Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
07.06.2018г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 52 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.171, т.2а
във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
„******“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със съдебен адрес:***
чрез адв.М.К. *** обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ №17-1139-000589/30.12.2017г. на началник група в Сектор „Пътна
полиция“ – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил. Релевира се основанието за
оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с противоречие в правната квалификация на нарушението по
АУАН и НП, липса на виновно поведение на водача на МПС поради неуведомяването
му за отнетото СУМПС, притежавано от същия СУМПС и неправилно определен адресат
на ПАМ, т.к. собственик на МПС не е лицето, срещу което е издаден акта. Моли се
за отмяна на заповедта.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, допълвайки, че
приложената по делото заповед за прилагане на ПАМ от 21.06.2017г. е връчена на
датата на връчване на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.
Ответният
началник група в Сектор „Пътна полиция“ - Кюстендил към ОДМВР - Кюстендил не
изразява становище по жалбата.
Пълномощникът
на заинтересованата страна Л.А.Я. намира жалбата за основателна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП. С нея е наложена ПАМ
„прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Адресат на заповедта е
Л.А.Я. като управител на „******“ ООД. Посочено е, че дружеството е собственик
на МПС, с което е извършено нарушението на правилата за движение по пътищата.
Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на
30.12.2017г. около 22.15 часа в гр.Кюстендил по ул.“Спартак“ в района на
заведение „Плажна фиеста“ МПС - Фолксваген Голф с рег.№******е управлявано от В.
К. А. от с.Каменичка Скакавица, област Кюстендил, който не е притежавал
съответното СУМПС. Описано е, че съгласно влязло в сила НП
№16-1139-001661/01.09.2016г. А. е лишен от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, като СУМПС е отнето по сведение на А. №113900-4462/21.06.2017г.,
съдържащо всички хипотези на декларация по чл.160 от ЗДвП, като лицето е
отказало да попълни декларацията с обяснението, че не е изгубил своето СУМПС,
но в същото време не знае къде се намира, за да го представи в СПП за
изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на основание
чл.81 от ЗАНН. Посочено е, че наказанието е изтърпяно на 21.10.2017г., но А. не
е изпълнил изискването на чл.159, ал.2 от ЗДвП да заплати изцяло дължимите глоби
да са се счете СУМПС за върнато. Според органът, отнетото СУМПС прави А. водач,
който не притежава съответното СУМПС. Установено е и че А. не е подал
декларация за намерено СУМПС след 21.06.2017г. За образуваното производство Л.Я.
е уведомен по телефона като заинтересовано лице.
Заповедта
е връчена на адресата на 24.01.2017г., а жалбата е подадена в съда на 30.01.2018г.
Компетентността
на органа е обоснована със заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на
ОДМВР – Кюстендил. Издателят на тази заповед е оправомощил определени
длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между
които по т.1.3 са началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ /вж. л.20/.
Като
част от административната преписка органът е приложил АУАН бл.№0371201/30.12.2017г.,
съставен от мл.автоконтрольор О.Х.Г. в присъствие на св.С.В.А. против В. К. А..
Описаното в АУАН административно нарушение се изразява в това, че на посочените
в заповедта за налагане на ПАМ дата, час и място А. е управлявал посоченото
МПС, собственост на „******“ ООД, като след направена справка с ОДЧ е
установено, че СУМПС на водача е отнето с административен акт от 28.06.2017г.,
с което виновно са нарушени нормите на чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. АУАН
е връчен на водача, който е записал възражение, че книжката не му е отнета,
притежава такава, но я е забравил.
В
рамките на административното производство е установено, че адресатът на ПАМ Л.А.Я.
е съдружник и управител на „******“ ООД.
С
издаденото НП №16-1139-001661/01.09.2016г. от началника на Сектор „Пътна
полиция“ – Кюстендил на В. К. А. са наложени следните административни
наказания: 1/на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50лв., 2/на основание
чл.175, ал.1, т.4 от закона – глоба в размер на 100лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, 3/ на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
закона – „глоба“ в размер на 10лв., 4/ на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от
закона – „глоба“ в размер на 100лв. и 5/на основание чл.185 от закона – „глоба“
в размер на 20лв. НП е връчено на А. на 21.06.2017г. /вж. л.23/. НП е издадено
въз основа на АУАН №Г189416/10.08.2016г. В справката за нарушител за А.на
л.29-31 от делото е посочено, че НП е влязло в сила и на лицето е издадено
СУМПС с №********* на 04.05.2011г. със срок на валидност до 04.05.2021г. със
статут „отнет/иззет“.
В
сведение УРИ 113900-4462/21.06.2017г. до началника на Сектор „Пътна полиция“ А.
е посочил, че има съмнение, че притежаваното от него СУМП е на село и ще ходи
да провери, като ако го намери ще го донесе и е отказал да попълни декларация,
че го е изгубил /вж. л.22/. Подобни данни се съдържат и в предходно негово
обяснение от 22.05.2017г. във връзка с Разпореждане на полицейски орган УРИ 1139р-1207/22.05.2017г.
с указание да потърси и представи СУМПС /вж. л.25-26/. Върху сведението на
21.06.2017г. длъжностното лице Б.Стоименов е разпоредил „за отразяване в
системата като отнето“.
Към
преписката е представена и заповед за прилагане на ПАМ
№17-1139-000275/21.06.2017г. по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП за временно отнемане
на СУМПС на А. до заплащане на дължимата глоба за извършено от лицето нарушение
на 18.06.2017г. при управление на друг лек автомобил при наличие на незаплатени
глоби по влезли в сила НП и фишове, между които не е НП по оспорената заповед.
Заповедта е връчена на адресата на 04.01.2018г. при наличие на отказ с
подписите на двама свидетели /вж. л.27/.
Към
жалбата са представени и приети като писмени доказателствени средства копия на
СУМПС на А., идентично с посоченото такова в справката за нарушител и контролен
талон към него, справка от ТР, от която се потвърждава, че Л.А.Я. е законен
представител и съдружник в дружеството-жалбоподател и свидетелство за
регистрация на МПС по оспорената заповед, че МПС е собственост на дружеството
/л.9-12/.
Св.Г.
и св.А. потвърждават изложените в АУАН от 30.12.2017г. фактически обстоятелства.
При проверката на място водачът на МПС не е представил СУМПС и свидетелство за
регистрация на лекия автомобил.
Показанията
на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно
непротиворечиви и съответни на записванията в АУАН. Страните не ги оспорват.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на
чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Прекратяването на
регистрацията на МПС препятства упражняване на собственическите права на дружеството.
Заповедта е преустановителна по своя характер, т.к. лишава собственика от
правото на свободно ползване на МПС за посочения в нея срок /вж.
опр.№665/17.01.2018г. по адм.д.№14645/2017г., опр.№1079/25.01.2018г. по
адм.д.№14777/2017г., двете на ВАС, VII о./. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.
Разгледана
по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на
заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по
ЗДвП, видно от осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на
директора на ОДМВР – Кюстендил. Същият е измежду лицата с възложени правомощия,
т.к. е включен в т.1.3 от заповедта за делегация. Страните не спорят относно
компетентността.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на
органа-издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването
му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите
основания за неговото формиране.
Заповедта
е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК
за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая
посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени
средства. На основание чл.26, ал.2 от АПК адресатът на разпореденото
прекратяване на регистрацията на МПС е уведомен за административното
производство, който факт не се оспорва по делото.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалния закон.
Фактическият
състав за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП според описанието на
нарушението в обстоятелствената част на оспорената заповед включва четири кумулативни
елемента: 1/МПС, собственост на адресата на мярката; 2/ управление на МПС-то от
друго лице; 3/това друго лице да не притежава съответното СУМПС поради неговото
отнемане и 4/липса на връщане на отнетото СУМПС поради неплащане на дължими
глоби по см. на чл.159, ал.2 от ЗДвП.
От
необорената в рамките на съдебното производство по делото презумтивна
доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от АПК и показанията на св.Г.
и А. се установи, че на посочените в заповедта дата, час и място В. К. А. е
управлявал МПС, което е собственост на дружеството – жалбоподател. Търговското
дружество обаче е самостоятелно юридическо лице. Неговото имущество е различно
от имуществото на физическите лица – учредители и съдружници, респ. управители
по арг. от чл.113 във вр. с чл.64, ал.1 и чл.63, ал.1 от ТЗ. Дружеството е
самостоятелен субект на вещни права, притежаващо собственост, различна от тази
на съдружниците и неговите представители, които не са титуляри на придобитите
активи. Следователно, съдружникът и управител на дружеството Л.А.Я. не може да
бъде адресат на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Негативните последици от мярката
засягат различно от собственика на МПС лице, поради което това е достатъчно
основание за отмяна на оспорената заповед /вж. решение №2810/06.03.2018г. на
ВАС по адм.д.№832/2018г., VII
от./.
Извън
горното, не е налице и третия елемент от фактическия състав за прилагане на
мярката. Спрямо водача на МПС В.К. А. не е осъществено отнемане на
притежаваното СУМПС. НП №16-1139-001661/01.09.2016г. на началник Сектор „Пътна
полиция“ е връчено на А. на 21.06.2017г. На основание чл.74 от ЗАНН във вр. с
чл.189, ал.14 от ЗДвП наложеното с НП административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца подлежи на изпълнение след
влизането в сила на НП. По арг. от чл.64, б.“б“ от ЗАНН НП е влязло в законна
сила като неоспорено на 28.06.2017г. Същото следва да се приведе в изпълнение
от органите на Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил с оглед правилото на чл.81,
ал.1 от ЗАНН и специалната норма на чл.190, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.190,
ал.2 от ЗДвП началото на изпълнението на наказанието е датата на изземване на
СУМПС. В случая такова изземване не е осъществено. Притежаваното от А. СУМПС не
е предадено в Сектор „Пътна полиция“. В нормите на ЗДвП и подзаконовите нормативни
актове не е предвидена оборима презумция, че ненамирането на СУМПС, респ.
отказа на собственика за неговото предаване се приравняват на изземване на
същото. Изземването предполага фактически действия, а не бездействие на
наказания правен субект. Следователно, срокът на наказанието не е започнал да
тече, а още по-малко може да се приеме че е изтекъл, противно на изложеното в
оспорената заповед, което пък пречи за осъществяване на хипотезата по чл.159,
ал.2 от ЗДвП. СУМПС не е иззето за да се налага неговото връщане след заплащане
на дължимите от лицето глоби. Не е доказано, че А. не притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
Освен
това, отнемането на СУМПС по чл.20, т.1 от Наредба №I-157/01.10.2002г. за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина /обн. ДВ,
бр.97/15.10.2002г., изм. и доп./ се извършва въз основа на влязло в сила НП с
наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, а не въз основа на
декларация или сведение от собственика по чл.160 от ЗДвП. Представената по
делото заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП
№17-1139-000275/21.06.2017г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ –
Кюстендил и цитираното в нея НП не са послужили като основание за издаване на
оспорената заповед, поради което отнетото с нея СУМПС е на различно основание –
това по чл.20, т.2 от цитираната Наредба и не се включва в преценката за
материална законосъобразност по чл.142, ал.1 от АПК.
Възраженията
в жалбата за противоречие в правната квалификация на нарушението по АУАН и НП и
липса на виновно поведение на водача на МПС поради неуведомяването му за
отнетото СУМПС са ирелевантни. С издаването на оспорената заповед не се
изследва административнонаказателната отговорност на адресата. Принудителните
административни мерки са вид административна принуда, но не са санкция и за тях
не важат правилата по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Наличието на виновно
поведение на дееца не е основание за издаване на заповедта, т.к. целта на ПАМ е
реализиране на диспозицията на нарушеното правило за поведение, а не нейната
санкция.
На
основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорената заповед.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР - Кюстендил дължи на жалбоподателя
деловодни разноски в размер на 1050лв. /50лв. ДТ за водене на делото и 1000лв.
адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №17-1139-000589/30.12.2017г. на началник
група в Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА
ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на „******“ ООД /с посочени данни/ деловодни разноски в размер на 1050лв. /хиляда
и петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: