№ 20952
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110131193 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба на искова молба вх.№ 160342/07.06.2023 г. на П. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ул. Лавеле № 18-А, ап.10, чрез пълномощника й адв. С. Г., АК –
София против „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от С. Д. Б.,
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. . № 21, вх. В, ет. 2, ап. 51, с която е предявен
отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за
установяване недължимост на сумата 1438 лв. - главница по Договор за овердрафт от 30.06.2016 г.,
лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. - 26.10.2015 г.,
просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода 25.06.2016 г. до
27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода 25.06.2016 г. до
30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., както и
сумите по изп. лист от 03.07.2017 г. по ч.гр.д № 39365/2017 г. по описа на 118 състав на СРС за
сумата 2900,02 лв. -непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г., просрочени
лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. - 25.08.2016 г.,
просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода 27.07.2015-
25.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода
25.05.2017-13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода
26.11.2012 г. - 13.06.2017 г., за които суми е образувано изп. дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег.№ 748
с район на действие ОС - Монтана, поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че в полза на „.“ АД съдът е издал изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по
ч.гр.д № 39765/2016 г. 64 с-в на СРС, за сумата 1438 лв. главница по Договор за овърдрафт от
30.06.2016 г., лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. -
26.10.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода
25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода
25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до
1
30.06.2017 г.
Съдът е издал и изпълнителен лист от 03.07.2017 г. по ч.гр.д № 39365/2017 г. на 118 с-в на
СРС за сумата 2900,02 лв. непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г.,
просрочени лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. -
25.08.2016 г., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода
27.07.2015-25.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за
периода 25.05.2017 - 13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за
периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г.
С договор за цесия от 19.08.2022 г. „КТБ“ АД е продало горните вземания срещу длъжника
на ответното дружество „.“ ЕАД, което е кредитор на ищцата. На 05.01.2023 г. ответното
дружество е образувало изпълнително дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег. № 748, с р-н на действие
ОС-Монтана, по което са предприети изпълнителни действия – възбрана и опис на недвижими
имоти, собственост на ищцата. Сочи се в исковата молба, че до образуването на изпълнителното
дело е изтекла петгодишната погасителна давност, с което ищцата обуславя правния си интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по ч.гр.д № 39765/2016 г. по описа на СРС, 64 състав, а именно:
сумата в размер на 1438 лв. за главница по Договор за овърдрафт от 30.06.2016 г., лихва върху
редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. - 26.10.2015 г., просрочена лихва
върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода 25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи
лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в
размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., както и сумите по изп. лист от
03.07.2017 г., издаден по по ч.гр.д № 39365/2017 г. на СРС, 118 състав, за сумата 2900,02 лв.
непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г., просрочени лихви върху
редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. - 25.08.2016 г., просрочени лихви
върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода 27.07.2015-25.05.2017 г., текущи
лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода 25.05.2017‑ 13.07.2017 г.,
неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г., за
които суми е образувано изп. дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег.№ 748 с район на действие ОС -
Монтана. Моли съда да установи тези обстоятелства и да уважи исковата молба. Претендира
разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава част от фактите, а
именно за издадените изпълнителни листи, за извършената цесия на вземането. Оспорва изцяло, че
вземането е погасено по давност, като твърди, че от 2016 г. до датата на завеждане на
изпълнително дело № 5/2023 г. давността върху процесните вземания по двата изпълни листи била
прекъсвана многократно, като изброява съответните действия за събирането на вземанията,
осъществени от праводателя на ответника – „КТБ“ АД (в несъстоятелност). Сочи, че с молба от
30.08.2016 г. „КТБ“ АД (в несъстоятелност) е поискала образуване на изпълнително дело и е
образувано такова под № .. Описани са извършените действия по посоченото дело по дати. Твърди,
че дори да се приеме, че изпълнителното дело, образувано през 2016 година е перемирано и
всички изпълнителни действия след 14.08.2019 г. са нищожни, с молбата от 05.01.2023 г. за
образуване на изп.д. № 5/2023 г. по описа на ЧСИ ., давността е била прекъсната отново и не е
изтекла по отношение на вземанията по процесните изпълнителни листа. Моли съда да отхвърли
2
иска, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети за безспорни между страните следните обстоятелства: наличието на
два броя изпълнителни листа, както следва: от 05.08.2016 г. по ч.гр.д № 39765/2016 г. по описа на
СРС, 64 състав, са сумите, както следва: в размер на 1438 лв. за главница по Договор за овердрафт
от 30.06.2016 г., лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. -
26.10.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода
25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода
25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до
30.06.2017 г.; изпълнителен лист от 03.07.2017 г., издаден по ч.гр.д № 39365/2017 г. на СРС, 118
състав, за сумата 2900,02 лв. непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г.,
просрочени лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. -
25.08.2016 г., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода
27.07.2015-25.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода
25.05.2017‑ 13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода
26.11.2012 г. - 13.06.2017 г., за които суми е образувано изп. дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег.№ 748
с район на действие ОС – Монтана, по искане на ответното дружество, както и че са извършени
посочените в исковата молба действия по искане на взискателя, на основание чл. 146 от ГПК.
От депозираните по делото като преписи изпълнително дело № . по описа на ЧСИ . с рег.
№ 850 на НК и район на действие ОС – София и изпълнително дело с № 5/2023 г. по описа на ЧСИ
. с рег. № 748 на НК и с район на действие ОС – Монтана, като първото е прехвърлено и
преобразувано под изп. д. № ., прекратено, по описа на ЧСИ ., рег. № 748 на НК и район на
действие МРС, се установява, че делото пред ЧСИ Бизов е било образувано по молба на „КТБ“ АД
– в несъстоятелност с Молба от 30.08.216 г. С молбата, с която е поискано образуване на
изпълнителното производство, взискателят е поискал определени изпълнителни действия.
На 15.09.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк“ АД, с което е наложен
запор върху вземанията на длъжника П. Г. Д. за труд. Запорите върху сметките на длъжника в
„Инвестбанк“ АД са вдигнати на 30.09.2016 г. до размера на получаваните суми с наредител
„Инвестбанк“ АД (л.214 от делото). С писмо от 23.11.2016 г. „Инвестбанк“ АД уведомява ЧСИ
Бизов, че длъжникът вече не е негов служител, считано от 01.11.2016 г.
С Молба от 25.10.2016 г. длъжникът е поискал да бъдат вдигнати изцяло запорите,
наложени върху сметките му в „Банка ДСК“ АД и „Инвестбанк“ АД, по които получава трудово
възнаграждение, като се задължава да внася ежемесечно сума от 250 лв. Съответно, запорите са
били вдигнати от ЧСИ Бизов на 27.10.2016 г.
С Молба от 26.07.2017 г. е представен изпълнителен лист от 03.07.2017 г., издаден по
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Наложени са запори на 28.07.2017 г. върху вземанията на
длъжника в „ПИБ“ АД, трудови възнаграждения, получавани от „Инвестбанк“ АД, наложена е
възбрана върху идеални части от недвижим имот, собственост на длъжника, на 07.08.2017 г.
Възбраната е вписана на 09.08.2017 г.
С Молба от 02.08.2021 г. взискателят е поискал извършване на определени изпълнителни
действия – налагане на запор върху трудовите възнаграждения, сметките на длъжника и върху
притежаваните от него МПС. На 04.08.2021 г. е наложен запор върху сметките на длъжника в
3
„ПИБ“ АД, „Ти Би Ай банк“ ЕАД, „КТБ“ АД, „Юробанк България“ АД.
С Молба от 05.08.2021 г. ищцата е поискала да й бъде възстановена сума от 176.24 лв.,
представляваща издръжка за дете под 18 годишна възраст.
На 09.08.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД. С молба
от 14.12.2021 г. длъжникът е поискал посочения запор да бъде вдигнат, тъй като получава по нея
детски помощи в размер на 40 лв. и тъй като е безработна, няма доходи. На 17.12.2021 г. е вдигнат
запора върху посочената сметка до размера на получаваните детски и социални помощи от
длъжника.
По изпълнителното дело е налична и молба от 03.05.2022 г., с която ищцата като длъжник е
декларирала готовност да внася сумата от 200 лв. от 15-то до 30-то число на всеки месец до
окончателното погасяване на задължението, по банков път. На 16.05.2022 г. е депозирана нова
молба от длъжника за вдигане на запора, наложен върху вземания в „ЦКБ“ ЕАД, като е
декларирала готовност за внасяне по 300 лв. месечно. На 17.05.2022 г. е вдигнат запора върху
сметките на длъжника до размера на получаваните детски, социални помощи и трудово
възнаграждение.
На 05.10.2022 г. е входирана молба от ответника по настоящото производство в качеството
му на частен правоприемник на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, като е направено искане за
прехвърляне на изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ ., ОС
– Монтана. Представен е Договор за продажба на имуществени права от масата на
несъстоятелността на „КТБ“ АД (Н.) от 19.08.2022 г.
На 28.10.2022 г. ЧСИ . е приела, че по изпълнителното производство е настъпила
перемпция, поради липса на искания за изпълнителни действия и предприемане на такива през
периода 09.08.2017 г. – 02.09.2021 г., като е прекратила производството на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. Съответно, вдигнати са наложените запори.
Изпълнително дело с № 5/2023 г. по описа на ЧСИ . с рег. № 748 на НК и с район на
действие ОС – Монтана, е образувано на 23.12.2022 г. по молба на „Средизимноморска
консултантска компания“ ЕАД, като са направени искания за налагане на принудителни мерки.
Видно от приложените изпълнителен лист и Заповед по чл. 417 от ГПК, на 31.05.2022 г. е
разпределена сума от 200 лв. в полза на кредитора по първия изпълнителен лист от 05.08.2016 г.
Няма данни кога съответните заповеди за изпълнение на парично задължение са влезли в сила.
С Разпореждане от 23.12.2022 г. ЧСИ Иванова е образувала изпълнителното производство
и е разпоредила да се наложи възбрана върху 1/6 идеална част от недвижими имоти, собственост
на длъжника, опис и публична продан на недвижимите имоти. На 26.01.2023 г. възбраната върху
имотите е вписана в Служба по вписванията, гр. Берковица. На 10.04.2023 г. длъжникът е получил
ПДИ, а на 11.04.2023 г. взискателят е поискал да се премине към опис и оценка на притежаваното
от него недвижимо имущество. С Разпореждане от 27.04.2023 г. ЧСИ Иванова е насрочила Опис
на възбранените имоти на 30.05.2023 г. от 10.00 ч. Съобщението за принудителното изпълнение е
връчено на длъжника на 23.05.2023 г. чрез пълномощник. Извършен е опис на недвижимото
имущество на длъжника на 30.05.2023 г., изготвена е оценка от вещо лице, като същата е получена
от длъжника на 15.06.2023 г. С Постановление от 26.06.2023 г. е спряно изпълнението по делото,
съгласно допуснатото обезпечение по настоящото производство чрез спиране на принудителното
изпълнение.
С предявяване на отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
4
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен
иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право-той дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно,
ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод
да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Предвид изложеното, съдът приема, че производството по първото изпълнително
производство е прекратено по силата на закона на 09.08.2019 г., а погасителната давност,
прекъсната с налагането на принудителни мерки е започнала отново да тече на 10.08.2017 г. – от
последното изпълнително действие. Последващите изпълнителни действия, след прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, не пораждат действие. Давността е спряна и не
е текла през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на основание Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. От 21.05.2020 г. давността отново е започнала отново да тече, като
продължава изтеклия срок от 10.08.2017 г.
С молбата от 23.12.2022 г. на ответното дружество, с което е поискано образуване на
изпълнително производство пред ЧСИ . се прекъсва давността, тъй като е направено искане за
извършване на конкретни принудителни мерки. С вписване на възбрана върху идеални части от
имоти, собственост на длъжника, на 26.01.2023 г. теченето на давността също е прекъснато. На
30.05.2023 г. е извършен опис на възбранените имоти и същите са оценени от вещо лице. Исковата
молба по настоящото производство е подадена на 07.06.2023 г. като съдебното дирене е
приключило на 14.11.2023 г. и към тази дата не е изтекъл период по-дълъг от пет години за
вземанията за главници по процесните изпълнителни листа, тъй като се касае за вземания за
банков кредит, които се погасяват с петгодишна давност.
Следва да се извърши преценка дали са погасени по давност вземанията за лихви. Съдът
счита, че тригодишната давност относно лихвите и обезщетенията за неустойка е изтекла по
отношение на тези вземания и от двата процесни изпълнителни листи на 18.10.2020 г., както
следва: вземане за лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. -
26.10.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода
25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода
25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до
30.06.2017 г. по изпълнителен лист от 5.08.2016 г.; както и тези вземания по изпълнителен лист от
03.07.2017 г., издаден по ч.гр.д № 39365/2017 г. на СРС, 118 състав за просрочени лихви върху
редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. - 25.08.2016 г., просрочени лихви
върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода 27.07.2015-25.05.2017 г., текущи
лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода 25.05.2017‑13.07.2017 г.,
неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г. За
5
тези вземания с общ размер от 1157.14 лв. следва да се приеме, че е погасена възможността за
тяхното принудително събиране, на основание чл. 111, букви „б“ и „в“ от ЗЗД. За главниците с
общ размер от 4338.02 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като същите се
погасяват чрез изтичане на петгодишна давност, предвидена в чл. 110 от ЗЗД.
С оглед на горното, съдът счита, че следва исковата претенция да бъде уважена до
посочения размер, като при този изход от спора и двете страни имат право на разноски. Съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и реално извършените разходи ищецът е направил такива в
общ размер на 1885.00 лв., в това число за държавна такса по делото, за държавни такси за
преписи на документи и за хонорар за един адвокат в размер на 1600.00 лв. Съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца му се следва сумата от 377.00 лв. от разноските. Ответникът
също е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 1300 лв. и съразмерно на
отхвърлената част от исковете му се следва сумата от 1040 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. Лавеле № 18-А, ап.10, чрез пълномощника й адв. С. Г., АК – София против „.“ ЕАД, ЕИК
., представлявано от „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от С. Д. Б., седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. . № 21, вх. В, ет. 2, ап. 51, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК, че П. Г. Д. не дължи на „.“ ЕАД,
сумите, както следва: лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. (тридесет лева и
четиридесет и осем стотинки) за периода 27.04.2015 г. - 26.10.2015 г., просрочена лихва
върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. (двеста тридесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки) за периода 25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху
просрочена главница 1,92 лв. (един лев и деветдесет и две стотинки) за периода 25.06.2016 г.
до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. (петнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки) за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г. по изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по
ч.гр.д № 39765/2016 г. по описа на СРС, 64 състав, както и сумите по изп. лист от 03.07.2017
г. по ч.гр.д № 39365/2017 г. по описа на 118 състав на СРС, както следва: за просрочени
лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. (сто и тринадесет лева и двадесет и пет
стотинки) за периода 27.07.2015 г. - 25.08.2016 г., просрочени лихви върху просрочена
главница в размер на 672,05 лв. (шестстотин седемдесет и два лева и пет стотинки) за
периода 27.07.2015-25.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на
24,65 лв. (двадесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) за периода 25.05.2017-
13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. (шестдесет и осем лева
и двадесет и седем стотинки) за периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г., за които суми е
образувано изп. дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег.№ 748 с район на действие ОС - Монтана,
поради погасяване на вземането по давност, като отхвърля иска за установяване
недължимост на сумата 1438 лв. (хиляда четиристотин тридесет и осем лева) - главница по
Договор за овърдрафт от 30.06.2016 г., както и на сумата 2900,02 лв. (две хиляди и
6
деветстотин лева и две стотинки) - непогасена главница по Договор за банков кредит от
22.08.2012 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от С.
Д. Б., седалище и адрес на управление в гр. СОФИЯ, БУЛ. . № 21, ВХ. В, ЕТ. 2, АП. 51, да
заплати на П. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. Лавеле № 18-А, ап.10, сума в размер на
377.00 лв. (триста седемдесет и седем лева), съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. Лавеле № 18-А, ап.10, да заплати
на „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от С. Д. Б., седалище
и адрес на управление в гр. София, бул. . № 21, вх. В, ет. 2, ап. 51, сумата от 1040.00 лв.
(хиляда и четиридесет лева) за разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7