ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 568/ 25.10.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и деветнадесета година:
Председател:
Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно частно
гражданско дело №661 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна
жалба от Г.С.П., чрез пълномощника му- адв.К.С., против Определение №1493 от
13.05.2019г., постановено по ч.гр.д.№1150/2018г. по описа на РС- Пазарджик, с
което е оставено без уважение молбата на адв.К.С. ***,за изменение на Решение
№418/29.03.2019г., по гр.д.№1150/2018г.,в частта досежно разноските.
Твърди се, че съдът неправилно
е присъдил разноските. В този смисъл се сочи, че с постановеното определение,
районния съд е приел, че разноските сторени от страните за вещо лице и приетите
по делото 2 съдебни експертизи и разноските за адвокати на ищеца и първия
ответник следва да бъдат разпределени съобразно квотите които всяка страна от
страните притежава в съсобствеността. В тази насока се приема, че същият не се
е съобразил с разпоредбата на чл.355, изр.2 от ГПК, според която, по
присъединените искове в делбеното производство, разноските се определят по
чл.78 от ГПК.
Счита се, че съдът е следвало
да разпредели разноските между страните съобразно квотите в съсобствеността им
само за разноските сторени от ищеца.
Моли се, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, съдът да присъди в полза на ищеца разноски за адвокат от 600лв. за
уважената претенция по сметките, като се
отхвърлят уважените разноски в размер на 367,87лв., които последния е осъден да
заплати на ответника за отхвърлената му претенция по възлагане на делбения
имот.
Моли се за отмяна на
обжалваното определение, като се реши спора по същество за размера на
разноските сторени за ищеца- Г.С., във втората фаза на делбата.
В срокът по чл.276, ал.1 от ГПК
е постъпил отговор от Ц.Д.С., чрез пълномощника му адв.Ц.И.Х..
В същият се излагат доводи в
насока, неоснователност на направените възражения в частната жалба.
Моли се, подадената частна
жалба да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното определение,
като правилно, законосъобразно, обосновано, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид относимите с оглед
характера на настоящото производство оплаквания в частната жалба, доводите и
съображенията, изложени в нея, прие за
установено следното:
Частната жалба е допустима- подадена
от надлежна страна и в законоустановеният едноседмичен срок, като по съществото
си е основателна, но не за посочените в нея суми мотивиращи жалбоподателя да
поиска изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Съображенията в тази насока са
следните:
Видно от Решение
№418/29.03.2019г. постановено по
гр.д.№1150/2018г. по описа на РС- Пазарджик, последният е отхвърлил,
като неоснователна претенцията на ответника Ц.Д.С. за възлагане на процесния
имот в негов индивидуален дял по реда на чл.349 от ГПК, като е постановено да
бъде изнесен на публична продан делбения имот, като след извършване на
проданта, получената цена се разпредели между съделителите, съобразно дяловете
им.
Осъдени са Ц.Д.С., Д.Н.С., Д.Ц.С.
и С.Ц.С., да заплатят на Г.С.П. суми представляващи съответстващите на техните
права част от направени от ищеца разходи за извършени в имота подобрения за
периода 2015- 2016г., както следва: ответникът Ц.Д.С. сумата в размер на
940,15лв., а ответниците Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С. да заплатят по 313,38лв. всеки
един от тях, като е отхвърлена претенцията над посочения размер до общо
претендирания размер от 4501,20лв., като неоснователна.
Осъдените са Г.С.П. да заплати
следващата се държавна такса в размер на 212,43лв., както и Ц.Д.С. в размер на
91,39лв., а ответниците Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С. следващата се държавна такса
всеки един от тях в размер на 30,46лв.
Осъден е Г.С.П., да заплати на Ц.Д.С.,
сторени по делото разноски в размер на 367,88лв.
Осъдени са Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С.,
да заплатят на Ц.Д.С. сторени по делото разноски в размер на 52,75лв., всеки
един от тях.
Осъден е Ц.Д.С., да заплати на Г.С.П.
сторени по делото разноски в размер на 182,49лв.
Осъдени са Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С.,
да заплатят на Г.С.П., съответно разноски в размер на 60,83лв., всеки един от
тях.
По делото е постъпила молба от
процесуалния представител на ищеца адв.К.С. ***, с която е поискано да бъде
изменено постановеното съдебно решение в
частта, в която в полза на ответника Ц.Д.С. са присъдени сторените от него разноски общо в размер на
367,88лв. и същите бъдат намалени на 38,81лв.
Направено е и искане да се
измени съдебното решение и в частта
досежно присъдените в полза на ищеца разноски, като тези дължими от ответника Ц.С.
се увеличат на 369,34лв., а за останалите съделители на 123,15лв. Излагат се съображения
в тази насока.
Видно от обжалваното
Определение №1493/13.05.2019г. е прието от районния съд, че подадената молба, с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК е
процесуално допустима, но разгледана по същество си е неоснователна.
В тази насока е визирано, че в
постановеното от него съдебно решение, съдът е взел предвид, че сторените от
ищеца разноски /по сметките/ са в общ размер от 790лв. и в такъв размер се
претендират, като съобразно уважената част от исковите претенции са в размер на 762,62 лв. Тези разноски
впоследствие са изчислени съобразно квотите на ответниците в съсобствеността и
са получени стойностите на дължимите в полза на ищеца разноски. Разноските
сторени от ответникът Ц.С. са общо в
размер на 685лв. и в този размер се претендират съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК. Тези разноски
съотнесени към правата на ищеца в съсобствеността- са в размер посочен в
съдебното решение.
По изложените съображения,
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските.
При така установеното,
настоящият състав на въззивната инстанция приема, че обжалваното определение е неправилно.
В този аспект, последната не приема изложените в него съображения.
Съгласно трайната практика на
ВКС /Определение №252 от 11.07.2014г. на ВКС по гр.д.№2024/2014г., I г.о.,
Определение №572 от 17.07.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№1773/2014г., IVг.о.,
Определение №47 от 29.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6919/2014г., I г.о. и др./
производството по съдебна делба е особено исково производство и процесуалните
норми, които го уреждат, имат характера на специални по отношение на общите
норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Съдебната делба е
винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, поради което
предявяването на такъв иск не зависи пряко от поведението на другата страна.
Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение
на ответника, тъй като основанието за предявяване на иск за делба е ликвидиране
на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно
качество- те са и ищци и ответници един спрямо друг, поради което законодателят
е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на
дяловете им. Изложеното обаче се отнася само за производството пред първата
инстанция. Когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване,
страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в
производството. Подадената жалба може да е основателна или неоснователна, т.е.
зависи от поведението на страната, поради което се присъждат разноски по
правилата на чл.78 от ГПК.
В случая, при първата фаза на
делбата разноските направени от страна на ищецът Г.С.П. е в размер на 100лв.
адвокатско възнаграждение, като
определената му квота от делбения имот е 2282/4274ид.ч.
По отношение на останалите съделители- ответници не са представени
доказателства за направени от тях разноски по
делото. Квотите им съответно са: за Ц.С.- 982,5/24247ид.ч.; Д.С.-
327,5ид.ч.; Д.С.- 327,5/4274ид.ч. и за С.С.- 327,5/4247ид.ч.
Във втората фаза на делбата са
направени разноски за експертиза с поставена задача за пазарната стойност на
процесния имот и неговата поделяемост, като от ищецът Г.П. е заплатена сумата
по определения от съд депозит в размер на 180лв., съобразно квотата му в размер
на 96,72лв.
За тази експертиза, ответникът Ц.С.
е внесъл за себе си и за останалите трима ответника сумата от 83,28лв.
Ответникът Ц.С. в тази фаза на
делото е представил пълномощно за адвокатски хонорар в размер на 600лв.- л.57 с
посочване, че то касае процесуално представителство по гр.д.№1150/2018г. по описа
на РС- Пазарджик.
От страна на ищецът е
представено пълномощно- л.76 от което се установява, че същия е заплати
адвокатски хонорар за претенция по сметките в гр.д.№1150/2018г. по описа на РС-
Пазарджик, ІІ фаза. В тази фаза, последният е оспорил претенцията за възлагане.
С оглед поставяне на
допълнителна задача на вещото лице касаещо изчисляване на пазарната стойност на
делбения имот с подобрения и без тях и определен от съда допълнителен депозит
от 190лв., които е внесен от ищецът с молба- л.110.
Пазарната стойност, която е
дадена от вещото лице е 5309лв., като съобразно квотите за ищецът сумата е
2853лв.; за ответника Ц.С. е 1229лв., за останалите трима ответници Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С. сумата
е по 409лв., за всеки един от тях.
Съответно уважената претенция
за подобрения е съответно определена от съда срещу ответника Ц.С. в размер на
940,15лв., за Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С. по 313,38лв. или общо 1880,29лв.
Отхвърлена е претенцията за подобрения за 2620,91лв.
Пред районният съд е представен
Списък на разноските от страна на ищеца-л.119, видно от които са претендирани
600лв.- адвокатски хонорар, както и 190лв.- депозит за вещо лице.
От страна на ответникът Ц.С. е
представен Списък на разноските- л.120 в които са визирани направени от
последния разноски в общ размер на 685,07лв., от които 600лв.- адвокатски
хонорар, 83,28лв.- депозит за СТЕ, както и 1,79лв.- за банков превод.
В конкретният казус, настоящата
инстанция приема с оглед на изхода на делото- изнасяне на публична продан на
делбения имот поради неговата неподеляемост, отхвърлянето на искането за
възлагане направено от ответника Ц.С. и частичното уважаване на претенцията за
подобрения, съответно конкретно направените разноски от ищеца Г.П. и ответника Ц.С.,
че следва да коригира решението на първата инстанция изцяло в частта на
присъдените от нея разноски.
В тази връзка въззивният съд
приема, че разноските от 180лв. за експертиза следва да останат за сметка на
страните, тъй като този депозит е внесен по поставената задача, касаеща
извършването на делбата- поделяемостта на делбения имот.
Относно разноските на
ответникът Ц.С. се приема, че платения от него адвокатски хонорар не следва да
се присъжда, тъй като в представения от него договор за правна помощ и
съдействие не е посочено, каква част от възнаграждението е по иска за делба и в
каква частта и по исканията за подобрения.
Следва да се присъдят
единствено разноски направени от ищеца Г.С.П., съобразно уважената част от
претенцията за сметките. Последната е уважена за сумата от 1880,29лв., като е
отхвърлена за 2620,91лв., като общо претендираната сума е била 4501,20лв. Както
бе посочено по- горе претендираните разноски от страна на ищецът са в общ
размер от 790лв., от които 600лв.- адвокатски хонорар, както и депозит за СТЕ в
размер на 1090лв.
При изчисленията по компенсация
и при съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, въззивната инстанция
приема, че на ищецът следва да се присъдят разноски в общ размер от 330лв.,
като съобразно квотите, на ищеца от ответника Ц.С. следва да се заплати сумата
от 165лв., а останалите ответници Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С. да му заплатят всеки
един от тях по 55лв.
При тези данни, определението с
което е оставено без уважение молбата на адв.К.С. на изменение на Решение
№418/29.03.2019г., постановено по гр.д.№1150/2018г. по описа на РС- Пазарджик,
в частта досежно разноските следва да се отмени изцяло, съгласно която Г.С.П. е осъден да заплати на Ц.Д.С.,
сторени по делото разноски в размер на 367,88лв., осъдени са Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С.,
да заплатят на Ц.Д.С. сторени по делото разноски в размер на 52,75лв., всеки
един от тях, осъден е Ц.Д.С., да заплати на Г.С.П. сторени по делото разноски в
размер на 182,49лв., както и са осъдени са Д.Н.С., Д.Ц.С. и С.Ц.С., да заплатят
на Г.С.П., съответно разноски в размер на 60,83лв., всеки един от тях.
Вместо това, последното решение
следва да се измени, като в тежест на ответниците се присъдят, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следните разноски, а именно: ответникът Ц.С. следва да
заплати на ищеца Г.П. сумата от 165лв., направени от последния съдебно-
деловодни разноски за претенцията му за подобрения, а останалите ответници Д.Н.С.,
Д.Ц.С. и С.Ц.С. да му заплатят за същите, всеки един от тях по 55лв.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА
Определение №1493 от 13.05.2019г., постановено по гр.д.№1150/2018г. по описа на
РС- Пазарджик, с което е оставено без уважение молбата на адв.К.С. за изменение
на Решение №418/29.03.2019г., по
гр.д.№1150/2018г. по описа на съда, в частта му за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА Решение №418/29.03.2019г., по гр.д.№1150/2018г.
по описа на РС- Пазарджик, в частта му
за разноските, като:
ОСЪЖДА Ц.Д.С. ***, с ЕГН**********, да ЗАПЛАТИ на Г.С. ***, с ЕГН**********
сумата от 165/сто шестдесет и пет/лв., направени от последния съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.Н.С., с ЕГН **********, Д.Ц.С., с ЕГН **********
и С.Ц.С., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ
на Г.С. ***, с ЕГН**********, всеки един от тях по 55/петдесет и пет/лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.