Р Е Ш Е Н
И Е № 65
Гр.Елхово, 21.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, трети граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРТИНА КИРОВА
при
секретаря Н. Златева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 50 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на предявен положителен установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК.
Ищецът
– „ЛАНД БИО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ул. „Търговска“ № 68, представлявано от И. Д. И., в
качеството й на Управител, чрез пълномощника - адв.В.К. ***, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на съобщения - гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ №9, ет.1,
в исковата си молба против К.С.П.,
с ЕГН **********,***, е предявил положителен установителен иск с правно
основание чл.422 вр.с чл.124 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за вземането, за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по посоченото в
иск.молба ч.гр.д. №708/2018г. по описа на РС-Елхово - за сумата от 5 000.00
лева, представляваща договорен наем съгласно Договор от 22.04.2016г., за
ползването на 207 дка люцерна, находяща се в землището на с.Гранитово,
общ.Елхово, в местността „Бакла баир“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 28.09.2018г. до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че съгласно сключен между страните Договор за наем от
22.04.2016г. ищцовото дружество е предоставило на ответника под наем ползването
на засят с люцерна земед.масив, находящ се в землището на с.Гранитово в
местността „Бакла баир" в размер на 207дка., за срок до 30.10.2016г.
Изложено е, че съгласно договореното, ответникът е имал право да коси, балира и
прибира в складовете си, продукцията от този блок с люцерна, срещу заплащането
на наем в размер на 5 000 лв. Съгласно сключеният договор ответникът се е
задължил да заплати на наемодателя авансово 2 000 лв., а останалите 3 000
лв. - след приключване на мероприятията по прибиране на балите от люцерна, но
не по-късно от 30.10.2016г. В иск.си молба ищецът твърди, че в изпълнение на
договора е предоставил на ответника-наемател П. в качеството му на земеделски
производител ползването на масива, засят с люцерна, която последният е
използвал за уговорения срок. Но ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати на наемодателя – ищец по делото, уговорената наемна цена нито авансово,
нито по- късно. Първоначално ответникът е поискал отсрочване във времето на
задължението си за заплащане на авансовата вноска, а впоследствие е заявил, че
ще изплати сумата от 5 000 лв. наведнъж към 30.10.2016г. Сочи се, че след като
на посочената дата ответникът не се е издължил, въпреки последвалите
многократни опити на ищеца да осъществи контакт с отв.П., последният е започнал
да се крие и да не отговаря на обажданията. Излага се, че поради това ответникът-наемател
е изпаднал в забава, продължила повече от две години, като се твърди, че и към
момента все още не се е издължил на ищеца. Неизпълнението на посоченото договорно парично задължение, ищецът е заявил
като основание за депозиране на заявлението, въз основа на което се е снабдил
със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 708/2018г. по
описа на ЕРС. Поради обстоятелството, че издадената по цитираното ч.гр.д. по
описа на РС-Елхово Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
е връчена на длъжника-ответника К.П. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и в изпълнение на дадени с Разпореждане
№1703/27.11.2018г. по цитираното ч.гр.д. на ЕРС указания, то с настоящият си
иск ищецът претендира установяване съществуването на паричното задължение на
ответника, формиращо вземането по Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 708/2018г. по описа на ЕРС. С иск.си молба ищецът е
направил искане за произнасяне
по отношение на присъдените с издадената Заповед за изпълнение
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№708/2018г. по описа на РС-Елхово, както и
за присъждане на направените по настоящото гр.д. разноски. Съобразно
процесуалните правила с исковата си молба ищецът е представил писмени
доказателства и е направил и доказателствени искания - за приобщаване на ч.гр.д.№708/2018г. по
описа на РС-Елхово и за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на
поименно посочен при режим на довеждане свидетел за установяване на посочени
обстоятелства.
В съдебно
заседание за ищцовото Дружество, редовно призовано, се явява пълномощникът му –
адв.В.К. от ЯАК, която заявява, че поддържа предявения иск на същото основание
и със същите искания. Ангажират се доказателства и се правят доказателствени
искания във връзка с указаната от съда с доклада по чл.146 от ГПК доказателствена
тежест за установяване на основателността и размера на заявената искова
претенция. В хода на устните прения, адв.К., позовавайки се на приобщената по
делото доказателствена съвкупност и анализирайки писмените и гласните
доказателства, доразвива доводите и аргументите си, въз основа на които визира,
че предявеният от представляваното от нея ООД положителен установителен иск, е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Представя писмени
бележки и списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. По отношение на претендираните от ответната страна,
посочени в представения списък на разноските по см.на чл.80 от ГПК, адв.К. в
хода на устните прения прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Ответникът –
К.С.П., с ЕГН **********,***, е депозирал в предоставения му 1-месечен срок писмен отговор, с който
е оспорил допустимостта и основателността на заявената с исковата молба на
ищеца претенция. Изложени са твърдения, че действително между ответника, но в
качеството му на Земеделски производител, а не като физическо лице и ищцовото
дружество, са съществували договорни отношения, но се заявява, че ответникът е
изпълнил всички задължения по Договора за наем от 22.04.2016г. като е заплатил
цената от 5 000 лв. и то по начина, посочен в чл.2.1.1 от договора, т.е. в
момента на сключване на договора е заплатил авансово сумата от 2 000 лв.,
а останалите 3 000 лв. след приключване на мероприятията по прибиране на
балите от люцерна. Предвид на тези си съображения, ответникът с отговора си
прави искане за отхвърляне на предявения срещу него иск като недопустим и
неоснователен, като се възвежда, че липсват каквито и да е доказателства,
доказващи вероятната основателност на твърденията на ищеца. Направено е и
искане за присъждане на направените по делото разноски. С отговора си
ответникът, съобразно процесуалните правила е направил доказателствено искане
за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на поименно посочен
при режим на довеждане свидетел за установяване на посочени обстоятелства.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и чрез пълномощника си по делото -
адв.П.М. *** заявява, че поддържа направеното с писмения отговор оспорване на
предявената искова претенция. Ангажира доказателства за установяване на
извършени плащания от страна на ответника на договорената наемна цена по
процесния договор. В хода на устните прения адв.М. доразвива съображенията, с
които атакува основателността на предявения положителен установителен иск по
чл.422 от ГПК, излагайки и доводи, че ищцовата страна не проведе нужното пълно
и главно доказване на претенцията си, поради което същата се явява и недоказана.
Прави се искане за постановяване на решение, с което искът на ищеца да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан и в полза на ответника да бъдат
присъдени направените по делото разноски съобразно представения по смисъла на
чл.80 от ГПК списък на същите.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
За безспорно с доклада си по чл.146 от ГПК съдът е
приел, че въз основа на подадено от ищеца заявление, депозирано на 28.09.2018г.
в канцеларията на компетентния по правилата на местната подсъдност РС-Елхово,
по приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№708/2018г. по описа на РС-Елхово, е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение
№1463 от 12.10.2018г. – предмет на предявения по реда на чл.422 от ГПК
положителен установителен иск, против длъжника К.С.П. ***, за заплащане на
кредитора-ищцовото „ЛАНД
БИО”ООД, на СУМАТА от 5 000.00 /пет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2018
година /датата на подаване на заявлението в ЕРС/ до изплащане на
вземането, дължима по Договор за наем от 22.04.2016г., сключен между длъжника К.С.П. в качеството му на
Земеделски производител и наемател по Договора и „ЛАНД БИО”ООД в качеството му
на наемодател по Договора, както и на СУМАТА
от 320.00 /триста и двадесет/ лева
- направени в хода на заповедното производство разноски, от които 100.00 лева -
заплатена държавна такса и 220.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Не е спорно, че издадената по посоченото
ч.гр.д.№708/2018г. по описа на РС-Елхово Заповед №1463 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.10.2018г., е връчена на длъжника-ответника К.С.П.
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като с Разпореждане № 1703 от 27.11.2018
година по същото ч.гр.д., РС-Елхово е предоставил на кредитора-заявител по
заповедното производство, предвидената в ГПК възможност да предяви иск по чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК против длъжника К.П. за установяване на вземането си, от
която същият се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство, а именно
- в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника - ответник.
По делото няма спор, а и събраните
доказателства убедително потвърждават, че между страните са съществували
облигационни отношения, основаващи се на сключен между тях на 22.04.2016г. Договор
за наем, по силата на който „ЛАНД БИО”ООД, представляван от Управителя - И. Д.
И., в качеството си на наемодател, е предоставило на Земеделския производител К.С.П.
като наемател, за възмездно ползване през текущата 2016г. на засетия си с
люцерна за коситба и балиране земед.масив с площ от 207 дка, находящ се в
землището на с.Гранитово в м.”Бакла Баир”. Съгласно подписаният и от двете
страни Договор, наемателят се е задължил да заплати наемна цена в размер на
5 000 лв., като в чл.2.1. 1) е посочен
начинът и срокът на плащане - „в момента на сключване на договора заплати
авансово 2 000 лева, а останалите 3 000 лв. след приключване
мероприятията по прибиране на балите от люцерна, не по-късно от 30.10.2016г.“.
По делото от
страна на ответника е представено в надлежно заверен вид за вярност с оригинала
копие от банково извлечение от сметка с титуляр К.С.П. за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г. на „Банка ДСК“ ЕАД, от което се установява, че на
22.04.2016г. е изтеглена сума в размер на 2000 лева, като по делото не са налични
каквито и да е писмени доказателства тази сума да е била предоставена на ищеца
по какъвто и да е начин /внесена по банков път, в брой срещу разписка или по
друг начин в касата на ищцовото Дружество/ във връзка със сключения Договор за
наем между страните.
И
двете страни по делото са ангажирали гласни доказателства - чрез показанията на
допуснатия на страната на ищеца като свидетел К.А.И. /съпруг на Управителя на
ищцовото ООД/ и чрез показанията на допуснатия на страната на ответника като
свидетел Станимир Димитров Димов /без родствени връзки със страните/.
Въз основа на показанията на св.И.,
чийто показания съдът изхождайки от обстоятелството, че този свидетел се явява
съпруг на Управителя на ищцовото ООД и с оглед на това заинтересован от изхода
на делото, цени съпоставяйки ги с останалите писмени доказателства по делото.
Предвид на това съдът прие за достоверно заявеното от този свидетел, че
ищцовото ООД е засяло с люцерна процесният земедеделски масив през пролетта на
2015г. и е извършила впоследствие преди сключване на процесния договор дейности
по торене на люцерната. Или към момента на сключване на процесния Договор между
страните по делото, засятата люцерна според свидетеля е била на 1 година.
Категоричен е в показанията си св.И., че през м.юли 2016г. люцерната от
процесния масив е била косена от страна на ответника веднъж, а впоследствие и
втори път и е била балирана и прибрана, като тези дейности свидетелят сочи, че ги
е възприел пряко, тъй като са били извършени в негово присъствие. В подкрепа на
това свидетелят заявява, че косенето и балирането е било извършено от
ангажирания от ответната страна свидетел Станимир Димов, който от своя страна в
показанията си потвърди този факт. Било е извършено според св.И., през месец септември
2016г. и трето прибиране на люцерната с комбайн, като по този начин свидетелят сочи,
че са били прибрани и семената й. За този период от време св.И. категорично
заявява в показанията си, че фирмата на съпругата му не е извършвала каквито и да
е дейности, но е заявила през същата стопанска 2015/2016г. процесният масив във
ДФЗ за подпомагане. По отношение на воденото счетоводство от Дружеството, чийто
законен представител е съпругата на св.И., последният сочи в показанията си, че
всички разплащания към процесният период от време, са били извършвани по банков
път, като пояснява, че към този момент Дружеството не е имало касов апарат,
поради което и единственият начин за плащане от страна на трети лица на каквито
и да извършвани дейности и услуги от „ЛАНД БИО”ООД, е по банков път. Според свидетеля в счетоводните
документи на ищцовото Дружество няма банков превод за извършено от страна на
ответника плащане по сключения между страните по делото Договор за наем, в
каквото насока е и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Като свидетел от страна на
ответника за установяване на извършеното плащане на остатъка от 3 000 лева
съгласно чл.2.1.1) по Договора за наем, е ангажиран Станимир Димитров Димов, против чийто
разпит за това обстоятелство ищецът чрез процесуалният си представител – адв.К.
се противопостави, изразявайки несъгласие за допускането на тези гласни
доказателства по отношение именно установяване на плащане по процесния договор,
възвеждайки забраната, визирана в разпоредбата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК. Процесуалният закон действително поставя
ограничение при установяването погасяване на установени с писмен акт парични
задължения – чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, като забраната е относителна. Това
означава, че и двете страни могат да изразят изрично съгласие, в който случай е
допустимо доказването на извършено плащане на поетите с писмения акт - Договор
за наем, парични задължения, и със свидетели – чл.164, ал.2 от ГПК. В случая,
такова съгласие не е налице. Напротив, ищецът изрично чрез процесуалният си
представител се противопостави на допустимостта на свидетелките показания в хода
на първото, провело се на 01.03.2019г. открито съдебно заседание. Имайки предвид така изразеното категоричното противопоставяне на ищцовата страна,
съдът не кредитира показанията на св.Димов по отношение на извършено плащане
на договорения остатък по Договора за наем от 3 000 лева. За
прецизност настоящият съдебен състав намира да отбележи, че показанията на този
свидетел в противопоставената част не доказват с нужната категоричност и
несъмненост плащане на посочената сума и то на ищцовото Дружество чрез законния
му представител в лицето на Управителя Илияна Иванова. По отношение на
въпросното плащане св.Димов единствено е възприел изявление на бащата на
ответника, Станимир, че ще извърши плащане на сумата от 3000 лева «за
люцерната» на неустановено лице, което е пристигнало с автомобил на язовира в
с.Гранитово, където бил и свидетелят, като св.Димов в показанията си е категоричен,
че не е видял кое е въпросното лице, макар и да е възприел действието по
предаването на парите от бащата на ответника на неизвестното лице. Сами по себе
си тези възприятия на св.Димов са
неубедителни, несигурни и нелогични, като се явяват и изолирани и неподкрепени
с каквито и да е други било то и косвени доказателствени източници. Поради тези
си съображения съдът не възприе и не цени показанията на св.Димов в тази им
част, тъй като с тях не се установява безспорно погасяване на установено с писмен акт /процесният Договор за наем/ парично задължение по чл.164
ал.1 т.4 от ГПК. За достоверно се възприе единствено заявеното от този свидетел
обстоятелство, което кореспондира както бе посочено и по-горе с показанията на
св.И., че св.Станимир Димов е извършил с техника на съпругата си, която е
земеделски производител, селскостопанските дейности по косене и балиране през
2016г. на люцерна от наетия от ответника процесен земед.масив засят с люцерна.
По делото по искане на ищеца е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице
А.Г.Т. *** и е приложено на л.39-54 от делото. Същото не бе оспорено от
страните по делото и се възприема от съда като компетентно и обективно
изготвено. С оглед на възложената му задача – “Налице ли е според счетоводната
документация на „ЛАНД БИО”ООД плащане -
частично или цялостно по процесния Договор за наем от 22.04.2016г. и има ли
писмени документи за направени плащания по този договор”, експертът е извършил
както проучване на документите, приложени по делото, така и е осъществил съответните справки и проверки в счетоводството
на „ЛАНД БИО”ООД в гр.Ямбол и е направила конферентна връзка със счетоводството
на земеделския производител К.С.П.. Въз основа на така извършеното проучване,
в.л.Т. е констатирало, че ищцовото ООД прилага
двустранна форма за водене на счетоводната отчетност, съгласно изискванията на
Закона за счетоводството (ЗС) и Националния сметкоплан, като всички финансови
отчети са в съответствие с изискванията на Национални счетоводни стандарти за
финансови отчети за малки и средни предприятия, ползват се принципите на
последователност на представянето и сравнителна информация, предпазливост,
начисляване, независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка
между начален и краен баланс. Дружеството има приет и утвърден сметкоплан,
който е съобразен със специфичните особености на дейността му, като е посочено,
че основната му дейност е производство и търговия със селско-стопанска продукция,
обработват се 2 802 декара земеделска земя, от които 862 декара е собствена, а
с многогодишната култура „люцерна" са засяти 207 декара, което вещото лице
е установило и от приложения към заключението си Акт за прихващане или
възстановяване с №П-02002816206480-004-001 на извършена в ищцовото ООД ревизия
на НАП-Бургас към 28.11.2016 година за периода от
01.10.2016 година до 31.10.2016 година. В този акт и в справката-декларация, в.лице
е установило, че е отразена продажба на люцерна в размер на 1 666.00 лева без
ДДС. Вещото лице е констатирало, че Дружеството е регистрирано по ЗДДС от
26.06.2012 година по реда на чл.100 ал.1 от ЗДДС, прави се ежемесечно
счетоводно приключване на счетоводните сметки и се подава в НАП-Бургас месечна
справка -декларация по ЗДДС. В края на всеки отчетен месечен и годишен период,
се съставят - баланс на дружеството, отчет за приходите и разходите, оборотни
ведомости и други счетоводни документи, задължителни по условията на действащия
ЗС. За да отговори на поставената му задача, в.л.Т. се е запознало с
предоставените му от ищцовото ООД Годишни счетоводни отчети за 2016 год., 2017
год и 2018 година, съответните счетоводни баланси и счетоводното отчитане на
вземанията и задълженията на дружеството по счетоводните сметки и сметките,
отчитащи паричните средства, като са били анализирани и документи от
съответните държавни контролни администрации - НАП, НОИ и Агенцията за
държавните вземания. Въз основа на този преглед на посочената документация
в.лице в заключението си е отразило, че всички разходи за дейността на „ЛАНД
БИО”ООД, се отчитат по елементи и се отнасят по направление, като е спазен
принципа на текущото начисление при отчитане на стопанските операции и обекти. Констатирано
е, че на 06.10.2016г. е издадена
фактура от „ЛАНД БИО”ООД на ЗП К.С.П.,
с №**********/ 06.10.2016г., приложена към заключението /Приложение №1/, за продадена люцерна на обща стойност 1 999.20 лева с вкл.ДДС (главница
за 1666.00 лв. и ДДС за 333.20 лв.), като фактурата е осчетоводена в сметка 411
- "Клиенти", аналитична сметка „К.С.П." със счетоводна операция №**********
от 06.10.2016 година. В приход на ищцовото ООД е осчетоводена по
сметка 709-"Приходи от други продажби" сумата от 1 666.00 лева, а в
сметка 453/2-"Начислен данък за продажба" е осчетоводен съответния
ДДС, а именно 333.20 лева, която сума е посочена в месечната справка
-декларация по ЗДДС за месец октомври на 2016 година и съответно е внесена в
приход на държавния бюджет. Общата фактурирана сума от 1 999.20 лева е отразена в хронологичният регистър и
в оборотната ведомост на ищцовото дружество. Или в заключение вещото лице е
констатирало, че тази сума от 1 999.20 лева от фактурирана люцерна, е
отразена по дебита на счетоводна сметка 411-„Клиенти“, аналитична сметка „К.С.П.“
като към момента на проверката от вещото лице в счетоводната документация на
ищцовото дружество - 07.05.2019г., стои като неразплатена, като липсват каквито
и да е първични счетоводни документи - разписка за получени пари в брой,
приходен касов ордер или платежно нареждане за получени парични средства от ответника
по издадената фактура с №********** от 06.10.2016 г. на обща стойност 1999.20
лева. От счетоводството на ЗП"К.С.П.", до момента на приключване на
счетоводната експертиза, на вещото лице не са били представени първични
счетоводни документи, удостоверяващи частично или цялостно плащане с разписка
за плащане в брой или с платежно нареждане, на фактура с №********** от
06.10.2016г. за продадена люцерна на обща стойност 1 999.20 лева. Посочено е в
заключението на вещото лице, поддържано и в хода на съдебното дирене при
приобщаването му, че ищцовото ООД не ползва касов апарат за разплащания в брой
и няма регистриран такъв в НАП-Бургас, а всички плащания се извършват само по банков път чрез
декларирани банкови сметки. Или в отговор на поставената му задача, в
заключение вещото лице Т., е констатирало, че в счетоводствата на двете страни
по делото няма частично или цялостно плащане по процесния Договор за наем от
22.04.2016 година, като липсват писмени документи за направени плащания по
договора. В отговор на изрично поставен му въпрос при изслушването му в
провелото се на 28.05.2019г. съд.заседание, в.лице Т. уточнява, че посочената и
приложена към заключението му фактура не е получена в счетоводството на
ответника, както и не е установил в счетоводството на ищеца да има данни за
връчването на този счетоводен документ.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът с доклада си по делото по смисъла
на чл.146 от ГПК е квалифицирал искът на ищеца като предявен положителен установителен
иск за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК вр.с чл.124 ал.1 вр.с чл.415
ал.1 т.2 от ГПК за установяване съществуване на вземането на
кредитора-ищец, а правното основание на твърдяното вземане е по чл.79 от ЗЗД вр.с чл.2.1.1) от
Договор за наем от 22.04.2016г. – за дължимост на сумата от 5
000 лева, представляваща
неплатеното наемно плащане по Договор за наем от 22.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.09.2018 година до окончателното й изплащане, които
суми са присъдени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№708/ 2018г. по описа на ЕРС.
Ответникът
с писмения си отговор по
изложени съображения оспорва исковите претенции както по основание, така и
по размер, като твърди, че е заплатил претендираната сума съгласно
договореното с Договора за наем от 22.04.2016г.
Съдът преценя, че предявеният положителен установителен
иск по чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, е процесуално допустим
като предявен от надлежно легитимиран правен субект, имащ интерес от воденето
на настоящия правен спор и в законоустановения едномесечен срок по приложимата
в случая за издадената Заповед по чл.410 от ГПК с оглед на начина й на връчване
на длъжника /по реда на чл.47 ал.1 от ГПК/, разпоредба на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК /съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца на 04.12.2018г., а
исковата молба по настоящото производство е входирана в канцеларията на РС-Ямбол
на 03.12.2018г./.
Ищецът основава процесното вземане срещу ответника -
физическото лице К.С.П. на неизпълнение на договорно задължение по сключен между ищцовото дружество и
ответника като земеделски производител Договор за наем от 22.04.2016г., с което
е определил материалноправната легитимация на ответника като ФЛ по предявения
иск. Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК това обуславя и процесуалноправната легитимация
на ответника. Въпросът за материалноправната легитимация е въпрос по същество,
а не по допустимостта на иска. Насочването на иска срещу К.П. като
физическо лице с посочени данни по лична карта и ЕГН не променя
правосубектността на този ответник. Регистрацията му като частен земеделски
производител и фактът, че процесният Договор за наем е сключен в това му
качество, не променя правосубектността, а само разширява възможността му да
участва в търговския оборот при определени по-благоприятни условия: може да
продава земеделска продукция с преференции, да получава данъчни облекчения, има
право да участва в разпределение на субсидии. Т.е. влияе върху
правоспособността му. Именно с оглед на тази му разширена правоспособност ищцовото
ООД е сключило с него като наемател Договор за наем на засят с люцерна
земед.масив. Частният земеделски производител няма самостоятелна правосубекност.
Следователно искът по чл.422 от ГПК срещу К.П. като физическо лице за
признаване за установено, че съществува вземане на ищцовото дружество спрямо него,
основано на сключено договорно правоотношение в качеството му на
земед.производител - наемател, е допустим, поради което не се споделя
релевираното в тази насока възражение на ответника, заявено в писмения му
отговор.
Разгледан по същество, искът се преценя като основателен
и доказан, поради следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск по реда на
чл.422 от ГПК има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. За успешното провеждане на предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да
докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - фактът на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото по
Договор за наем, както и, че е изправна страна по този договор, т.е. следва да
докаже предаване на наетия засят с люцерна масив и приемането му от ответника.
Ищецът следва да докаже и размера и падежите на задължението по заплащане на
договореното наемно плащане, произтичащо от договора.
С оглед отрицателния характер на твърденията на ищеца
за неплащане от страна на ответника, в тежест на последния, е да докаже
изправността си, т.е. своевременното плащане в уговорените срокове на
авансовото плащане на наемната цена и на остатъка от същата съгласно
договореното с Договора за наем от 22.04.2016г.
Установените
по делото фактически обстоятелства безпротиворечиво сочат, че на 22.04.2016 г.
между „ЛАНД БИО”ООД от една страна – като наемодател и от друга – Земеделския
производител К.С.П. като наемател, е сключен валиден Договор за наем
от 22.04.2016г. със смесен фактически състав. По силата на така сключеното
правоотношение ищцовото дружество е предоставило за възмездно ползване през
текущата 2016г. засетия си с люцерна за коситба и балиране земед.масив с площ
от 207 дка, находящ се в землището на с.Гранитово в м.”Бакла Баир”, при договорен наем от 5 000 лв. С
доклада си по делото, обявен на страните по реда и при условията на чл.146 от ГПК в хода на провелото се на 01.03.2019г. о.с.засадение, при липса на каквито
и да е възражения от тяхна страна, съдът е приел за безспорно, че сключеното
правоотношение е наемно такова. Поради това, съдът не възприема възражението на ответника, възведено за първи път едва в хода
на устните прения от процесуалният му представител, че сключеният наименован “Договор за наем” не е договор за
наем, а е Договор за търговска продажба, в каквато насока според адв.М. са
както клаузите по самия договор, така и издадената фактура, която е за продажба
на люцерна.
В случая
сключеното между страните облигационно правоотношение не съставлява възведената
от адв.М. търговска продажба, тъй като от една страна ответникът по процесното
правоотношение не е търговец по смисъла на ТЗ, макар както бе посочено по-горе да
има разширена правоспособност, а от друга страна сключеният договор не съдържа
елементите на търговската продажба, уредена от разпоредбите на чл.318 и следв.от ТЗ.
В случая не става въпрос за такъв договор, тъй като
предмет на договора е отдаване под наем на земед.масив засят с многогодишната
селск.култура - люцерна, с определена наемна цена, страните в договора са
наемодател и наемател и съответно са предвидени права и задължения на
наемодателя и на наемателя. Сключеният между страните по делото Договор за наем,
който има само
облигационно действие, е консенсуален договор и същият
се счита за сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно
съществените елементи - вещта, която се предоставя за ползване и наемната цена.
В този смисъл е налице съдебна практика /решение № 703 от 05.01.2011г. гр.д. №
1060/2009г. на ІV г.о. на ВКС/. Земеделската земя със селскостопанската
култура, с която е засята може да бъде предмет на договор за наем, като в
същото време няма пречка едновременно да се договорят, както е в случая
извършване от наемателя на селкостопански дейности по коситба, балиране и
прибиране в складовете на добивите от наетия засят с люцерна земедед.масив. Договорът
за наем е възмезден и наемателят дължи договорената наемна цена, а не
продажната цена на добивите от наетия засят с люцерна масив. Фактът, че в
приложената към заключението на в.л. фактура е вписано като наименование на
стоката/услугата “люцерна” и е посочено количество - 1 666кг. не променя естеството
на сключеното между страните наемно правоотношение.
За безпорно установено съдът с
доклада си е приел и обстоятелството, че
ищецът, в качестото си на наемодател, е изпълнил задълженията си, произтичащи
от Договора за наем като е предоставил на ответника в качеството му на земеделски
производител ползването на масива засят с люцерна, който последният е ползвал
за уговорения срок на действие на договора. Самият ответник не оспори този
факт, още повече, че ползването на наетия от него земедед.масив за срока на
действие на договора, се установи и от показанията на разпитаните по делото
свидетели - К.И. и Станимир Димов, чийто показания съпоставени едни с други в
тази им част кореспондират помежду си. И двамата свидетели категорично
посочиха, че на два пъти през лятото на 2016г. са извършени от ответника в
процесния масив дейности по коситба на люцерна и балиране с машини и техника,
управлявани от св.Димов.
От доказателствата по делото съдът прави извода, че по
процесното наемно правоотношение ответникът е неизправната страна - наемател,
тъй като не е изпълнил основното си задължение да заплати договорената наемна
цена за ползвания от него през 2016г. засят с люцерна земед.блок. По силата на подписаният и от двете страни по делото и неоспорен по какъвто и да е
начин Договор за наем от
Същевременно по делото са налични
безспорни доказателства, които установяват, че ответникът не е извършил плащане
по процесния договор за наем. В тази насока е приобщеното по делото неоспорено
от страните заключение на вещото лице А.Т. по допуснатата по искане на ищеца
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което в счетоводствата на двете страни
по делото няма частично или цялостно плащане по процесния Договор за наем от
22.04.2016 година, като липсват писмени документи за направени плащания по
договора. Предвид на това за несъстоятелен и несъотносим се
възприе доводът на ответната страна, възведен в хода на устните прения, че след
като въз основа на изслушаното заключение на в.лице Т. по възложената му ССЕ,
се установи, че за стопанската 2015/2016г. ищцовото дружество в подадена до
данъчната администрация данъчна декларация, е заявило приходи от продажба на
люцерна от процесния земед.блок с площ от 207 дка, то според адв.М. е налице
индикация за извършено плащане по процесното наемно правоотношение между
страните. Според
констатираното от вещото лице, потвърдено и от показанията на св.К.И., по
несъмнен начин се установи, че разплащанията в „ЛАНД БИО“ООД се извършват само
по банков път, както и че в Дружеството няма касов апарат. Съобразно констатациите на вещото лице Т., изложени
в заключението му по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, касаещи счетоводните записвания в регистрите на страните,
след извършена съпоставка по съответния хронологичен ред, експертът е направил
обоснован извод за хронологично редовно водено счетоводство по см.на чл.3 от
ЗСч. от страна на ищеца
- “ЛАНД БИО”ООД, който е издал на 06.10.2016г. и
осчетоводил през
месец октомври на 2016г. фактура с №********** от 06.10.2016г. с вписано в нея
наименование на стоката/услугата – люцерна – 1 666 кг. на обща стойност 1999.20
лева с вкл.ДДС, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за
ДДС, като същата се води като неразплатена. С оглед на това и съгласно разпоредбата
на чл.55 ал.2 от ТЗ и чл.182 от ГПК съдът счита, че вписването на процесната фактура в редовно водените в
хронологична последователност счетоводни книги на ищеца, съотнесено с
констатираното от вещото лице, че сумата по нея се води неразплатена, е надлежно доказателство в подкрепа на исковата
претенция.
Фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява
материализираното изявление в нея, но в процесният случай тя не е основанието за плащане. Или независимо, че по делото е установено, че процесната
фактура не е осчетоводена от ответника, то вземането на ищеца за заплащане на
наемната цена за предоставено ползване на земеделски масив със засята люцерна, не е обусловено от осчетоводяването на издадената фактура
или отразяването й в счетоводството на ответника – земеделски производител, тъй
като основанието за плащане, както беше посочено по – горе е сключеният между
страните Договор за наем. Въпреки, че фактурата е първичен счетоводен документ,
липсата на данни за записването й при ответника във вторичните счетоводни
документи, като носители на диференцирана информация по смисъла на ЗСч. не може
да рефлектира върху валидността на
сключения Договор за наем от 22.04.2016г. Въпросната
фактура
вещото лице е констатирало, че не е осчетоводена и не е получена в
счетоводството на ЗП К.П., както и че в счетоводството на ищеца не е установил
данни за връчване на посочената фактура. Но тези обстоятелства съдът намира за ирелевантни, както и за несъотносимо се възприема и
релевираното възражение на ответника, направено
едва в хода на устните прения от адв.М., че посочената фактура не е била връчена
на ответника П.. По аналогия на чл.321 от ТЗ продавачът-търговец няма
задължението както за издаването на фактурата, освен в случай, че има искане от
страна на купувача-търговец, така и не е длъжен да предава на купувача фактурата.
Последният има интерес да поиска и получи издадената фактура.
На следващо
място съдът намира за прецизност да отбележи, че макар и действително в процесният Договор за наем от 22.04.2016г. да не е
обективиран изрично начинът на плащане на наемната цена /по банков път, в брой
или др./ и с оглед на това наемателят в лицето на ответника като земеделски
производител да не е поел задължение за заплащане на договореното наемно
плащане по банков път, какъвто се установи, че е възприетият от ищцовото ООД в
дейността му начин на финансови разплащания, то това обстоятелство само по себе
си не освобождава наемателят от поетото задължение да заплати цената по
договора в уговорения размер и на уговорените падежни дати. Както бе посочено
по-горе по делото не са налични каквито и да е писмени доказателства тази сума да е
била внесена по банков път или по друг начин в касата на ищцовото Дружество във
връзка със сключения Договор за наем между страните както към момента на
сключване на договора, така и впоследствие до уговорената крайна дата - 30.10.2016г.
Ответникът не ангажира годни писмени доказателства в тази насока, като в негова тежест бе да установи,
при пълно и главно доказване, че е заплатил дължимата наемна цена, макар и със
закъснение на наемодателя в пълния й размер, поради което
следва да понесе неблагоприятните последици от собственото си процесуално
бездействие. Предвид на това, съдът приема, че задължението на
ответника по процесния Договор за наем от 22.04.2016г. не е погасено, което
представлява "неизпълнение" по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЗД. Това
дава право на изправната страна по договора да претендира реално изпълнение на
поетото задължение за заплащане на наемната цена по сключеното между страните
валидно облигационно правоотношение, ведно с обезщетение за забавата. При това
положение, предявеният от ищцовото Дружество иск се явява основателен, понеже
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като следва да
се отбележи, че дългът му не е погасен чрез плащане, както преди завеждане на
иска, така и в хода на процеса.
В контекста на изложените доводи,
съдът следва да признае на
основание чл.422 от ГПК за установено съществуване на вземането на кредитора-ищец по иска с правно основание чл.422 от ГПК вр.с чл.124 ал.1
вр.с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.79 от ЗЗД вр.с чл.2.1.1) от Договор за наем
от 22.04.2016г. - за заплащане
на сумата от 5
000 лева, представляваща
дължимото наемно плащане по Договор за наем от 22.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
28.09.2018 година до окончателното й
изплащане, които суми са присъдени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №708/ 2018г. по описа на ЕРС.
По отношение на сторените съдебно – деловодни
разноски:
По отношение на разноските в заповедното
производство:
Съгласно
задължителната
съдебна практика - т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014
година на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се
извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство. Предвид на това, ответникът К.С.П. следва да бъде осъден да заплати на „ЛАНД БИО“ ООД направените в
заповедното производство разноски в общ размер
на 320.00 лева, от
които 100.00 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на
заповедното производство и 220.00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
По отношение на разноските в настоящото
производство:
Искане
за присъждане на направени по делото разноски са заявили и двете страни по
делото - както ищеца чрез процесуалният
си представител - адв.К. в хода на устните прения, като е представила и списък
на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, така и адв.М. като процесуален
представител на ответника, който също е представил списък на разноските по
смисъла на 80 от ГПК.
Ищецът
по делото е направил разноски в общ размер на 1 280.00 лева, включващи -
100.00 лева - заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство,
800.00 лева - заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство,
видно от приложен към иск.молба Договор за правна защита и съдействие от
03.12.2018г. ведно с пълномощно към него и 380.00 лева - заплатено възнаграждение
за вещо лице по назначената ССЕ. От своя страна ответникът е направил разноски
в размер на 1 500.00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство видно от приложен Договор за
правна защита и съдействие от 28.05.2019г., ведно с пълномощно към него /л.63
от делото/.
Предвид
изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им размер от 1 280.00 лева, доколкото
искът е изцяло
уважен. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък
по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално заплатени.
На
ответника не следва да се присъждат разноски по правилата на чл.78, ал.3 от ГПК
с оглед изхода на делото, поради което е и безпредметно съдът да се произнася и
по направеното от ищеца чрез
процесуалният му представител - адв.К. в хода на устните прения възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният
представител на ответника по настоящото производство.
Воден
от горното и на основание чл.422 от ГПК, Елховският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника – К.С.П.,
с ЕГН **********,***, че същият към
ОСЪЖДА ответника - К.С.П., с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца - ЛАНД БИО“ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. „Търговска“ № 68,
представлявано от И. Д. И., в качеството й на Управител, чрез пълномощника по делото - адв.В.К. ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения
- гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ №9, ет.1, направените в заповедното производство разноски в общ размер на 320.00 /триста и
двадесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответника - К.С.П.,
с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца - ЛАНД БИО“ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. „Търговска“ № 68,
представлявано от И. Д. И., в качеството й на Управител, чрез пълномощника по делото - адв.В.К. ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения
- гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ №9, ет.1, направените по настоящото дело разноски
в общ размер на 1 280.00 /хиляда двеста и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане в
сила на решението, заверен препис от него да
се приложи по ч.гр.д. № 708/2018г. по описа на РС-Елхово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/М. Кирова/