РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1305
гр. Пловдив, 26 август 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в условията на
закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2121 по описа за 2022 година
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 166, ал. 3 и 4 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба предявена от УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе”
№ 66, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К.Д., против Заповед №
РД-25ЗС-306/25.07.2022 г. на Директора на РЗОК гр. Пловдив, с която е прекратен
без предизвестие индивидуален договор № 161331/25.02.2020 г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки и извършване на клинични процедури сключен между НЗОК
чрез РЗОК – Пловдив като възложител и УМБАЛ “СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕАД като изпълнител
по посочения индивидуален договор, считано от 02.07.2015 г., В ЧАСТТА по изпълнение на КП № 116
„Оперативно лечение при сърдечни заболявания в условията на екстракорпорално
кръвообращение. Минимално инвазивни сърдечни операции при лица над 18 години“
от Приложение № 17 „Клинични пътеки от НРД за медицински дейности 2020-2022 г.,
поради отчетена, но неизвършена медицинска дейност.
В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото „предварително
изпълнение“ на оспорваната заповед, като същото е мотивирано с обстоятелството,
че изпълнението й ще ощети значително лечебното заведение и ще рефлектира
сериозно върху здравеопазването в региона и върху пациентите, избрали да се
лекуват в университетската болница.
Пловдивският административен съд, намира за установено следното от правна
страна:
Съгласно чл. 166, ал. 1 АПК, оспорването спира
изпълнението на административния акт. В чл. 90, ал. 1 АПК е предвидено, че
административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за
тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от
съответния орган. Изключение от това правило е възможно в хипотезите на чл. 90,
ал. 2 АПК - когато всички заинтересовани страни писмено поискат предварително
изпълнение на акта /т. 1/ и когато със закон или с разпореждане по чл. 60 е
допуснато предварително изпълнение на акта /т. 2/. Липсата на съгласие за
предварително изпълнение в случая е безспорна. Наред с това не е налице нито
една от двете хипотези, предвидени в чл. 90, ал. 1, т. 2 АПК, тъй като
предварителното изпълнение на заповедта не е допуснато нито по силата на
закона, нито с разпореждане на административния орган. Заповедта за
прекратяване на договора за оказване на болнична медицинска помощ, издадена на
основание чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО и чл. 99, ал. 2 НРД МД за 2020-2022 г. във
връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „б“ ЗЗО не подлежи на предварително
изпълнение по силата на закона. Липсва правна норма, която да предвижда
предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на договор за оказване на
болнична медицинска помощ /липсва и норма, която да сочи, че обжалването на
такава заповед не спира изпълнението й, което по същество означава същото/.
Когато предварителното изпълнение на административен акт не е предвидено в
закона, то може да бъде допуснато с акт на административния орган. В чл. 60,
ал. 1 АПК е предвидено, че в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес.
Съвкупният анализ на разпоредбите на чл. 166, ал.
1, чл. 90, ал. 1 и 2 и чл. 60, ал. 1 и 2 АПК налага извода, че за да ненастъпи
суспензивният ефект на оспорването на един административен акт, т.е. за да
подлежи на предварително изпълнение този акт, то е необходимо да е допуснато
предварителното му изпълнение с нарочен акт /разпореждане/ на административния
орган. Актът за допускане на предварителното изпълнение по своята правна
същност представлява властническо волеизявление на административен орган, което
следва да бъде направено изрично. Мълчаливо допускане на предварително
изпълнение на административен акт по волята на административния орган, който е
издател на този административен акт, е недопустимо.
В случая липсва както изрично волеизявление на
Директора на РЗОК гр. Пловдив в Заповед
№ РД-25ЗС-306/25.07.2022 г. за допускане на предварителното й изпълнение, така и изложение на мотиви
за допускане на такова изпълнение.
При това положение, следва да се приеме, че оспорването
на Заповед № РД-25ЗС-306/25.07.2022 г. на Директора на РЗОК гр. Пловдив е спряло изпълнението й по общото
правило на чл. 160, ал. 1 АПК, поради което за оспорващия липсва правен интерес
от искане за спиране на предварителното изпълнение.
В този смисъл Определение № 11759 от 6.11.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 11583/2015 г., VI о.
Изложените до тук съображения обосновават извод за процесуална
недопустимост на предявеното искане са спиране на предварителното изпълнение на
процесната заповед. То ще следва да бъде оставено без разглеждане съгласно чл. 159, т. 1 АПК, а производството в тази част прекратено.
Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе” № 66, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К.Д., за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на Заповед № РД-25ЗС-306/25.07.2022 г. на Директора на РЗОК гр.
Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производство по
делото в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: