Р Е Ш Е Н И Е
№................./22.10.2019
г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8205
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от М. Я. М. срещу „ЗАД ОЗК – З.” АД иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв., частична
претенция от общо 80 000лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди – болки и страдания от получени травми, психически
дискомфорт и изживян стрес, вследствие на ПТП на 16.07.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 16.07.2017г.
около 14,00 часа на път II-81, е
настъпило ПТП, причинено по вина на Ц.В.Л., като водач на л.а. „БМВ 316И” с
рег.№ *******, който движейки се с несъобразена за пътните условия скорост
загубил контрол над МПС, навлязъл в насрещното пътно платно и ударил
последователно движещите се по него л.а.”Мерцедес 124” с рег.№ *******,
управляван от М. Я.М., и л.а.”Мерцедес 190” с рег.№ *******, управляван от К.П.Г..
В резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни повреди – закрито счупване
на петната кост на левия долен крайник и счупване на пета метатарзална кост на
лявото стъпало, които увреждания наложили лечение и продължително възстановяване,
както и емоционални страдания от преживения стрес. По случая било образувано ДП
№ 191/2017г. по описа на РУП – Костинброд. Ищцата твърди, че виновният водач е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил при
ответното застрахователно дружество по полица № BG/23/11**********/20.12.2016г., валидна към датата на ПТП, поради
което и се поддържа, че ответникът следва да отговаря по предявения пряк иск за
причинените от делинквента вреди. Твърди, че на 21.08.2017г. е предявила писмена
застрахователна претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за
претърпените вследствие на гореописаното ПТП неимуществени вреди, по която била
заведена щета № 0411-180-0014-2017г. Ответникът се произнесъл с отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, обективиран в писмо изх.№ ЦУ
99-12713/21.11.2017г. В хода на съдебното производство е представено влязло в
сила на 19.11.2018г. решение № 169/01.11.2018г., постановено по НАХД №
255/2018г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което водачът на л.а. марка
„БМВ 316И” с рег.№ ******* Ц.В.Л. е признат за виновен за настъпването на ПТП и
причиняването на телесни увреждания на ищцата, като с решението, на основание
чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв. Прави се искане за
уважаване на предявения иск и се претендира присъждането на сторените по делото
разноски.
Ответникът „ЗАД ОЗК – З.” АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причиняването му
вследствие на виновно противоправно
поведение на водача на застрахования при него автомобил. Твърди, че вина за ПТП
има ищцата, тъй като е нарушила чл.20 от ЗДвП. Възразява и относно това
получените увреждания от ищцата да са в причинно-следствена връзка с
произшествието. Прави възражение за съпричиняване на вредите, от страна на
ищцата, поради това, че същата е пътувала без предпазен колан, в нарушение на
чл.137в ал.1 от ЗДвП. Оспорва като завишен размера на претендираното
обезщетение, което не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл.52
от ЗЗД. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск, а в условията на
евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък от претендирания размер,
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С решение № 169/01.11.2018г.,
постановено по НАХД № 255/2018г. по описа на Районен съд – Костинброд, влязло в
сила на 19.11.2018г., Ц.В.Л. е признат за виновен в това, че на 16.07.2017г.
около 14,00 часа на ВП-81, 25-ти километър, при управление на МПС - л.а. марка
„БМВ 316И” с рег.№ *******, собственост на А.В.Л., в лявото платно за движение,
с посока на движение от гр. Монтана към гр. София, е нарушил правилата
задвижение, установени в ЗДвП, а именно: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, по силата на
който „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне”, чл.20 ал.1 от ЗДвП, по силата на който „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20
ал.2 изр.1 от ЗДвП, по силата на който „Водачите на пътните превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, …с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението”, чл.44 ал.1
от ЗДвП, по силата на който „При разминаване водачите на насрещно движещи се
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътнвите превозни средства”, като поради скорост, несъобразена със състоянието
на пътното платно – мокра асфалтова настилка, навлязъл в лентата за движение в
срещуположна посока, в резултат на което последвал сблъсък с насрещно движещ се
л.а.”Мерцедес 124” с рег.№ *******, управляван от М. Я.М., след което лекият
автомобил „БМВ” продължава движението си напред, ротирайки и се удря в
л.а.”Мерцедес 190” с рег.№ *******, управляван от К.П.Г., и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М. – водач на лек автомобил „Мерцедес 124”,
изразяваща се в закрито счупване на основата на петата предходилна кост на
лявото стъпало, причинили на пострадалата М. трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл.343 ал.1 б.”Б”
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000лв.
Представени са доказателства, а и е прието за безспорно между страните, че
автомобилът, управляван от Ц.В.Л., е имал задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", съгласно застрахователна полица № BG/23/11**********/20.12.2016г., валидна към датата на ПТП, като застраховката е
сключена в ответното застрахователно дружество.
Видно от писмо изх.№ 99-12713/21.11.2017г. от „ЗАД ОЗК – З.” АД, във връзка с настъпило застрахователно
събитие по застрахователна полица № BG/23/11**********/20.12.2016г. и заведена щета №
0411-180-0014-2017г., вследствие на ПТП от 16.07.2017г., по подадената от
ищцата молба вх.№ ЦУ 99-11368/21.08.2017г., е постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза/САТЕ/, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено, е видно, че същото е изготвено въз основа констативен
протокол от 16.07.2017г. на РУП – Костинброд, показанията на свидетелите в
съдебни заседания по гр.дело № 7619/2018г. на СРС – 81 състав/дадени преди изпращането
му по подсъдност на СГС с оглед извършеното увеличение на иска/, решение №
169/01.11.2018г. на КРС, заключение на СМЕ по гр.дело № 7619/2018г. на СРС – 81
състав, нормативни актове и научна литература, подробно описани от експерта.
Съгласно заключението, механизмът на ПТП е следния: прав ексцентричен
челно-страничен удар между две ППС, като едното – „БМВ 316” с рег.№ *******
навлиза в лентата на правомерно движещото се ППС – л.а.” Мерцедес Бенц” с рег.№
*******, и поради загуба на устойчивост и управление не успява своевременно да
премине покрай или да спре пред него, за да избегне удара между двете превозни
средства. Настъпва ПТП в лентата за движение на автомобил Мерцедес 124 с рег.№ *******.
Водачката на Мерцедеса М. не е имала. техническа възможност да предотврати
ПТП-то. Скоростта на движение на л.а.”БМВ 316” с рег.№ ******* е била над 60
км/ч, а скоростта на л.а. .”Мерцедес Бенц” с рег.№ ******* – около 45 км/ч.
Мястото на ПТП е в лентата за движение на правомерно движещите се леки автомобили
Мерцедес 124 и Мерцедес 190 Е. Поради загуба на напречна устойчивост,
вследствие на движение с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост,
л.а.”БМВ 316” с рег.№ ******* излиза неуправляемо от лентата си за движение. В
участъка на ПТП пътят е двупосочен, с едно платно и с по една лента за движение
в посока. Няма преки данни в материалите по делото за оборудването на
л.а”Мерцедес 124” с рег.№ ******* с предпазни колани на всички седалки, като по
косвени показатели може да се твърди, че същият е с налични предпазни колани на
всички седалки. Съгласно литературни данни и заключението на съдебно-медицинската
експертиза/СМЕ/, наличието на правилно поставен предпазен колан не би
предотвратил или ограничил сочените в исковата молба телесни увреждания.
Предвид настъпилите травматични увреждания и механизма на ПТП, ищцата е била с
правилно поставен предпазен колан. Ако нямаше поставен предпазен колан, щеше да
получи наранявания по тялото и главата поради интензитета и направлението на
удара.
Описаният механизъм на произшествието се потвърждава и от показанията на
свид.Л.– водач на лекия автомобил „БМВ 316“ Видно от същите е, че през месец
юли 2017г. при движение по пътя от Берковица към София, със скорост 50-60км/ч, автомобилът,
управляван от него, се поднесъл на един завой, тъй като било мокро и валял
дъжд, завъртял се, след което навлязъл в лентата за насрещно движение и последователно
се ударил в два автомобила, като от произшествието пострадали момичето от
първата кола/ищцата/ и съпругата на свидетеля. Ищцата казала, че я боли крака и
излязла от автомобила след като дошла линейката.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/,
неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено,
изготвено въз основа на представените по делото медицински документи, сред
които: образни изследвания на ищцата фас и профил от дата 16, направление за
хоспитализация от 16.07.17г., оперативен протокол от 18.07.17г., ИЗ № 24089 за
проведено лечение в УМБАЛСМ”Пирогов” във Втора травматология и епикриза по това
ИЗ, описани подробно от експерта и приложени като доказателства по делото, както
и вследствие извършения преглед на ищцата от вещото лице, се установява, че на
16.07.2017г. М. Я.М. е получила следните травматични увреждания: закрито
счупване на петната кост и на основата на петата стъпална кост на левия крак,
които отговарят да са резултат от претърпяното ПТП. Заздравяването и
възстановителният процес от тези счупвания и възможността за физическо
натоварване на левия долен крайник е в срок от 3-4 месеца. В конкретния случай
след счупването и наложилото се лечение се е образувал костен мост в областта
на петната и ладиевидната кост. Препоръчително е да се проведе нова оперативна
намеса за отстраняване на винтовата остеосинтеза и това образувано костно
вещество в областта на стъпалото. Травматичните увреждания на стъпалните кости
на долен крайник са придружени с изключително силни, интензивни болки и
страдания. Тези болки продължават и в периода до пълното раздвижване на
стъпалото, което продължава около 3-4 месеца, но може да се появяват и при
смяна на метереологичните условия с години. Няма данни ищцата да е получила
осакатяване, което да води до накуцваща походка. Накуцващата походка в конкретния
случай е резултат на отока и болката при ходене, вероятно от образувания костен
мост в областта на стъпалните кости. Проведеното лечение е хирургично и
оперативните белези причиняват незначителен козметичен дефект. В случая,
поставения предпазен колан и закритото счупване на стъпалото на левия крак
нямат връзка. Поставянето или липсата на поставен предпазен колан няма
отношение към получени травми в областта на долните крайници, особено когато
пострадалият не е изпаднал от автомобила. Във всички приложени медицински
документи по настоящото дело са описани травматичните увреждания на две кости
на лявото стъпало. Проведено е своевременно оперативно лечение, което е
обичайна и правилна медицинска практика в съвременната травматология. Към
момента няма данни ищцата да продължава лечението на закритото счупване на стъпалните
кости. Няма данни тези травматични увреди да са довели до усложнения със
скъсяване на крайника. След проведеното оперативно лечение са назначени
консултативни/контролни/ прегледи. Винаги преди оперативна намеса се извършват
задължителни консултативни прегледи и инструментални изследвания. Предстои
нова, втора оперативна намеса за отстраняване на винтовата остеосинтеза и
образувалия се „костен мост”.
От показанията на свид. З., които съдът взема предвид при условията на
чл.172 от ГПК, доколкото същият живее във фактическо съжителство с ищцата, се
установява, че след пътния инцидент ищцата се чувствала много зле. Три месеца
се придвижвала с патерици, имала нужда от помощ в ежедневието си и я получавала
от свидетеля. Ищцата била депресирана, всеки ден плачела и се безпокояла, че
крака й никога няма да се оправи. Ползвала болнични шест месеца след ПТП. След
произшествието й била извършена операция и имала поставени два винта в крака,
като й предстояла нова операция, за да бъдат извадени те. Не можела да ходи на
токчета и да спортува, а през лятото на 2018г. дори не отишли на море, тъй като
имала белег на левия крак и лек оток и имала комплекс от грозния вид на крака
си.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият
по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477
ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП/противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да
се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в
исковата молба дата – 16.07.2017г., е настъпило ПТП, при което ищцата е
получила следните увреждания: закрито счупване на петната кост и на основата на
петата стъпална кост на левия крак.
Установи се, че вина за настъпилото
ПТП има водачът на л.а. „БМВ 316” с рег.№ ******* - Ц.В.Л..
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установиха, както
от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключенията на вещите
лица по допуснатите САТЕ и СМЕ.
В случая е налице и влязло в сила на
19.11.2018г. решение № 169/01.11.2018г., постановено по НАХД № 255/2018г. по
описа на Районен съд – Костинброд, с което водачът на л.а. марка „БМВ 316И” с
рег.№ ******* Ц.В.Л. е признат за виновен за настъпването на ПТП и
причиняването на телесни увреждания на ищцата – средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на основата на петата предходилна кост на
лявото стъпало, причинили й трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по-голям от 30 дни, като с решението, на основание чл.78а ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв. Предвид влязлото в сила решение на
наказателния съд и с оглед приетото, че вина за ПТП има Ц.В.Л., съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна, че вина за настъпилото
произшествие има ищцата.
С решението по горепосоченото наказателно дело са установени
авторството, противоправността и вината в поведението на водача на л.а. марка „БМВ 316И” с рег.№ ******* Ц.В.Л., който е нарушил
правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици за
ищцата. Влязлата в сила присъда на наказателния съд и приравненото на него
решение по чл.78а ал.1 от НК са задължителни за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК,
поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо ищцата
за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, като възраженията относно
друг механизъм на уврежданията счита за неоснователни.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства,
че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", за автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното
застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният главен иск е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането,
възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се
установи, че ищцата е получила закрито счупване на петната кост и на основата
на петата стъпална кост на левия крак, които отговарят да са резултат от
претърпяното ПТП. Заздравяването и възстановителният процес от тези счупвания и
възможността за физическо натоварване на левия долен крайник е в срок от 3-4
месеца, но в случая след счупването и наложилото се оперативно лечение се е
образувал костен мост в областта на петната и ладиевидната кост. Безспорно се
установи и това, че ищцата е изпитвала изключително силни болки и страдания
след произшествието, че в продължение на около три месеца се е придвижвала с
патерици и не е могла да обслужва ежедневните си нужди сама, както и че и към
момента изпитва болка при ходене и има оток на крака, като макар да не са
налични данни за осакатяване, ищцата накуцва понякога, в резултат на болките,
които има при ходене, появяващи се и при смяна на метереологичните условия.
Установи се, че на ищцата й предстои и нова оперативна намеса за отстраняване
на винтовата остеосинтеза и образувалия се „костен мост”, а вследствие
проведеното лечение е получила оперативни белези, причиняващи незначителен
козметичен дефект.
Съдът, като взе предвид вида на уврежданията, времетраенето на
оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес и обстоятелството,
че и към момента ищцата изпитва болки при ходене, като взе предвид и възрастта
й, по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД намира, че справедливото
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди възлиза на 15 000лв.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат. Предвид установеното от фактическа страна,
посредством заключенията на двете експертизи, а именно, че наличието на
правилно поставен предпазен колан не би предотвратил или ограничил получените
телесни увреждания, с оглед и описания механизъм на ПТП, се налага извода, че
ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, тъй като ако е нямала такъв
е щяла да получи наранявания по тялото и главата поради интензитета и
направлението на удара, а данни за такива наранявания няма. С оглед липсата на
доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника, не се налага извод, че с
действията си ищцата е създала предпоставки за настъпване на вредите или че е
допринесла за механизма на увреждането, поради което и съдът намира за
недоказано наведеното възражение за съпричиняване.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва
върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД
деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността
му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва в случая е
дължима от по-късен момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на
определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ на произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение – в случая, считано от 21.11.2017г. – датата на отказа на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.
Предвид частичната основателност на иска, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска, възлизащи на общата сума от 80 лв., от които
50лв. внесената от нея държавна такса и 30лв. – част от заплатения от нея
депозит по СМЕ, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда дължимата по делото държавна такса в размер
на 550лв./50лв. от общо дължимата държавна такса от 600лв. са заплатени от
ищцата по сметка на СРС/, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в размер общо на 531лв.,
от които 210лв. - внесен депозит за СМЕ, 21 лв. – внесена сума за призоваване
на свидетел и 300лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М. Я.М., ЕГН **********,***, на основание чл.432
ал.1 от КЗ, сумата от 15 000лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания от получени травми, психически
дискомфорт и изживян стрес, вследствие на ПТП на 16.07.2017г., ведно със
законната лихва от 21.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/ до 50 000лв./петдесет хиляди лева/,
предявен като частичен от 80 000лв./осемдесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати държавна такса в размер на 550лв./петстотин и
петдесет лева/ по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М. Я.М., ЕГН **********,***, сумата от 80лв./осемдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от
иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Я.М., ЕГН **********,***,
да заплати на „ЗАД ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 531лв./петстотин тридесет и един
лева/, представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част
от иска, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: