№ 953
гр. Стара Загора, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530103051 по описа за 2022 година
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърдят в исковата си молба, че
ищцовото дружество е еднолично дружество, с ограничена отговорност, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в
регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №
4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият осъществявал основно дейностите по дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област
Стара Загора, Община Казанлък. Същият е потребител на ел.енергия относно притежавания
от него обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, чрез който обект била
присъединена към електропреносната система Централна помпена станция Казанлък,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало
със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на
този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
средно напрежение (НН).
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, бил еднолично акционерно
дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на електрическа
енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществявал дейност по разпределение на
електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо наименование „ЕВН
1
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014
от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената
му електрическа енергия.
Заявяват, че през месец август 2017г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД е заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп
до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък,
собственост на ищеца:
- за м. юли 2017 г. била заплатена сума в размер на 168,90 лв. по фактура №
**********/31.07.2017г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за
достъп до разпределителната мрежа;
Посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за
които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата
искова молба.
Заявяват, че считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008 г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента – цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Сочат, че съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от
КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа,
за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези
клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя 1ако има
такава трансформация или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Твърдят, че съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай
границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие
и ищеца била Извод Рила – гр. Казанлък, след който започвал собствения на ищеца
Електропровод „Хидравлика“ 20 kV., чрез който се захранвала Централна помпена станция
„Казанлък“. Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в
отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо,
дружеството им изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени
документи, за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -
Извод „Рила" ; -Вик - Зимница; -ПС Ханчето.
След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и Вик - Зимница, била
2
извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Хидравлика" 20
kV и на Извод Рила – гр. Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД признава собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от
процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да
начислява такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение,
собственост на ищеца – Извод Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното,
такса за достъп до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от
електроразпределителното предприятие неоснователно.
Намират за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Хидравлика“ 20
kV и на Извод Рила – гр. Казанлък, чрез който се захранвала Централна помпена станция
„Казанлък".
Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в
капитала на дружеството.
Сочат още, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не бил
собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на
такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД не начислявал и съответно ищеца не заплащал към ответника. Доказателство за това
било и самата процесна фактура, в която липсвала начислена такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа. Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос по ел.
разпределителната мрежа, по същите съображения не дължал и такса достъп до
електроразпределителната мрежа.
Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имала за цел да
компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонта й, които били за негова сметка. Освен това,
заплащал и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група,
монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе разходи по
електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила. От изложеното дотук
безспорно се доказало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за
достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през извод Рила. Дори и измервателната
група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал
основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на
средно напрежение, защото в електропровод „Хидравлика“ и няма ел. разпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на
ответника.
Границата на собствеността били изводите на електропровод „Хидравлика“ в ЗРУ на
подстанция „Хидравлика“ на ниво средно напрежение, но това не изключвал факта, че ВиК
не дължал цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно.
Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а
тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Съгласно изричната разпоредба на чл.
18г от Правилата, цената за достъп се заплащали съгласно измереното количество на
консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на
електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагал извода, че
дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата,
установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това
разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено
значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа
енергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се
3
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско
измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената
на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се
явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената
за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват
неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за
основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното
поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване,
увреждащо потребителя. Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е
извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на
чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и
средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.
Поради обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод, собствен
на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във
връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително
предприятие. Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят е присъединен към електропреносната или към електроразпределителната
мрежа.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
осъди ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата 168.90 лв. /сто шестдесет и осем лева и 90
стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, с
ИТ № 2008237, за периода 01.07.2017г. -31.07.2017 г., по фактура №
**********/31.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, в който заявяват, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което
го оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.
Претендират, че сумата, предмет на исковата претенция, била дължима и основателно
начислена по сметката на ищеца.
Считат, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите
недължими.
Оспорват всички факти и твърденията във връзка с тях, изложени в исковата молба.
Считат, че същите били неверни и не правили сумите недължими.
Заявяват, че водени от желанието за постигане на справедлива преценка на създалата
се комплексна правна фактическа обстановка в отношенията между
4
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, считат
за необходимо да отбележат, че всички спорни отношения били породени от едно
единствено обстоятелство – нежеланието на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да
заплаща утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните
мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната
мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която били
начислени процесните суми, и фактът на реалното предоставяне на тези услуги.
Сочат, че за процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, във връзка с предоставянето
на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
се уреждали с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на
електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, правила за управление
на електроразпределителните мрежи, правила за управление на електроенергийната система
и правила за измерване на количеството електрическа енергия (вж. Доказателство № 1).
Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне
на правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа
енергия до обект на клиент при условията, определени в договора, и приложимите
нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразявала постоянните разходи,
които мрежовият оператор извършвал, за всеки един клиент.
Цените, по които „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД предоставяли услугата достъп до
електроразпределителната мрежа са РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ. Те се определяли и регулират с
решения на Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата
нормативна уредба.
Или:
Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр.
66 от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно решение на ДКЕВР NaЦ-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за
достъп се определят при прилагане на втората хипотеза – върху предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от КЕВР цени, в
който случай мястото на измерване не променя предоставената мощност, т.е. не било от
значение!
Сочат, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се
формирали като определената при сключването на договора за присъединяване на обекта
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената
от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това била и причината дължимата сума за
достъп до електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на
което ставало измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско
напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това
била и причината цената за достъп да не зависи и от мястото на измерване на
електрическата енергия. То по никакъв начин не влияела на формирането й.
Твърдят, че мястото на измервателните уреди за процесния период е било определено
правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба.
Считат, че дори и това да не било така обаче, следвало да се има предвид, че
независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на
ниво ниско напрежение, ищецът дължал заплащане на достъп до електроразпределителната
мрежа на мрежовия оператор – било то „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД или „ ECO“ ЕАД.
Твърдят, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за
5
енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се
определят и утвърждават от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение Юг“
ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Моли съда при постановяване на решението да се обърне към ЗЕ и решенията на
КЕВР, съгласно които „цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа
отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят
към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в
т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната мрежа".
Считат, че ако не е съгласен с изложеното, ищецът трябвало да посочи правните
норми, които му давали основание да твърди посочената зависимост между начина на
измерване на количеството електрическа енергия и формирането на цената за достъп.
Твърдят, че посочената в раздел II, т.5 от исковата молба норма, а именно: „чл.18г от
правилата“ не съществува, а в случай, че се касае за чл.18 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, то, следвало да се отбележи, че текстът бил отменен, вкл. и за
процесния период, и е съответно неприложим към процесиите правоотношения. Същото се
отнасяло и за решение № 227/11.02.2013 г., постановено по т.д.№ 1054/2011 г., на което се
позовавал ищеца.
Относно възражението на ищеца, че цената за достъп била недължима, поради това,
че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД нямал собственост върху
електроразпределителната мрежа.
Обектът на ищеца бил с измервателна точка номер (ИТН) № 2008237.
Твърдят, че ищецът до 12.11.2013 г. е бил клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД (оператор на разпределителна мрежа).
Като такъв, ищецът е бил снабдяван с електроенергия, чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството
извършвало дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия" (чл.39, ал. 1, т. 10
от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една
лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата на
цитираната по-горе лицензия, се явявал ответникът в настоящото производство.
Договорните отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също
били уредени с договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл.
986 (1) от ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител използвали разпределителните мрежи,
към които са присъединени, при публично известни общи условия“, а според ал. 4 на същия
член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.“
Твърдят, че съгласно нормата на чл. 28, ал.2 от Правила за търговия с електрическа
енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от
9.05.2014 г.) Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги
за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от
последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата на чл. 28 от
предишните Правила за търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила
от 26.07.2013 г.) битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които
използвали разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащали
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител (ал.1), крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
6
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна
инстанция количество електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна
мрежа заплащал на независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към
електропреносната мрежа, за цялото количество пренесена електрическа енергия от
електропреносната в електроразпределителната мрежа (ал.З), независимият преносен
оператор събирал и разпределял по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от
производители цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи
(ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези правила, потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, които не са регистрирани по чл. 6, заплащали утвърдени
от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по
електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос по електроразпределителната мрежа. Тези цени се заплащали на крайния снабдител.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване,
пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът е дължал заплащане на цена
„пренос“ и цена „достъп“, тъй като е бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал
е електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Фактурите са издавани от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Сочат, че на 1.09.2014 г., ищецът е сменил доставчикът си на електрическа енергия.
Негов доставчик и координатор на балансираща група става „Мост Енерджи“ АД.
Негов мрежови оператор обаче оставал и бил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД. За процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и
ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, във връзка с предоставянето на услугата
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали
с договор, сключен на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
Като всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД дължал цена освен за потребената електрическа енергия и цена за
получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на
тези негови задължения били неотносими факти и обстоятелства свързани със собствеността
на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършвала доставката на
електрическа енергия към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на
електрическата енергия, ползвана в обекта.
Ако твърди обратното, то ищецът трябвало да докаже в кой момент и кога е
отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и към
мрежата на кой друг мрежови оператор се е присъединил, както и кой му предоставял
услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплащал. Подобни твърдения в исковата
молба липсвали.
Съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на
страната се свързвали и функционирали в единна електроенергийна система с общ режим на
работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система били
електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия на обособена територия, съгласно
чл.39,ал.1, т.3 от ЗЕ. Съгласно лицензията Дружеството извършвало услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало
следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира по
одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в съответствие със Закона за
енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с
електрическа
Обектите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД били присъединени
ИЗНАЧАЛНО към електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой бил
7
собственикът на елементите й.
Видно от легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ –
електроразпределителна мрежа" била съвкупност от електропроводни линии и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия.
Заявяват, че легалното определение на „електропреносна мрежа" е в § 1, т. 20 от ДР
на ЗЕ - "Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби,
които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно
напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.
Легална дефиниция на термина „средно напрежение" се съдържа в § 1, т. 1 5 от ДР на
Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-6 от
18.06.2007 г. на КЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като текстът гласи, че "средно
напрежение" е напрежение, чиято номинална ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV."
Твърдят, че единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи.
Този критерий бил инкорпориран в националното законодателство от Директива
2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009
г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, (§. 1 а от ДР на ЗЕ). В
т.10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично е упоменато, че „директивата не
разглежда въпроси, свързани със собствеността" и собствеността не е критерий при
разделянето на дейността по пренос от разпределение" /чл. 10,т. 1, чл.15,т.1 от Директивата/.
Разпоредби в този дух се съдържали и в Директива 2007/72/ЕО.
Изключително неправилни били разбирания, според които горепосоченият критерий
бил изоставен. По този начин се изменял действителният смисъл на дефинициите, направен
при грубо нарушение на Правото на ЕС, което било предпоставка за грешни правни и
фактически изводи.
3а първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г.
влизат в сила нови цени, както следва:-> цена за достъп до електроразпределителната
мрежа;-> цени за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;->
цени на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за
битови потребители.Т.е. „цена за мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена
за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата
енергия през електроразпределителната мрежа.
Сочат, че при така издаденото Решение № Ц 021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за
достъп до електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД извършвало за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като оперативно управление, управление на
режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните
групи, като в тази цена не се включвала стойността на присъединителни съоръжения и
разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос.
Цената за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която бил
присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразява всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне,
трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества
електрическа енергия.
Твърдят, че самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена
достъп" и „цена пренос", е продиктувано от стремежа да се приложат разходо-ориентирани
цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това
разбиране е възприето и от Комисията за енергийно и водно регулиране, която има
правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да одобрява цените, предложени от
енергийните предприятия.
Решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така и за
8
техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършвал за първи път били: по потребители - в зависимост
от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия
(високо, средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или три
скали).
По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение
няма - цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които консумирали
електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр.
касаещо начина на присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия) не е релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Тя е дължима от всеки клиент на лицензионната
територия на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв се явява и "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД.
Заявяват, че всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп"
били дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като
те покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване,
диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с
електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй като консумира
в границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което
само и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката
на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в
спорния период е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество.
А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" е обвързана
оперативно и технологично с консумацията на електроенергия.
Нещо повече - дори в обектите да не се извършва консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те са присъединени към електроразпределителната мрежа
и могат във всеки един момент да започнат да консумират електроенергия, то се приема, че
услугата достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират
електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от 2008г. до днес единственото разграничение, което държавният
регулаторен орган е въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп е в
зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова е то и в решението на КЕВР —
послужило за определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура или процесиите
суми са дължими на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, тъй като услугата достъп до
електроразпределителната мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД.
Сочат, че изложената фактическа и правна обстановка обосновавала
неоснователността на възражението за недължимост на цената за достъп, начислена за
процесния период. Сумата по процесната фактура № ********** от 31.07.2017 г.
билаоснователно начислена и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна.
При уважаване на предявения иск – възразяват срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе
предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото е представено решение по гр.д. № 4492/1991 г. на ОС Стара Загора, с
което е вписано в регистъра на търговските дружества на ОС Стара Загора, еднолично
дружество с ограничена отговорност с наименование „Водоснабдяване и канализация”
ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62.
9
По делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от 26.09.2008
г. от ЕВН до „ВиК“ ЕООД Стара Загора относно идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се
осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „ВиК“
Стара Загора документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции.
Представено е писмо от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в която заявяват,
че между ищеца и ЕСО ЕАД няма договори за присъединяване, достъп и пренос през
електро-преносна мрежа.
По делото е представена молба от НЕК ЕАД, в която заявяват, че правото на
собственост върху далекопроводи и електрически уредби високо напрежение е преминало
към ЕСО ЕАД през 2014 г., а правото на собственост върху далекопроводи и електрически
уредби средно и ниско напрежение, ведно със съпътстващата документация е преминало
към съответните електроразпределителни дружества.
По делото не се спори, че „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД притежава
Лицензия за разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване
на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично
известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН Електроразпределение
Юг, включително през процесния период. По делото не се спори също, че издадената от
ответника процесна фактура е била изцяло заплатена от ищеца.
Безспорно е също, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 г., ответникът се е
задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на
потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2008237– извод РИЛА, гр. Казанлък.
Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Страните не спорят също, че ищецът е собственик на ИЗВОД РИЛА– гр.
Казанлък и прилежащия му електропровод „Хидравлика“, чрез който се захранвала
Помпена станция „Казанлък". Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995 г.,
когато били включени в капитала на дружеството. Това обстоятелство е служебно известно
на съда от други разгледани между същите страни аналогични дела.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно- техническа
експертиза, което съдът приема като добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, чe
електропровод „Хидравлика“ 20 kV е собственост на ищеца през процесния период и той е
изходящ от подстанция „Хидравлика“, собственост на ЕСО ЕАД, ищецът не дължи цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. През процесния период ЕВН
ЕР ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп до
електроразпределителната мрежа.
10
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установи, че през процесния период цената на електрическата енергия, включително цената
за достъп до електроразпределителната мрежа, вписана в процесната фактура №
**********/31.07.2017г. е остойностена съгласно действащите в процесния период Решение
на КЕВР. Съгласно това решение цените без ДДС и акциз, на „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД (“ЕВН България Електроразпределение” ЕАД) са както следва: - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти - 0,01651 лв. на ден. След
извършената проверка експертизата установи, че цената за достъп до
електроразпределителната мрежа, вписана в процесната фактура касаеща процесния период
от 01.07.2017 г. до 31.07.2017г. е изчислена правилно, съгласно нормативната уредба и
Решенията на КЕВР и е в общ размер на 168,90 лв. без ДДС и 202,68 лв. с включен ДДС.
Съгласно нормативната уредба и Решенията на КЕВР цена за достъп до
електроразпределителната мрежа се формира на база на предоставената и заявената от
клиента мощност при небитови клиенти и не зависи от консумацията на електроенергия в
обекта на клиента, от нивото на напрежение, на което се измерва електрическата енергия, от
мястото на измерване на електрическата енергия, или от собствеността на
присъединителните съоръжения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Не е спорно, че между ищеца „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора и ответника
„Електроразпределние Юг“ ЕАД гр. Пловдив е налице облигационна връзка, като
отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката,
Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, както и и от Правила за търговия с
ел.енергия от 26.07.2013 г.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия. В настоящия случай, електропровод
„Хидравлика“ 20 kV, изходящ от подстанция „Хидравлика“, е собственост на ищеца през
процесния период и границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Хидравлика“ в ЗРУ на подстанция „Хидравлика“ на ниво средно напрежение или това е
извод „РИЛА“. ЕВН ЕР ЕАД е монтирало измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на извод „Рила“ 20 kV на
11
електропровод „Хидравлика“ в подстанция „Хидравлика“.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2013 г.,
отм./ се предвижда, че при отдаване на ел.енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде
собственик на ел. трафопост и той да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя. Ако съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са собственост на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Ето защо, в
случая следва да се установи границата на собственост на ел. съоръженията,и както и
мястото на СТИ.
Съгласно нормата на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004 г. /отм./ за присъединяване
на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на
преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване /т.1/ и вида на съоръженията за присъединяване /т.2/.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, т.1 от горепосочената Наредба, границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. В случай на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод, от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено
границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че границата на собствеността му са изводите на електропровод „Хидравлика“ в
ЗРУ на подстанция „Хидравлика“ на ниво средно напрежение или това е извод „Рила“,
собственост на ищеца.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на
определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на
престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на
даващия и на получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че ЕВН ЕР ЕАД няма
технически достъп до подстанция „Хидравлика“ за електропровод „Хидравлика“, няма
разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира на ищеца цена за достъп
нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Дължимите суми за
достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената предоставена
мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена
за достъп за процесния период и не зависят от нивото на напрежението. Ето защо, съдът
намира, че извършеното от ответника измерване е в нарушение на Наредба № 6/9.06.2004
г./отм./, поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената от ответното
12
дружество цена за достъп до разпределителната мрежа. С начисляване „такса достъп до ел.
разпределителна мрежа до обект ИЗВОД РИЛА, ИТ№ 2008237 на средно напрежение в
приложената фактура, ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка
обедняване на ищцовото дружество.
При тези данни, съдът намира, че ищецът е платил сума на ответника,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до
обект на средно напрежение – Извод „Рила“, ИТ № 2008237, за периода 01.07.2017 г. -
31.07.2017 г. Съдът намира, че е налице обедняване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД
предпоставящо намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда
престацията.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за заплащане на сумата от
168.90 лв., представляваща сума, платена без основание на ответника и с която ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
Относно направеното от ответника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение платено от ищеца, съдът намира за установено следното:
Видно от пълномощно и фактура от 13.12.2019 г. ищецът е внесъл сумата в размер
на 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението следва да бъде обоснован и
справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС минимален
размер на съответния вид работа. Данните по делото не налагат извод за необходимост от
редуциране на разноските в частта за размера на платения адвокатски хонорар. Съдът не
възприема доводите на ответника, че разноските са прекомерно завишени. По настоящото
дело адв. М. или преупълномощен от него адвокат не е участвал в насроченото съдебно
заседание, но е изготвил писмени становища. Адвокатското възнаграждение не следва да
бъде намалено, тъй като същото е определено в минималния размер, посочен в чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба № №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят
направените от ищеца разноски в размер на 710 лв., представляващи внесена ДТ,
възнаграждение за вещи лица и адв. възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление 4000 гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********,
13
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК *********, сумата
168.90 лв. /сто шестдесет и осем лева и 90 ст./, представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД
РИЛА – гр. Казанлък, с ИТ № 2008237, за периода 01.07.2017-31.07.2017 г., по фактура
№********** от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 710 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми да се изплатят по следната банкова сметка:
IBAN: BG96STSA9300002002601, Банка „ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14