РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7663
Варна, 03.08.2023
г.
Административният съд -
Варна - XXXIV състав, в закрито заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
сложи на разглеждане административно дело № 288 по описа за
2023 година
Елена
Янакиева – Председател на Административен съд Варна, на основание чл. 306, ал.
2 от АПК, като разгледах при закрито заседание докладваното адм. дело № 288 по описа за 2023 г. на Административен съд Варна, взех предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по молба на Г.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес *** с искане за повторно налагане на санкция по реда на
чл. 304 и сл. от АПК на Кмета на Община Варна за неизпълнение на Решение №
438/12.03.2020г., постановено от Административен съд – гр. Варна, по адм. д. №
2856/2019г., VI състав, потвърдено с Решение № 15827/21.12.2020 г., постановено
по адм. д. № 6475/2020г., по описа на ВАС, IV отд., с което кметът на Община Варна
е осъден да внесе в Общински съвет-Варна мотивираното искане по чл. 45ж, ал.1
от Правилника по прилагането на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, с Мотивирано предложение с рег. № РД17021452ВН/02.11.2017
г. на началника на Общинска служба по земеделие – Варна в 14-дневен срок от
влизане в сила на решението.
По
допустимостта на искането:
Въпросът
за допустимостта на искането на Г.Д. е изследван при разглеждане на друго негово
искане от 2022 г. с правно основание чл. 304, ал. 1 от АПК, въз основа на
което е
образувано предходно адм. дело № 1284/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна, срещу Кмета на Община Варна за неизпълнение на влязлото в законна сила
Решение № 438/12.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2856/2019 г. по
описа на същия съд. След като съдът веднъж е намерил за допустимо искането на
Г.Д. С. за налагане на административна санкция на длъжностно лице – кмета на
община Варна, логично, обосновано и допустимо е искането му за налагане на
санкция при повторност на същото нарушение в случай, че са налице посочените в
закона предпоставки за ангажиране на такава отговорност съобразно чл. 304, ал.2
от АПК.
По
фактите:
Страните
в производството не спорят, че по жалба на Г. Д. С. *** е образувано адм. дело № 2856/ 2019 година. С
жалбата, с която е сезиран съда, се атакува бездействие на кмета на община
Варна за изпълнение на нормативно предписано поведение – да внесе в Общински
съвет – Варна предложение за решение на основание чл.45ж, ал.2 от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ППЗСПЗЗ/ във връзка с мотивирано предложение рег. № РД17021452ВН/02.11.2017 г.
на началника на Общинска служба по земеделие– Варна. Производството пред
първата инстанция е приключило с Решение № 438/12.03.2020г., с което ответникът
е осъден да внесе в Общински съвет-Варна мотивираното искане по посочения ред
на мотивирано предложение рег. № РД17021452ВН/02.11.2017г. на Началника на
Общинска служба по земеделие – Варна в 14-дневен срок от влизане в сила на
решението. Така постановеното решение на АС – Варна е оставено в сила с Решение № 15827/21.12.2020г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 6475/2020г., IV отделение.
Правният
интерес от водене на Адм. дело № 2856/ 2019 г. Г. Д. С. е обосновал пред съда с
правата, произтичащи от решение № 493/24.04.1998 г. и решение № 2/02.02.2017г.,
издадени от ОСЗ – Варна, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на Галата, с които на
наследниците на Д. Н. С.. е признато право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху два земеделски имота /лозя/, находящи
се в землището на Галата, в местност Кърчанлъка, както и с решение №
3/08.06.2017г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на
чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ. Със заявление вх. №
АУ10-756/26.06.2017 г. Г.Д.С., като наследник на Д. Н. С.., е поискал пълно
обезщетение със земя от Общински поземлен фонд. Това искане не е удовлетворено,
което е мотивирало Г.Д. С. да сезира съда с жалба срещу бездействието на Кмета
на Общината.
Както
се посочи по-горе в изложението, през 2022 г. във връзка с постъпило искане на Г.
Д. С. с правно основание чл. 304, ал. 1 от АПК в АдмС - Варна е образувано адм.
дело № 1284/2022 г. по описа на същия съд срещу Кмета на Община Варна за
неизпълнение на влязлото в сила Решение № 438/12.03.2020 г. по адм. д. №
2856/2019 година. С Разпореждане № 9883/29.07.2022 г. искането на Г. Д. С. е
уважено, като на длъжностното лице – Кмета на общината, е наложена глоба в
размер на 200 лева за неизпълнение на посоченото влязло в сила съдебно решение,
което е станало годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК. Разпореждането е обжалвано пред тричленен състав на същия съд, който с
Решение № 1576 от 28.11.2022 г., постановено по адм. д. № 1917/2022 г., го е
оставил в сила.
Предвид
гореизложеното, подаденото от Г.Д.С. искане за налагане на глоба за
неизпълнение на същия съдебен акт се явява повторно, по смисъла на чл. 304 ал.2 АПК, съобразно който при повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв.
за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна
невъзможност.
Както
по адм.д.№ 1284/2022г., така и по настоящото производство са представени
еднакви доказателства, които според подалия писмения отговор на искането,
обосновават обективна невъзможност Кметът на община Варна да изпълни решението
на съда, защото в представеното мотивирано предложение рег. №
РД17021452ВН/02.11.2017 г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ /ОСЗ/ –
Варна не се съдържа конкретно предложение за имот, който да бъде предоставен за
обезщетение на жалбоподателя Г. С., поради което процедурата пред Общински
съвет – Варна не може да бъде продължена.
По
делото е представен Протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Варна,
проведено на 13 и 14 07.2020 г., на което с Решение № 323-9 на основание чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА вр. с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, както и по
предложение с рег. № РД200003291ВН/ 13.02.2020 г. на Кмета на Община Врана е
прието да се предостави на разпореждане на Общинска служба по земеделие гр.
Варна за обезщетяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ имоти по чл. 19,
ал. 1от ЗСПЗЗ, предадени на Община Варна с Протоколно решение № 6 от 10.12.2009
г., подробно описани в приложен списък.
С
Разпореждане № 4303 от 31.03.2023 г. по настоящото дело на ответника е дадена
възможност да изпълни задълженията си, вменени му с влязлото в законна сила
решение по адм. д. № 2856/2019 г на АдмС - Варна и да представи доказателства
за това. Със същото разпореждане на ответника е указано при последващи свои
действия да съобрази приложено към доказателствата по Адм. дело № 1284/ 2022 г.
писмо изх. №РД1202845/17.02.2022г., изпратено от Началник на Областна дирекция
„Земеделие“-Варна до Кмета на Община Варна, представляващо по същество друго
Мотивирано искане по чл.45ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, към което са приложени
скици-проекти на имотите, ведно с удостоверение за приемане на проект за
изменение на КККР, с цел продължаване на процедурата по реда на чл.45ж ППЗСПЗЗ.
В същото писмо е формулирано изрично волеизявление това предложение да бъде
внесено за произнасяне от Общински съвет – Варна с Решение по чл.45ж ал.2
ППЗСПЗЗ.
На
21.04.2023 г., след като установил, че с разпореждането от 31.03.2023 г. на
ответника не е указан конкретен срок, в който да изпълни задълженията си,
вменени му с Решение № 438/12.03.2020 г. на АдмС – Варна по адм. д. № 2856/2019 г., е
постановено Определение № 1103. С него, като се
прецени, че, за да породи правните последици от повторното неизпълнение на
съдебното решение, следва на административния орган да се даде конкретен срок
за изпълнение на задължението, на Кмета на Община Варна е дадена последна
възможност в седемдневен срок от връчване на съобщението да представи
доказателства, че е изпълнил задълженията си по влезлия в сила съдебен акт.
На
19.05.2023 г. е постъпила молба с.д. № 7624 от гл. ю.к. С. Ц.в качеството на
процесуален ответник на Кмета на Община Варна с конкретно становище по същество
на спора и с приложени доказателства.
Предвид
установената и изложена по-горе фактическа обстановка намирам искането,
подадено по реда на чл. 304, ал.2 от АПК, от Г.Д.С. за неоснователно поради
следните съображения:
Съгласно
чл. 306, ал. 2 АПК, който урежда реда за налагане на наказание при неизпълнение
на съдебни актове, наказанията се налагат с разпореждане на председателя на
съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.
Като
съобрази, че жалбоподателят релевира доводи за повторно неизпълнение на съдебно
решение, постановено от Административен съд - Варна, VІ-ти състав,
Председателят на същия административен съд е компетентен да го разгледа и да се
произнесе по него.
Разпоредбата
на чл. 304, ал. 1 АПК предвижда ангажирането на имуществена отговорност, чрез
налагане на глоба на длъжностните лица, които не изпълнят задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Това специално производство има за
цел да санкционира неизпълнението на крайния съдебен акт, с който приключва
съответния съдебен спор. Административнонаказващият съдия по реда на чл.306 АПК
не подлага на тълкуване и не извършва в рамките на това производство ревизия
относно правилността на съдебния акт, който следва да се изпълни. При повторно
нарушение, към каквато хипотеза сочат релевираните от Г. Д. С. доводи, нормата
на ал.2 от чл. 304 на АПК предвижда налагане на глоба по 500, 00 (петстотин)
лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако неизпълнението се дължи на
обективна невъзможност.
Дали
Кметът на Община Варна е длъжностно лице по смисъла на приложимата разпоредба е
обсъдено в мотивите към Разпореждане № 9883 от 29.07.2022 г., постановено
по Адм.
дело № 1284/ 2022 г., като на този въпрос е даден положителен отговор.
Именно поради това на Кмета на общината е наложена глоба в размер на 200 лева
за неизпълнение на съдебното решение по Адм. дело №2856/2019 година. Доколкото
между двете производства – по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 304 от АПК, съществува
взаимна обусловеност, не се налага повторно да бъдат излагани съображенията на
съда, обосноваващия извод, че именно Кметът на Община Варна е задълженото да
изпълни съдебното решение длъжностно лице. Приложимата регламентация допуска, а
и житейски е обосновано длъжностно лице да бъде санкционирано за повторно
неизпълнение на задължение, произтичащо от един и същи съдебен акт, само ако то
веднъж вече е бил санкциониран за това. С оглед наложената с Разпореждане по
Адм. дело № 1284/ 2022 г. на Кмета на Община Варна глоба, основателно срещу
него е насочено искането на Г. Д. С. за налагане на административна санкция за
повторно неизпълнение на съдебното решение.
За
да е налице нарушение по ал. 2 на чл. 304 от АПК, каквото се релевира от Г. С.
в искането от 07.02.2023 г., във връзка с което е образувано настоящото
производство, е необходимо да бъде установено наличие на три положителни и една
отрицателна предпоставка, които следва да са налице кумулативно, а именно: 1.
влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за
административен орган; 2. неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния
орган – адресат на дължимото поведени; 3. неизпълнението да е при условията на
повторност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на АПК и 4.
неизпълнението да не се дължи на обективна невъзможност за административния
орган.
По смисъла на чл. 268, т. 2 АПК съдебното
решение представлява изпълнително основание, с което е разрешен спорът по
същество. В разглеждания случай безспорно е налице първата предпоставка -
Решение № 438/12.03.2020 г. на АдмС – Варна по адм. д. № 2856/2019 г. е
влязло в законна сила с постановяване на Решение № 15827/21.12.2020г.,
постановено по адм. дело № 6475/2020г., от IV отделение на ВАС, както се посочи
по-горе в изложението. Със съдебния акт на ответника са вменени задължения да
извърши конкретни действия като внесе в Общински съвет Варна мотивирано
предложение за продължаване на процедурата по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ по
обезщетяване на Г. Д. С. със земя, съответно на постановените актове за
земеделска реституция.
Не са налице останалите предпоставки,
доколкото към този момент не се констатират основания за налагане на
санкция на Кмета на Община Варна по този ред. Този извод е мотивиран от
представената молба с.д. № 7624 от 19.05.2023 г. , видно от която на 12.05.2023
г. Х. Г. И. - Зам. кмет на Община Варна, в условия на заместване на титуляря, е
изпратил на Общински съвет Варна от името на Кмета на общината писмо рег. №
РД17021452_043ВН, с искане органът да се произнесе по мотивирано
искане по чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно мотивирано предложение рег. №
РД17021452ВН/ 02.11.2017 г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ –
Варна. Следователно, с внасяне на мотивираното искане в Общинския съвет за
обсъждане съдебното решение по адм. дело № 2856/2019 г. е изпълнено.
Водим от горното и на основание чл. 306,
ал. 2 АПК, Административен съд - Варна,
Р А
З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***
за повторно налагане на санкция по реда на чл. 304 и сл. от АПК на Кмета на
Община Варна за неизпълнение на Решение № 438/12.03.2020г., постановено от
Административен съд – гр. Варна, по адм. д. № 2856/2019г., VI състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването
му.
|
СЪДИЯ: |
|