Решение по дело №30508/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2506
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110130508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2506
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110130508 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Г.“ООД против ответника „Е.С.“ЕООД следните осъдителни
искове при условията на обективно кумулативно съединяване:
1 ) иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 13134,24 лв. със законната лихва от датата на
предявяване на иска-08.06.2022 г.- платена на отпаднало основание, поради разваляне на
Договор за изработка на софтуерна система за управление на производствените и бизнес
процеси в ищцовото дружество.
2) иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1159,15 лв.-законна лихва върху главницата за
периода 02.09.2021 г. (дата на разваляне на договора)-08.06.2022 г. (предявяване на иска).
3 ) иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1876,32 лв.- договорна неустойка дължима на
основание чл.7,ал.3 от Договора.
Ищецът твърди, че с оглед на това, че софтуерната система не е завършена след
изтичане на почти 3 /три/ години от сключване на договора, нито инсталираните модули са в
състояние ефективно и качествено да работят, в края на м.юли 2021г. ищецът е взел
решение да прекрати договора, като за целта е отправил уведомление до ответника, с което
на основание чл.7.3 от Договора едностранно е прекратил същия и е поканил ответника в 7-
дневен срок от връчване на уведомлението да възстанови всички платени от ищеца суми в
общ размер на 13 134,24 лв., както и да заплати неустойка в размер на 1876,32лв.
Претендира се и лихва за забава за периода от развалянето на договора до предявяване на
исковата молба, както и разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество дава становище за неоснователност на
предявените искове. Заявява, че коректно и отговорно служители на дружеството са се
1
опитвали да изпълнят задълженията си по договора, но поради липса на съдействие от
страна на ищцовото дружество, не са успели да се справят своевременно, качествено и в
срок. Заявява, че не са налице условията за разваляне на договора, доколкото липсва
виновно противоправно поведение от страна на неговите служители. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната
действителност да са се осъществили следните материални предпоставки /юридически
факти/: 1/ наличието на действително облигационно правоотношение по договор за
изработка; 2/ възложителят да е заплатил на изпълнителя процесната сума от 13134,24 лв.,
представляваща възнаграждение по Договор за изработка на софтуерна система XMOM
+XCRM за управление на производствените и бизнес процеси в предприятие „Г.“ООД“
/наричан накратко договор за изработка на софтуер/; 3/ договорът да е бил надлежно
развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение на договорното задължение
от страна на ответника, т.е. годният юридически факт /договорът за изработка, сключен
между страните в настоящото съдебно производство/ да е отпаднал с обратна сила
/договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с нея може да бъдат
развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо
изтичането на подходящ срок за изпълнение - така решение № 37/22.03.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 920/2009 г., IV г.о., също и решение № 443/26.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 352/2009
г., III г.о./.
В тежест на ищеца по така предявеният иск е да установи, че е сключен договор за
изработка на софтуер от 18.09.2018г. между страните, че е изправна страна - заплатил е в
изпълнение на договорните си задължения сумата от 13134,24 лв. с ДДС, сочена от него като
аванс, както и, че е развалил сключения договор.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за задържане на претендираната процесна сума, т.е. изпълнение на своята
насрещна престация по договорното правоотношение - изработване на процесния софтуер.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че помежду им е налице валидно сключен Договор за изработка на софтуер от
18.09.2018г. по който е заплатена сума в общ размер от 13134,24лв. е заплатена от
ищцовото дружество на ответното в изпълнение на сключения договор.
Представена по делото е спецификация на модулите в процесната софтуерна
програма, в която са описани нейните модули и функционалности.
Като писмено-доказателство са приети приемо-предвателни протоколи
№251019/28.10.2019г. и №200521/20.05.2021г. видно от който служител на ответното
дружество е предоставил на ищцовото подробно описани в протокола хардуерни
2
компоненти, етикетен принтер и консумативи за него.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Т.А.
и Б.Б. /за ищеца/ и свидетелите Е.Й., Д.Д. и А.Б. /за ответника/.
Установява се от разпита на свидетелката А. /служител в ищцовото дружество/, че
целта на внедряването на процесния софтуер е била да може да се проследи реално всеки
етап свързан с производството – от постъпването на заявката от клиент до получаването на
стоката от него. Твърди, че е запозната със съдържанието на договора и съпътстващото го
задание, като установила, че в разработката на ответното дружество има много липсващи
компоненти, които спирали цялостната работа на програмата. Тя била готова на
елементарно ниво през пролетта на 2021г., но нямало завършеност на никой от модулите.
Заявява, че било отправено предложение до управителя на ответното дружество, техни
служители да дойдат, за да видят как протича работата със софтуера, да проверят какви са
проблЕ.те с които се сблъскват служителите, но им беше отказана такава среща, тъй като по
договор била предвидено само едно посещение. Свидетелката сочи, че по незавършените
модули е имало дефекти – например модулът с фактурите, проблемът с който бил отстранен
накрая. Свидетелката заявява, че към момента на постъпването и на работа в ищцовото
дружество, софтуерът бил вече внедрен, но работел с проблЕ., поради което било решено
договорът да бъде прекратен, тъй като не се виждало и желание от ответната страна
проблЕ.те да бъдат отстранени. Свидетелката посочва, че достъпът до системата е спрян от
средата на юли 2021г., като и до момента нямат достъп. Свидетелката потвърждава, че
софтуерът е бил качен на сървъра на ищцовото дружество, до който ответникът е имал
достъп. Твърди, че между дружествата е проведена през месец август 2021г., като от
септември 2021г. достъпът на ответника до сървъра на ищеца бил преустановен.
Свидетелят Б.Б. -служител в ищцовото дружество - технолог заявява, че се занимава с
конструкцията на изделията, които произвежда фирмата. Твърди, че е знае за сключения с
ответното дружество договор, като неговият ангажимент се е състоял в това да създаде
„рецептите“, какви материали включва самото изделието и след това да бъдат въведени в
програмата, която ответникът следвало да изработи. Твърди, че са необходими са около
1500 рецепти, за да може да се разработят модулите на системата, но за да започне работа
ответното дружество е била нужна само една рецепта. Твърди, че комуникацията със
служителите на ответното дружество била трудна. Заявява, че в процеса на въвеждане на
самите рецепти е имало проблем. Свидетелят заявява, че нито един от модулите на
системата не е функционирал нормално
Свидетелят Е.Й., бивш служител на ответното дружество, заявява, че е запознат с
отношенията между страните по повод процесния договор, тъй като бил отговорник за
проекта докато е работел в дружеството – до началото на 2020г. Твърди, че софтуерът
представлявал система за следене на целия производствен процес, която в себе си включва
управление на складове, управление на производството. Заявява, че разработването на
програмата е следвало да се осъществи с активното участие на възложителя, като
служителите му били запознати с това. Заявява, че след подписването на договора е
3
започнала работа по програмата незабавно, като средата на месец октомври 2018г.
програмата била качена на техен сървър, тъй като ищецът нямал готовност за това, като бил
имейл до ищеца с информация за достъп до този сървър и всички необходими данни, за да
може да започнат работа със системата. Заявява, че функционалност е била на разположение
и те са имали пълен достъп до нея. Твърди, че системата е била качена през месец октомври,
но служителите на ищеца не влизали в програмата за да работят с нея. Заявява, че те имали
готовност системата да бъде качена на техен сървър през ноември 2019г. Твърди, че
комуникацията със служителите на ищеца била трудна, тъй като поради друга ангажираност
нямали възможност да работят с програмата. Свидетелят твърди, че системата е
специализирана за нуждите на конкретния клиент. Тя се изгражда с конкретни показания от
страна на клиента, като от страна на ищеца не е имало съдействие. Заявява, че информация
от тяхна страна за „рецептите“ получихме по имейл през ноември 2018г.Твърди, че модул
„Инвентаризация“ не е изграждан, защото не са получили информация за него. Свидетелят
твърди, че до 2019г. всичко беше завършено от тяхна страна. Свидетелят заявява, че
софтуерът с всички функционалности бил готов през месец ноември 2019г., като поради
липса на съдействие от страна на ищеца не е заработил своевременно.
Свидетелят Д.Д., служител в ответното дружество – програмист, заявява, че знае за
договора между страните и е участвал в проекта по изготвянето на софтуера. Свидетелят
твърди, че целият модул Склад е функционирал, само част инвентаризация не е била
изработена напълно. Свидетелят заявява, че обратна връзка от страна на ищцовото
дружество е получавал със забавяне.
Свидетелят А.Б. - адвокат заявява, че през август месец 2021г. бил потърсен от
управителя на „Е.С.“ Евгени Иванов по повод уведомление за разваляне на договор с техен
възложител. Твърди, че след проведени разговори и запознаване с документацията
установил, че действително имало забавяне при изпълнението на договора, но те се дължали
на Възложителя. Посредством преговори се стигнало до уговорка за среща, на която била
обяснена позицията на ответното дружество, като била изразена готовност проекта да бъде
довършен, стига да получат необходимото съдействие от ищцовата страна. В края на
срещата, управителят на ищеца изразил положително отношение, като била постигната
уговорка ответникът да бъде уведомен дали ищецът иска продължаване на проекта или
работата да бъде преустановена. Свидетелят заявява, че достъпът на ответното дружество до
програмата бил преустановен преди срещата. Свидетелят сочи, че е установил забавяне от
възложителя, като при проучване на кореспонденцията между страните установил
множество разнопосочни указания и насоки от страна на ищеца.
По делото е представена кореспонденция между страните във връзка с изработването
на софтуерната програма, от която се установяват възникнали и разрешавани въпроси в хода
на работата за изработка на програмата.
От приетото като компетентно изготвено заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че софтуерът е работещ, използваем и изпълнен почти изцяло
според заданието, но със следните забележки и разминавания спрямо заданието, посочени и
4
в исковата молба: Липсва описаната и предвидена в заданието функционалност, записана
като - групиране на сходни поръчки с цел минимизиране на времето за настройки на
машините, което води до редуциране на крайното време за изпълнение и намаляване на
брака; Липсва автоматично актуализиране на доставната цена без ДДС, след като артикулът
е доставен (т.е. не се запазва последната цена, на която артикулът е бил закупен); В
справката „преглед наличности“ за артикулите липсва поле „средна цена“ (средно
претеглена цена на артикула), както в справката, така и при експортирането на данните в
Excel; Модул „Инвентаризация“ липсва изцяло; Липсват предвидени функционалности за
третия (текстилен) цех. Липсва и функционалност за планиране на поръчките в текстилния
цех; Липсва справка за себестойността на продуктите, така както е описана в заданието.
Отразено е в експертизата, че само описаните в т.1 от експертизата неточности и
функционалности са описани в заданието и не са имплементирани. Останалите неточности и
липсващи функционалности или не са част от заданието или функционират коректно.
Вещото лице посочва, че заданието е невъзможно да бъде изпълнено без активното
съдействие на възложителя, предвид спецификата му.Възможно ли е заданието да бъде
изпълнено без активното съдействие на възложителя. Посочва се, че софтуерът работи с
различни допълнителни хардуерни устройства и компонент и липсата им, както и липсата на
мрежова свързаност между тях би възпрепятствало изпълнението на заданието в срок.
Според заключението на вещото лице липсата на мрежова свързаност с терминалите,
сървъра, работните станции иди с други важни за софтуера мрежови устройства би
възпрепятствало довършването, тестването и внедряването на онези модули, за които такава
свързаност е необходима. Посочено е, че при разработката на софтуер е напълно възможно
да възникват технически грешки (т.нар. бъгове). Обичайна практика е те да се отстраняват
от изпълнителя за негова сметка чрез ъпдейтване на софтуера. Работата по проекта от
страна на ответника е започнала на 25 септември 2018 г. Първата промяна в Git
хранилището е направена на 25.09.2018 г. в 15:07:23 часа, като пълният списък на промени
в кода на софтуерния продукт е 287.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице изводи, тъй като експертизата е
изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено
предоставената му документация и е отговорило на поставените задачи, предмет на
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Искането за връщане на даденото по договора направено от ищеца представлява
изявление за разваляне на договора, тъй като е налице недвусмислена воля за прекратяване
на облигационното правоотношение и заявена претенция за последиците от развалянето -
връщане на даденото. Възстановяването на съществуващото положение /restitutio in
integrum/, също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на
даденото съдържа и имплицитно изявление за разваляне. По правило развалянето на
договора прекратява облигационното правоотношение с обратна сила, което означава, че
всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание /така и решение №
163/28.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6458/2013 г., IV г.о./. Следва да се посочи, че при
5
наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1
ЗЗД отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на
възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба,
поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и иска връщане на
даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите от
неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Не е необходимо поръчващият да доказва, че е
направил изрично изявление за разваляне на договора, счита се, че такова изявление е
направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето - връщане
на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението /така решение № 452/16.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., IV г.о./.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения
- да изработи процесния софтуер съобразно заданието на ищеца в срок и без отклонение от
него и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258
ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В настоящия казус от значение за решаване на спора между страните е дали в полза на
ищеца е възникнало постестативното право да развали договора - т. е. дали е налице
твърдяното от него неизпълнение, на което се основава развалянето, към момента на
упражняване на потестативното право.
Договорното правоотношение обвързва страните и има сила на закон в техните
отношения - чл. 20а ЗЗД. Според чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
При тълкуване на предмета на процесния договор от инженерна гледна точка, вещото
лице достига до фактическия извод, че изпълнителят се е задължил да софтуерна програма
съобразно задание от страна на Възложителя. Въз основа на заключението на вещото лице
съдът приема, че изпълнителят е изработил функциониращ софтурер, който има някои
недостатъци, но същите не могат да бъдат приравнени на пълно неизпълнение на поръчката.
Поради това ответното дружество установи в процеса на доказване в настоящото съдебно
производство, че е изпълнило точно, и почти в цялост уговорената между страните работа.
От приетото като компетентно и добросъвестно изготвено заключение на допуснатата СТЕ
се установи, че софтуерът е работещ и използваем. Добавени са функционалности, които не
са включени в заданието, но възложителят ги е поискал. Действително са налице неточности
и липсващи функционалности, посочени в заключението, но същите не могат да се приемат
за толкова съществени, че да обосноват пълно неизпълнение на договора.
Действително софтуерът е доработван и след датата посочена в договора като краен
срок за изпълнение, но видно от представената от страните кореспонденция, както и с оглед
6
събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищецът не е имал намерение да
разваля договора. Били са обсъждани детайли и необходима информация за създаване на
софтуреа, обсъждани са корекции и доработки в него - работата е продължавала.
Същевременно следва да бъде отчетен и фактът, че изработката на софтуер е специфична
дейност, изпълнението на която се осъществява с активното съдействие от страна на
възложителя. По делото бе установено от събраните гласни доказателства, че от страна на
възложителя-ищец не е било оказвано изцяло необходимото съдействие, нужно за
изработката на софтуера.
Поради това настоящият съд намира, че в случая ответникът е изпълнил възложената
му работа. Твърдението на ищеца, че софтуерът не е бил изработен съгласно заданието, не
се подкрепя от доказателствата по делото. Не се установи твърдяното в исковата молба
пълно неизпълнение, а в хипотезата на чл.87,ал.4 ЗЗД не се допуска разваляне на договора
при незначително неизпълнение.
Настоящият съд намира за необходимо да посочи, че дори да се възприеме тезата на
ищеца за наличие на недостатъци в изработеното, договорното неизпълнение не е от такова
естество с оглед интересите на възложителя, че да поражда правото на кредитора да развали
договора за изработка. При обсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства и
в частност при анализиране на установените от СТЕ обстоятелства и направените
фактически изводи съдът приема, че неизработените функционалности не са съществени и
поправката и корекцията им е технически възможна. Законодателят, уреждащ правото за
разваляне на договора за изпълнение, е дал превес на принципа за реалното изпълнение на
договорните задължения, като допуска разваляне на договорното правоотношение, само в
случай че недостатъците са неотстраними, тъй като правото да се разваля договора не трябва
да се превръща в злоупотреба. Щом тези отклонения от точното изпълнение на поръчката са
отстраними, не би било оправдано развалянето - арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В този случай
поръчващият трябва да пристъпи към другите особени правни способи за ликвидиране на
създадените отношения - да иска поправяне или разноските за поправянето на вещта или
намаляване на възнаграждението /отбив/.
Налице е трайна съдебна практика приемаща, че прилагането на на чл. 87, ал.
4 ЗЗД налага преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от
задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението и поради
това не се допуска разваляне, респективно прекратяване на договора, ако неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, изтъква се значението
на изричното приемане на изработената част , причината, довела до незавършване на
изработката и ползата за възложителя от вече реализираното.Съобразява се дали
съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия , както и това дали
съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е
спорен. Приема се, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато в
последствие договорът е развален поради негово неизпълнение , щом възложителят е приел
една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна, като
7
липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание,
че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД. Приема се също така, че
недостатъците на престирания резултат– предмет на изработката не погасяват задължението
за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат
или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, което по настоящото дело не се установи.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че ищецът не
е упражнил надлежно своето преобразуващо право с едностранно волеизявление да развали
процесния договор за изработка, поради което искът за връщане на авансово заплатеното
възнаграждение поради отпаднало с обратна сила правно основание - чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, е неоснователен.
В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства, включително и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебна компюртърно-техническа експертиза,
прието като неоспорено от страните, което настоящият състав кредитира изцяло, като
компетентно и обективно изготвено, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че ответникът, в качеството му на изпълнител не се е отклонил от
поръчката по смисъла на чл.265, ал.1 от ЗЗД, а е изпълнил процесния договор за изработка.
В тази връзка съдът счита, че възложителят няма право да развали договора с едностранно
волеизявление, тъй като в случая не е налице неизпълнение на договора от страна на
изпълнителя. Ответникът е изправна страна по процесния договор, поради което за ищеца не
е възникнало правото да развали договора с едностранно волеизявление.
С оглед неоснователността на претенцията по чл.55,ал.1 ЗЗД, Неоснователни и
недоказани се явяват и претенциите на ищеца с правно основание с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
По делото е направено искане от ответника присъждането на разноски в настоящото
производство. Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 2400 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Г."ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
*** срещу "Е.С." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 13134,24 лв. със законната
лихва от датата на предявяване на иска-08.06.2022 г.- платена на отпаднало основание,
поради разваляне на Договор за изработка на софтуерна система за управление на
производствените и бизнес процеси от 18.09.2018г.; иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1159,15
8
лв.-законна лихва върху главницата за периода 02.09.2021 г. (дата на разваляне на договора)-
08.06.2022 г. (предявяване на иска); иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1876,32 лв.- договорна
неустойка дължима на основание чл.7,ал.3 от Договора от 18.09.2018г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ""Г."ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на"Е.С." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление ***, сума в размер общо на 2400лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9