Решение по дело №166/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 188
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700166
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                     

         

              188        09.10.2023 година   град Стара Загора

                

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                           Ч-ленове:   ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА 

 

при секретар Пенка Маринова                

и с участието на прокурор Минчо Николов                                                   

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 166 по описа  за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

           Образувано е по касационна жалба на М.М.Д., подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч., против Решение № 228 от 04.06.2023 г., постановено по АНД № 1316/ 2023 г. по описа на Старозаторския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-001244 от 29.03.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени в нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че виновното извършване на вмененото му административно нарушение, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изследвал обективно, пълно и всестранно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства, като при постановяване на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Твърди, че съдът  едностранчиво е разглеждал и обсъждал доказателствата по делото, в резултат на което необосновано е приел за установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 23-1228-001244 от 29.03.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Началник трупа в сектор „ Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото, но в писменото си възражение взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на М.М.Д. против Наказателно постановление /НП№ 23-1228-001244 от 29.03.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 23-1244/18.01.2023 г. на М.Д. е   наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание 177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.07.2022 г. в 12.30 ч. в гр. Стара Загора, по ул. „Генерал Гурко“ в посока запад срещу дом № 104  М.Д. управлява МПС – л.а с рег. № *****, собственост на М.С., без да е правоспособен водач. В наказателното постановление е посочено, че след изискана информация от Интерпол Мадрид  е установено, че М.Д. не притежава испанско СУМПС.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от М.Д. административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. от ЗДвП като основание за налагане на предвидените в закона административно наказание в размер, правилно определен при отчитане наличието на отегчаващо вината обстоятелство.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от М.Д. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение  по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл. 150 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Кредитирал е с доверие показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица като непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, вкл. Докладна записка, експертна справка  и докладна записка от 24.02.2023 година. Изцяло се споделя приетото от въззивния съд, че лицето е извършило нарушението, за което му  повдигнато административнонаказателно обвинение Следователно, от една страна, наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга – жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.

От друга страна, съгласно чл. 150 от ЗДвп всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като разпоредбата на чл. 150а от закона указва, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. На основание чл. 161, ал. 1 от ЗДвП, СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в определени случаи, посочени в т. 1 – т. 5. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина - за всеки водач, получил СУМПС, се водят на отчет определени данни, посочени в т. 1 – 8, като ал. 2 предвижда, че данните по отчета за всеки водач се водят в централизирана автоматизирана информационна система. Отделно от последното и по аргумент на чл. 17, ал. 13, т. 2 от същата наредба, извършването на проверка на издадени и валидни чуждестранни СУМПС е възможно чрез отдел "Пътна полиция" при ГДНП посредством европейската система за обмен на информация за свидетелства за управление на МПС. Още в административнонаказателното производство е извършена проверка дали представеното от лицето испанско СУМПС  е истински документ. Изискани са справки от Интерпол Мадрид, изготвена е експертна справка № 169  от 07.03.2023 година, от която е видно, че представеното от лицето СУПМПС е неистински документ. Касаторът още в образуваното административнонаказателно производство е представил коментираните от съда документи и не е поискал назначаването на съдебнотехническа експертиза относно валидността на СУМПС. 

Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона Старозагорският районен съд е приел, че М.Д. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл. 150 от ЗДвП.

 

В тази връзка неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 348, ал.3, т.1т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не е налице твърдяното от касатора едностранчиво разглеждане и обсъждане на доказателствата по делото. Липсва и твърдяната от касатора непълнота на фактическия и доказателствения материал във връзка с извършването на вмененото му административно нарушение, нито са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

          С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила

 

           Предвид изхода на делото искането на ответника по касацията за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д,   от ЗАНН,  касаторът   следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо  от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

   ОСТАВЯ в сила  Решение № 228 от 04.06.2023 г., постановено по АНД № 1316/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд

 

ОСЪЖДА  М.М.Д. да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                       2.