№ 318
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501983 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 291619/21.06.2021г. от АТ. ИВ. АТ., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. „П.“ № 12, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, чрез процесуалния му
представител адв. М.К. от АК – Варна, срещу решение № 261859 от 07.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 13104/2020г. на ВРС, LIII-ти състав, с което е прието за
установено, че ИВ. П. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „ВЛ.В.“ бл. 214, вх. 3, ет. 3, ап.
71 е собственик на недвижим имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2553.759.2.10 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, в сграда в ПИ с идентификатор 10135.2553.759.2, с площ от
45,68 кв.м., с адрес: град Варна, р-н Приморски, ул. „Б.“ № 8 - 8а, вх. „Б“, ет. 5, ап. 10,
предназначение: жилище; брой нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж – 10135.2553.759.2.11, под обекта – 10135.2553.759.2.7
и над обекта – 10135.2553.759.2.12, заедно с принадлежащото му избено помещение № 10 с
площ от 3,37 кв.м., при граници по документ за собственост: коридор изби, улица и
асансьор, както и 2,2937% ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата,
последната разположена в ПИ с идентификатор 10135.2553.759, на основание давностно
владение, осъществявано в периода от 22.10.2008г. до подаването на исковата молба.
1
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като
поставено при допуснати процесуални нарушения. Въззивникът счита, че е следвало да бъде
конституирана по делото и съпругата му М.Д.А., като задължителен другар. Намира, че
ищецът не е собственик, защото неговият праводател също не е собственик. Освен това
счита, че неговия вписан акт за собственост изключва добросъвестността на ищеца. Намира,
че ищецът не е могъл да осъществява владение в периода от 22.10.2008г. до 18.04.2013г., тъй
като строежът не е бил въведен в експлоатация, в евентуалност поради неизтичане на
изискуемия срок за добросъвестно владение. Сочи, че от събраните доказателства се
установява, че ищецът е бил държател, а не владелец. Отправеното искане е за отмяна на
обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред
настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от ИВ. П. Б. срещу АТ. ИВ.
АТ., с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът излага в исковата молба, че е собственик на недвижим имот - апартамент,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2553.759.2.10 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, в сграда в ПИ с
идентификатор 10135.2553.759.2, с площ от 45,68 кв.м., с адрес: град Варна, район
Приморски, ул. „Б.“ № 8 - 8а, вх. „Б“, ет. 5, ап. 10, на основание давностно владение,
осъществявано в периода от 22.10.2008г. до предявяване на исковата молба. Сочи се, че
последното било упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно лично, чрез майката
на ищеца Елеонора Иванова Халачева и чрез неговия приятел Г. Стоянов Цанков.
Ищецът намира себе си за добросъвестен владелец, поради следното: Твърди, че на
06.06.2008г. по силата на договор за продажба, обективиран в НА № 42, том V, рег. № 7810,
дело № 829/2008г. на нотариус ОГН.Ш., ответникът е закупил правото на строеж по
отношение на процесния апартамент, ведно с принадлежащото му избено помещение, като
сградата е била изградена в груб строеж през месец юли 2008г. Твърди, след придобиване на
правото на строеж, купувачът да не е установявал фактическа власт върху имота.
Ищецът сочи, че по силата на договор за продажба от 22.10.2008г., обективиран в НА
№ 113, том VIII, рег. № 14732, дело № 1495/2008г. на нотариус ОГН.Ш., е закупил от същия
продавач ЕТ „Върбанов – 44 – Цоло Петков“ процесния имот. Твърди се, че макар към
22.10.2008г. продавачът да не е бил собственик на имота, ищецът е придобил правото на
собственост по отношение на него като добросъвестен владелец, без да знае, че
праводателят му не е собственик. Сочи се, че владението е установено още на 22.10.2008г.,
като имотът е бил изграден в груб строеж и е бил годен обект на собственост. В
2
последващия период ищецът е извършил множество довършителни работи в жилището, а на
18.04.2013г. е издаден акт за въвеждане в експлоатация на сградата. Заявява се, че преди
няколко години ищецът допуснал своя приятел Г. Стоянов Цанков да живее в апартамента,
като същият го държи от името на ищеца. Обосновава правния си интерес от предявяване на
иска с наличието на документ за собственост по отношения на процесния имот, притежаван
от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразено
становище, че същият е действителният собственик на процесния имот, като посочената от
ищеца разпоредителна сделка е непротивопоставима на ответника. Твърди се, че ищецът не
е могъл да осъществява владение по отношение на имота в периода от 22.10.2008г. до
18.04.2013г., тъй като строежът бил въведен в експлоатация на последната дата, в условията
на евентуалност – че не е изтекъл изискуемият съгласно закона срок, обуславящ
добросъвестно владение. Сочи се, че е налице конкуренция между актове, като приложимият
в случая обективен критерий е моментът на тяхното вписване, съответно пораждане на
оповестително-защитното им действие. В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, моли за отхвърляне на исковата претенция, като излага
съображения, че правото на строеж се трансформира в право на собственост едва с
въвеждане на сградата в експлоатация, което е станало през 2013г. Твърди, че придобивната
давност е прекъсната с отправяне към ищеца на покана през 2015г.
С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените
НА № 42, том V, рег. № 7810, дело № 829/2008г. и НА № 113, том VIII, рег. № 14732, дело
№ 1495/2008г., и двата на нотариус ОГН.Ш. е видно, че по силата на договор за продажба,
сключен на 06.06.2008г. между ЕТ „Върбанов – 44 – Цоло Петков“ и АТ. ИВ. АТ.,
ответникът е закупил правото на строеж по отношение на процесния недвижим имот; както
и че по силата на договор за продажба от 22.10.2008 г., сключен между ЕТ „Върбанов – 44 –
Цоло Петков“ и ИВ. П. Б., ищецът е закупил процесния имот.
Приобщени по делото са строителни книжа, касаещи сградата, в която се намира
процесният недвижим имот, а именно: протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 26.03.2007г.; заповедна книга на
строежа № Ж-110 от 26.03.2007г.; акт за приемане на конструкцията от 19.11.2007г. /касаещ
процесната жилищна сграда – вход „Б“/; акт за приемане на конструкцията от 14.07.2008г.
/касаещ процесната жилищна сграда – тяло „А“ и подземни гаражи/; окончателен доклад за
годността за ползване на строеж от 10.04.2013г.; удостоверение № 36/18.04.2013г. за
въвеждане в експлоатация на строеж на жилищна сграда; писмо изх. № АУ034407 от кмета
на р-н Приморски при Община Варна.
Ищецът е представил като доказателства по делото гаранционни карти, стокови
3
разписки и фискални бонове за закупени материали и обзавеждане в периодите от октомври
до декември 2010г. и от май до юни 2012г.
Представена по делото е покана от пълномощник на ответника до ищеца за
освобождаване на процесния апартамент и за заплащане на наем за неоснователно ползване
на същия, ведно с известие за нейното доставяне.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на водените от
ищеца свидетели – Б.М.Д. и ПЛ.Г.Г., и водените от ответника – СВ.К.Н. и М.С.Ф..
Св. Д. твърди, че познава ищеца от дълги години, като знае от последния, че има
апартамент в гр. Варна, ул. „Б.“ № 8, който е закупил около 2009г. Заявява, че е живял
непрекъснато в същия апартамент през периода от 2012г. до 2017г., като е бил допуснат там
от ищеца, а от 2017г. в жилището е живяло друго лице на име Г.. Сочи, че сградата е била
завършена и апартаментът се е нуждаел само от довършителни работи, които са извършени
от лице на име Пламен в периода 2009г. - 2010г., както и че сам е помагал за пренасяне на
част от материалите. Твърди, че като довършителни работи били правени плочки в банята и
коридора, подови настилки, за които е заплащал ищецът. През 2012г. апартаментът е бил
напълно готов за живеене. Заявява, че през посочения период никой не е обезпокоявал
упражняването на фактическата му власт.
Св. Г.ев твърди, че познава ищеца от неговите майка и баба, като знае, че същият си е
купил апартамент през 2008г., който бил в груб строеж и се нуждаел от довършителни
работи. Заявява, че е извършил такива в жилището, а именно: лепене на плочки, теракот,
фаянс в банята и коридорите, замазки, а негов колега извършил бояджийските работи и
шпакловките. Сочи, че ремонтните дейности се извършвали през 2009г., като апартаментът
бил готов за живеене през 2010г., както и че бил подпомаган при пренасяне на материалите
от свидетеля Б., който живял там няколко години, а след него в имота живяло друго момче
на име Г.. Свидетелят твърди, че ищецът му е заплащал за ремонтните работи, като за
последно извършвал такива преди около три години. Заявява, че не му е известно да е имало
претенции от трети лица по отношение на апартамента.
Св. Недков твърди, че познава ответника от дълги години, като знае, че същият си е
закупил апартамент „на зелено“ през 2008г. Заявява, че оттогава до момента ответникът
живее е в САЩ, като през 2013г. отишъл заедно с него да видят апартамента, но същият бил
заключен, със сменена брава.
Св. Ферадов твърди, че познава ответника от дълги години, като знае, че същият си е
закупил апартамент „на зелено“ през 2008г. Сочи, че през 2012г. с майката на ответника
отишли до апартамента, но същият бил заключен. Заявява, че съседка им казала, че не са
единствените, които имат проблеми с апартамента, както и че последният видимо бил
обитаван.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
4
на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване. Релевираното от въззивника възражение за
недопустимост на решението поради неучастието на съпругата му М.Д.А. като страна в
процеса е неоснователно. Съобразно задължителните указания, дадени от ВКС, ГК с ТР №
3/2016 от 29.06.2017г., по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или
имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими,
но не са задължителни другари. При необходимото другарство на съпрузите по искове за
собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация,
поради което за съда не съществува задължение за даване на указания или за служебно
конституиране на неучастващия съпруг.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените във въззивната жалба оплаквания, по които настоящият съдебен състав намира
следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Първото оплакване на въззивника е, че ищецът не е собственик, защото неговият
праводател също не е собственик. Спор относно това обстоятелство липсва между страните.
Нещо повече, ищецът още в исковата молба признава, че към момента на сключване на
договора продавачът вече не е бил собственик, поради което не твърди да е придобил
правото на собственост въз основа на сключения договор за продажба. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност през периода от 2008г. до
подаване на исковата молба, в резултат на упражнявано лично и чрез трети лица
добросъвестно владение на процесния апартамент.
Като неоснователно се приема и оплакването на въззивника, че ищецът е държател, а
не владелец на имота. Вярно е, че когато праводателят по сделка с право на собственост
върху недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на
сделката. Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и включеното в
нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка установената от приобретателя
фактическа власт да бъде квалифицирана като владение. Владението е фактическо
състояние и е дефинирано от чл. 68 от ЗС като упражняване фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи като своя лично или чрез другиго. Основните признаци на
владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е
5
характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна
вещ, а субективният признак е характеристика на субективното поведение на владелеца - да
се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от
владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказването законодателят е
установил законовата презумпцията на чл. 69 от ЗС, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго.
Презумпцията е установена в полза на владелеца, същата е оборима и оборването е в тежест
на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си. Като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се
осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може да се
осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото
по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
В случая, от събраните доказателства по делото съдът приема, че ищецът е установил
владение върху процесния апартамент най - рано на 22.10.2008г., на която дата е изповядана
сделката за продажба. В тази насока съдът кредитира показанията на св. Г.ев, който през
периода 2009-2010г. е извършил довършителни работи в имота. Изложеното от свидетеля
кореспондира с представените от ищеца писмени доказателства за закупуване на материали
за ремонт и оборудване на баня и кухня. Свидетелят излага, че ищецът, чрез майка си, му е
заплащал за ремонтните работи, като за последно е извършвал такива преди три години.
След като апартаментът е бил годен за обитаване, ищецът е допуснал в него да живее
приятелят му Б. Д. /през периода от 2012-2017г./, а по-късно и лице на име Г., които
обстоятелства се установяват от показанията на св. Д.. Съобразно събраните доказателства
по делото, следва да се приеме, че владението, упражнявано чрез другиго /майка и приятели/
е било за сметка на претендиращия собствеността владелец. Според презумпцията на чл. 69
от ЗС, ищецът е държал имота за себе си, т. е. има качеството на владелец. Веднъж
установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде
упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде
доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата
да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната
само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да
6
упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия
следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца.
Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно уредени в чл. 116 от ЗЗД и са
приложими по отношение на придобивната давност по силата на чл. 83 от ЗС. Съгласно чл.
116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с предявяването
на иск или възражение или със започване на помирително производство и с предприемане
на действия за принудително изпълнение. В случая не се установява по делото действие на
страните по спора, което да попада в някоя от посочените хипотези. Като неоснователно се
преценя възражението на ответника, че давността е прекъсната с изпратена през 2015г.
покана до ищеца за освобождаване на имота, доколкото с получаването й не е била
преустановена фактическата власт на владелеца. От показанията на водените от ответника
свидетели се установява, че най-късно от 2012-2013г. ответникът не е имал достъп до имота
и му е станало известно, че апартамента се обитава от другиго, но липсват доказателства
същият да е предприел някакви активни действия, с които да промени фактическото
състояние и да прекъсне владение на ищеца.
Като неоснователно се преценява и следващото оплакване на въззивника, че неговият
вписан акт за собственост изключва добросъвестността на ищеца. Съгласно чл.70, ал.1 и ал.2
от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно
на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към
момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното.
Добросъвестност се свежда само до незнание на изрично посочените в цитираната
разпоредба обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на
незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което
възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено
предходно разпореждане с правата от страна на продавача не води до опровергаване
презумцията по чл.70 от ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по
несъмнен начин. В случая, ответникът не е провел главно и пълно доказване на
обстоятелството, че ищецът е знаел, че купува от несобственик, нито са наведени доводи в
тази насока. Поради посоченото процесуално бездействие на въззивника, ответник в
първоинстанционното производство, следва да се признае на ищеца качеството на
добросъвестен владелец, макар и ответникът да е вписал акта си за собственост на същия
имот и сключен със същия праводател преди сделката на ищеца /в този смисъл решение
№86/30.10.2020 по дело №3076/2019 на ВКС, ГК, II г.о./.
В тази връзка, като неоснователно се преценява и другото оплакване на въззивника,
че ищецът не е могъл да осъществява владение на имота през периода от 22.10.2008г. до
18.04.2013г., тъй като строежът не е бил въведен в експлоатация. Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2
ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб
строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части
7
от нея. Разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване
на собственост за обектите в цялата сграда. Законната дефиниция на понятието „груб
строеж“ /карабина/ се съдържа в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, съгласно която това е сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен
на изпълнение на довършителните работи. Фактическа власт върху недвижим имот, като
един от елементите на владението се реализира не само чрез прякото ползване на недвижим
имот, а и чрез извършването на довършителни работи в него и подобряването му. Затова
забраната на чл. 177 ЗУТ да се ползва строеж или част от него преди да е въведен в
експлоатация, не е пречка за установяване на владение. В случая, сградата, в която се
намира процесния апартамент, е била в груб строеж от 14.07.2008г., когато е издаден акт
обр.14 за приемане на конструкцията. Основание за придобиване на правото на собственост
по чл. 79, ал. 2 от ЗС при добросъвестно владение е изтичането на 5-годишен срок. В
конкретния казус ищецът е упражнява владение върху имота за период по-дълъг от 5
години, изтекъл години преди завеждане на иска за собственост. Дори и да не се споделят
мотивите на съда за възможността да се упражнява владение на имот в груб строеж и да се
приеме за начална дата на владението 18.04.2013г. /когато сградата е въведена в
експлоатация/, то изискуемият законов срок по чл.79, ал.2 от ЗС е изтекъл на 18.04.2018г.,
отново преди завеждането на иска за собственост.
Проведено главно и пълно доказване от ищеца за изтекла в негова полза придобивна
давност върху процесния имот през периода от 22.10.2008г. до 22.10.2013г., евент. от
18.04.2013г. до 18.04.2018г., вкл. и до датата на предявяване на иска в съда - 15.10.2020г.,
респективно липсата на успешно насрещно оборване от страна на ответника, обосновава
извод за основателност на предявения положителен установителен иск за собственост.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въззивинкът не е поискал присъждане на разноски, респ. не е ангажирал
доказателства за сторени такива пред въззивната инстанция, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261859 от 07.06.2021г., постановено по гр. дело №
13104/2020г. на ВРС, LIII-ти състав, с което е прието за установено по отношение на АТ.
ИВ. АТ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „П.“ № 12, вх. „А“, ет. 6, ап. 16, че ИВ. П. Б.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „ВЛ.В.“ бл. 214, вх. 3, ет. 3, ап. 71 е собственик на
недвижим имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2553.759.2.10 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, в сграда в ПИ с идентификатор 10135.2553.759.2, с площ от 45,68 кв.м., с адрес: град
Варна, р-н Приморски, ул. „Б.“ № 8 - 8а, вх. „Б“, ет. 5, ап. 10, предназначение: жилище; брой
8
нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на
същия етаж – 10135.2553.759.2.11, под обекта – 10135.2553.759.2.7 и над обекта –
10135.2553.759.2.12, заедно с принадлежащото му избено помещение № 10 с площ от 3,37
кв.м., при граници по документ за собственост: коридор изби, улица и асансьор, както и
2,2937% ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата, последната разположена
в ПИ с идентификатор 10135.2553.759, на основание давностно владение, осъществявано в
периода от 22.10.2008г. до подаването на исковата молба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9