№ 463
гр. София , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208839 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. ЛЮБ. ХР., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20-4332-018955/23.10.2020г., издадено от
началник група към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Със срочно подадена жалба въззивникът обжалва наказателното
постановление без конкретни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Х., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовна
уведомена, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят Г. ЛЮБ. ХР. е правоспособен водач на ППС с
придобити категории В, М, С и ТКТ и притежава СУМПС № *********,
издадено на 22.02.2019г. от СДВР. Жалбоподателят Х. е санкциониран
многократно за различни нарушения на ЗДвП.
На 14.10.2020г. около 09.45 часа жалбоподателят Г.Х. управлявал лек
автомобил марка "Пежо", модел "2008" с рег. № СВ8126КА, собственост на
"Лизингова къща София Лизинг" ЕАД по автомагистрала "Тракия" с посока
на движение от бул. "Цариградско шосе" към гр. Пловдив в участъка 0 км.,
като разговарял по мобилен телефон, без устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете на водача.
По същото време свидетелите М. ЕМ. СТ. и В. Г. Д. - и двамата
служители в ОПП - СДВР, изпълнявали служебните си задължения по
контрол спазване на правилата за движение по пътищата на автомагистрала
"Тракия" в участъка 0 км в посока гр. Пловдив. Свидетелите възприели, че по
време на управление на автомобила жалбоподателят Г.Х. разговаря по
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на мобилния
апарат без участието на ръцете и спрели жалбоподателя за проверка.
Свидетелят М. ЕМ. СТ., младши автоконтрольор в ОПП, СДВР, съставил
АУАН бл. № 661098/14.10.2020г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля В.Д. и на жалбоподателя Х.,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44
ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 23.10.2020г. Г. Борисова -
началник група към ОПП, СДВР, издала обжалваното наказателно
постановление № 20-4332-018955/23.10.2020г., с което на основание чл. 183
ал. 4 т. 6 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно наказание глоба
в размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите М.С. и В.Д., както и
писмените доказателства - заповед № 8121К - 13180/23.10.2019г. и заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка - картон
на водача, акт за встъпване в длъжност, наказателно постановление № 20-
4332-018955/23.10.2020г., АУАН бл. № 661098/14.10.2020г.
Съдът изцяло кредитира гласните доказателствени средства, които
оцени като последователни, еднопосочни, безпротиворечиви и съответни на
писмените доказателства. От показанията на свидетелите С. и Д. се
установяват мястото на нарушението, както и обстоятелствата по
2
извършването му. Двамата свидетели са напълно еднопосочни и
последователни, излагайки твърдения, че са възприели водача, който по време
на управление на автомобила е говорел по мобилен телефон, както и че Х. не
е имал устройство, позволяващо му да използва мобилния телефон, докато
ръцете му са свободни. Ето защо съдът намери, че следва да кредитира
свидетелските показания и да ги постави в основата на фактическите си
изводи. С доверие съдът възприе и писмените доказателства, които също
оцени като еднопосочни и безпротиворечиви.
Следва да се посочи, че жалбоподателят не навежда конкретни
възражения досежно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а
атакува наказателното постановление с бланкетна жалба.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от
Министъра на вътрешните работи. От същата се установява компетентността
на актосъставителя М.С., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в
СДВР - ОПП, да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП, както и на
наказващия орган - началник група към ОПП, СДВР да издава наказателни
постановления. От представената заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване от 29.10.2019г. се
установява, че издалата наказателното постановление Г. Борисова заема
длъжност началник на 01 група "Административно - наказателна дейност" в
03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР и разполагала с
материалната и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 ЗАНН и на чл.
43 ЗАНН - в присъствието на един свидетел, който е присъствал и при
установяване на нарушението - свидетелят В. Г. Д. и в присъствието на
жалбоподателя и е предявен на последния. АУАН е подписан от съставителя,
3
свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и препис от акта.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ЗАНН, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН. При
пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е извършено, в това число
и дата и място на извършването му и посочване на нарушената законова
разпоредба.
Съдът намира и за безспорно установено извършеното от
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на 104а ЗДвП, която забранява на
водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. От гласните
доказателства се установи, че на 14.10.2020г. около 09.45 часа
жалбоподателят Г.Х. е управлявал лек автомобил марка "Пежо", модел "2008"
с рег. № СВ8126КА, собственост на "Лизингова къща София Лизинг" ЕАД по
автомагистрала "Тракия" с посока на движение от бул. "Цариградско шосе"
към гр. Пловдив в участъка 0 км., като разговарял по мобилен телефон, без
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
на водача, с което е нарушил разпоредбата на чл. 104а ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл като
жалбоподателят Х. е съзнавал общественоопасния характер на действията си.
Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква
настъпване на вредоносен резултат.
Нарушението не е маловажно, тъй като не се установиха, а и не се
твърдят, никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Напротив -
нарушението разкрива по-висока степен на обществена опасност, тъй като от
справката - картон на водача е видно, че жалбоподателят Г. Х. системно
нарушава разпоредбите на ЗДвП, включително и разпоредбата на чл. 104а
ЗДвП, за което е санкциониран и с влязло в сила наказателно постановление
№ 17-4332-018760/27.09.2017г., но очевидно налагането на административно
наказание не го е мотивирало да преустанови занапред употребата на мобилен
телефон при управление на МПС без устройство, позволяващо ръцете му да
са свободни. Най-сетне, нарушението е установено на магистрален път,
където скоростта на движение е по-висока, което изисква от водачите
4
повишено внимание при работата с уредите за управление на автомобила.
Административното наказание за нарушението по чл. 104а ЗДвП е
абсолютно определено по вид и размер в санкционната норма на чл. 183 ал. 4
т. 6 ЗДвП - глоба в размер на 50, 00 лева. Законово определеният размер на
глобата не може да бъде намаляван /чл. 27 ал. 5 ЗАНН/.
По горните мотиви съдът намери, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-
018955/23.10.2020г., издадено от началник група към ОПП, СДВР, с което на
основание чл. 183 ал. 4 т. 6 ЗДвП на Г. ЛЮБ. ХР., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50, 00 /петдесет/ лева
за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5