Р Е Ш
Е Н И E
№ 281
30.06.2016
година
гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на седми юни
две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
301 по описа за
2015 година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на П.Б., гражданин
на Ирландия, роден на *** год., чрез упълномощения адвокат Дакова, против „Бора
2002“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Л.Каравелов“ №5А, с
ЕИК *********, представлявано от управителя Боян Бонев, и „Добринище ски“ ЕАД в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1, представлявано от изпълнителния директор Румен
Димитров, за установяване по отношение
на ответниците несъществуване на вземането на „Бора 2002“ ООД от „Добринище
ски“ ЕАД в размер на 107 451,21 лв., включено в списък на приетите
вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че с решение №352/06.11.2014 год. по т..№293/2014 год. е
открито производство по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД. Заявява се, че
на 03.04.2015 год. синдикът на дружеството е обявил списък на приетите вземания
по чл.688 ал.1 от ТЗ, списък на приетите вземания по чл.688 ал.3 от ТЗ и списък
на неприетите вземания по чл.688 ал.1 от
ТЗ. Според ищеца, синдикът необосновано и неправилно е включил в списъка по
чл.688 ал.1 от ТЗ вземане на „Бора 2002“ ООД в размер на 107 451,21 лв. с
основание споразумение от 17.11.2011 год., както и в списъка по чл.288 ал.3 от ТЗ вземане в неконкретизиран размер, представляващо законна лихва върху
главницата от 107 451,21 лв. Ищецът твърди, че всички представени към
молбата за предявяване на вземания от „Бора 2002“ ООД документи са неавтетнични,
с недостоверно съдържание и недостоверна дата частни фиктивни, подправени и
неверни документи. Излага подробни мотиви за свързаност на „Бора 2002“ ЕООД с длъжника и свързаните му
лица Боян Бонев, Пепа Ингилизова, „Сънсет ризорт“ АД, „Агродивелъп“ ЕООД, „Сироко“
ЕООД пр. Твърди, че свързаните лица се уговарят във вреда на кредиторите си и
като такива имат възможност бързо и лесно да сключват фиктивни сделки. Заявява,
че споразумението представлява именно фиктивна сделка между свързани лица,
сключена с цел включване на „Бора 2002“ ООД в производството по несъстоятелност
като кредитор. Заявява се, че това е видно както от явно недомисленото
съдържание на споразумението, от което излиза, че „Бора 2002“ ООД е длъжник на
„Добринище ски“ ЕАД, а не обратното, така и от факта, че представител и
едноличен собственик на капитала на двете дружества е бил Боян Бонев, както в
лично качество, така и чрез дружества, в които той е изпълнителен директор,
съдружник и управител.
В
допълнителната искова молба ищецът заявява, че нотариалните актове за покупка
на гори би следвало да са основания за възникване на вземанията на „Бора 2002“
ООД, а не сгрешеното споразумение, съставено с недостоверна дата едва през 2015
год. и неистинските фактури. Заявява се, че всички документи са неавтентични и
с невярно съдържание, че сумите не са дължими поради невярното съдържание на
документите. Твърди, че вземането е погасено по давност, след като фактурите са
издадени през 2007 година.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
претенцията, ангажира доказателства. Изразява становище, че счетоводството на
длъжника „Добринище ски“ ЕАД е водено нередовно и не може да служи като
доказателство в полза на търговеца.
Постъпили са отговор и допълнителен отговор от ответника „Бора 2002“ ООД,
с които претенцията се оспорва като
неоснователна. Заявява се, че вземането на „Бора 2002“ ООД произтича от
неплатени фактури, издадени от първия ответник по сделки с втория, в общ размер
от 3 082 069,58 лв. Ответникът твърди, че на 19.07.2007 год. от общо
дължимата по представените с отговора фактури сума от 3 082 069,58
лв. „Добринище ски“ ЕАД е платило на „Бора 2002“ ООД сумата от
2 990 000 лв. и му дължи общо 92 069,58 лв., който остатък и до
настоящия момент не е платен. Твърди се, че на 17.11.2011 год. е било подписано
споразумение между ответниците, с което страните са уговорили краен срок на
плащането на остатъка от дължимата сума, а именно 17.03.2013 год. Заявява се,
че при подписването на това споразумение е била допусната фактическа грешка в
т.“б“, която не влияе нито на действителността, нито на автентичността на
споразумението, тъй като със същото не се поемат допълнителни финансови
задължения, а се уговаря единствено краен падеж за изплащането на сумата, която
се дължи на основание издадените фактури. Ответникът заявява, че направеното
оспорване е неоснователно и недопустимо, тъй като процесното споразумение е с
достоверна дата по отношение на ищеца – той не е трето лице по см.на
разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК, доколкото, макар и неучаствало в
съставянето на документа лице, не е такова, което да черпи права от някой от
издателите и би могло да бъде увредено от антидатиране на документа.
Заявява се, че изложените от ищеца твърдения срещу съществуването на
приетото от синдика и съда вземане са неоснователни, тъй като с поредица от
решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, ВКС приема, че фактурата може да
се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор
за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименования на страните, време и
място на издаване. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач,
включването ѝ в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит, представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване. Ответникът заявява,
че в конкретния случай фактурите са осчетоводени и при двете страни. Поради
обстоятелството, че предмет на продажбите са гори, не е начисляван ДДС и не е
ползван данъчен кредит. Заявява се, че продавачът по сделките е декларирал през
2008 год. в ГДД за 2007 год. получената сума от 2 990 000 лв. и
съответно е платил корпоративен данък върху
нея.
В отговора се изразява становище за невярност на твърдението за
свързаност на сочените от ищеца лица, както и за неотносимост на горните
обстоятелства към установителния иск по чл.694 от ТЗ, тъй като единствено в
хипотезите на преферентните искове по чл.645, 646 и 647 от ТЗ свързаността на
лицата е елемент от атакуваните сделки.
Заявява се, че сочените в исковата молба лица не са свързани лица по
см.на §1 от ДР на ТЗ.
Заявява се, че всички, представени от „Бора 2002“ ООД документи –
споразумение, фактури и банкови документи, са истински – автентични и верни.
В отговора на допълнителната искова молба, подаден от „Бора 2002“ ООД, се
заявява, че остатъкът за плащане от 92 069,59 лв. е образуван частично от
фактура №**********/31.07.2007 год. на
стойност 46 116,59 лв. и от фактура №00000087/31.07.2007 год. на стойност
45 953 лв. Поради горното се заявява, че основанието на вземането е
частично неплащане по първата фактура, издадена на основание нот.акт №146, том
V, рег.№7233, дело №848/31.07.2007 год. и пълно неплащане по втората фактура,
издадена на основание нот.акт №149, том V, рег.№7242, дело №850/31.07.2007 год.
на нотариус под №161 на НК.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.
Постъпил е отговор от ответника „Добринище ски“ ЕАД в н., с който се
признава съществуването на вземането на „Бора 2002“ ООД в размер на
107 451,21 лв., от които 92 069,58 лв. главница и 15 381,63 лв.
законна лихва върху главницата от падежа на задължението – 17.03.2013 год. до
датата на решението по чл.630 от ТЗ – 06.11.2014 год. Заявява се, че вземането
произтича от неплатени фактури, издадени от „Бора 2002“ ООД по сделки с
„Добринище ски“ ЕАД (общо 87 броя), по които са дължими 3 082 069,58
лв. От тях, на 19.07.2007 год. е била изплатена сумата от 2 990 000
лв. и остават дължими 92 069,58 лв. Според ответника, гореописаните факти
са видни от споразумението, подписано на 17.11.2011 год., с което страните са
уговорили краен срок за плащане на остатъка – 17.03.2013 год. Заявява се, че
при подписването на това споразумение е била допусната фактическа грешка в
т.“б“, която не влияе нито на действителността, нито на автентичността на
споразумението, тъй като със същото не се поемат допълнителни финансови
задължения, а се уговаря единствено краен падеж за изплащането на сумата, която
се дължи на основание издадените фактури. Ответникът твърди, че вземането е
било отразено своевременно в счетоводството му.
