Определение по дело №451/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Кюстендил, 13 септември 2019 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина Мухтийска

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

Калин Василев - мл. съдия

Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.гр.д. №451 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274, вр. с чл.396 от ГПК.

               Делото е образувано по частна жалба от И.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез И. Г. – адвокат от САК, съдебен адрес:***, офис 9, против Определение от 18.06.2019г., постановено по гр.д. №1296/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 7000 лв., представляваща невърнат заем, който Б.П., възнамерява да предяви срещу И.П., чрез налагане на обезпечителна мярка Запор върху банкови сметки на И.П. до размера на сумата от 7000 лв., за което е издадена и обезпечителна заповед от 18.06.2019г. 

               В жалбата се отправя искане за отмяна на цитираното определение. Сочи се, че е налице пречка за развитие на производството по чл.390 от ГПК, доколкото следва да се приложи нормата на чл.126 от ГПК. Намира цитираното определение за недопустимо, с твърдение че между същите страни, за същия предмет било налице висящо производство пред друг съд. Жалбоподателят твърди, че молителят  е инициирал няколко идентични производства, без те да са приключили с влязъл в сила акт. Сочи, че от края на месец май 2019г. молителят е инициирал три производства идентични с настоящото – гр.д. №31047/2019 по описа на СРС; гр.д. №31523/2019г. по описа на СРС и гр.д. №34047/2019г. по описа на СРС. И в трите посочени случая, според въззивника съдът постановявал определение, с което оставял без уважение искането за обезпечителна заповед, а молителят по тях не я обжалвал, а завеждал нова молба. В този аспект Районен съд – Дупница, издавайки исканата обезпечителна заповед не е знаел служебно за съществуващите производства пред СРС, респективно и за приложимостта на нормата на чл.126 от ГПК. С оглед на това, намира, че по-късно образуваното /визира гр.д. №1296/2019г. по описа на Районен съд – Дупница/ следва да се прекрати. Отделно от това прекратяването се обуславяло и от наличието към момента на образуване на делото пред ДРС на висящи производства с идентичен предмет и страни. Отделно от предпоставките водещи, според жалбоподателя, към прилагане на нормата на чл.126 от ГПК, то пак според него за издаване на исканата обезпечителна заповед не били налице и условията по чл.390 от ГПК. В този смисъл – не била налице обезпечителна нужда, което на самостоятелно основание налагало отхвърляне на молбата от първоинстанционния съд, респективно отмяна на определението от настоящата инстанция. На последно място, в жалбата се сочи, че договорът за който изнасял твърдения молителят пред ДРС не бил достатъчно добре индивидуализиран, тъй като видно от представената разписка липсвало уточнено предназначение на дадените пари – можело да са обект на заем, погасяване на насрещно задължение.  Въззивникът иска настоящият съд да изиска служебна информация от СРС по цитираните по-горе три дела за установяване на идентитет на предмет и страни. Към жалбата са приложени фотокопия от определенията по цитираните дела.

     Препис от въззивната жалба е изпратена на молителя по първоинстанционното производство – Б.П., който чрез процесуалния си представител – адв. Ц.М., адрес за съобщения: гр. ******************************************, в законоустановения срок представя отговор на частната жалба. Същият намира, че не са налице два висящи спора с един и същи предмет и страни. От приложения към отговора препис от молба от 03.07.2019г. по ч.г.д. №34047/2019г., било видно, че молбата за обезпечение на бъдещ иск била оттеглена. Върху молбата, сочи ответникът в настоящото производство,  имало резолюция от съдията, че с оглед оттеглянето делото не следва да бъде изпращано по подсъдност на РС- Дупница, а вместо това – да бъде архивирано. Що се касае до другите коментирани от въззивника дела –обезпечение не било допуснато. Въззиваемия  цитира практика, съгласно която производствата по чл.390 от ГПК не се ползват със сила на пресъдено нещо и затова те не могат да попаднат в хипотезата на чл.126 от ГПК, тъй като с тях не се решава спора по същество. От това се прави извод, че при постановен отказ за обезпечение не следвало непременно същият да се обжалва, а новообразуваното гражданско дело, целящо постигане на обезпечение не би могло да изпълни хипотезата на чл.126 от ГПК. Въззиваемият не се съгласява с твърдението в частната жалба, за това да не са налице предпоставките за издаване на заповед за обезпечение, съгласно изискванията на чл.390 от ГПК. В исковата молба били изтъкнати опасенията на молителя, че неговият длъжник е без работа и с влошено финансово състояние.  От друга страна, сочи въззиваемия, при евентуално осъдително решение нуждата винаги се предполага, че ако ответникът предприеме действия по намаляване на имуществото си, то за ищеца, който се ползва от осъдителното решение ще е трудно събиране на вземането си. Възразява на твърдението, че договора, от който произтича вземането му е недостатъчно индивидуализирано. Допълва че в законоустановения и указан срок е завел иск. На тази база моли съда да остави без уважение жалбата на въззивника.

              Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните  намира следното:

          Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба, след плащане на дължимата държавна такса и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.  Отговорът на частната жалба е подаден от лице имащо правен интерес и необходимата легитимация, за да го предяви и това е сторено в законоустановения срок.

          На 18.06.2019г.  Б.П. ***  молба за обезпечение на бъдещ иск срещу И.К.П., ЕГН: **********, с цена на бъдещия иск 7000 лв. искането си база на невърната сума в същия размер по договор за заем, сключен между двамата на 31.10.2018г. по договора не била уговорена дата за връщане на сумата, затова П. отправил нотариална покана до П., която последният получил на 15.05.2019г., но не последвало плащане. Договора за заем бил оформен във вид на разписка от 31.10.2018г., видно от която Б.П. дал на И.П. сума от 7000 лв., които последният да внесе в НАП, поради наличие на непогасени задължения към приходната агенция. Именно тези обстоятелства обусловили правния интерес на молителя да иска от ДРС  налагане на обезпечителна мярка  по бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „*************************“ АД, ЕИК:*******3 до размера на сумата от 7000 лв. Към молбата е приложена въпросната разписка, която молителят определя за договор за заем. На 18.06.2019г. с определение по гр.д. 1296/2019г. по описа на ДРС е допуснато обезпечение по молбата на Б.П. срещу И.П. и също така е определен едномесечен срок, в който бъдещият иск да бъде предявен. Издадена е на същата дата и обезпечителната заповед, с която е дадена възможност за налагане на запор върху банковите сметки на П. до размер на 7000 лв. в „*************************“ АД. На 12.07.2019г. е входирана в Софийския районен съд исковата молба от Б.П. срещу И.П., за което действие първият е уведомил Районен съд – Дупница на 15.07.2019г.      

            

           От правна страна съдът намери следното: 

 

     На база изложената фактическа обстановка и приложените писмени доказателства към исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че Районен съд – Дупница неоснователно е уважил молбата за допускане на обезпечение, поради следните обстоятелства:

       Предпоставките за допускане на обезпечението са изложени в чл.391 от ГПК. На първо място е обезпечителната нужда – т.е. при положителен за молителя съдебен акт да е налице предполагаемо затруднение за събиране на вземането му /по решението/ и наред с това условие следва кумулативно да съществува и още едно алтернативно условие измежду – представяне на гаранция /в размер достатъчен да обезщети ответника за вреди при евентуално неоснователен  иск, по който обаче е  допуснато обезпечение/ или вместо гаранция да са налице убедителни писмени доказателства. Доколкото настоящият случай не е в хипотезата на представена от молителя гаранция, настоящата инстанция следва да съобрази наличието или липсата на другите предпоставки – обезпечителна нужда и едновременно с това представени убедителни писмени доказателства. Практиката константно визира под убедителни писмени доказателства такива, които дават възможност без производството по обезпечение да замества същинско произнасяне по главния спор, все пак да намери за вероятно основателен иска на база представени писмени доказателства. В настоящия случай дори и съдът да приеме, че би могло да се приеме наличие на обезпечителна нужда, с аргументи от лошото финансово състояние на ответника по бъдещия иск, то не може да приеме, че приложената разписка от 31.10.2018г. води на извод, че в нея е имплементиран договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Същата съдържа волеизявление от П., че е получил 7000 лв. от П., с които се задължава да плати свое /на П./ задължение към НАП. Никъде в разписката не фигурира изявление, че П. се задължава да върне сумата на П./ нито на конкретна дата или при покана/. Съдът държи сметка, че сумата по договора е над 5000 лв., което обуславя известни процесуални затруднения за доказване сключването на заемно правоотношение, с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Представената разписка съдържа волеизявление за получаване на сумата, но не и основанието за получаването, което обуславя материални дефицити, за да се изведе, че това е договор за заем. Съдържанието на разписката от 31.10.2018г.  не може да бъде приравнена на договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД. Аналогични фактически ситуации с извод, че разписката не следва изначално да се приема за договора за заем са разгледани в редица решения на ВКС - Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о.; Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о.; Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., , Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о. Тези констатации далеч не означават, че по главния иск ищецът не би могъл да постигне осъдително решение, а само че към момента на предявяване на молбата пред ДРС, не са били налице убедителни писмени доказателства, че искът би бил вероятно основателен.

     С оглед характера на настоящото определение – отменящ атакуваното определение, настоящият състав намира за нецелесъобразно да коментира твърденията относно наличие или не на сила на пресъдено нещо по отношение на цитираните от въззивника три определения по граждански дела, водени пред Софийския районен съд, доколкото ефектът ще бъде постигнат при други констатации.

     Ето защо, обжалваното определение ще бъде отменено.

 

       По обжалваемостта:

 

       С оглед разрешението, дадено в ТР 1/2010г. по ТД 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, то настоящото определение се явява без възможност за обжалване. 

 

     Водим от изложеното, съставът на Кюстендилския окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 18.06.2019г., постановено по гр.д. №1296/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, с което Б.П.П., ЕГН:**********, да претендира налагане на запор върху банковите сметки на И.К.П., ЕГН:**********, в „*************************“ АД.

               ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед от 18.06.2019г., издадена по гр. д. №1296/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, за налагане на запор върху банковите сметки на И.К.П., ЕГН:**********, в „*************************“ АД до размера на сумата 7000 лв.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                  

                                                                                            2.