№ 2534
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110150173 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „т...................”
ЕАД против Ц. Й. М. с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения в общ размер 65,86 лв., от които 64,82 лв. -
претендирани като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с аб.№ 111458 за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 1,04
лв. - лихва за период от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г. – ЧАСТ от
задълженията, за които по ч.гр.д.№ 16958/2022 г. на СРС, 58-ми състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (2 716,32 лева - главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 345,48 лева -мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 18.03.2022 г., 61,51лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 30.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 11,64 лева - мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до
18.03.2022 г.)
Ответникът оспорва исковете с възражение за погасяване чрез
плащане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
1
От страна на ищеца „т...................” ЕАД не е оспорено представеното
от ответника: с Възражението по чл. 414, АЛ. 1 ГПК платежно нареждане от
21.06.22 г. за сума в размер на 3 247,65 лв. с посочено основание за плащането
Заповедта по чл. 410, която е издадена в заповедното ч.гр.д.№ 16958/2022 г.
на СРС, 58-ми състав.
Съдът намира, че 3134,95 лв. са общо вписаните с размер суми
задължения по заповедта, без разноските, а заедно с размера на законната
лихва до датата на плащането върху двете главни задължения – съответно:
63,38 лв. и 1,64 лв. (При извършените от съда по реда на чл. 162 ГПК
изчисления се установява, че законната лихва за забава върху сумата за
главница за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до датата на плащане), за пълно погасяване на
спорните задължения по ч.гр.д.№ 16958/2022 г. на СРС, 58-ми състав – общо
са били дължими 3 199,97 лв.
Следователно, с платените от ответника 3 247,65 лв. на 21.06.22 г. са
били погасени още в хода на заповедното производство всички задължения,
предмет на издадената Заповед по чл. 410 ГПК, като разликата над 3 199,97
лв. до 3 247,65 лв. – в размер на 47,68 лв. следва да се приеме, че погасява
част от съдебните разноски по заповедта.
Така направеният извод не се променя от неоспореното заключение по
назначената ССЕ, което установява непогасен остатък от главницата, тъй като
по същество експертният извод на ССЕ е за начина на осчетоводяване при
ищеца на извършеното от ответника плащане.
Съдът не намира основание да приеме, че това осчетоводяване при
ищеца е правно обосновано с оглед нормите на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за
изцяло неоснователни.
Относно разноските:
Поведението на ответника е повод за образуване на заповедното
производство, но не е било повод за образуване на исковото, поради което
ответникът дължи съдебни разноски само за заповедното производство, а
съдебните разноски за исковото производство се следват изцяло в тежест на
ищеца - по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК.
Както се посочи по-горе, платеното от ответника в заповедното
производство надвишава с 47,68 лв. дължимото по Заповедта. Отделно, в
исковото производство с Отговора ответникът представя доказателства за
платени 65,86 лв. Или общо платени в повече от ответника са суми общо в
размер на 113,54 лв., които следва да се приеме, че изцяло погасяват
задължението на ответника за разноски за заповедното производство – в
2
размер на 112,70 лв.
Ищецът следва за заплати на ответника 500 лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „т...................” ЕАД против Ц. Й. М. с
ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения в размери: 64,82 лв. - претендирани като стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия за имот с аб.№ 111458 за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
30.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 1,04 лв. - лихва за период от
31.03.2019 г. до 18.03.2022 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.
№ 16958/2022 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „т...................” ЕАД с ЕИК ////// да заплати на Ц. Й. М. с
ЕГН: ********** сумата 500 лв. – разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3