Заявява, че не е налице свързаност по см.на §1 от ДР на ТЗ между него и
другите лица, сочени от ищеца. Счита, че качеството свързаност може да бъде
релевирано само в случаите на предявени преферентни искове по ТЗ.
В съдебно заседание ответникът
„Добринище ски“ ЕАД поддържа оспорването на исковата претенция.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
представените доказателства и закона, намира за установено следното:
Предявената претенция е с правно
основание чл. 694 ал.1 от ТЗ.
Първият ответник „Бора 2002“ ООД е
предявил вземания по т.д.№293/2014 год. с молба вх.№2385/09.02.2015 год., както
следва: главница в размер от 92 069,58 лв. по споразумение между кредитора
и длъжника от 17.11.2011 год.; законна лихва в размер от 15 381,63 лв.
върху горната главница за периода от 17.03.2013 год. до датата на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност – 06.11.2014 год. и
законната лихва от датата на съдебното решение до окончателното изплащане на
главницата. Няма спор между страните, че
вземането е било включено в списъка на приетите вземания, както и че срещу
включването му е депозирано възражение по чл.690 от ТЗ от П.Б. (ищец в
настоящото производство) и „Лежър инвест“ ЕООД (вх.№6969/16.04.2015 год.) – и
двете лица действащи чрез адв.Д.. С определение №650/28.05.2015 год. възраженията
против списъците, вкл. и тези на П.Б. и „Лежър инвест“ ЕООД, са оставени без
уважение и списъците, съставени от синдика, са одобрени.
Първият ответник „Бора 2002“ ООД
основава приетото вземане на споразумение, сключено на 17.11.2011 год. с
„Добринище ски“ ЕАД, с което страните са се съгласили, че съгласно 87 фактури,
издадени от „Бора 2002“ ООД, „Добринище ски“ ЕАД дължи сума в общ размер от
3 083 069,58 лв.; че на 19.07.2007 год. е изплатена сумата от
2 990 000 лв. и остатъкът възлиза на 92 069,58 лв., който ще
бъде заплатен от „Добринище ски“ ЕАД в срок до 17.03.2013 год. След
предприетото оспорване на вземането по съдебен ред, в настоящото производство
ищецът основава вземането си на формални сделки за покупко-продажба на гори,
сключени във формата на нотариален акт, за които са били издадени фактури, и по
които част от продажната цена от 92 069,58 лв. не е била заплатена от
купувача „Добринище ски“ ЕАД.
Основните доводи на ищеца за недължимост
на вземането за главница и лихви почиват на твърдението, че споразумението и
представените в настоящото производството фактури са абсолютно симулативни,
подписани са привидно между свързани лица, съдържанието на споразумението
показва задължение за „Бора 2002“ ООД, а не за „Добринище ски“ЕАД, а ако се
приеме, че вземането съществува, то е погасено по давност, тъй като в периода
от 2007 год. до предявяване на вземането и двете страни са бездействали и са се
дезинтересирали от престацията. Вторият аргумент, на който почиват доводите на
ищеца, е за неавтентичност на всички представени документи. Макар, че е била
оспорена и тяхната вярност, с оглед характера им на диспозитивни, а не на
удостоверителни документи, съдът счита, че това оспорване е относимо към
твърдението за привидност и го подкрепя допълнително.
По делото са представени общо 87
фактури, съставени от „Бора 2002“ ООД, по изявления на двамата ответниици
подписани от Ваня Илиева като пълномощник на „Бора 2002“ ООД и Мария
Терзииванова като пълномощник на „Добринище ски“ ЕАД – молби на л.983 и 987 от
делото. Предмет
на фактурите са вещи, представляващи отделни поземлени имоти, индивидуализирани
чрез номер на поземления имот, местност, площ и стойност.
По задължение от съда, ответникът
„Добринище ски“ ЕАД представя нотариалните актове, по повод на които са били
съставени горните фактури.
От основното заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че през 2007 год. в
счетоводството на „Бора 2002“ ООД е осчетоводено вземане от „Добринище ски“ ЕАД
с общ размер от 3 082 069,58 лв., по счетоводна сметка „Клиенти“ на
основание 87 броя фактури, представени по делото. В т.2 от основното заключение
се посочва, че през същата година в счетоводството на „Добринище ски“ ЕАД е
осчетоводено задължение към „Бора 2002“ ООД с общ размер на 3 082 069,58 лв. по счетоводна
сметка „Доставчици“ на основание 87 бр. фактури. Вещото лице Д. посочва, че на
18.07.2007 год. по банкова сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД с титуляр „Бора 2002“ ООД постъпва сумата от
2 990 000 лв. с наредител „Добринище ски“ ЕАД, с основание продажба
на 6 500 дка гори. С горната сума е погасено вземане на „Бора 2002“ ООД
към „Добринище ски“ ЕАД по 85 фактури и частично е погасено вземането по
фактура №86/31.07.2007 год. в размер на 3 783,42 лв. В допълнителното заключение
в табличен вид е представена връзката между процесните фактури и нотариалните
актове, приложени по делото, като в т.1 се посочва, че общата стойност на
фактурите и нотариалните актове е равна на 3 082 069,58 лв. След
превода на сумата от 2 990 000 лв., вземането на „Бора 2002“ ООД е в
размер на 92 069,58 лв. – по фактура №86/31.07.2007 год. и нот.акт
№146/31.07.2007 год. и фактура №87/31.07.2007 год. и нот.акт №149 от същата
дата (допълнително заключение).
От заключението на в.л.Н. е видно, че
при изследване на сравнителни образци от подписите на лицата, за които се сочи
в споразумението, че са го пописали, се установяват множество съвпадения в
общите и частните признаци на изследваните обекти, което му дава основание да
заключи, че подписите и тестовете върху споразумението действително са положени/изписани
от лицата Боян Бонев и Ноел Глин, т.е споразумението е автентичен документ.
Според съда, напълно ирелевантно е отбелязването, направено от в.л.Н.в
съдебното заседание, че съществуват различия между изследвания от него оригинал
и съдържащия се в делото препис по отношение местоположението на подписите
спрямо линията на писане, печатния текст и елементите на подписите спрямо
редовете и печатния текст. От една страна, искането на ищеца за представяне на
оригинала на споразумението е било отклонено като преклудирано и по тази
причина в делото се съдържа само препис, ето защо е невъзможно от съда да бъде
извършена съпоставката, на която се позовава вещото лице в съдебното заседание.
От друга стана, както се посочва от вещото лице, възможно е разликата да се
дължи на наличието на два екземпляра от същото споразумение, но това според
съда е без значение, тъй като в оригинала, изследван от експертизата съобразно
поставената ѝ задача, подписите са положени и текстовете са
изписани именно от посочените в споразумението лица и документът е истински
(автентичен).
Според съда, това споразумение има
значението на установителен договор. С него се установява действителното правно
положение между страните, като договарящите взаимно се задължават да считат, че
правното положение е такова, каквото са го прогласили с договора, и се
задължават занапред да спазват такова поведение, което да отговаря на
установеното състояние в отношенията им. С този договор не се създават или
изменят права, ето защо не може да се приеме, че споразумението е източник на
заявеното вземане. Според съда, източник на това вземане са формалните сделки
за покупко-продажба на гори, а не споразумението (поради посоченото по-горе) или
фактурите, които представляват само вторични документи, съставени с цел
счетоводна отчетност на осъществените стопански операции, последица от които се
явява разместването на имущества в правните сфери на договарящите.
От счетоводните записвания при двамата
ответници и от приложените общо 87 нотариални акта за покупко-продажба на гори
може да бъде направен извод, че вземането от 92 069,58 лв., представляваща
неплатен остатък от цена, действително съществува.
Няма основание да се счете от съда, че
счетоводството на длъжника „Добринище ски“ ЕООД е било водено нередовно и
поради това осчетоводяването на операцията не би могло да ползва търговеца.
Както се установява от допълнителното заключение на в.л.Д. и от обясненията му
в съдебно заседание, осчетоводяването на местни данъци и такси в по-малък
размер от установения в актовете за установяване на задължения, издадени от
Община Банско, е в резултат на спор между задълженото лице и общината, като
тези задължения е следвало да бъдат осчетоводени именно в годината, когато са
станали известни (2011 и 2012 год.), а не в годината на възникване на
задължението според акта. Както е видно от заключенията на в.л.Д. и от
поясненията в съдебно заседание, за релевантния период, в който операцията е
била осчетоводена (2007 год.), ГФО на „Добринище ски“ АД е бил заверен от
одитор по ЗНФО, без резерви, което дава основание на вещото лица да заключи, че
счетоводството е редовно водено. Според
чл.23 ал.2 от ЗСч. финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото
и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат,
промените в паричните потоци и в собствения капитал. Доколкото този отчет
представлява частен документ, който съдържа изгодни за представилата го и
съставила страна факти, не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Доказателствената сила на отчета се променя, когато е
заверен от регистриран одитор по реда на ЗНФО. Целта на независимия фанансов
одит е да се изрази едно независимо мнение относно достоверното представяне във
всички аспекти на същественост във финансовите отчети на: финансовото състояние
на предприятието; отчетения финансов резултат от дейността на предприятието;
паричните потоци на предприятието и промените в тях; собствения капитал на
предприятието и промените в него. Процедурите за проверка, разписани в чл.6 от
ЗНФО, определени от
Международните одиторски стандарти, както и формулираните етични принципи,
които ръководят професионалното поведение и отговорността на отидорите,
представляват гаранция, че завереният от регистриран одитор финансов отчет е
достоверен и вярно и честно представя имущественото и финансово състояние на
предприятието към датата на съставянето му. Ето защо съдът изцяло се доверява
на заключението на в.л.Д., че през изследвания период счетоводството на
„Добринище ски“ ЕАД е водено редовно, вкл. и че процесната стопанска операция е
надлежно осчетоводена.
Доводите на ищеца, че споразумението е
привидно и не създава права/задължения за подписалите го лица, не са подкрепени
с доказателства. Дори и договорящите лица да са били свързани към момента на
подписването им, това не създава презумпция за привидност на волята, още
повече, че нотариалните актове, счетоводните документи и счетоводните
записвания удостоверяват реално осъществени формални сделки още през 2007
година, по които значителна част от продажната цена е била заплатена чрез
банков превод и остатъкът е надлежно осчетоводен като вземане при кредитора и
задължение при „Добринище ски“ ЕАД, което опровергава твърденията за
симулативност на договарянето. Освен това, твърдението за свързаност на „Бора
2002“ ООД и „Добринище ски“ ЕАД към 17.11.2011 год. е обективно невярно. Към
тази дата съдружници в „Бора 2002“ ООД са Пепа Ингилизова и Боян Бонев, а
последният е и управител на дружеството. От служебна справка по партидата на
„Добринище ски“ ЕАД се установява, че с вписване №20100430194027 като едноличен
собственик на капитала е вписано „Ахелой резидънс“ ЕООД, от 21.10.2011 год. до 13.11.2013 год. в Съвета
на директорите на „Добринище ски“ ЕАД са вписани Сюзън Койн, Джоузеф Съливан и
Ноел Глийн, а последният е и изпълнителен директор. Към датата на подписване на
споразумението – 17.11.1011 год. едноличен собственик на капитала на „Ахелой
резидънс“ ЕООД е Нийл О`Райли (вписан като такъв по партидата на дружеството от
02.03.2010 год. до 01.04.2014 год.), същият е и управител до 22.02.2012 год. От
горното е видно, че са били налице обстоятелства от очертаните в §1 от ДР на
ТЗ, които да придават на договарящите качеството на свързани лица.
Грешката, допусната при описанието на
частичното плащане по т.Б от споразумението, също не доказва безусловно довода
на ищеца за привидност, след като остатъкът от задължението на „Добринище ски“
ЕАД е правилно посочен. С определение №208/16.02.2016 год. на ищеца е било
указано, че той носи тежестта да докаже твърдяната симулативност, като при това
според чл.165 ал.2 от ГПК той не е бил ограничен за вида на допустимите
доказателствени средства, но според съда доказателства за привидността не са
представени, а събраните по инициатива на ответниците установяват тъкмо
обратното.
Ищецът не е трето лице по см.на чл.181
ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ (споразумение)
важи. Със задължителна практика, постановена по чл.290 от ГПК, е очертан кръга
на т.нар.трети лица, за които е необходимо частният документ да има достоверна
дата – решение № 177 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г., III г.
о., ГК. С решението е приема, че „трети лица“ по см.на чл.181 от ГПК са тези,
неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от
издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, т.е.
придобили са права, само при условие, че датата на възникването им предшества
датата на документа. С горното решение се приема, че другите, неучастващи в
съставянето на документа лица, не са трети лица и спрямо тях посочената в
документа дата важи. От горното следва, че ищецът не може да противопоставя
доводи за недостоверност на датата, освен при твърдение за абсолютна симулация,
каквото в случая е въведено, но не се доказа.
Възражението на ищеца за погасяване на
вземането по давност поначало може да бъде разгледано в настоящото производство
- институтът на давността може да бъде приложен по възражение на длъжника или
на друг кредитор по арг.от чл.134 от ЗЗД ако длъжникът бездейства, тъй като
упражняването на това имуществено право не е зависимо от личността на длъжника.
Разгледано по същество обаче възражението за главницата е неоснователно. Със
споразумението страните са уговорили падеж на задължението 17.03.2013 год. и
именно от тази дата по арг. от чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече погасителната
давност. До предявяването на вземането (09.02.2015 год.) петгодишният давностен
срок не е бил изтекъл. Кратката погасителна давност за лихвите също не е била
изтекла, доколкото такива се претендират от падежа, ето защо следва да се приеме, че в полза на „Бора
2002“ ООД съществуват вземанията за главница в размер на 92 069,58 лв. и лихва
за забава за периода от 17.03.2013 год. до 06.11.2014 год. в размер на 15 381,63
лв., изчислен от съда чрез общодостъпните онлайн калкулатори.
В обобщение съдът приема, че
отрицателният установителен иск е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно
изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника „Бора 2002“ ООД разноски
в размер на 4 675 лв. по представен списък. В полза на ответника „Добринище
ски“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 325 лв.
Според разпоредбата на чл.694 ал.2 от ГПК, при предявяването на иска по ал.1 държавна такса не се внася, а ако искът
бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. В съответствие със законовия
текст, държавната такса, дължима в настоящото производство, следва да бъде
поета от ищеца – 4298 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на П.Б.,
гражданин на Ирландия, роден на *** год., чрез упълномощения адвокат Дакова,
против „Бора 2002“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Л.Каравелов“ №5А, с ЕИК *********, представлявано от управителя Боян Бонев,
и „Добринище ски“ ЕАД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1, представлявано от изпълнителния
директор Румен Димитров, за установяване
по отношение на ответниците несъществуване на вземането на „Бора 2002“ ООД от
„Добринище ски“ ЕАД в размер на 107 451,21 лв., включено в списък на
приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА П.Б., гражданин на Ирландия,
роден на *** год., с паспорт №*****, издаден на ****** год. от Паспортна служба
Д., с адрес Р., Л. Л., К. К., У., И., да заплати на „Бора 2002“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Л.Каравелов“ №5А, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Боян Бонев, разноски в първоинстанционното
производство в размер на 4 675 (четири хиляди шестстотин седемдесет и пет)
лв.
ОСЪЖДА П.Б., гражданин на Ирландия,
роден на *** год., с паспорт №******, издаден на ******* год. от Паспортна служба
Д., с адрес Р., Л. Л., К. К., У., Ирландия, да заплати „Добринище ски“ ЕАД в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Поморие, ул.“Чайка“ №1, представлявано от изпълнителния директор Румен
Димитров, разноски в първоинстанционното производство в размер на 325 (триста
двадесет и пет) лв.
ОСЪЖДА П.Б., гражданин на Ирландия,
роден на *** год., с паспорт №******, издаден на ****** год. от Паспортна служба
Д., с адрес Р., Л. Л., К. К., У., Ирландия, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 4298 (четири
хиляди двеста деветдесет и осем) лв. дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: