Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 182        

                            гр.Севлиево, 04. 06. 2018 г.

                           В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЕВЛИЕВСКИ районен съд   в публичното заседание на   

 Осми май

през  две хиляди и  осемнадесета  година в състав

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА Д.А

 

при секретаря  ЗЛАТОЗАРА НЕНОВА            като разгледа докладваното от  съдия Д.А   гр. д. № 813 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Исковете са  по чл. 124 ГПК, чл. 108 и чл. 109    ЗС.

  Ищцата, по съображения подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба,  моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на площ от около 116 кв.м., представляващи част от УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. С., целият от 1200 кв.м., която   погрешно е нанесена,  като част от ПИ № 247013 по КВС на с. Т., общ. С., собственост на ответника. Да бъде осъден ответникът да й предаде   описаната част, която владее без правно основание и да бъде осъден ответникът да премахне изградената от него в имота на ищцата,  ограда от бетонни колове и бодлива тел, както и да бъдат уважени исковете, със законните последици. .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете   като недопустими,  а също, като неоснователни и недоказани.  

 По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:  Приети са  представените от ищцата: препис от н. а. № 179, том І, рег. № 3005, дело № 125 от 10.03.2017 г. на *** П. Д. с рег. № 543 гр. Севлиево, препис от н. а. за продажба на недвижим имот № 165, том ІІ, рег. № 3163, дело № 347/2013 г. от 11.07.2013 г. на *** Н.К.гр. Севлиево, препис от скица № 208/02.05.17 г., препис от протокол за трасиране и означаване западната и северна дворищно-регулационни линии на УПИ ІV-14 в кв. 2 от 28.06.2016 г., препис от констативен протокол на Община Севлиево от 16.05.2017 г. и препис от удостоверение за данъчна оценка по чл. 364, ал. 1 от ДОПК изх. № **********/26.06.17 г.

Приети са  представените от ответника : препис от н. а. за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том І, рег. № 1202, дело № 144/2016 г. от 20.05.16 г. на *** Н.К.рег. № **, гр. С., препис от скица № Ф03058/02.06.16 г., препис от н. а. за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том ІІ, рег. № 5365, дело № 261/25.04.17 г. на *** П. Д., рег. № 543 гр. Севлиево, препис от скица № Ф03119/16.02.2017 г., препис от трасировъчен карнет за поземлени имоти №№ 247016, 247006, 247006, 247007, 247013, 247001 в землището на  К., общ. С., препис от приемо-предавателен протокол изх. № 40/26.04.17 г. и писмо от АГКК до ответника рег. № 94-708/22.11.2017 г.

С оглед направено в срок искане и на осн. чл. 192, ал. 1 ГПК , съдът е изискал от  Община Севлиево,  да представи   преписка по издаването на констативен протокол от 16.05.2017 г. ,с  приложенията ,  от заседание на комисията, положила подписите под този констативен протокол.това е  сторено и с нарочно определение са приети ,  представените от Община Севлиево,  заверени преписи на: известие за доставяне на писмо изх. № ДД-4-6-03.229-(7), писмо изх. № ДД-4-Б-03.229-(7) от 04.07.2017 г. от Община Севлиево до Ч.В.Б., копие от регулационен план на с. Т., карта на с. Т., пощенски плик, молба от Ч.В.Б. вх. № ДД-4-Б-03.229-(6) от 28.06.2017 г., известие за доставяне на писмо изх. № ДД-4-6-03.229-(5), писмо изх. № ДД-4-Б-03.229-(5) до Ч.В.Б., молба от Ч.В.Б. вх. № ДД-4-Б-03.229-(4),  5 бр. известие за доставяне на писмо изх. № ДД-4-6-03.229-(3), писмо изх. № ДД-4-Б-03.229-(3) от 30.05.2017 г., констативен протокол от 16.05.2017 г., 2 бр. снимки, регулационен план на с. Т., скица № 208/02.05.2017 г., скица № 209/02.05.2017 г., скица № 228/11.05.2017 г., нотариален акт № 83, том I, дело № 122/1983 г., нотариален акт № 35, том II, дело № 566/1981 г., нотариален акт № 179, том I, дело № 125/2017 г., история на имот № 247013 към 31.05.2017 г., протокол за трасиране и означаване западната и северна дворищно-регулационни линии на УПИ IV-14 в кв. 2 от 28.06.2016 г., скица-извадка от плана на с. Т., координатен регистър,   разписка, писмо изх. № ДД-4-Б-03.229-(2), заповед № 0433/15.05.2017 г., 4 бр.известие за доставяне на писмо изх. № ДД-4-6-03.229-(1), писмо изх. № ДД-4-Б-03.229-(1), жалба от В.М.К.вх. № ДД-4-Б-03.229/02.05.2017 г., ведно с пълномощно, нотариален акт № 83, том I, дело № 122/1983 г., нотариален акт № 35, том II, дело № 566/1981 г., нотариален акт № 179, том I, дело № 125/2017 г., нотариален акт № 165, том II, рег. № 3163, дело № 347/2013 г., протокол за протокол за трасиране и означаване западната и северна дворищно-регулационни линии на УПИ IV-14 в кв. 2 от 28.06.2016 г.

Разпитани са свидетели-  Д.  Д., З.  З., С. Б. и К. Д..

Предявени са искове по чл. 124 ГПК , чл. 108 и чл. 109 от ЗС.

Ищцата,  моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на площ от около 120 кв.м., представляващи част от УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. С., целият от 1200 кв.м., която е погрешно нанесена като част от ПИ № 247013 по КВС на с. Т., общ. С., собственост на ответника; да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата описаната част, която владее без правно основание и да бъде осъден ответникът да премахне изградената от него в имота на ищцата ограда от бетонни колове и бодлива тел.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете на първо място като недопустими, на второ като неоснователни и недоказани. Няма обстоятелства, които се признават.

          В първото по делото заседание, ищцата  поддържа предявените искове, като прави  уточнения, че след закупуване на имота през 2013 г., праводателят на ищцата укрепил и подновил съществуващата от северозапад на имота му ограда. При извършено на 28.06.2016 г. трасиране на имота се установило, че оградата не съвпада с границата на имота по регулационен план, не съвпада с границата на имота на ответника по КВС. Поради това, праводателят на ищцата поставил  стоманобетонни колове по граници на УПИ ІV-14,  така,  както била трасирана и уведомил  ответника, че това е границата на имота му и не следва да я нарушава. Вместо това на 26-27.04.2017 г. ответникът  премахнал стоманобетонните колове и построил своя ограда от колове и бодлива тел, която   попада в имота на ищцата. По този начин той заградил и приобщил към  имота си, площ от около 116 кв.м., която всъщност  била  собственост на ищцата .

          В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор, в който оспорва исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани.  Ищцата оспорва изложените в отговора  ,  твърдения на ответника, че процесните 116 кв.м. са придобити по давност от него, с оглед нормата на чл. 82 от ЗС. Собственик на имотите, както на ищцата така и на ответника,  до 2013 г.   била Петрана Савова, поради което, ищцата отрича да е налице хипотезата на чл. 82 ЗС. Ищцата развива съображения, че са   ирелевантни  възраженията на ответника, относно липсата на данни,  каква точно площ владее тя, дали владее или не проектна улица, намираща се от южната страна на имота й, която не е открита, а също  и обясненията, че проблемът между страните  възниква , в резултат, на т.н. „бели петна”.  в КВС, както и всички други възражения, направени в този смисъл.

          Ответникът не спори, че е  собственик на имот, ПИ 247013 , който е     придобил и владее на правно основание- нотариален акт за покупко-продажба, № 148, том І, рег. № 1202, дело № 144/2016 г. от 20.05.16 г. на *** Н.К.рег. № **, гр. С. . Този имот  първоначално е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с Решение от 02.04.2001 г. на ПК Севлиево, в стари реални граници на праводателите му. От   скицата  към   решението,  неразделна част от същото било видно, че са  индивидуализирани границите и площта на имота на ответника, както и неговото разположение. От момента на възстановяването му и до сега правоимащите,   наследниците на бившия собственик, по-късно и ответникът  упражнявали добросъвестно владение върху имота, включително и върху процесната част от около 116  кв.м., поради което  липсвало  едно от основанията за уважаване, както на  негаторния иск, както и на ревандикационния  иск, а именно -имотът да се владее или държи без основание. Ответникът оспорва твърдението  на ищцата,  за наличие на друга ограда, преди поставяне на оградата от страна на ответника.  Обратното .- ответникът твърди, че    тази спорна част от 116 кв.м. е  била оградена именно от ищцата и ответникът  не бил допускан до  тази част, съответно,  не можел да осъществява държането или владението в случая на имота, който е предмет на имота.

             Ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик срещу владелеца – несобственик. Чл.108 ЗС гласи, че „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.” Това е вещен собственически иск, който не се погасява по давност. Целта му е да възстанови владението на собственика. Когато на собственика му се пречи да упражнява нормално правото си на собственост върху вещта може да се предяви негаторен иск. Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Предмет на негаторния иск е да се осъди ответника да прекрати нарушението занапред и евентуално да възстанови състоянието на вещта отпреди нарушението. Ако с нарушението са предявени вреди на собственика, негаторния иск може да се съедини с искове за непозволено увреждане, за унищожаване.

На първо място, съдът следва да обсъди възражението на ответника, за недопустимост. Това твърдение на ответника,   за недопустимост, се  базира на твърдението, за наличие на  предвиден, особен ред,  за решаване на спорове относно собствеността на имоти, попадащи в т.нар контактни зони, и е обусловено от откритото със заповед № РД-16-26/ 26.10. 2016 г. ДВ бр.96/02.12.2016 г. на изп.директор на АГКК,  на основание чл. 35, ал. 1 и 2 ЗКИР,  производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри вкл. за землището на с.К. и село – м. Т., община С., област Г./във връзка с което , беше направено и искане за спиране, оставено без уважение/.   С изменението на ЗКИР(ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.) била  въведена особена административна процедура за отстраняването на грешки в кадастралната карта, като за земеделските и горските територии, в които източник за създаването на кадастралната карта е картата на възстановената собственост (КВС), с изменението на ЗКИР при несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните от източниците за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри е включена хипотезата на несъответствие при т.нар.„контактната зона“, получена при обединяване на източниците за създаване на кадастралната карта, когато има разлика в общата граница между източниците за урбанизирана и неурбанизирана територия и като следствие на това част от възстановените земеделски земи или гори и земи в горска територия се установява, че са погрешно възстановени в урбанизирана територия, или че има територия, която не попада в нито един от източниците. В чл.44а и чл.53б от ЗКИР и в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба№5/2016г.) била регламентирана задължителната  процедура за отстраняване на несъответствията, която е  част от процеса по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри.В процедурата по отстраняването било  предвидено по служебен ред административният орган да съгласува проекта с компетентния орган - директора на областна дирекция "Земеделие" относно наличието на основание за обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ . Това съгласуване има характер на предварително информиране за окончателния административен акт за отстраняването на явната фактическа грешка – заповедта на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени имота или на изпълнителния директор на АГКК, когато изменението засяга повече от 50 поземлени имота. Издадената заповед за отстраняване на явна фактическа грешка подлежала на обжалване по реда на АПК, което водело до извод за недопустимост.

        Съдът не възприема тази теза.  Налице е спор за собственост, както и такъв по чл.. 109 ЗС, като съдът приема, че исковете са допустими, не е налице основание за прекратяване на делото, поради недопустимост, като съдът ще се произнесе по съществото на споровете.

           С оглед направено в срок искане и за изясняване на фактическата обстановка по делото,  съдът е  допуснал  изготвяне на съдебно-техническа експертиза от едно вещо лице геодезист, което след като извърши справка в Община Севлиево и в ОбСЗ, след трасиране и координиране на граничните точки на имотите , съобразно действащите и предхождащи ги планове, извърши оглед и измерване на място и съобрази събраните по делото писмени доказателства, да даде отговор на въпросите: какви планове са одобрявани и влезли в сила за имота по Нотариален акт № 179, том І, рег. № 305, нотариално дело № 125 от 10.03.2017 г., а именно УПИ ІV-14 в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. Севлиево, целият с площ 1200 кв.м. и приложени ли са; кой е действащият план за имота на ищцата, описан по-горе, приложен ли е, с каква площ е целият имот; налице ли е засягане на имота на ищцата от КВС и ако да – каква е площта, с която се засяга и от кой имот, ако е налице такова засягане, изградена ли е ограда между имота на ищцата – ІV-14 в кв. 2 по ПУП на с. Т. и имот собственост на ответника – ПИ 247013 по КВС на с. Т., представляващ земеделска земя; тази ограда попада ли в имота на ищцата, ако да – с каква площ, каква площ от имота на ищцата е заградена, като изготви скици в графичен вид и отрази контури на ограда, както и да даде заключение като съобрази и да отрази обстоятелствата относно протичащата процедура по изработване на кадастрална карта и конкретно на частта за контактната зона засягаща и процесните два имота.Експертизата е изготвена, но, е направено искане за допълнително заключение от същото вещо лице, което да отговори на още  въпроси:   да уточни в цифров вид преобразуването на КВС и на кадастралния план на населеното място в частта, която засяга процесния имот; да отговори верни ли са координатите на посочените в плановете граници на имотите съобразно тези, които е  установил на самото място, като също така проследи кога и как са образувани двата имота – имотите на страните, с какви административни актове, в каква координатна система, по  каква методика и  това, което обяснява относно методиката за изработване карта на контактната зона, визирана в чл. 42 от Наредбата  на МРР от 2016 г.;   също така да посочи точно площта на частта от имот 14 така, както е обозначено в имотните си граници на плана до знака Z, индивидуализирана  в скицата с номера 5,6 и 7.

        Експертизите не са оспорени от страните и се приемат от съда, като правилни  и мотивирани.

По делото са събрани   и гласни доказателства, но с оглед спецификата на спора, съдът счита, че показанията на  разпитаните свидетели не допринасят за изясняването на релевантни за спора факти-  вкл. и  не установиха наличието на стара ограда между двата процесни имота.  Съдът приема, че  тъй като имотите са били на един и същ собственик,  между тях не е имало изградена ограда, такава не отразена в кадастралния план, а единствено с линия по знака Z , е била разграничена селищната от извънселищната част на имота на праводателите на двете страни..   Св.Д. Д.  даде нееднозначни отговори на въпроса, относно наличието или липсата на  ограда между процесните имоти.  Другите свидетели, по данни на ответника, също водели дела срещу него, за съседни имоти, поради което , а и поради липса на конкретика, съдът няма да обсъжда.

Само  св.. К. Д. , конкретно посочи кога и как ответникът е трасирал и поставил ограда на имота си, както и че впоследствие ищцата също е изградила ограда, с която и понастоящем възпрепятства достъпа на ответника до част от имота му. Ищцата е построила оградата си след като вече е била построена оградата на повереника ми.

Основна доказателствена тяжест имат двете заключения на в.л. инж. Х., който установява,  че имотните граници на мах.Т. , за пръв път са отразени при изработване на околовръстния полигон през 1974 г. По-късно, през 1981 г. е одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план, а през 1998 г. и картата  на възстановената собственост /КВС/ за земеделските земи в землището. КВС била   обнародвана в д.в. бр.108/15.09.1998 г.

Имотът на ответника, ПИ 40275.247.13 е възстановен в съществуващи стари реални граници с решение на ПК – Севлиево от 02.04.2001 г.  

Ищцата е придобила имота си като УПИ IV-14 кв.2 с площ 1200 кв.м. при граници: улица, УПИ VІ-14, УПИ VІІ-15, УПИ ІІІ-12, 26, и земеделска земя.   на 10.03.2017 г., т.е. при действието на вече одобрената карта на възстановената собственост на земеделските земи на землището . ПИ 14 до имотната му граница, обозначена със знака Z измерена по цифровия модел е 2929 кв.м., а целия имот 14 кв.2,  има площ 4107,5 кв.м., в която се включва и частта отразена в КВС. Площта на ПИ 247013 отчетена по цифровия модел на КВС е 578,77 кв.м. и това е реално владяната от ответника площ, т.е. от негова страна няма надвишаване на признатата и възстановена по ЗСПЗЗ площ.

Вещото лице установява, че площта, която реално се владее от ищцата е в размер на 1493 кв.м., т.е. много повече от придобитата от нея , по нотариален акт,  площ от 1200 кв.м. Площта на нейния УПИ IV-14 кв.м., отчетена по цифровия модел е 1222 кв.м., т.е. с 22 кв.м. повече, а измерено до знака Z, т.е. до имотната граница отразена в кад.план, е 1207 кв.м. Това е площта от ПИ 14, за който е отреден УПИ ІV.

Вещото лице както в основното, така и в допълнителното си заключение изрично посочва, че площта от имотите на страните в размер на 116 кв.м. сочи наличието на контактна зона по смисъла на § 1, т.8 от ДР на Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, и би следвало да се приложат разпоредбите на чл.42 от същата наредба, още повече, че понастоящем е в ход процедура по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на с.К., вкл.мах.Т., открита със Заповед № РД-16-26/26.10.2016 г. на Изп.директор на АГКК /ДВ бр.96/02.12.2016 г./, по отношения на която е компетентна специална комисия, която се назначава от началника на службата по геодезия, картография и кадастър в хода на процедурата по одобряване на предстоящата за приемане и одобряване кадастрална карта на землище К..

По съществото на спора!

Не е спорно, че ответникът   е придобил собствеността на ПИ № 247013 по КВС, в землището на с.К., общ.Севлиево – ливада с площ 0.579 дка в мест.”Армането”, който е  закупил с н. а. за покупко-продажба от н-ци на М.П.Ф., № 148/16 г. *** Н.К., рег.№ **, на които същият имот е възстановен в стари реални граници с Решение № 434КК от 02.04.2001 г. на ОбСЗ гр.Севлиево ,по преписка вх.№ 23003 и оттогава досега се владее от праводателите му и от него в посочените в решението и скицата, която е неразделна част от него, граници, а именно: № 247012 ливада н-ци М.П.Ф., № 247014 ливада н-ци Г.Я.Ц., № 001185 населено място с.Табашко, № 247005 ливада н-ци Т.П.Т.. Понастоящем този имот № 247013 заедно с имоти №№ 247005, 247006 и 247007 са обединени в имот № 247017. Владението върху този имот е добросъвестно и се упражнява на основание административния акт за възстановяване на собствеността върху имота с решение на ПК Севлиево и последвалия нотариален акт за покупко-продажба, при което присъединявайки владението на праводателите си съгл. чл.82 ЗС , може да се счита, че спорната част от имота е придобита и по давностно владение.

Решение № 434КК от 02.04.2001 г. на ОбСЗ гр.Севлиево,  по преписка вх.№ 23003, с което е възстановена собствеността върху имота в съществуващи стари реални граници , е стабилен административен акт, който не е бил оспорен нито от правоимащото лице П.С., нито по реда на косвения контрол и съставлява правно основание за владение на имота, от което следва, че не е налице една от задължителните предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС , а именно имотът да се владее/държи без основание. С това решение,  собствеността се възстановява, т.е. признава се, че тя е принадлежала на правоимощите още преди обобществяване на съответния земеделски имот именно в границите, определени и обозначени в скицата, неразделна част от решението.

На следващо място, не е налице завладяване на част от имота на ищцата, а  трасиране на имотите на ответника, извършено на 27.04.2017 г. от лицензирана геодезическа фирма, при което не  е премахвана ограда на поземлен имот ІV-14, тъй като такава не е съществувала. Тогава, в присъствие на Полицията е преместена единствено незаконната ограда построена в имот ПИ 247013 и служеща за граница между ПИ 247012 на В.К.и ПИ 247013 на ответника. Отразеното в протокола на Община Севлиево, че е премахната част от съществуваща ограда, не касае ограда на имот ІV-14, поради факта, че собственикът на практика е бил съединил своите имоти ПИ 247012 и ПИ ІV-14 за сметка на ПИ 247013. Не е вярно твърдението, че в имота на ищцата ПИ ІV-14, закупила го от В.К., ответникът е премахвал съществуваща ограда и колове на гранични точки, още по-малко такава на над 20 години.

Съдът приема, че е опровергано твърдението, че имотът е владян винаги от праводателите на ищцата /в частност от П.С./ до регулационна граница и отвъд нея, както е записано в исковата молба, поради факта, че и двата процесни спорни имоти са били свързани и са били собственост на П.С., съответно, граница между тях не е имало. П.С. не е обжалвала Решение № 434КК от 02.04.2001 г. на ОбСЗ гр.Севлиево, с което е приела възстановяването на ПИ 247013 в границите, отразени на приложената към решението скица,   неразделна част от същото.

Трасирането на този имот е извършено по проект и по точни координати на граничните точки от регистрите на Министерство на земеделието и ответникът не е имал намерение да навлиза в чужда собственост или да оспорва право на собственост на ищцата. При поставяне на оградата на ответника на 27.04.2017 г. не е разрушавана ограда на ищцата, тъй като такава откъм неговия имот не е имало, а е било отворено пространство. След трасирането и след поставяне на неговата ограда, ищцата поставя своя ограда вътре в оградения вече имот на ответника, и сега на терена има две огради, с което е оградена проблемната зона, т.нар. от в.лице „кошара”. Оградата на ответника е изградена от колове и  бодлива тел, а на ищцата  е от колове и мрежа. Към момента чрез поставената си ограда, ищцата фактически владее площта от 116 кв.м., за която претендира, а на ответника е ограничен достъпа до същата тази площ.

От заключенията на в.лице се установи, че ищцата разполага със собственост по нотариален акт от 1200 квадратни метра, а понастоящем без да се включва проблемната зона тя владее 1493,70 кв. метра, показана  чрез черно защриховане, поради факта, че от южна страна владее и площите определени за улица и търговия по плана на квартала от преди близо 40 години, които не са реализирани на практика и не е приложена уличната регулация на прилежащата улица с о.т. 37-38-39. Тази улица е явно ненужна, защото съседният имот който би трябвало да се обслужва от нея, има излаз на по-главната долна улица и на практика не се нуждае от друга улица, още по-малко от такава, която ненужно да отнема голяма площ и от него и от имота на ищцата.

От съществено значение е, че регулацията не е приложена и съгласно § 6 от ПР на ЗУТ действащите към 31.03.2001 г. дворищнорегулационни планове са могли да бъдат приложени в 6-месечен срок, т.е. до 31.09.2001 г., който отдавна е изтекъл и съгл. § 8 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6 ал.2 и 4 ЗУТ отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Това означава, че имотите са върнали старите си граници - в случая до знака "Z" и че записаното в нотариалния акт за собственост на ищцата, че предмет на сделката е УПИ, е порочно при неприложена регулация. Нито ищцата, нито вещото лице успяха да докажат с документи, как точно е образуван този УПИ и защо трябва да му се направи точно такъв "математически модел" при неприложена на практика от всички съседни страни регулация, включително и от страната на улицата, която освен, че не е приложена на практика, няма и никога да бъде приложена. Тази начертана на скицата не главна улица, със своята ширина от цели 6 метра, превъзхожда абсолютно всички главни улици в Табашко - тоест "математическия модел" почива на нещо абсолютно нереално и неадекватно. Същият модел от първоначалните 1222 м2 при първата експертиза, впоследствие беше коригиран на 1215 м2, което също буди недоумение и съмнения за неточност и некоректност. Така или иначе се получават повече минимум 15 м2, колкото е площта на триъгълничето от имотната граница със знак Z до неприложената и отпаднала регулационна линия и която площ категорично е собственост на доверителя ми, поради неприлагането на регулацията и отпадането на придаваемите части.

Видно от първоначалната скица към експертизата на вещото лице, както и от допълнението към нея, и двата "математически модела - 1222м2 и 1215 м2", никъде не съвпадат с материализираните към момента огради от всички страни на имота на ищцата.

Прието е за сведение писмо изх.№ 94-708/16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, относно създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Т., общ.Севлиево, в което подробно е отразено, че при изготвянето на карта на контактната зона и списъка на засегнатите имоти се изготвя предложение за отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти в контактната зона, към което се прилага списък на новообразуваните имоти или на части от тях, който съдържа идентификаторите /стар и нов/ на засегнатите поземлени имоти, имената и адресите на собствениците, площта на имотите от КВС, площта от кадастралната карта и площта за обезщетение. Тези документи се разглеждат от комисия по чл.47 ал.1 ЗКИР с председател – началникът на СГКК, и членове представители на СГКК, общинска и областна администрация, Министерство на земеделието, храните и горите, Изп.агенция по горите, и на други заинтересовани ведомства. Изпълнителят на договора коригира границите на имотите съобразно решенията, отразени в протокола на комисията.

Горното сочи, че  пред съда  имало висящи и други дела, от други двама съседи /свид. З. З. и К.П.Х., чийто син е свид. Д.Д./, и за справедливо решение на случая, същият следва да се разреши в процеса за одобряване на КККР. Видно от приложения към делото имейл от АГКК, следва процедурата да се извърши на базата на съвместен експертен анализ и изчисления на голям брой графични и други източници, при което може да се получат съществени разлики от това което е посочило вещото лице в настоящата си експертиза. При това положение, е  необходимо коректно да се отчетат всички площи, които следва да владеят съседите на процесните имоти по документи за собственост, с цел избягване на несправедливо решение някой да владее повече от колкото му се полага по документ за собственост, а в същото време някой да е ощетен, като му се намалява площта, която е отразена в документа му за собственост.

Изложеното води на извод, че исковете са неоснователни и недоказани.

Петитумът на исковата молба съдържа формулирани три претенции: 1. Да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на площ от около 120 кв.м., представляващи част от УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. Севлиево, целият от 1200 кв.м., която   погрешно е нанесена,  като част от ПИ № 247013 по КВС на с. Т., общ. Севлиево, собственост на ответника. 2. Да бъде осъден ответникът да й предаде   описаната част, която владее без правно основание и 3. Да бъде осъден ответникът да премахне изградената от него в имота на ищцата,  ограда от бетонни колове и бодлива тел.

Не се събраха безспорни доказателства, които да водят на извод, че ищцата е собственик   на площ от около 116 кв.м., представляващи част от УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. Севлиево, целият от 1200 кв.м., която   погрешно е нанесена,  като част от ПИ № 247013 по КВС на с. Т., общ. Севлиево, за да бъде признато установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на площ от около 116 кв.м., представляващи част от УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. Севлиево, целият от 1200 кв.м., която   погрешно е нанесена,  като част от ПИ № 247013 по КВС на с. Т., общ. Севлиево, собственост на ответника, с оглед на което , да бъде осъден ответникът да й предаде   описаната част, която владее без правно основание да премахне изградената от него в имота на ищцата,  ограда от бетонни колове и бодлива тел.

Ревандикационният иск по отношение на ответника, срещу когото е предявен, предполага последният да притежава едно от двете качества по отношение на вещта – да е владелец или държател на същата. Освен това той трябва да упражнява фактическа власт върху тази вещ, без да има основание за това.   Поради това искът по чл.108 от ЗС се обозначава като иск на невладеещият собственик срещу владеещия несобственик. Това правно състояние между страните всъщност   ищцата не  доказа по един категоричен начин.

            Известно е, че в това производство следва да се   установи , че ищцата е  собственик на имота   и , че той   се владее неправомерно от ответника.  

             В този смисъл са редица решения на ВС , сега и на ВКС- срв. решение № 2419 от 13.Х.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г., I г. о.,Съдебна практика на ВС - Гражданска колегия, 1960 г., съобразно което, при иск по чл. 108 от Закона за собствеността е необходимо да се докаже: 1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.

         В конкретния случай ищцата не  доказа, че е собственик на процесната част от   около 116 кв.м., нито, че ответникът я владее или държи   без основание.

              По силата на чл. 109 ЗС , собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Според  Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 6/1987 г. , основаният на чл. 109, ал. 1 ЗС,  иск срещу   собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на   съседния имот неоснователно действие,   е допустим, при доказване на такива неоснователни  действия.          Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства.  На тези цели е предназначен да служи специфичният, уреден от чл. 109, ал. 1 ЗС т. нар. негаторен иск. При упражняването , собственикът трябва да докаже правото си на собственост и редом с него обстоятелствата  , които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Основание за защита чрез иска се поражда само , ако бъде доказано, че тези действия на ответниците пречат и   ограничават правата ищеца .

        От изложеното следва извода, че не  може да се уважи негаторен иск на собственика, когато не са налице тези предпоставки.

          При тези изводи, ищцата    следва да заплати  на ответника     направените по делото разноски, за които той представя списък по чл. 80 ГПК  в размер на 800 лв.

         Водим от гореизложеното съдът  

               

                  Р         Е        Ш         И :

 

ОТХВЪРЛЯ  исковете на  Б.Н.Н. ЕГН ********** *** А, чрез адв. Г.Н. *** против Ч.В.Б. ЕГН ********** *** , както следва: 1. Да бъде признато за установено по отношение на Ч.В.Б. , че Б.Н.Н.   е собственик   на площ от около 116 кв.м., представляващи част от УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. Севлиево, целият от 1200 кв.м., погрешно нанесена,  като част от ПИ № 247013 по КВС на с. Т., общ. Севлиево, на осн. чл. 124 ГПК .2. Да бъде осъден Ч.В.Б.  да  предаде  на Б.Н.Н.    на площ от около 116 кв.м., представляващи част от УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. С., целият от 1200 кв.м.,на осн. чл. 108 ЗС.  3.  Да бъде осъден Ч.В.Б.  да премахне изградената от него в УПИ ІV-14, в кв. 2 по ПУП на с. Т., общ. Севлиево, целият от 1200 кв.м ,  ограда от бетонни колове и бодлива тел, на осн.   чл. 109 ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ..

          ОТХВЪРЛЯ възражението на Ч.В.Б. за НЕДОПУСТИМОСТ  на исковете  , като НЕОСНОВАТЕЛНО.

           ОСЪЖДА     Б.Н.Н. ЕГН ********** *** А, чрез адв. Г.Н. *** да заплати на  Ч.В.Б. ЕГН ********** ***  направените по делото разноски,  съобразно списък  по чл. 80 ГПК  в размер на 800/осемстотин/  лв.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД ГАБРОВО  в  двуседмичен срок  от съобщението до страните,че е изготвено.

 

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :