МОТИВИ
към присъда № 24/16.10.2019 г. по НОХД № 290/2019
г. по описа на ВрОС
Подсъдимият С.И.Р. е предаден на
съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, предложение 1, вр.
чл.342, ал.1 от НК за това, че 12.08.2018г., около 14,30 часа, на път II-15, км 38+000, в
землището на с.Добролево, обл.Враца, при
управление на лек автомобил „Тойота Корола" с
регистрационен номер ВР *** ВС, негова собственост, е нарушил правилата за
движение: чл.21 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП - управлявал е МПС със скорост
97 км/час,
при допустима по закон извън населено място 90 км/час; чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП
и чл.88, ал.1, т.2 от ППЗДвП - като водач на МПС е предприел маневра
„изпреварване", като е навлязъл в лентата за насрещно движение и е създал
опасност за МПС - лек автомобил „Хюндай Соната" с регистрационен номер СВ ***
МР, управляван от А. Ц.П.,***, движещо се по нея, като не е осигурил свободен
път на достатъчно разстояние за изпреварване, и по непредпазливост е причинил
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на
повече от едно лице: А. Ц.П.,*** и Г. Ц. Р., на 56 г., б.ж. на гр.***, намираща се
по време на ПТП на предна дясна седалка в лек автомобил „Тойота Корола" с
рег.№ ВР *** ВС, и е причинил на Ц.Б.Г. ***, намиращ се по време на ПТП на
предна дясна седалка в лек автомобил „Хюндай Соната" с рег.№ СВ *** МР,
комплексна средна телесна повреда /пет средни телесни повреди/, изразяваща се в: коремна травма-разкъсване на тънкочревни бримки, опоръка на червата и голямото
було с кръвоизлив в коремната кухина, минимална лезия на далака, некроза на
част от тънките черва, което му е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за живота, счупване на 2-ра и 4-та предкиткови кости на лявата ръка, което му е причинило трайно
затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок повече от 1 месец,
хеморагичен шок, което увреждане му е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота, двуглезенно счупване на дясната глезенна става, което му е
причинило трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок
повече от 1 месец, и счупване на телата на 3-ти и 5-ти поясни прешлени, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движението на снагата за срок
повече от 1 месец.
В хода на съдебното производство, на
основание чл.76 от НПК като частни обвинители са конституирани С.С.Х.-фактическа
съпруга на починалия от катастрофата А. Ц.П.; Л.А.П. и Ц.П.П.-негови родители; П.Ц.П.-негова
сестра, както и Ц.Б.Г..
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по Глава
27 от НПК, като подсъдимият С.И.Р. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тях - чл.371, т.2 от НПК. Тъй като направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателствени материали, по реда на чл.372, ал.4 от НПК съдът с определение е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което да
бъде редуцирано с една трета, съгласно чл.58а, ал.1 от НК, т.е. с една година и
шест месеца,
на три години лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване. На основание
чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК предлага на подсъдимия да бъде наложено и
наказание лишаване от правоуправление за срок от пет години.
Повереникът на частния обвинител С.С.Х.-адв.Ц.В., моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от шест години, което съгласно чл.58а, ал.1 от НК да бъде
намалено с една трета на четири години, при ефективно изтърпяване, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, на основание чл.343г от НК. Развива подробни доводи в подкрепа на тези искания.
Повереникът на частните обвинители Л.А.П., Ц.П.П., П.Ц.П. и Ц.Б.Г.-адв.М.М.,
изцяло се солидаризира с исканията на колегата си адв.Ц.В..
Защитниците на подсъдимия-адв.Д. М. и адв.М. М., не оспорват
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Молят за налагане на
минимално предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито били чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, критичното отношение към
извършеното деяние и искреното разкаяние, предвид факта, че в катастрофата е
починала и неговата съпруга, досегашното му безукорно поведение като водач на
МПС. Молят, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, за прилагане на института на
условното осъждане. По отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване
от правоуправление на МПС, заявяват, че същото може да е за по-продължителен
срок от основното наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият Р. изразява съжаление за случилото се и моли
съда да му наложи справедливо наказание.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373,
ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.08.2018г., около 14.20ч. на път ІІ-15, лек автомобил
„Тойота Корола" с рег.№ ВР *** ВС, собственост на подсъдимия С.И.Р. от гр.***
и управляван от него, се движел в посока от с.Борован, обл.Враца към
с.Добролево, обл.Враца по прав участък от пътя. До него на предна дясна седалка
се намирала съпругата му - пострадалата Г. Ц. Р., б.ж. на гр.***. В същото
време в лентата за насрещно движение в посока от с.Добролево към с.Борован се
движел лек автомобил „Хюндай Соната" с рег.№ СВ *** МР, собственост на А. Ц.П.,***
и управляван от същия. До него на предна дясна седалка се намирал племенникът
му - пострадалият св.Ц.Б.Г. ***. В определен момент малко преди да се разминат
двамата автомобила, водачът на лекия автомобил „Тойота Корола" подсъдимият
Р. предприел маневра „изпреварване" на ТИР, движещ се пред него, и
навлязъл в насрещната лента на платното за движение в непосредствена близост
пред лекия автомобил „Хюндай Соната", неосигурявайки свободен път на
достатъчно разстояние за изпреварване и се блъснал челно в същия със скорост 97
км/ч, при разрешена по закон до 90 км/ч извън населено място. Към момента на
удара лекият автомобил „Хюндай Соната" се движел със скорост 66 км/ч. След
удара лекият автомобил „Хюндай Соната" се върнал назад с отклонение
надясно, при което напуснал платното за движение вдясно по посока на
движението, след което се установил на банкета. В резултат на удара лекият
автомобил „Тойота Корола" се завъртял в посока, обратна на посоката на
въртене на часовниковата стрелка, на около 90 градуса, след което се установил
перпендикулярно на платното за движение.
Вследствие на настъпилото ПТП, водачът на лекия автомобил
„Хюндай Соната" А. Ц.П. и пътничката Г. Ц. Р., возеща се на предната дясна
седалка в лекия автомобил „Тойота Корола", починали на място. В резултат
на катастрофата телесни увреждания получили Ц.Б.Г., возещ се на предната дясна
седалка на лекия автомобил „Хюндай Соната" и водачът на лекия автомобил
„Тойота Корола"- подсъдимият С.И.Р..
Според заключението на изготвената СМЕ на труп № 75/2018г. причината
за смъртта на А. Ц.П. на 55 г. е съчетана травма, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма-кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток с
вклиняване, разкъсно-контузна рана на тила, охлузвания и кръвонасядане на
челото, гръдна травма - счупване на 20 ребра двустранно, кръвоизлив в гръдната
кухина, контузия на белия дроб, охлузвания и кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош, счупване на тялото на 4-ти гръден прешлен, открити
счупвания на дясната бедрена кост и лявото колянно капаче, разединяване на
лонното съчление на таза, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани в
областта на крайниците, охлузване на предната коремна стена, довела до
състояние, несъвместимо с живота. Смъртта е настъпила бързо. По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП-травма в купето на лек
автомобил. Към момента на смъртта лицето не е употребило алкохол.
От заключението на изготвената СМЕ на труп № 74/2018г. се
установява, че причината за смъртта на Г. Ц. Р. на 56 г. е съчетана травма,
изразяваща се в гръдна травма - счупване на 20 ребра двустранно, кръвоизлив в
гръдната кухина, контузия на белия дроб, охлузвания и кръвонасядания по
предната повърхност на гръдния кош, счупване на тялото на 4-ти гръден прешлен,
коремна травма - разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина,
контузия на десния бъбрек, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна
стена, счупване на дясната бедрена кост, охлузвания, кръвонасядания и порезни
наранявания в областта на крайниците, довела до състояние, несъвместимо с
живота. Смъртта е в пряка причинна връзка с посочената травма и е настъпила
бързо. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или
върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие и могат да бъдат
получени в условията на ПТП-травма в купето на лек автомобил. Всички увреждания
са прижизнени. Към момента на смъртта лицето не е употребило алкохол.
Според заключението на изготвената СМЕ по писмени данни №
388/2018г. Ц.Б.Г. е получил коремна травма, изразяваща се в разкъсване на
тънкочревни бримки, опоръка на червата и голямото було с кръвоизлив в коремната
кухина, минимална лезия на далака, некроза на част от тънките черва, което му е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на 2-ра
и 4-та предкиткови кости на лявата ръка, което му е причинило трайно
затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок повече от 1 месец,
хеморагичен шок, което увреждане му е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота, двуглезенно счупване на дясната глезенна става,
което му е причинило трайно затруднение на движенията на долния десен
крайник за срок повече от 1 месец, и счупване на телата на 3-ти и
5-ти поясни прешлени, които увреждания са му причинили трайно затруднение на
движението на снагата за срок повече от 1 месец. Тези увреждания отговарят на
медико-биологичните критерии на пет средни телесни повреди по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от
удари с/или върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие и могат
да бъдат получени в условията на ПТП-травма в купето на лек автомобил.
В обобщение, според трите заключения на СМЕ, е налице пряка
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и настъпилата смърт на А. П.
и Г. Р. и причинената комплексна средна телесна повреда на Ц.Г..
Видно от приложените писмени документи в кръвта на подсъдимия
С.Р. в момента на настъпилото ПТП не е открито наличие на алкохол, който факт е
установен чрез изследване с техническо средство „Дрегер Алкотест“.
Протоколът от съдебно-химическото изследване установява, че
в пробата кръв, иззета от трупа на А. Ц.П., няма наличие на етилов алкохол.
От приложената в ДП медицинска документация се установява,
че в резултат на ПТП подсъдимият Р. е получил контузия на главата - мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, фрактура на фибулата /малкия пищял/ на
десния крак, а така също разкъсни рани в тилна, шийна и лява ингвинална област
и е бил на лечение от 12.08.18 г. до 15.08.18 г. в ХО на МБАЛ-ЕООД гр.Бяла
Слатина .
В досъдебната фаза е назначена тройна автотехническа
експертиза. Видно от заключението й участъкът от пътя ІІ-15, км 38+000, между
с.Борован и с.Добролево, на който е реализирано ПТП, е прав, хоризонтален.
Движението в този участък от пътя е двупосочно. Платното за движение е
разделено с единична прекъсната линия в две ленти, с ширина по 3,8 метра.
Общата ширина на платното за движение е 7,6 метра, ограничено от двете страни
със затревени банкети на нивото на пътя с променлива ширина. Пътното покритие е
от едрозърнеста асфалтова настилка, без неравности. В участъка на ПТП липсват
пътни знаци. Л.а.„Тойота Корола“ с рег.№ ВР *** ВС, управляван от подсъдимия С.Р.,
се е движел в посока с.Борован към с.Добролево, а л.а.„Хюндай Соната“ с рег.№ СВ
*** МР, управляван от А. П., се е движел в насрещната посока,
с.Добролево-с.Борован. Инициалният удар и за двата автомобила е бил челен-за
л.а.„Тойота Корола“, обхващащ цялата му предна челна част, а за л.а.„Хюндай
Соната“, обхващащ 1,2 метра от челната му част, измерено от лява странична част
на дясно. Ударът е настъпил в лентата на правомерно движещият се л.а.„Хюндай
Соната“, като л.а. „Тойота Корола“ в момента на удара е изпълнявал маневра
„изпреварване“. От техническа гледна точка мястото на инициалния контакт между
двете МПС се намира в лявата лента на платното за движение, на около 6000 метра
от ориентира по посока на огледа по дължината на платното за движение и от 1,70
до 0,50 метра в дясно от левия ръб по ширината на платното за движение.
Скоростта на движение на л.а.„Тойота Корола“ преди ПТП е била около 97 км/ч, а
тази на другия лек автомобил-66 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия, при движение с определената скорост
от 97 км/ч, в условията на произшествието, е била около 81,31 метра, а при
движение с разрешената скорост от 90 км/ч, в условията на произшествието, е
била около 72,47 метра. Дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Хюндай
Соната“, при движение с определената скорост от 66 км/ч, в условията на
произшествието, е била около 44,87 метра. Водачът на л.а. „Тойота Корола“ е
могъл да предотврати ПТП, ако не е навлязъл в насрещната лента за движение в
непосредствена близост пред лекия автомобил „Хюндай Соната“. Водачът на лекия автомобил „Хюндай Соната“,
при движение с установената скорост от 66 км/ч не е имал техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране на двата автомобила. Според
експертизата вероятният механизъм на настъпилото ПТП е следният: Л.а „Тойота
Корола“ се е движел по път ІІ-15 в посока от с.Борован за с.Добролево по прав
участък със скорост от 97 км/ч. В същото време в лентата за насрещно движение в
посока от с.Добролево към с.Борован се е движел л.а. „Хюндай Соната“ със
скорост около 66 км/ч. В определен момент преди да се разминат л.а.„Тойота
Корола“ е предприел маневра „изпреварване“ на ТИР, движещ се пред него, като е
навлязъл в насрещната лента на платното за движение в непосредствена близост пред
л.а.„Хюндай Соната“. Поради липса на време и разстояние л.а.„Хюндай Соната“,
достигайки мястото на удара, е блъснал с предната лява част л.а.„Тойота Корола“
в предната му част. Ударът е бил челен със застъпване около 1,2 метра. След
удара л.а. „Хюндай Соната“ се е върнал назад с отклонение надясно, при което е напуснал
платното за движение вдясно по посока на движението, след което се е установил
на банкета. В резултат на удара л.а. „Тойота Корола“ се е завъртял в посока
обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка на около 90 градуса,
след което се е установил на платното за движение.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи
съдът възприема изцяло, като прецени, че същите
са обективни, компетентни, всестранни
и пълни.
Горната фактическа обстановка се установява както от
направеното от подсъдимия Р. самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал, установяващ по несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието
и авторството му, а именно: протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие и фотоалбум /л.3-12, т.1/; 2 бр. приемо-предавателни
протоколи на веществени доказателства /л.14-15, т.1/; 2 бр. разписки /л.23-24,
т.1/; докладна записка, талон за изследване и лист от дневник за отразяване на
резултатите от използване на техническо средство №0191 /л.40-42, т.1/; писмо
рег.№10583р-1053/16.08.2018г. на началник РЦ 112-Монтана /л.46, т.1/; медицинска документация на името на Ц.Б.Г.
/л.66-258, т.1 и л.140-145, т.2/; медицинска документация на името на С.И.Р.
/л.11-31, т.2/; справка АИС относно собствеността на л.а.”Тойота Корола” с
рег.№ ВР ***ВС /л.34, т.2/; протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС /л.37-40, т.2/; писмо рег.№ 967р-4735/17.08.18 г.
на ОД на МВР-Враца, сектор „Пътна полиция” относно правоспособността на С.И.Р.
и справка за нарушител/водач /л.42-43, т.2/; справка от АИС-КАТ относно
собствеността на л.а.”Хюндай-Соната” с рег.№ СВ *** МР /л.46, т.2/; писмо рег.№
УРИ 4332р-31594/04.09.18 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция” относно
правоспособността на А. Ц.П. и справка за нарушител/водач /л.48-49, т.2/; препис-извлечение
от акт за смърт на А. Ц.П. /л.51, т.2/; препис-извлечение от акт за смърт на Г.
Ц. Р. /л.52, т.2/; удостоверение за наследници на А. Ц.П. /л.55, т.2/;
удостоверение за наследници на Г. Ц. Р. /л.58, т.2/; удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки на А. Ц.П. /л.136, т.2/; удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на П.Ц.П. /л.139, т.2/; удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки на Г. Ц. Р. /л.148, л.150-151, т.2/; препис-извлечение от акт за смърт
на Ц. Ц. Н. /л.154, т.2/; протоколи за уведомяване на пострадал от престъпление
/л.164-168, т.2/; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Ц.Б.Г. /л.177
и л.179, т.2/; справка за съдимост на С.И.Р. /л.182, т.2/;
справка-характеристика за С.И.Р. /л.186, т.2/; показанията на свидетелите: Ц.Д.М.
/л.39, т.1/; В.П.Ц. /л.50, т.1/; Т.И.Ж. /л.51, т.1/; П.С.Д. /л.55, т.1/; Ц.Б.Г.
/л.58-63, т.1/; Д.С.И. /л.65, т.2/; С.С.Х. /л.180, т.2/; протокол за химична
експертиза /л.27-29, т.1/; заключенията на тройна автотехническата експериза
/л.73-90, т.2/; СМЕ на труп №75/2018г. /л.115-116, т.2/; СМЕ на труп № 74/2018г.
/л.118-121, т.2/; СМЕ по писмени данни № 388/2018г. /л.127-128, т.2/; показанията
на разпитаната в хода на съдебното
следствие св.В.С.И. и приетата в съдебната фаза осъвременена справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът не кредитира обясненията на С.Р., депозирани като
обвиняем /л.205, т.2 от ДП/ и показанията на св.И.В.И. /л.43-44, т.1 от ДП/,
според които подсъдимият не е предприел изпреварване на друго ППС и не е
напускал пътната лента, по която се е движел, тъй като остро противоречат както
на заключението на изготвената АТЕ, според което ударът е настъпил в лентата на
правомерно движещия се лек автомобил „Хюндай Соната” с рег.№ СВ *** МР, като
управляваният от подсъдимия лек автомобил „Тойота Корола” с рег.№ ВР *** ВС в момента
на удара е изпълнявал маневра „изпреварване” и е навлязъл в насрещната лента на
платното за движение, така и на показанията на свидетелите Ц.Б.Г., В.П.Ц. и Т.И.Ж..
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият С.И.Р., на 12.08.2018г., на път ІІ-15, км
38+000, в землището на с.Добролево, обл.Враца, при управление на собствения си
лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ВР *** ВС, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП вр.чл.88, ал.1, т.2 от ППЗДвП,
предприел е маневра „изпреварване” на движещ се пред него ТИР, като е навлязъл
в лентата за насрещно движение и е създал опасност за движещия се по нея лек
автомобил „Хюндай Соната” с рег.№ СВ *** МР, управляван от А. Ц.П., като не е
осигурил свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване, и по
непредпазливост е причинил смъртта на две лица-на А. Ц.П. на 54 г. и Г. Ц. Р.
на 56г., и комплексна средна телесна повреда /пет СТП/ на едно лице-на Ц.Б.Г., изразяваща
се в: коремна травма-разкъсване на тънкочревни бримки, опоръка на червата и
голямото було с кръвоизлив в коремната кухина, минимална лезия на далака,
некроза на част от тънките черва, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, счупване на 2-ра и 4-та предкиткови кости на лявата ръка,
което му е причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за
срок повече от 1 месец, хеморагичен шок, което увреждане му е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, двуглезенно счупване на
дясната глезенна става, което му е причинило трайно затруднение на движенията
на долния десен крайник за срок повече от 1 месец, и счупване на телата на 3-ти
и 5-ти поясни прешлени, които увреждания са му причинили трайно затруднение на
движението на снагата за срок повече от 1 месец, с което от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3,
б.”б” предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Принципно, за да е съставомерно престъплението по чл.343 от ЗДвП, е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение по
пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Безопасното извършване на маневра „изпреварване“, когато тя
налага водачът да навлезе с управляваното от него МПС в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, по необходимост го задължава той да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея-чл.42,
ал.2, т.2 от ЗДвП. В случая повече от очевидно е, че след като ударът между
двете МПС е настъпил в процеса на извършване на маневрата „изпреварване“, предприета
от страна на подсъдимия като водач, то той не е извършил нито вменената му от
закона предварителна подготовка и преценка за възможността безопасно и
безпрепятствено да извърши маневрата „изпреварване”, нито е съобразил
задължението си да не поставя в риск движещите се ППС в насрещната за него
пътна лента. Осъществяването на този състав е във връзка с чл.88, ал.1, т.2 от
ППЗДвП, съобразно който водач, който има намерение да предприеме изпреварване,
е длъжен да се убеди, че има свободен път на достатъчно разстояние за
изпреварване.
В резултат на несъобразяването му с тези задължения той е предизвикал
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Хюндай Соната”, вследствие на което водачът
му А. Ц.П. и возещата се на предна дясна седалка в автомобила, управляван от
подсъдимия, негова съпруга Г. Ц. Р. получили несъвместими с живота увреждания и
починали, а на св.Ц.Б.Г., който пътувал в лекия автомобил „Хюндай Соната”, е
причинена комплексна средна телесна повреда. Няма спор, че коментираното
по-горе нарушение на правилата за движение е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия съставомерен резултат, тъй като ако подсъдимият беше изпълнил
задълженията си, произтичащи от нормата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр.чл.88,
ал.1, т.2 от ППЗДвП-при извършване на изпреварване на движещото се пред него
ППС, да не поставя в риск ППС, които се движат в насрещната за него лента, като
осигури свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване, не би настъпило
и процесното ПТП, с установения по делото механизъм и с резултат-смъртта на две
лица и едновременно с това причиняване на комплексна СТП на едно друго лице.
Съдът приема, че превишената от подсъдимия С.Р. скорост на
движение на управлявания от него автомобил в процеса на предприетата маневра
„изпреварване“ - 97 км/ч, при разрешена за пътния участък максимална скорост на
движение от 90 км/ч, поначало действително е нарушение на правилото за движение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.73, ал.1 от ППЗДвП. В случая обаче това нарушение
няма никакво отношение към протеклия причинно-следствен процес, довел до
смъртта на А. Ц.П. и Г. Ц. Р. и телесните увреждания на Ц.Б.Г.. И това е така,
тъй като според заключението на АТЕ, единствената причина за ПТП е предприетото
изпреварване и навлизането на л.а. „Тойота Корола“, управляван от подсъдимия, в
насрещната лента за движение, в непосредствена близост пред лекия автомобил
„Хюндай Соната“, правомерно движещ се по нея. Освен това, чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП вменява още едно задължение на водача, който ще предприема маневрата
„изпреварване“ – да я извърши за кратко време с безопасна скорост. Това
изискване имплицитно съдържа в себе си позволение на водача да управлява МПС за
кратко време с по-висока от разрешената максимална за конкретния участък на
пътя скорост и това е логично-движение със скорост по-ниска или равна на
скоростта на движение на движещото се пред него МПС прави маневрата невъзможна,
а извършването й със скорост по-висока, но близка до тази на изпреварваното
МПС, не позволява маневрата да бъде осъществена за кратко време. При всички
случаи, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил от 97
км/ч изцяло удовлетворява законовото изискване за безопасност, тъй като тя не е
чувствително по-висока от разрешената максимална скорост за движение извън
населеното място от 90 км/ч.
Предвид това от обвинението на подсъдимия следва да отпадне
инкриминираното му нарушение на правилото по чл.21 от ЗДвП, вр.чл.73, ал.1 от
ППЗДвП.
Обстоятелството, че уврежданията на пострадалите са от
различен характер, като е причинена смъртта на две лица и едновременно с това едно друго лице е получило комплексна СТП, обуславя от обективна
страна съставомерността на престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б” пр.1,
вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11,
ал.3 пр.1 НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но тъй като той е правоспособен водач категория „В“ още от
1993г., е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди, че при неспазването на
правилото на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, вр.чл.88, ал.1, т.2 от ППЗДвП може да
настъпи ПТП с фатален резултат.
При горните съображения, съдът призна подсъдимия С.И.Р. за виновен
в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” пр.1,
вр.чл.342, ал.1 НК, за което му наложи наказания. Същевременно на основание
чл.304 от НПК съдът го призна за невинен и го оправда деянието да е извършено в
причинна връзка и в нарушение на правилото на чл.21 от ЗДвП, вр.чл.73, ал.1 от
ППЗДвП.
За извършеното от подсъдимия С.И.Р. престъпление по чл.343, ал.4,
вр.ал.3, б.”б”, предложение първо, вр. чл.342, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, както и
лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. Тъй като пред
настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2
от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия Р. за
това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК
/обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г./. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание лишаване от свобода,
съдът следва да го редуцира с една трета. Същевременно съдът счита, че по
делото отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на основното наказание лишаване от свобода, което съдът наложи
на подсъдимия Р., отчете като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни по местоживеене, трудовата и семейната му
ангажираност, влошеното му здравословно състояние, в резултат на получените в
катастрофата травми /видно от свидетелските показания на неговата дъщеря В.И.,
депозирани пред настоящия съд, които са в унисон с приложените в ДП медицински
документи/, изразеното съжаление за случилото се, което няма основание да не бъде
възприето като искрено, след като при ПТП е причинена смъртта и на неговата
съпруга, а като отегчаващо–факта, че телесното увреждане на пострадалия Ц.Г.
включва причиняването на пет отделни средни телесни повреди, всяка от които
сама по себе си е достатъчна, за да е налице предвидения в диспозицията на
чл.343, ал.4 от НК престъпен резултат.
С оглед на изложеното по-горе и предвид степента на
обществена опасност на конкретното деяние /завишена, с оглед тежкия вредоносен
резултат-причиняване на смърт на повече от едно лице и едновременно с това пет средни
телесни повреди на друго лице, надхвърлящ минимално изискуемия се от закона – в
чл.343, ал.4 от НК, престъпен резултат-смърт на едно лице и телесна повреда на
едно лице/ и на дееца /невисока, с оглед чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни/ съдът прие, че на подсъдимия С.Р. следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което по правилата на
чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета, т.е. с една година и шест месеца,
определяйки му наказание в размер на три години лишаване от свобода.
За разлика от позицията на държавното и частното обвинение,
съдът намира, че така определеното наказание лишаване от свобода не следва да
се изтърпява ефективно. Освен че са налице законовите изисквания за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно деецът да не е осъждан и наложеното
наказание да е до три години лишаване от свобода, съдът приема, че целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимия, могат да бъдат
постигнати и чрез условно осъждане. Подсъдимият С.Р. е социално и трудово
интегриран, няма други противообществени и криминални прояви, с много добри
характеристични данни е по местоживеене и деянието по настоящото дело се явява
изключение в неговия живот, поради което не е необходимо същият да бъде
изолиран от обществото чрез настаняването му в пенитенциарно заведение. Очевидно
причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно
осъзнава, видно от емоционалното му състояние като реакция на инцидента. Ето
защо, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание от три години лишаване от свобода за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила. Основание за определяне на максималния изпитателен
срок е необходимостта да бъде реализирана не само индивидуалната, но и
генералната превенция, на фона на зачестилия брой на пътни произшествия,
приключващи с фатален за човешкия живот край.
На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимия Р. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет
години от влизане на присъдата в сила. Определеният
размер на това наказание е мотивиран от цялостното поведение на дееца и от
характера и тежестта на допуснатото нарушение по ЗДвП /касае се до фатално
игнориране на основно правило за безопасно изпреварване, при което автомобилът,
управляван от подсъдимия, напуснал своята лента за движение, навлязъл в лентата
за насрещно движение, без да се убеди, че има свободен път за изпреварване, и
ударил правомерно движещия се по нея автомобил, шофиран от А. П./, и е
съобразен с константната съдебна практика и с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, че при съвместното им налагане, лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК не може да бъде по-малко по размер от лишаването от свобода, нито да го
надминава с повече от три години. При определяне срока на това наказание съдът
отчете и данните от справката за нарушител/водач, от които е видно, че подсъдимият
е санкциониран по административен ред два пъти през 2013 г., с наказателно
постановление за нарушение по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и с фиш за нарушение по
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, касаещи движение с превишена скорост в населено
място. След тази дата и до датата на ПТП в продължение на приблизително пет
години няма данни подсъдимият да е извършвал други нарушения по ЗДвП. Ето защо
не може да се приеме, че като водач на МПС с дългогодишен стаж /25 години/ той
е допускал системни или груби нарушения на правилата за движение, за да бъде
направен извод, че се касае до лице с висока лична степен на обществена
опасност, което поради поведението си на пътя е заплаха за останалите участници
в движението.
Предлаганият от частното обвинение размер на наказанието от шест
години лишаване от свобода преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, или четири
години лишаване от свобода след намаляването му с една трета, е неоправдано
висок и не държи сметка за наличието на изброените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и за данните, свързани с личността на
подсъдимия като цяло. Освен това, не бива да се очаква, че наказание, чиято
строгост надхвърля необходимото за поправяне на дееца, ще въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите членове на обществото и ще насърчи
общественото съзнание към положителни промени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимия С.И.Р. направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 2060.50 лева, които следва да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца, а в полза на частните
обвинители Ц.Б.Г., Л.А.П., Ц.П.П. и П.Ц.П. сумата от 2000 лева за всеки от тях,
представляваща възнаграждение за повереник.
Веществените доказателства лек автомобил „Тойота
Корола" с рег.№ ВР *** ВС и лек автомобил „Хюндай Соната" с рег.№ СВ ***
МР, оставени на съхранение в базата на ОД на МВР - Враца в с.Косталево,
обл.Враца, след влизане в сила на присъдата, да се върнат на собствениците им,
първият автомобил-на подсъдимия С.И.Р., а вторият-на наследниците на починалия А.
Ц.П..
При горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: