№ 3488
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело №
20233110108440 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД от К. Н. Т.
срещу „ЕПП“АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 19
лева, платена без основание на 09.06.2023г. съгласно фактура №*** за
възстановяване на ел.захранване в обект, находящ се в гр.Варна, ул.“**“ №39
с клиентски №** и абонатен №**, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-
29.06.2023г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за пренос,
доставка и потребление на ел.енергия, сключен с ответното дружество за
обект, находящ се в гр.Варна, ул.“**“ №39 с клиентски №** и абонатен №**.
Сочи се, че ищцата е заплатила по банков път без основание в полза на
ответното дружество сумата от 19 лева, претендирана като такса за
възстановяване на ел.захранване, поради неговото прекъсване. Твърди се, че
тя не дължи тази сума и за ответника не е налице законово или договорно
основание за претендиране на това вземане.
Излага се, че клаузата на чл.37 от Общите условия на ответника, която
предвижда възстановяване на снабдяването с ел.енергия след отпадане на
основанията за прекъсването, което е по вина да потребителя, след заплащане
1
на всички разходи по прекъсването, е неравноправна. Сочи се,ч е тази клауза
противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите за
преустановяване на снабдяването с ел.енергия. В чл.124 изрично било
предвидено, че след отстраняване на причините за преустановяването,
електроснабдителното дружество е длъжно да го възстанови като не било
посочено друго условие. Изискването за предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването и едностранното определяне на техния
размер сочело за неравноправност на основание чл.148, т.18 ЗЗП.. ответното
предприятие нямало правомощия да извършва действия по прекъсване и
възстановяване на снабдяването и такса за възстановяване на ел.захранването
не му се следвала. Разпоредбите в Общите условия, касаещи прекъсването и
възстановяването на снабдяването ограничавали правата на потребителите и
били неравноправни по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП. Налице било нарушение
на колективните потребителски интереси по чл.186, ал.2, т.1 ЗЗО посредством
наличието на в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на
принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение,
залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на потребителите при
търговията с електрическа енергия по чл.2,ал. 2 ЗЕ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕПП“АД е депозирал отговор, в
който изразява становище за неоснователност на иска.
Излага се, че прекъсването на електрозахранването е изцяло вследствие
на виновното изпълнение на договорните задължения от страна на абоната.
Твърди се, че захранването в имота на ищеца е било прекъснато поради
неплащане в срок на стойността на потребената ел. енергия.
Процесното просрочие продължило повече от 20 дни и съгласно чл. 34
ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество има право да поиска от
Електроразпределение Север АД да прекъсне или ограничи преноса на
ел.енергия, ако небитов клиент е в просрочие с 20 дни в изпълнение
задължението си за плащане на текущите си задължения. Съгласно чл. 37,ал.1
ОУ ответното дружество изисква възстановяване на преноса след отпадане на
основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи, че възстановяването
се извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща всички
направени разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо
технически изпращане на екип от служители на адреса на потребление. На
2
основание чл.28,ал.1 ПТЕЕ клиентите заплащали всички мрежови услуги на
крайния снабдител. Разходът за преустановяване и снабдяване се понасял от
ЕРП, но заплащането на мрежовата услуга се дължала на крайния снабдител
„ЕПП“АД.
Оспорва се клаузата на чл. 37 ОУ да противоречи на чл. 122-124 ЗЕ,
респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис,
който е публичен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Клаузата се
сочи да въвежда реализиране на гражданска отговорност по повод виновно
неизпълнение на договорно задължение и затова не съдържа уговорка във
вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по ЗЕ. Освен това
клиентът не бил депозирал писмено заявление по чл. 52, ал. 2 ПЕЕЕПП и се
съгласил с приложението на разпоредбата на чл.37,ал.1 ОУ , както и изразил
съгласие дължимата такса за възстановяване да е в размер, посочен в
ценоразпис за услугите.
Сочат се и други правни съображения за неоснователността на иска.
Молбата е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на имущественото разместване между него и ответника,
т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му от
другата страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже
наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на
имуществени блага и точния размер на дължимата сума.
По делото е обявено за безспорно, че процесната сума е заплатена на
ответното дружество.
При релевираните от ответника твърдения същият следва да установи
наличието на предпоставките за начисляване на такса за възстановяване на
ел.захранването в имота на ищеца .
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия за
обект с абонатен № ** и клиентски № **. Следователно е страна по договор
за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
Не се спори и относно факта, че абонатът е платил на ответното
3
дружество сумата от 19 лева като такса за възстановяване на ел. захранване,
за което е издадена фактура № ***. Този факт се установява и от
приложената разписка за плащане.
При така установените безспорно факти, единственият спорен между
страните въпрос е правен- има ли основание ответното дружество да
начислява такса за възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на
потребителя.
Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното
дружество, одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани
и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква от Енерго про
Мрежи АД възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на
основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като
клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са
включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на
продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани от
дружеството в сила от 16.12.2013г. е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел.
енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19 лева. Плащането й е
условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и
електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124 ЗЕ.
Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ
предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение
на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително това за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно
дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване
на разходи, които предприятието е направило или би направило по повод
изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са
отпаднали причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно
предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им
заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за
отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови ел.
подаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод
реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има, както
доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са
4
едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по
размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване
се осъществява от Енерго про Мрежи АД, което прави изначално
неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност.
В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди,
поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 ЗЗП /
така решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/.
Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи, защото всъщност не е
такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за възстановяване на
продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени. Принципно
прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на продажбеното
правоотношение, а единствено дава правомерно основание на доставчика да
преустанови временно и до отпадане на причините за това, изпълнение на
задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от това да
носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на
мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в
чл.2 т. 8 ОУ, т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те
означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната
и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че
въпросната цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на клаузата, платената от ищеца сума като цена
на услуга за възстановяване на ел.захранването се явява дадена без
основание. Следователно подлежи на връщане. Исковата претенция следва да
бъде уважена.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна
такса. На основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. в полза на адв.С. В. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за оказано
безплатно процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ЕПП” АД, ЕИК : **, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, ** № * ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. Т., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №39, ет.4,ап.15 сумата от
19/деветнадесет/ лева, платена без основание на 09.06.2023г. съгласно
фактура №***, начислена за възстановяване на ел.захранване в обект,
находящ се в гр.Варна, ул.“**“ №39 с клиентски №** и абонатен №**, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 29.06.2023г. до окончателното изплащане, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕПП” АД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл.Варненчик”, ** № * ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. Т., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №39, ет.4,ап.15 сумата от 50/ петдесет/
лева, представляваща съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „ЕПП” АД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл.Варненчик”, ** № * ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. В. В. –
Адвокатска колегия гр.Варна, л.н.**, Булстат ** с адрес гр.Варна, ул.“**“ 3
сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6