Р Е Ш Е Н И Е
№……………/09.12.2020г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12713 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от Българската държава, представлявана от
Министъра на земеделието и храните Десислава Танева за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът ДП“Ръководство въздушно движение“,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Брюксел“ № 1 не е собственик 1132 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 04426.102.193 с площ 1997 кв.м, находящ се в с. Близнаци,
Община Аврен при граници имоти с идентификатори
04426.102.376, 04426.102.295, 04426.102.390, 04426.56.314,
04426.102.192, 04426.56.277.
Твърди се, че процесният имот е горска територия и доколкото
не е собственост на друго физическо и юридическо лице или община, представлява
частна държавна собственост. Навежда се, че предназначението на имота не е
променяно. Сочи се, че ответникът ДП „Ръководство на въздушното движение" претендира, че е собственик на 1132 идеални
части от поземления имот по договор № 182/07.11.2006 г. за продажба на недвижим
имот от община Аврен, сключен на основание Заповед № 1453/01.11.2006 г. на
кмета на община Аврен. Сочи се, че на кмета на общината не са делегирани
правомощия за разпореждане с имоти държавна собственост. По изложените
съображения се навежда, се договорът за продажба не е произвел
вещно-прехвърлително действие. Разпореждането с такъв имот е допустимо
единствено въз основа на заповед на министъра на земеделието, храните и горите.
По същество се настоява за уважаване на така предявени иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва. Не оспорва, че имотът представлява
частна държава собственост, а ответникът като държавно предприятие управлява и
се разпорежда с имота. Навежда, че е придобил процесните идеални части от
земята по силата на договор за покупко-продажба от 07.11. 2006г., сключен с
Община Аврен. С решение № 267 от Протокол №19/20.05.2005г. на
ОбС - Аврен е одобрен ПУП - ПР на курортно селище „Камчия" - община Аврен,
съгласно който, част от имот № 019001 по
КВС с площ 1332 кв.м., с начин на трайно предназначение:земеделска територия,
начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, и част от държавен горски
фонд - отдел 357, са включени в УПИ IV-1 от кв, 14. Границата между земеделския
и горския фонд съгласно протокол №8/12.09.2003 г. и ЛУП от 1997 г. преминава
през имота. Навежда се, че процесните
идеални части са актувани с акт за частна общинска собственост, на основание §
42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Със заповед №
1315/10.10.2006г. на Кмета на Община Аврен е одобрено изменение на
регулационната линия между УПИ 1У-1, УПИ 11-31 и УПИ Ш-756 от кв. 14 по ПУП -
ПР на к.с. „Камчия, като в имота са включени части от други имоти- собственост
на Община Аврен и земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, части от земи от държавния горски
фонд. Частта на Община Аврен е 1132 кв. м. Границата между земеделския и
горския фонд съгласно протокол №8/12.09.2003 г. и ЛУП от 1997 г. преминава през
имота. На 31.10.2006 г. Община Аврен е съставила Акт за ЧОС № 895/31.10.2006 г.
за 1332 кв.м. ид. части от УПИ 1V-1 от кв. 14 целият с площ от 2044 кв. м., по
плана на КС „Камчия, в землището на с. Близнаци, с идентификатор 04426.102.88
по кадастралния план на с. Близнаци, съгласно УПИ IV-1, в кв. 14 по ПУП-ПР и
ПЗ. Навежда се, че тъй като към датата
на продажбата имотът е бил частна общинска собственост, кметът на общината се е
явявал овластен да извършва разпоредителни сделки с имота. По изложените
съображения се настоява за отхвърляне на така предявения иск.
В отговор-становище подпомагащата страна
Община Аврен счита, че
искът е недопустим, тъй като ищецът и ответникът действат от едно и също име –
българската държава. Поддържа се,
че ищецът не представил доказателства и не е установил основанието, на което
твърди да е собственик на имота.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. Главните и подпомагащата страни са представили писмени
бележки, в които са доразвили становищата си по правния спор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предварителните
въпроси по допустимостта на прозводството са разгледание определение
№4670/25.03.2020г., като съдът намира за необходимо по допустимостта на спора
да изложи и следното, с оглед обосноваване материалната легитимацията на ищеца
по спора:
Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 8/2012, ОСГТК, правният интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът
заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
От хронологичното проследяване на плановете, извършено
от вещото лице по назначената СТЕ се установява,че процесният имот съобразно КВС от 2003г. попада в имоти
№19.1 и №764.10, съответно с предназачение земеделска и горска територия,
записани като собственост на държавата. В кадастралната карта от 2006г. процесният имот попада в имоти с кадастрални
номера №04426.102.19 и № 04426.101.1, записани като собственост на държавата.
Едва с промяната в КККР на курортно селище „Камчия“, одобрена със заповед
№КС-14-03-636/02.11.2006г. на началника на СГКК-гр.Варна имот №04426.102.19 се
включва в новообразуван имот 88 с площ 2044 кв.м. , чиято идеална част от 1132 кв.м се записва в собственост на
Община Аврен. От установеното
положение на имота и най-ранните
вписванията в регистрите се налага
извода,че същият е бил държавна собственост. Ответникът заявява собствени
права върху имота,
което обуславя правния интерес на ищеца
спорът да бъде съдебно разрешен. По- нататъшно установяване на фактите, от които
произтичат правата на ищцовата страна не е е необходимо. Държавата
не носи тежест да доказва наличие на придобивно основание при спор с общината,
доколкото с оглед историческото развитие на нормативната уредба на
собствеността, имоти от вида на процесния към влизане в сила на Конституцията
на Република България от 1991 г. са държавна собственост Решение № 10 от 20.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 851/2017 г., II г. о.,
ГК./
Ответникът
твърди да е придобил собсвеността върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 07.11. 2006г., сключен с Община
Аврен. Доколкото се касае за
деривативно придобивно основание и при наличие на оспорване относно правата на
праводателя на ответника, последният следва да установи по делото при условията
на пълно и главно доказване, че е придобил права въз основа на въведеното
основание, вкл. че неговият праводател- Община Аврен е бил титуляр на вещното
право на собственост върху имота.
По делото е представен АОЧ №816/30.03.2006г., с
който е актуван имот IV-1, кв.14 по плана на КС „Камчия“ в землището на с.
Близнаци с площ 1332 кв.м, при граници изток- улица, запад УПИ II -31, север УПИ III -756, юг- улица. Като основание
за придобиване на правата на общината е посочена разпоредбата на §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС. По-късно след изменение на ПУП-ПР 2005г. със заповед на кметана Община
Аврен № 1315/10.10.2006г., с която е променена вътрешната регулационна линия
между три парцела в кв.14, а именно IV-1, II-31, III-756/ , на осн. чл. 59 от ЗОС с АОС № 895/31.10.2006г.
са актувани 1132 кв.м. от поземлен имот с идетификатор 04426.102.88 по КККР на
с.Близнция, целия с целият с площ 2044 кв.м, попадащи в УПИ IV-1, в кв. 14 по ПУР-ПР.
Актовете
за общинска собственост, на които се позовава ответната страна, имат
констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на ответика
е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на
собствеността върху имота. Съставянето на такъв акт не се отразява на режима на
собствеността. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен
факт, доказването му се осъществява чрез доказване на изключващите го
положителни такива (в този смисъл решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр. д. №
456/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр. д. №
1167/2010 г. на І г. о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г.
на І г. о.). Поради това при спор за собственост оспореният АОЧ не е годно
доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се
с него следва да установи основанието, на което е издаден.
В
случая АОС е издаден на основание параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Съгласно сочетата
разпоредбата застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Следователно за
трансформирането на държавната в общинска собственост по силата на закона е от значение вида на имота и
неговото предназначение да обслужва дейността или територията на съответната
община или да е предвиден според действащите планове за мероприятие на
общината, като наличието на посоченото предназначение се преценява към момента
на влизане в сила за съответното законово основание.
В
случая не са налице данни към влизане в сила на § 42
ПЗР ЗОС имотът да е отреден за жилищно
строителство или за
обществени и благоустройствени мероприятия на общинина Аврен. Видно от заключението на СТЕ имотът е
обхваната от КВС от 2003 г., който план обединява данни от плана за
земеразделяне, от картата на съществуващи/ възстановими стари реални граници на
земеделските земи и от картата на
съществуващи/ възстановената собственост върху гори и земи от горски фонд.
Следователно имотът е с предназначение за горски и/или земеделка територия, а
не с обществено предназначение. Дори да се приеме, че с оглед липсата на ПУП критерий
за определяне предназначението на имота е начина му на ползване към датата на влизане в сила на
закона, с който се трансформира собствеността от държавна в общинска, то отново
не може да бъде направен извод за таква трансформация. В действителност въз
основа на договор от 04.09.1990 г., сключен между „Районен център за управление
на въздушното пространство“ и ИК на ОбНС, на „Районен център за управление на
въздушното пространство“ е отстъпено право на строеж върху държавна земя в землището на с.
Близнация, к-кс Камчия. Правото на строеж е учредено, обаче не за реализиране
на благоустройствено мероприятие на Община Аврен, а на изграждане на зона за
отдих за нуждите на държавното предприятие „Районен център за управление на
въздушното пространство“. Освен това, видно от комбинирана скица № 1 от
заключението по СТЕ, строителството е
реализирано предимно в имот 04426.101 по КККР, който е горска територия. Редът
и условията за изключване на земи и гори са уредени в Правилника за прилагане
на закона за горите(обн. ДВ, бр. 41 /98г.) и следователно в сила към датата на
приемането на § 42
ПЗР ЗОС от 1999г. След като
няма данни да е отпочната процедура по глава трета от ППЗГ, очевидно
предназачението на имота не е промяно. Без правно значение са последващите
отреждания за имота, тъй като всички елементи на фактическия състав на § 42 ПЗР
ЗОС следва да са налице към момента на влизане в сила на правната норма. При
това положение процесният имот, с оглед предвиденото в §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС,
като имот представляващ частна държавна собственост, към влизането му в сила
/1999г./, който не е отреден по силата
на действащия към този момент план за жилищно строителство
и за обществени и благоустройствени мероприятия на общинината не е станал собственост на Община Аврен.
Следователно договор № 182/07.11.2006 г. за
продажба на недвижим имот не е
породил вещно-транслативно действие, поради което ответникът в прозводстството
не е собственик на процесния имот.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват сторените по делото
разноски за държавна такса( 50 лева), възнаграждение за вещо лице (500 лева) и
юрисконсултско възнраграждение в размер на 300 лева, което се определя от съда
при съобразяване правната и фактическа сложност на производството и
процесуалната активност на представителя при съобразяване на разпоредбата на
чл. 25,а л.1 от НБПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ДП“Ръководство въздушно движение“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Брюксел“ № 1 не е собственик на 1132 ид.
части от поземлен имот с идентификатор 04426.102.193 с площ 1997 кв.м, находящ
се в с. Близнаци, Община Аврен при граници имоти с идентификатори 04426.102.376, 04426.102.295, 04426.102.390,
04426.56.314, 04426.102.192, 04426.56.277 по иска на Българската държава, представлявана от
Министъра на земеделието и храните Десислава Танева, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ДП“Ръководство въздушно движение“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Българската
държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните Десислава Танева
сумата от 850 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на Община Аврен като трето лице- помагач страна на
ответника ДП“Ръководство въздушно
движение“, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: