснователно. Следва да се съобрази обаче
извършеното за сметка на ответниците плащане на сумата 288,91 лева (съгласно
признанието за този факт от страна на ищеца в издадената от него обща фактура), като
същата се приспадне от сумата 878,92 лева (дължимата стойност на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация за целия процесен период съгласно СТЕ), с оглед което и
ответниците да бъдат осъдени за сумата 590,01 лева или всеки от тях за сумата 196,67
лева, като за разликата до пълните предявени размери исковете за главница за ТЕ
следва да бъдат отхвърлени.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от „Т.С.“ ЕООД. От
доказателствата по делото е видно, че страните по същия са изпълнявали
задълженията си, изпълващи съдържанието на правоотношението, с оглед което и
следва да се приеме, че след като услугата е извършвана, то и се дължи заплащане на
нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и
заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че
цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и тези искове са доказани по
основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че искът е основателен за сумата
от общо 25,92 лева, от които всеки ответник дължи сума от по 8,64 лева.
Възражението за погасяване на това вземане по давност е неоснователно, доколкото е
видно от документа на л. 25, че ищецът претендира като непогасена чрез плащането
цената на тази услуга за периода от м.08.2022 г. насетне.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
5
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявените искове за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, за
която исковете са основателни срещу ответниците, следва да бъдат уважени за сумата
от общо 65,89 лева, от която всеки от тримата ответници дължи на ищеца сума от по
21,96 лева, които суми съдът изчисли, като взе предвид освен основателната част от
главницата, дължимите суми за всеки отоплителен сезон съгласно заключението на
СТЕ, съобрази извършеното от ответниците плащане на сума по първата обща
фактура, респ. моментът на изпадане в забава за заплащане на общите фактури (за
сезон 2022 г. – 2023 г. и 2023 г. – 2024 г.) и периодът, за който се претендира лихва от
ищеца (до 14.01.2025 г.). За разликата до пълните предявени размери исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции се явяват неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.8 ГПК се следват разноски за
исковото производство съобразно уважената част от исковете или сума в размер на
217,67 лева от общо сторени разноски в размер на сумата 628,35 лева – за държавна
такса, депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице – 350 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер от 200 лева. От
посочената сума ответниците дължат по 72,56 лева.
Ответниците също имат право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Представени са по делото договори за правна защита и съдействие, сключени между
всеки ответник и техния процесуален представител, съгласно които са му били
заплатени хонорари в размер на по 400 лева. Същите са в минимален размер, с оглед
което и възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. В тежест на
ищеца следва да се възложат разноски в размер на по 261,43 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ж. К., ЕГН **********, К. Ж. К., ЕГН **********, и Ю. Ж. К.,
ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: гр. ********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.******** на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в условията на разделна
отговорност (всеки ответник по 1/3 част) от следните суми: сумата 590,01 лева (всеки
по 196,67 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2024 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. ********,
********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 16.01.2025 г. до
окончателното плащане; мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.01.2025 г. в
размер на сумата 65,89 лева (всеки по 21,96 лева) ; сумата 25,92 лева (всеки по 8,64
лева), представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за същия имот
за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.01.2025 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.******** срещу С. Ж. К., ЕГН **********, К. Ж. К., ЕГН
**********, и Ю. Ж. К., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: гр. ********, в
условията на разделна отговорност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважениете до пълните предявени размери,
а именно: за сумата над 590,01 лева до сумата 1448,54 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2024 г.
до топлоснабден имот с адрес: гр. ********, ********, аб. № ********; за мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.01.2025 г. за сумата над 65,89 лева до сумата
474,76 лева, както изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 02.06.2022 г. до 14.01.2025 г. в размер
на сумата 9,48 лева.
ОСЪЖДА С. Ж. К., ЕГН **********, К. Ж. К., ЕГН **********, и Ю. Ж. К.,
ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: гр. ******** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.******** на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата 217,67 лева (всеки по 72,56 лева), представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, да заплати поотделно на всеки от ответниците С. Ж. К., ЕГН **********,
К. Ж. К., ЕГН **********, и Ю. Ж. К., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес:
гр. ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума от по 261,43 лева (общо сумата
784,29 лева).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7