№ 162300
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110132415 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Постъпила е насрещна искова молба вх. № 312141/25.09.2025 г.,
уточнена с молба вх. № 338159/16.10.2025 г., от част от ответниците по
първоначално предявения иск за делба - Т. И. К., М. С. К., В. И. М., Б. Н. Д.,
М. С. Т., М. С. Д., А. С. А. и Й. Г. К., срещу ищеца по първоначално
предявения иск за делба – „Джи Трейд София“ ЕООД, с която се предявява за
разглеждане отрицателен установителен иск за собственост с искане да
бъде признато за установено, че ответникът по насрещния иск "Джи Трейд
София" ЕООД не е собственик на 1/36 ид.част от поземления имот, равняващи
се на разликата между претендираните от "Джи Трейд София" ЕООД 1/9
ид.част от имота и сочените като реално придобити от него 1/12 ид.части от
имота.
От обС.телствената част на насрещната исковата молба се установява,
че ищците не оспорват, че "Джи Трейд София" ЕООД притежава права в
съсобствеността, но намират, че същите са в различна квота (1/12 ид.част от
имота, а не 1/9 ид.част). Сочат, че тъй като праводателят на ищеца не е
притежавал прехвърлените от него 1/9 ид.части, а само 1/12 ид.части, то и
самият ищец не е могъл да придобие тези права.
Обосновават правния си интерес от предявяване на иска единствено с
желанието си да установяват със сила на пресъдено нещо, че ищецът не
притежава всички идеални части от имота, за които има титул за собственост.
Софийски районен съд, като съобрази изложеното в подадената
насрещна искова молба, намира така предявения отрицателен установителен
иск за собственост за недопустим поради липса на правен интерес по
следните съображения:
Искът за делба има за предмет вещното право на собственост върху
делбения имот. Решението, с което имотът се допуска до делба, установява със
сила на пресъдено нещо кои лица какви идеални части от собствеността
притежават.
Тъй като при отхвърляне на иск за делба такава установителна сила не
1
се формира, ответникът, ако твърди, че притежава еднолично имота, може да
предяви положителен или отрицателен установителен иск за собственост,
въпреки висящността на иска за делба. Такъв иск би имал различен предмет
от делбеното производство, защото при уважаване на установителния иск би
се създал титул за собственост в полза на ищеца относно спорните части,
респективно – би се отрекло със силна на пресъдено нещо цялото
претендирано от ответника право.
Не е така обаче при отрицателния установителен иск, с който се
отричат само някои от притежаваните от другия съделител идеални части /ако
въобще се приеме, че отрицателен иск за част от притежаваните от някого
идеални части по принцип е допустим/.
Търсената с такъв иск защита би могла да се получи изцяло с
решението за допускане на делбата, с което съдът ще установи точното
притежание на всеки от съделителите и така ще даде отговор на спорния
въпрос колко идеални части принадлежат на лицето, комуто те се отричат /с
оглед на това е налице пълно припокрИ.е на предмета на отрицателния иск с
част от предмета на иска за делба/. В този смисъл Определение № 65 от
10.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4769/2024 г., II г. о., ГК, с което не е
допуснато касационно обжалвано на определение по аналагочен на процесния
казус; както и Определение № 1950 от 3.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2342/2023 г., I г. о., ГК, съгласно което не е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за отричането
на субективно право, което вече е заявено за правна защита с иска за делба./
Както беше посочено в дадените от съда указания с разпореждане от
30.09.2025 г., в делбеното производство съдът следва да установи
действителните права на страните. Нотариалният акт, с който е прехвърлен
чужд имот действително не създава права, тъй като никой не може да
прехвърли права, каквито не притежава, респективно повече права от колкото
притежава. Сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се
противопостави на истинския собственик. Последният може да установи
правата в производството за делба, където решението за допускане до делба се
ползва със сила на присъдено нещо между страните относно това кои имоти,
на които е поискана делба са съсобствени и при какви квоти. Именно в
първата фаза на делбата следва да се разгледат и оспорванията на правни
сделки, с които някой от съсобствениците се е разпоредил с повече от колкото
притежава. При нотариалните актове за сделки /от каквито черпи правата си
ищеца/, този, който твърди и се позовава на деривативно придобИ.е на
правото на собственост и ограничени вещни права, при оспорване следва да
докаже, че праводателят му е бил собственик. Тоест, делбеният съд следва да
разреши колизията на права върху делбените имоти, за да установи
действителните права на страните. /Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1889/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 50489 от 25.11.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 2691/2022 г., I г. о., ГК/
Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото горепосочените
последици на решението за допускане на делбата /установяването на правата в
съсобствеността, притежавани от всички съделители/ ще настъпят и без
2
насрещно да е предявен иск от отричащите съделители, последните не
обосновават правен интерес от предявяването на наС.щият иск.
Оспорването на част от притежаваните от другия съделител идеални
части, доколкото се дължи на отричане единствено на вещноправения ефект
на придобивната му сделка, е редовно въведено в предмета на спора като
възражение по реда на чл. 342 ГПК, с оглед на което същото подлежи на
разглеждане от делбения съд по самия иск за съдебна делба, като заявяването
му с отделен отрицателен установителен иск е лишено от правен интерес.
Предвид изложеното, подадената насрещна искова молба се явява
недопустима и подлежи на връщане.
Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА като недопустима поради липса на правен интерес насрещна
искова молба вх. № 312141/25.09.2025 г., уточнена с молба вх. №
338159/16.10.2025 г., подадена от Т. И. К., М. С. К., В. И. М., Б. Н. Д., М. С. Т.,
М. С. Д., А. С. А. и Й. Г. К., срещу ищеца по първоначално предявения иск за
делба – „Джи Трейд София“ ЕООД, с която се предявява за разглеждане
отрицателен установителен иск за собственост с искане да бъде признато за
установено, че ответникът по насрещния иск "Джи Трейд София" ЕООД не е
собственик на 1/36 ид.част от поземлен имот с идентификатор
68134.4092.2269.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците по насрещния
иск.
Препис от акта да се връчи на страните чрез упълномощения по делото
процесуален представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3