№ 99
гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500054 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С определение № 11 от 04.01.2021г. по гр.д. № 946/ 2020г. по
описа на ВТОС е оставено без уважение искането на ищците Л.Ч. и Е.Ч.,
двете от гр.Свищов, за освобождаване от внасяне на държавна такса и
разноски в производството по делото.
Срещу това определение в законоустановения срок е подадена
частна жалба от Л.Ч. и Е.Ч., чрез пълномощника адв. Р.В.. Счита
определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения. Прилага доказателства за трудова ангажираност и
тр.възнаграждение на ищците. Моли въззивният съд да отмени атакуваното
определение и да уважи направеното искане за освобождаване от внасянето
на държавна такса и разноските по производството.
ВТАС като обсъди доводите, посочени в частната жалба и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против
обжалваем акт, поради което е допустима.Същата е частично основателна по
следните съображения:
1
Видно по делото е, че същото е образувано по искова молба на
Л.Ч., Силвия Ч. и Е.Ч. срещу „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр.София, с
която са предявени частични субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на от по 25001лв. за всяка една от ищците.
Дължимата държавна такса за образуване на делото за всяка една от ищците е
1000,04 лв. С исковата молба е направено искане от две от ищците-Е.Ч. и Л.Ч.
за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото.
С атакуваното определение ВТОС е приел, че към молбата не са
приложени убедителни писмени доказателства, от които да се обоснове
несъмнен извод, че ищците не разполагат със средства да заплатят
държавната такса-същите притежавали недвижими имоти.
Така постановеното определение е частично неправилно. При
разглеждане на молба по чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да прецени всички
обстоятелства относно възможността на молителя да заплати дължимите
такси и разноски по делото, а именно-доходите на молителя и неговото
семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, възрастта и трудовата му заетост. В случая от
приложените пред първата и въззивната инстанция доказателства-декларации
на двете ищци по чл.83 ал.2 т.2 ГПК относно имущественото състояние на
всяка една от тях, се установява, че: Л.Ч. е вдовица, на 62 г., получава доходи
от пенсия в размер на 346 л. месечно, освидетелствана е от ТЕЛК с призната
93 % трудова неработоспособност без чужда помощ, притежава 5/6 ид.части
от недвижим имот в гр.Свищов с обща площ 58,70 кв.м., месечните й разходи
за лечение на заболяването са 50 лв.; Е.Ч. е на 46 г., живее на съпружески
начала с партньора си, има две непълнолетни деца, получава месечен доход
от заплата в размер на 610 лв., притежава 1/6 ид.ч. от недвижим имот в
гр.Свищов с обща площ 58,70 кв.м.
Настоящата инстанция след като съобрази доходите на ищците,
имущественото им състояние, здравословното им състояние, възрастта и
трудовата им заетост, намира, че същите следва да бъдат освободени
частично от заплащане на държавна такса за водене на делото, тъй като не
разполагат с достатъчно доходи, които да им осигурят възможността за
безпрепятствено заплащане изцяло на дължимата държавна такса. Доходите
2
на ищците обаче позволяват същите да имат възможността безпрепятствено
да заплатят разноските по делото и част от дължимата държавна такса-по 300
лв. всяка една от тях.
С оглед изложеното, следва обжалваното определение да бъде
отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за
освобождаване от внасянето на държавна такса, само за размера над сумата
300 лв., а в останалата част-следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като жалбата срещу тази част следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 11 от 04.01.2021г. по гр.д. № 946/ 2020г. по описа
на ВТОС в частта, с която е оставено без уважение искането на Л.Ч. и Е.Ч. за
освобождаване от внасяне на държавна такса, само за размера над 300 лв. за
всяка една от тях, вместо което постановява:
ОСВОБОЖДАВА Л. Х. Ч., ЕГН **********, от гр.Свищов, и Е. П.
Ч., ЕГН **********, от гр.Свищов, частично от заплащането на държавна
такса за образуване на гр.д. № 946/ 2020г. по описа на ВТОС-само за сумата
от по 700 лв. за всяка една от тях.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 от 04.01.2021г. по гр.д. №
946/ 2020г. по описа на ВТОС в останалата му част.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3