№ 305
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110146413 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от А. Г.
Д. срещу „Софийска вода“ АД за установяване на недължимост на сумата от 440,61 лева,
представляваща главница за неплатена питейна вода за периода от 01.06.2018г. до
31.03.2021г. за имот, находящ се в ***, кл. № **********.
Ищецът А. Д. твърди, че според твърдения на ответника по партида с аб. №
**********, открита за имот, находящ се в ***, се дължат суми за предоставени ВиК услуги.
Твърди, че за периода от 01.06.2018г. до 31.03.2021г. за процесния имот били начислени
440,61 лева. Сочи, че ответникът бил открил партида на името му без правно основание.
Оспорва дължимостта на процесната сума поради липса на установена облигационна връзка
между страните. На следващо място твърди, че сумите не се дължат поради недоставена,
неотговаряща на българските държавни стандарти и нормативни изисквания услуга, която
не била потребена от него. Сочи, че имотът не е водоснабден и уредите, които се използват
за отчет не били изрядни и не били минали необходимите метеорологични проверки и
сертификати. Евентуално били погасени по давност. С уточнителна молба от 30.08.2024г.
ищецът е посочил, че посочената цена на ВиК услуги представлява само главница,
начислена по фактурите, описани в исковата молба. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Софийска
вода“ АД, с който е посочено, че задължението е погасено по давност. Признават иска на
това основание и в този размер. Сочат, че ищецът действително не дължи плащане на
оспорените периодични задължения. По отношение на тях била изтекла предвидената в
1
закона тригодишна погасителна давност. Искането към съда е да постанови решение при
признание на иска по чл. 237 ГПК и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да възложи разноските за
водене на делото в тежест на ищеца. Поддържат, че по делото не са представени
доказателства, нито се твърдяло ищецът първо да се е обърнал към дружеството- ответник.
Претендират разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да установи наличието
на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите
вземането си факти, в частност- че през процесния период между страните са били налице
валидни правоотношения по договор за доставка на В и К услуги при общи условия,
количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта на сумите, както и
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
С оглед становищата на страните, с определението си от 30.10.2024г. съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК следните
обстоятелства: че ответникът е открил партида на името на А. Г. Д., по която е начислил
сумата от 440,61 лева, представляваща главница за неплатена питейна вода за периода от
01.06.2018г. до 31.03.2021г. за имот, находящ се в ***, кл. № **********.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018г., IV г. о., ГК,
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза начисляването на процесната сума от страна на ответника е
безспорно. На следващо място, начисляването на процесните суми от страна на ответното
дружество се установява и от приетото писмо от „Софийска вода“ АД относно писмо с вх. №
ЗИ-395 от 19.06.2024г., към което е приложена справка в табличен вид, съдържаща таксуван
разход, формирани задължения и извършени плащания по партида с кл. № ********** за
имот на адрес: *** по издадени фактури за периода от 06.07.2018г. до 07.06.2024г. Предвид
гореизложените обстоятелства, предявеният иск е допустим.
2
По основателността му съдът намира следното:
В настоящия случай ищецът е оспорил дължимостта на процесните суми на следните
основания: поради липса на облигационна връзка между страните; поради обстоятелството,
че не е доставена ВиК услуга, отговаряща на българските държавни стандарти и
нормативни изисквания; че услугата не е потребена от него и имотът не е бил водоснабден;
евентуално че сумите са погасени по давност.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
Нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по
отношение на определена категория лица носители на вещни права или концесионно право,
като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно
основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния
обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват
възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в
отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето,
което фактически ползва имота.
3
Т.е. по силата на законовата разпоредба облигационните правоотношения между
страните възникват с придобиването на собствеността /вещното право на ползване/ за
процесния имот.
В настоящия случай въпреки указаната доказателствена тежест ответникът не е
представил доказателства, от които да се установи наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и доказателства, че процесния имот е бил
водоснабден в процесния период, респ. количеството на доставени ВиК услуги за процесния
период и тяхната стойност. Поради което искът е основателен само на тези основания.
По съображенията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, съдът
намира следното:
Подаденият отговор на исковата молба не представлява признание на иска, а
признание на конкретен факт- изтеклата погасителна давност. В този смисъл е изричното
посочване в отговора, че се признава иска на основание, че задължението е погасено по
давност. В случая, обаче, ищецът основава претенцията си не само на изтекла погасителна
давност, а и на липса на облигационна връзка и оспорване ответникът да е доставял услуги
на процесната стойност. Както беше посочено по делото не е установено наличието на
облигационна връзка между страните, както и не е установено при доказателствена тежест
на ответника, разпределена му с проекта за доклад, че е доставил ВиК услуги в имота,
тяхното количество и качество. Така, при прилагане неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест иска следва да бъде уважен. На
следващо място, вземанията на ответника за процесния период са и погасени по давност, за
което е налице изрично признание от страна на ответното дружество.
Предвид което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на насрещната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е. логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е
обусловено от кумулативното наличие на установените в разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора
по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника. В конкретния случай ответникът не е признал иска, а е
признал конкретен факт- изтеклата погасителна давност. На следващо място, в конкретния
случай е несъмнено, че към датата на предявяване на иска, задълженията, предмет на спора,
се приемат от ответника за непогасени, доколкото същите са начислени и фигурират като
задължения в издадените от ответното дружество справки /видно от писмо от 01.07.2024г.- л.
4
38 от делото/. Това сочи на поведение на ответника, с което извънсъдебно не е признал
твърденията на ищеца.
Поради тази причина за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, за да бъде признато за установено със сила на пресъдено
нещо, че сумите са недължими, така щото тези вземания да бъдат отписани от справката за
задължения и същите да не бъдат отново претендирани от ответното дружество. Поради тази
причина съдът намира, че ответникът е станал с поведението си повод за завеждане на
делото и разноските в производството по него не следва да бъдат възлагани на ищеца по
реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед на което на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, в случая
сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
По делото е представен договор за предоставяне на безплатна защита и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, според който ищецът е защитаван безплатно по делото
от адв. К. Б.. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв. Б. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. При определяне на
размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че
делото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без приемане
на заключение на вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела
сложност, като в проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на
страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря
на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молба-
становище.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 440,61 лева, представляваща
главница за неплатена питейна вода за периода от 01.06.2018г. до 31.03.2021г. за имот,
находящ се в ***, кл. № **********.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
5
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по делото на А. Г.
Д..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6