№ 9241
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110135192 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Б. Б. и Е. Т. Б., чрез адв.
П. Н. срещу Х. В. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на
следния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 9, находящ се в гр. София,
район „Изгрев“, АДРЕС, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с
обща квадратура по одобрения план от 77,00 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, от
стри страни двор и Е. Г., заедно със зимнично помещение № 12, с площ от 9,34 кв. м., при
съседи на зимничното помещение: коридор, К. и И. Т., двор и командно помещение, заедно с
10,78 % идеални части от общите части на сградата, включително портиерското помещение,
и заедно с 10,78 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя от жилищния
комплекс „Изток“, върху която е построен БЛ., който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.2116.3.9 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015
г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния
обект, от 20.06.2022 г., адрес на имота: гр. София, район „Изгрев“, уАДРЕС, който
самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.802.2116.3, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.802.2116, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, площ по документ за собственост: 77,00 кв. м., прилежащи части:
зимнично помещение № 12 с площ 9,34 кв. м. и 10,78 % идеални части от общите части на
сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.802.2116.3.8, под
обекта: 68134.802.2116.3.6, 68134.802.2116.3.5, над обекта: 68134.802.2116.3.12,
68134.802.2116.3.11.
1
В исковата молба се твърди, че процесният апартамент бил придобит от А. Г. Г. и
съпругата му С. Х. Г. през 1964 г. по реда на чл. 55г ЗПИНМ. След смъртта им
собствеността върху имота преминала по силата на наследствено правоприемство към
техния син и единствен законен наследник – Г. А. Г.. Последният починал на 21.08.2019 г. и
оставил за свои наследници първите си братовчеди: К. Д. С., Р. В. Г., А. Ж. Р., С. Д. С., Л. Д.
Н. и ответника Х. В. В., като всеки от тях придобил по 1/6 идеална част от собствеността
върху процесния апартамент. На 23.12.2021 г. първият съсобственик К. С. дарил на ищеца
своята 1/6 идеална част от имота. На 19.01.2022 г. съсобствениците Р. В. Г. и А. Ж. Р., а на
15.03.2022 г. и съсобствениците С. Д. С. и Л. Д. Н. продали на ищеца притежаваните от
всеки от тях по 1/6 идеална част. Тези 4/6 идеални части били придобити от С. Б. в режим на
съпружеска имуществена общност със съпругата му и втори ищец Е. Б.. Последната 1/6
идеална част и към настоящия момент била собственост на ответника Х. В.. Ето защо молят
съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим имот при
посочените в исковата молба квоти.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Х. В. В. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез особения представител
адв. К. М.. Процесуалният представител не оспорва предявения иск, който счита за допустим
и основателен. Възразява обаче, че ответникът бил лишен от възможността да ползва
съсобствения имот съобразно квотата си в собствеността, поради което претендира от
ищците заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му в размер на 200 лева
месечно до окончателното приключване на делбата.
В съдебно заседание ищците С. Б. Б. и Е. Т. Б., редовно призовани, не се явяват лично,
представляват се от адв. Н.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да допусне делба на процесния имот между страните при
посочените в исковата молба квоти. По отношение на претенцията за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот заявява, че ищците не били
възпрепятствали по никакъв начин достъпа на ответника до имота и не възразяват срещу
съвместното му ползване. От друга страна от събраните по делото доказателства се
установявало, че жилището било необитаемо още от неговото придобиване от съпрузите.
В съдебно заседание ответникът Х. В. В., редовно призован, се представлява от
особения представител адв. М.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор
и направеното в същия искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на
процесния имот. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да
допусне делба на съсобственото жилище при посочените в исковата молба и в отговора
квоти. От изслушаните по делото свидетелски показания се установявало, че ищците
придобили ключове от процесното жилище след закупуването на имота, посещавали го
регулярно и извършвали в него някакви строително-монтажни работи.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
2
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Видно от нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ №
68, том ІІ, дело № 212/1964 г. по описа на І нотариус при Софийския народен съд, на
29.01.1964 г. А. Г. Г. и С. Х. Г. били признати за собственици на апартамент № 9, находящ се
в гр. София, АДРЕС, ведно със зимнично помещение № 12, с площ от 9,34 кв. м., и заедно с
10,78 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху държавната земя, върху която е построен БЛ.. Не се спори по делото, че
жилището било придобито от двамата купувачи в режим на съпружеска имуществена
общност.
От удостоверение за наследници изх. № 2038 от 22.12.2021 г. и удостоверение за
наследници изх. № 2037 от 21.12.2021 г., и двете издадени от Столична община, район
„Изгрев“, се установява, че на 07.08.1997 г. починал съпругът А. Г. Г., а на 08.02.1999 г. – и
съпругата С. Х. Г.. Единствен законен наследник и на двамата бил техният син Г. А. Г. –
неженен, без деца. Видно от удостоверение за наследници изх. № 1247 от 02.10.2019 г.,
издадено от Столична община, район „Изгрев“, собственикът Г. А. Г. починал на 21.08.2019
г. и оставил следните свои наследници по закон: А. Ж. Р., Р. В. Г., ответника Х. В. В., К. Д. С.
и С. Д. С. – всички негови първи братовчеди по линия на майката, както и Л. Д. Н. – първа
братовчедка по линия на бащата.
Не се спори по делото, а и от изготвена служебна справка по реда на Наредба №
14/18.11.09 г. се установява, че ищците сключили граждански брак на 12.05.2002 г., който
към настоящия момент не е прекратен.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том VІІ, рег. № 18231,
нотариално дело № 1210 от 2021 г. по описа на нотариус Р. Р., рег. № 203, с район на
действие Софийски районен съд, се установява, че на 23.12.2021 г. съсобственикът К. Д. С.
дарил своята 1/6 идеална част от процесния имот на ищеца С. Б..
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том І, рег. № 454,
нотариално дело № 7 от 2022 г. по описа на нотариус Р. Р., рег. № 203, с район на действие
Софийски районен съд, на 19.01.2022 г. съсобствениците Р. В. Г. и А. Ж. Р. продали на ищеца
С. Б. собствените си 2/6 идеални части от процесното жилище (всяка по 1/6 идеална част).
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 179, том І, рег. № 3051,
нотариално дело № 168/2022 г. по описа на нотариус Р. Р., рег. № 203, с район на действие
Софийски районен съд, се установява, че на 15.03.2022 г. още двама от съсобствениците, а
именно С. Д. С. и Л. Д. Н. продали на ищеца С. Б. своите 2/6 идеални части от процесното
жилище (всеки по 1/6 идеална част).
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищците е разпитан свидетелят Р. С. Т.. От показанията му се установява, че по молба на
ищеца С. Б. преди няколко месеца посетил процесния апартамент, за отстраняване на теч в
банята. По думите на свидетеля жилището било в окаяно състояние – влага навсякъде,
изгнили тръби, изпадала мазилка, стърчащи кабели, съсипан паркет – негодно за живеене.
3
Според Р. Т. жилището стояло в този вид дълго време преди ищците да получат ключове за
него. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни
и логични. Същите не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен
материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и
желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията
си.
Допусната е по искане на особения представител на ответника съдебно-оценителна
експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните.
Същото е изготвено след запознаване с писмените доказателства по делото, извършени
оглед на място и подробни проучвания, необходими за целите на експертизата. От
заключението се установява, че към момента на огледа апартаментът се намирал в
състояние, непозволяващо неговото обитаване. Според вещото лице възможният
реализируем пазарен наем за подобно жилище, като бъде взето предвид констатираното
състояние, след съответните корекции, би бил в размер на 498 лева, а за собствената на
ответника 1/6 идеална част – в размер на 83 лева на месец. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде
установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои
лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното
производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали
правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на
съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и
съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото,
чиято подялба се иска.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че целият
процесен недвижим имот бил придобит от съпрузите А. Г. Г. и С. Х. Г. през 1964 г. по силата
на договор за продажба, сключен със Софийския градски народен съвет – СУ „Жилищно
строителство“. На основание чл. 55г, изр. 3 ЗПИНМ (отм.) бил издаден и приложеният по
делото нотариален акт за собственост.
След смъртта на двамата съпрузи правото на собственост върху процесното жилище
преминало по силата на наследствено правоприемство върху техния единствен законен
наследник – Г. А. Г. (син). Последният починал на 21.08.2019 г., нежен, без деца, възходящи
от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи. При тези данни и на
основание чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството собственикът Георги Георгиев бил наследен
от роднините си по съребрена линия от ІV-та степен – своите първи братовчеди: А. Ж. Р., Р.
В. Г., ответника Х. В. В., К. Д. С., С. Д. С. и Л. Д. Н.. Всеки от тях е получил по 1/6 идеална
4
част от процесния апартамент.
С договор за дарение от 23.12.2021 г. ищецът придобил от съсобственика К. Д. С. 1/6
идеална част от жилището. Съгласно чл. 22, ал. 1 СК тази 1/6 идеална част е лична
собственост на С. Б., макар да е придобита по време на брака му с ищцата. С две
последващи сделки за покупко-продажба, съответно от 19.01.2022 г. и 15.03.2022 г. ищецът
закупил общо 4/6 идеални части от съсобствениците Р. В. Г., А. Ж. Р., С. Д. С. и Л. Д. Н..
Въпреки че в двата нотариална акта като купувач е посочен само С. Б., доколкото към този
момент същият се е намирал в граждански брак с ищцата Е. Б., на основание чл. 21, ал. 1 СК
тези 4/6 идеални части принадлежат на двамата съпрузи в режим на съпружеска
имуществена общност. Останалата 1/6 идеална част е придобита по силата на наследствено
правоприемство и принадлежи на ответника Х. В..
С оглед изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира, че правото на собственост върху процесния недвижим имот
(апартамент) принадлежи на страните в съсобственост на посочените в исковата молба
основания – дарение, покупко-продажба и наследствено правоприемство, при посочените
по-горе квоти. Следователно, налице са предпоставките за допускане извършването на
съдебна делба на процесния недвижим имот между страните по настоящото дело, поради
което предявеният иск за делба се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията на ответника по чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването. По този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното
производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между
съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването
само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното
приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да
заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно,
винаги и само занапред във времето, т.е. от момента на влизане на постановения по реда на
чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила (вж. Определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. №
1773/2014 г., ІV Г.О., ВКС). Касае се за привременна мярка, при която законът изхожда както
от общото правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите
на общата вещ „съразмерно с частта си“, така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не се пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Привременната мярка се налага, когато имотите се
ползват само от част от съделителите или когато установеното ползване не съответства на
5
дяловете в съсобствеността. Целта на тази норма е да се осигури ефективно и справедливо
ползване на делбените имоти от всички съделители, докато трае делбеното производство.
Искането на съделителя може да бъде както за разпределение на ползването, така и за
заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от искането.
За да бъде уважено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат установени
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата
вещ само от един или няколко от съсобствениците или установено ползване, което не
съответства на дяловете в съсобствеността; невъзможност на съсобствениците да постигнат
съгласие относно ползването на общата вещ. Трябва да бъде подчертано, че приложното
поле на хипотезата на чл. 344 ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик си служи с
вещта лично. Кои са тези случаи е детайлно посочено в Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГК, ВКС – 1. ползващият съсобственик или член
на неговото семейство пряко и непосредствено си служи с цялата обща вещ съобразно
предназначението й за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без
да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2. той или член на неговото семейство
не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не
допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); 3. ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето
за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Т.е. лично ползване
по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. чл. 344, ал. 2 ГПК е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
В съответствие с приетото в цитираното тълкувателно решение становище, в съдебната
практика се приема, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. по
чл. 344, ал. 2 ГПК не изисква неползващият съсобственик да е заявил намерение за реално
ползване на общата вещ. Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе
си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение, тъй като
е лишен от възможността да извлича ползите от вещта поради действията на другия
съсобственик. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на
съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не
наличието или липсата на изразена от другия съсобственик воля да ползва реално вещта
според правата си. Поради това не е необходимо неползващият вещта да изяви желание за
личното й ползване, за да може да претендира обезщетение (вж. Решение № 26 от
08.05.2018 г. по гр. д. № 1411/2017 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 269 от 18.10.2013 г. по гр. д.
№ 1282/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ІІ Г.О.,
ВКС).
Не е необходимо да има и противоправно действие от страна на ползващия вещта
съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава неговите
собствени права върху нея, за да възникне за другия съсобственик право на обезщетение.
Съгласно приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение, обезщетение за лишаване
6
от ползването на съсобствената вещ не се дължи само когато съсобственик отказва да
приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на
дела му, или отказва дадената му възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в
този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение – средно-месечното
за такава вещ (движима или недвижима), тъй като това е реалната стойност на ползата, от
която неползващият съсобственик е лишен, при съобразяване обема, за който ползващият
имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
При съобразяване на цитираната съдебна практика следва да бъде прието, че
предпоставките за постановяване на поисканата от процесуалния представител на ответника
привременна мярка не бяха установени по делото. Безспорно се доказа от изслушаните
свидетелски показания и от заключението на съдебно-оценителната експертиза, че
съсобственото жилище е в много лошо състояние и напълно необитаемо. Следователно,
обективно е невъзможно същото да се ползва както от ищците или тяхното семейство, така
и от трети лица. По делото липсват данни С. Б. и Е. Б., имайки достъп до жилището, да са
препятствали този на ответника. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищците ясно изрази съгласието на своите доверители апартаментът да се ползва съвместно
от съделителите до приключване на делбата, в случай че ответникът бъде открит. Не се
събраха каквито и да било данни Х. В. по някакъв начин да е бил лишен от правото да
ползва процесния апартамент съобразно квотата си в съсобствеността. Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че
ответникът Х. В. не представи никакви доказателства, още по-малко несъмнени такива за
установяване на обстоятелството, че съсобственият имот се ползва изцяло единствено от
ищците, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест
установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да
приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
Ответникът не успя да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за
постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че
искането му за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот
е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния съсобствен недвижим имот, а
именно: апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, АДРЕС, състоящ се от
7
две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от
77,00 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, от стри страни двор и Е. Г., заедно със
зимнично помещение № 12, с площ от 9,34 кв. м., при съседи на зимничното помещение:
коридор, К. и И. Т., двор и командно помещение, заедно с 10,78 % идеални части от общите
части на сградата, включително портиерското помещение, и заедно с 10,78 % идеални части
от правото на строеж върху държавна земя от жилищния комплекс „Изток“, върху която е
построен БЛ., който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.802.2116.3.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 20.06.2022 г., адрес на имота: гр.
София, район „Изгрев“, уАДРЕС, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с
идентификатор 68134.802.2116.3, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ по документ за собственост: 77,00 кв.
м., прилежащи части: зимнично помещение № 12 с площ 9,34 кв. м. и 10,78 % идеални части
от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.802.2116.3.8, под обекта: 68134.802.2116.3.6, 68134.802.2116.3.5, над обекта:
68134.802.2116.3.12, 68134.802.2116.3.11,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: С. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Казичене,
Столична община, АДРЕС, ап. 6, Е. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, и Х. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС,
ПРИ КВОТИ:
1/6 идеална част за С. Б. Б.;
4/6 идеални части за С. Б. Б. и Е. Т. Б. в режим на съпружеска имуществена общност;
1/6 идеална част за Х. В. В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ответника Х. В. В. по чл. 344, ал. 2 ГПК
за осъждане на ищците С. Б. Б. и Е. Т. Б. да му заплащат месечно обезщетение за лишаване
от ползването на съсобствения имот до окончателното извършване на делбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2 ГПК
– с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8