Решение по дело №855/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2035
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20197050700855
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. В., 29.10.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 855/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.213 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К.Д.Г., ЕГН: **********,***, срещу Виза за проектиране рег.№ 343/08.10.2018 г., издадена от Главния архитект на Община В., за строеж: „Проектиране на основно средноетажно застрояване на жилищна сграда, разположено на уличната регулация на 3 ет. +м/г с подземен етаж и допълващо застрояване на един етаж и подземен етаж до дъното на имота в УПИ Х-4, кв.2 по плана на 8-ми микрорайон на гр. В., ПИ с идент.10135.1507.12 по КК на гр. В., при съответните височини за жилищната сграда: кота корниз 39,65=11,16 м.; кота било 42,45=13,96 м.; и за допълващото застрояване кота било 32,19=3,70 м.; находяща се в гр. В., на ул.“Б.“ № 7“.

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила. В жалбата се изтъква, че като заинтересована страна – собственик на съседен имот, жалбоподателят не е уведомен за издадената виза за проектиране. Посочва се, че към датата на издаването на оспорената в настоящото производство Виза за проектиране, е имало издадена друга (предходна) виза, оспорена по съдебен ред и към датата на издаването на процесната виза за проектиране, не е било налице влязло в сила съдебно решение относно отмяната на предходната такава за същия имот. С жалбата се твърди също допуснато при издаване на визата за проектиране нарушение на чл.140 от ЗУТ, чл.169 ал.3 от ЗУТ, вр. чл.83 ал.1 от Закона за културното наследство. На изложените основания моли съдът да постанови решение, с което да отмени процесната виза за проектиране. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът – Главен архитект на Община В., в писмено становище, чрез процесуален представител юрисконсулт П Ц, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон – ЗУТ, и при спазване на административно-производствените правила, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Заинтересованата страна „К. К.“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „О.“ № 13, представлявано от управителя К.Ж.Б. – Н., не изразява становище по спора.

Административен съд гр. В., след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано на основание Заявление за издаване на виза по чл.140 от ЗУТ рег.№ АУ091668ОД/14.10.2016 г. по описа на район „О.“ при Община В., за проектиране на нов строеж от „К. К.“ ЕООД. Заявителят се легитимира като собственик на ПИ с ид.№ 10135.1507.12, съставляващ УПИ Х-4, кв.2, ул. „Б.“ № 7, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, видно от нотариален акт № 25, том ІІ, дело № 238/2016 г., вх.рег.№555/15.01.2016 г. на Службата по вписванията В.. На 18.10.2017г. Главният архитект на Община В., на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ЗУТ, въз основа на влезлия в сила и действащ ПУП-ИЗРП и ЧКЗСП, одобрен със Заповед № Г-91/04.09.2000 г. на Кмета на Община В., действащите строителни правила и нормативи, и съгласно §2 от ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на гр. В., издава Виза № 256/18.10.2017 г. за проектиране на жилищна сграда с м/г+3 и едноетажно застрояване в УПИ Х-4, кв.2 по плана на 8-ми микрорайон на гр. В., ул. „Б.“ № 7, ПИ с идентификатор 10135.1507.12.

Посочената виза за проектиране е била съобщена на собствениците на съседни имоти, в качеството им на заинтересовани лица по чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ, сред които е и жалбоподателят в настоящото производство, който я е оспорил по съдебен ред. С Решение № 1484/09.07.2018 г., постановено по административно дело № 62/2017 г. по описа на Административен съд-В., ХІV състав, е отменена Виза за проектиране № 256/18.10.2016 г. Решението е обжалвано, но с Определение № 273/08.01.2019 г. по административно дело № 15154/2018 г. по описа на Върховен административен съд касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдебният акт е в законна сила от 26.06.2019 г.

Междувременно в район „О.“ при Община В. е подадено ново заявление за издаване на виза за проектиране рег.№ АУ095087ОД/25.09.2018 г. на ПИ с идентификатор 10135.1507.12 от собственика му „К. К.“ ЕООД.

Въз основа на така подаденото заявление, Главен архитект на Община В. е издал оспорената в настоящото производство Виза за проектиране № 343/08.10.2018 г. за строеж: „Проектиране на основно средноетажно застрояване на жилищна сграда, разположено на уличната регулация на 3 ет. +м/г с подземен етаж и допълващо застрояване на един етаж и подземен етаж до дъното на имота в УПИ Х-4, кв.2 по плана на 8-ми микрорайон на гр. В., ПИ с идент.10135.1507.12 по КК на гр. В., при съответните височини за жилищната сграда: кота корниз 39,65=11,16 м.; кота било 42,45=13,96 м.; и за допълващото застрояване кота било 32,19=3,70 м.; находяща се в гр. В., на ул.“Б.“ № 7“.

С протокол рег.№ ОД04.02-05/18.10.2018 г. на длъжностни лица при район „О.“, Община В., е констатирано, че за издадената по чл.140 ал.3 от ЗУТ виза за проектиране заинтересовани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава тя, поради което административният акт не е съобщен на заинтересованите лица по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ.

По делото е представена в цялост административната преписка по издаване на процесния административен акт.

Във фазата на съдебното дирене по искане на жалбоподателя по делото е приобщено производството по адм. дело № 62/2017 г. по описа на Административен съд – В., ХІV състав.

По делото са приобщени и заверени за вярност копия от текстовата и графична част на действащия за ПИ идент.№ 10135.1507.12 ИЗРП на кв.2 и ЧКЗСП за УПИ ІХ-5, Х-4 и ХІ-3, кв.2 по плана на 8 м.р. на гр. В., одобрен със Заповед № Г-91/04.09.2000 г. на Кмета на Община В. и констативен протокол от 30.11.2000 г. за влизането му в сила.

По делото е проведена съдебно–техническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице арх. О.К.Г., неоспорено от страните и се преценява от съда като дадено компетентно и безпристрастно. При изработване на експертизата вещото лице е установило, че за територията, в която попадат процесните имоти, е налице действащ ПУП-ИЗРП и ЧКЗСП, одобрен със Заповед № 91/04.09.2000 г. на Кмета на Община В., влязъл в сила на 30.11.2000 г. Вещото лице е посочило, че ПУП предвижда застрояването на УПИ-4 да бъде основно и допълващо, като съществуващата триетажна жилищна сграда в имота не се запазва. Основното средноетажно застрояване е на жилищна сграда, разположена на уличната регулация на 3 ет.+маг, подземен етаж и тавански етаж, проведен под 30 градуса и допълващо застрояване на един етаж и подземен етаж в дъното на имота. Предвиждането за жилищната сграда е с кота корниз 39,65=11,16 м. и кота било 42,45=13,96 м. Допълващото застрояване е с кота било 32.19=3.70 м. Начинът на застрояване е свързано със съществуващите постройки в УПИ IX-5, Х1-3 и V-8. Визата предвижда проектирането да се извърши в съответствие с показаните цветове на копието (извадка) от действащия ПУП, като в текстовата част са посочени показателите за застрояване в ситуационното решение, съгл. чл.29 ал.1 т.1 от Наредба 4, съответно кинт - 2,68: Плътност - 100%, Озеленяване - минимум 20%. При съпоставяне на показателите – вид, характер и начин на застрояване, съгласно визата за проектиране с тези, посочени в ПУП, експертът не е установил промяна. Експертизата сочи също, че съгласно писмо от 11.06.1987 г. на Главна дирекция в Националния институт за паметниците на културата към комитета за култура с приложения към него списък, процесната жилищна сграда попада в охранителната зона на Археологическия резерват „Античен О.-В.“, обявен с разпореждане на бюрото на МС № 76/21.05.1974 г.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че от страна на Кмета на Община В. е отправено предложение до Министъра на културата и Директора на Национален институт за недвижимо културно наследство за отпадане на процесната сграда от актуалния списък на паметниците, но до този момент все още няма решение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът при преценка допустимостта на жалбата съобрази следното:

Съгласно чл.140 ал.3 от ЗУТ, за строежите по чл.12 ал.3, чл.41 ал.2, чл.50, чл.51, чл.58, чл.59, чл.133 ал.6 и чл.134 ал.6, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. За тези строежи визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл.131 от ЗУТ. В случая жалбоподателят е от лицата, визирани в чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ, тъй като се легитимира като съсобственик на имот: Дворно място, съставляващо УПИ ХІ-3, кв.2 по плана на 8-ми микрорайон на гр. В., находящ се на ул. „Б.“ № 5, заедно с първи етаж на построената в него жилищна сграда, с нотариален акт вх.рег.№ 24935/05.10.2005 г., Акт № 138, том LХХІХ, дело № 18813, стр. 50364, нотариален акт вх.рег.№ 26504/20.10.2005 г., Акт №140, том LХХХІV, дело № 199070/2005 г. на Служба по вписванията – В. и удостоверение за наследници на М. С. Г., бивш жител ***, починала на 17.11.2016 г. (приобщени по адм.дело № 62/2017 г. по описа на АдмС-В.). С оглед предмета на оспорения в настоящото производство административен акт – жалбоподателят, като носител на вещни права върху съседен имот, когато е включен в свързано застрояване, е заинтересовано лице по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена от лице, за което съществува правен интерес от оспорване на административния акт.

Безспорно установено е по делото, че оспореният административен акт не е съобщен на жалбоподателя, поради което депозираната от него на 29.03.2019 г. жалба (изпратена по пощата на 27.03.2019 г.) се приема от настоящия състав на съда като депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:

Визата за проектиране, като индивидуален административен акт, е издадена от компетентен орган – Главният архитект на Община В., съгласно разпоредбата на чл.140 ал.7 от ЗУТ. На следващо място визата за проектиране е издадена в предписаната за това писмена форма, като съдържа правните и фактическите основания за нейното издаване, както и необходимите реквизити - наличните сгради и постройки както в имота, така и в съседните имоти, с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност, интензивност на застрояване и други изисквания.

Процесният административен акт обаче е незаконосъобразен, поради това, че е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съгласно чл.140 ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземлен имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36. Следователно, визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване в конкретен поземлен имот, предпоставка е за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж – чл.144 ал.1 т.2 от ЗУТ, и за учредяване право на строеж – чл.180 от ЗУТ. В случаите по чл.140 ал.3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план - чл.12 ал.3, чл.41 ал.2, чл.50, чл.133 ал.6 и чл.134 ал.6 от ЗУТ. В останалите хипотези, когато визата за проектиране изменя или допълва плана за застрояване, тя става част от него.

В конкретния случай, ответникът не представя доказателства за съобщаването й на жалбоподателя като собственик на съседния УПИ ХІ-3, като поддържа, че не следва оспорената виза да се обяви по този ред, тъй като същият не попада в кръга на заинтересованите лица по чл.131 ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл.131 ал.2 от ЗУТ, приложима при определяне на заинтересованите лица и в хипотезата на оспорване на виза, непосредствено засегнати недвижими имоти са: 1.) имотите - предмет на самия план; 2.) съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; 3.) съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4.) съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана и 5.) имотите, които попадат в определените с нормативен акт хигиенно-защитни зони, изискващи се за предвиденото по плана застрояване. Видно от съдържанието й, процесната виза за проектиране разрешава проектиране на основно средноетажно застрояване на жилищна сграда, разположено на уличната регулация. А съобразно заключението на вещото лице по проведената СТЕ, начинът на застрояване на постройката е предвидено като свързано със съществуващите постройки в УПИ ІХ-5, УПИ ХІ-3 и УПИ V-8. Предвид изложеното жалбоподателят и всички собственици на имоти в съседните постройки е следвало да вземат участие в административното производство в качеството им на заинтересовани страни. Всички те не са уведомени за административното производство и не им е осигурена възможност да участват в него, с което административният орган е нарушил разпоредбата на чл.34 от АПК, респ. и на чл.35 от АПК - не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, тъй като не е дал възможност на заинтересованите страни да депозират обясненията и възраженията си.

На следващо място съдът установява и друго извършено процесуално нарушение. В момента на издаване на процесната Виза № 343/08.10.2018 г. за същия имот е имало издадена и все още действаща такава с № 256/18.10.2016 г., тъй като съдебното решение, с което е била отменена, не е било влязло в законна сила. При положение, че производството по обжалване на издадената за имота виза за проектиране от 18.10.2016 г. е било висящо, ответникът е следвало да остави без разглеждане постъпилото повторно заявление за издаване на виза за проектиране за рег.№ АУ095087ОД/25.09.2018 г. от собственика на имота - „К. К.“ ЕООД. Като се е произнесъл по същото и е издал оспорената в настоящото производство виза за проектиране, ответникът е допуснал съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на акта му.

Само като допълнение на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

С Решение № 1484/09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 62/2017 г. по описа на АдмС-В., ХІV състав, Виза за проектиране № 256/18.10.2016 г. е отменена като незаконосъобразна. За да отмени визата, съдът е приел, че в графичната и текстова част на визата за проектиране няма отразяване на допустимите височини на застрояване и на показателя за озеленена площ, което е в нарушение на изискването на чл.140 ал.2 и ал.4 от ЗУТ. Приел е също, че не е спазено императивното изискване на чл.169 ал.3 от ЗУТ, вр. чл.83 ал.1 от Закона за културното наследство, която предвижда инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство да бъдат одобрявани и строежите да се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл.84 ал.1 и ал.2, като установява конкретни правила за различните зони и категории културни ценности. Тъй като визата безспорно не е била предварително съгласувана, предвид посочването в съдържанието й, че се предвижда последващо съгласуване, на основание чл.83 ал1 от Закона за културното наследство, е прието, че „издадената виза за проектиране без наличие на съгласуване се намира във висяща недействителност, доколкото съгласуването е предвидено като съществен елемент от производството по издаването й“, поради което същата отменена като незаконосъобразна.

Съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, проведена в настоящото производство, в текстовата част на новоиздадената виза за проектиране са посочени показателите за застрояване, съответно кинт - 2,68: Плътност - 100%, и процентът на Озеленяване - минимум 20%, т.е. част от установените от съда нарушения са отстранени. Но видно от съдържанието на повторно издадената виза за проектиране, същата отново предвижда последващо съгласуване с НИНКН-С., на основание чл.83 от ЗКН.

Съгласно чл.83 ал.1 от ЗКН, инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл.84 ал.1 и ал.2 от ЗКН. Съгласно сочената разпоредба, съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл.17 ал.3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят: по т. 1 на ал. 1-9 за недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН. Съгласно чл.84 ал.2 т.1 от ЗКН, съгласуването по ал.1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл.83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – след писмено становище на НИНКН.

От съдържащите се в делото писмени доказателства се установява, че жилищната сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 10135.1507.12 по КК на гр. В., по списъците на архитектурните паметници на гр. В. попада в охранителната зона на Археологическия резерват „Античен О. – В.“, обявен с Разпореждане на бюрото на МС № 76/21.05.1974 г. Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент е налице влязъл в сила съдебен акт (Решение № 1484/09.07.2018 г., постановено по адм. дело № 62/2017 г. по описа на Административен съд-В., ХІV състав, в законна сила от 26.06.2019 г.), съдът счита, че е недопустимо въпросът кога следва да се извърши съгласуването по реда на чл.83 от ЗКН – преди или след издаване на визата за проектиране, да бъде пререшаван. Зачитането на силата на пресъдено нещо по горецитираното съдебно решение безалтернативно налага извода, че преди издаване на виза за проектиране за процесния имот следва да бъде извършено съгласуване по реда на чл.83 от ЗКН.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната виза за проектиране е издадена в нарушение на материално-правни норми, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна и ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените разноски по представен списък в размер на 815 лв. (ДТ - 15 лв., адвокатско възнаграждение – 500 лв. и депозит за изготвяне на СТЕ - 300 лв.).

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – В., пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Виза за проектиране рег.№ 343/08.10.2018 г., издадена от Главния архитект на Община В., за строеж: „Проектиране на основно средноетажно застрояване на жилищна сграда, разположено на уличната регулация на 3 ет. +м/г с подземен етаж и допълващо застрояване на един етаж и подземен етаж до дъното на имота в УПИ Х-4, кв.2 по плана на 8-ми микрорайон на гр. В., ПИ с идент.10135.1507.12 по КК на гр. В., при съответните височини за жилищната сграда: кота корниз 39,65=11,16 м.; кота било 42,45=13,96 м.; и за допълващото застрояване кота било 32,19=3,70 м.; находяща се в гр. В., на ул.“Б.“ № 7“.

ОСЪЖДА Община - В. да заплати в полза на К.Д.Г., ЕГН: **********,***, сумата от 815.00 (осемстотин и петнадесет) лв., представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Съдия: