Номер 3 18.02.2021г. Град Разград
Разградският районен съд наказателен състав
На двадесети януари Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Секретар: Пенка Тоцева Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова
административно наказателно дело номер 342 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Я.И. ***- 10753- 000674/22.05.2020г. на Началник сектор към ОДМВР- Разград, сектор Пътна полиция Разград, с което на основание чл.178д от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено изцяло. Жалбата е бланкетна като не се сочат конкретни пороци. Процесуалният му представител- адв. П. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като уточнява, че НП противоречи на материалния закон, тъй като автомобилът не е бил паркиран, а само е бил спрян на място за инвалиди, за да се качи болен от поликлиниката, поради което моли да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна - ОДМВР- Разград, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з.
Районна прокуратура- Разград при редовност в призоваването не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН бл.№ 588836 от 08.05.2020г. съставен срещу жалбоподатедя за това, че „на 04.05.2020г. около 16:04ч. в гр. Разград ул.В.Левски до сградата на градска поликлиника при управление на т.а. Шкода Суперб с рег.№ ***, собственост на Камчия ЕАД с ЕИК ***, паркира автомобила на място определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания или за такива приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания. Нарушението е установено с фиш GT/255322/04.05.2020r., който е оспорен с възражение № 330000- 11655/05.05.2020г., с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП“.
Впоследствие на 22.05.2010.Г. било издадено обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата по АУАН, поради което на И. е наложена глоба на основание чл.178д от ЗДвП за констатираното нарушение.
Към преписката са приложени сведение и справка картон на водача, заповеди за определяне на компетентни лица, длъжностна характеристика, като допълнително са изискани и приложени фиш GT/255322/04.05.2020r., връчен лично на лицето на 04.05.2020г., възражение от 05.05.2020г. и докладна записка.
По делото са разпитани актосъставителят С. и свидетелите Т. и П.. Първият заявява, че не е присъствал на нарушението, а само е съставил акта въз основа на издадения фиш от колегата му Т. и постъпилото възражение, като фиша е бил анулиран. Св.Т. уточнява, че е съставил фиш е за паркиране на местата за инвалиди до поликлиниката, но не може да каже подробности. Св. П. заявява, че е приятел на жалбоподателя и него ден е ходил в поликлиниката да си взема резултатите, след което му се обадил да дойде да го вземе. Жалбоподателят дошъл и не бил паркирал автомобила, а е спрял да го вземе, бил е вътре в автомобила с включен двигател, когато дошли полицаите и му поискали документите и му написали фиш за паркиране на място за инвалиди.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.
С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна проверка и констатира, че обжалваното НП и АУАН са издадени от компетентни органи при спазване на предвидената за тях процедура. Нарушението е индивидуализирано съобразно изискванията на закона.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението на жалбоподателя не е установено по един безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно разпоредбата на Чл. 178д (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) от ЗДвП Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Съгласно дадената в чл.93, ал.2 от ЗДвП легална дефиниция „Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение“, а съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП „Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“.
В случая по несъмнен начиц се установява, че на инкриминираната дата - 04.05.2020г. жалбоподателят действително е бил спрял на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Спирането му обаче следва да бъде характеризирано като „престой“ по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДвП, тъй като от показанията на св. П. се установява, че автомобилът е бил с включен двигател, с шофьор вътре, който е бил спрял само да го вземе от поликлиниката. Следователно налице са всички обективни признаци на МПС, което е в престой.
По този начин не е нарушена разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП предвиждаща, че само паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, за разлика от въведената в ал.1 на същия член абсолютна забрана за престой и паркиране на определени места. Следователно по смисъла на закона спирането за престой на място, определено за хора с трайни увреждания на е абсолютно забранено и деянието не е съставомерно.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид липсата на направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя и неговия повереник, същите остават за тяхна сметка.
Воден от гореизложеното, съдът
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 20- 10753- 000674/22.05.2020г. на Началник сектор към ОДМВР- Разград, сектор Пътна полиция Разград, с което на основание чл.178д от ЗДвП на В.Я.И. *** му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дяевен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: