О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр.
Перник, 04.07.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.07.2019 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 335 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.Б.Т.,***, с
ЕГН: **********, чрез процесуалния и представител – адв. К. П. ***, против Определение от 29.03.2019 г. постановено гр. д. № 4690 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., с което съдът оставил без уважение молбата й с вх. № 4465/12.02.2019 г.,
за изменение на Решение № 1625/21.01.2019 г. постановено по делото в частта
относно разноските, като моли за неговата отмяна.
Окръжен съд Перник, след като прецени
събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания,
намира за установено следното:
Производството
по делото пред районния съд е било образувано по искова молба М.Т., срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с предявен иск по чл. 124 от ГПК, с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 1461.12 лева, представляваща
част от вземане на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2009 г. до
30.04.2012 г. на обща стойност 2922.33 лева и сумата в размер на 343.42 лева,
представляваща законна лихва за забава върху заявената главница в размер на
1461.12 лева за периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г., за които вземания
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7352/2013 г. по описа на
Районен съд - гр. Перник, въз основа на който срещу М.Б.Т. е образувано изп.
дело № 31/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие Окръжен съд Перник,
което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендирани са
разноски.
С Решение №
1625/21.01.2019 г. предявения отрицателен установителен иск е изцяло уважен. По
отношение на разноските Районният съд е приел, че посредством предявяване на
частични отрицателни установителни искове за вземания, произтичащи от един и
същи изпълнителен лист ищецът се домогва да се обогати неосновано, тъй като
срещу претендираните хонорари за процесуално представителство не стоят реални
разноски, доколкото се касае за подаване на идентична искова молба от един и
същи процесуален представител, поради което и ищецът няма право на разноски.
С обжалваното
определение от 29.03.2019 г. първоинстанционният съд е отказал да измени
определението си в частта на разноските.
При така
възприетото от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира
следното:
Настоящият
съдебен състав споделя релевираното от страна на жалбоподателя възражение, че обжалваното определение е неправилно по следните съображения:
С влязло
в сила Решение № 1201/19.11.2018 г. по гр.д. № 5494 по описа на Районен съд
Перник за 2018 г. предявения отрицателен установителен иск е изцяло уважен,
като в тежест на „Топлофикация Перник“ АД е възложено да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 160 лева, представляваща внесена държавна такса за разглеждане на
спора, сумата в размер на 24 лева, представляваща заплатена такса за снабдяване
със заверен препис от изпълнително производство и сумата в размер на 300
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивите на Районният съд да откаже да присъди направените от ищцата
разноски в производството пред него са, че посредством
предявяване на частични отрицателни установителни искове за вземания,
произтичащи от един и същи изпълнителен лист се достига до увреждане на
правната сфера на ответника, доколкото от последния се претендират разноски по
всяко едно от образуваните дела. Според първоинстанционния съд с процесуалното
си поведение ищецът се домогвал да се обогати неосновано, тъй като срещу
претендираните хонорари за процесуално представителство не стоят реални
разноски, доколкото се касае за подаване на идентична искова молба от един и
същи процесуален представител. Възможността ищецът да предяви
иск за целия размер на своето вземане, за част от него или да предяви частични
искове за отделни негови части, е негово право и упражняването му може да бъде
поради различни причини, които са извън предмета на проверка на съда. Изборът да предяви първо иск
за част от вземането, а след това за остатъка до пълния, претендирай от него
размер, какъвто е настоящия случай, не е нарушение от страна на ищеца на
принципа на добросъвестност, уреден в чл. 3 от ГПК. Несъмнено при упражняване
на права, включително и при предявяване на частичен иск не следва да се допуска
нарушения на посочения принцип т.е. възможни са хипотези, при които се нарушава
този принцип, но това не означава, че във всеки случай на предявени частични
искове е налице злоупотреба с право. Преценката трябва да се прави във всеки
конкретен случай индивидуално и с оглед представените доказателства. Настоящият
състав на съда счита, че при обсъждане на въпроса налице ли е злоупотреба с
права при предявяване на частични искове, следва да се вземе под внимание и броя
на частичните искове и какви разноски би кумулирало това частично предявяване.
Едно е да се предявят два частични иска, а съвсем различно е да се предявят 8,
9 или 10 частични иска. В настоящия
казус ако не бяха предявени два частични иска в размер на 1461.12 лв. главница
и 343.42 лв. лихва, иска щеше да бъде предявен за сума в размер на 2922.33 лв.
главница и 686.84 лв. лихва, като държавната такса би била 144.37 лв., а
минималния адвокатски хонорар за сумата от 3609.17 лв. би бил 483 лв. В случая
следва да се има предвид, че при произнасянето си Районният съд е имал
информация, че по гр.д. № 5494 по описа на Районен съд Перник за
2018 г. от претендирания адвокатски хонорар от 630 лв. съдът е осъдил ответното
дружество да заплати 300 лв. Предвид всичко изложено настоящият състав на съда
счита, че в конкретния случай не може да се говори за нарушение от страна на ищеца на принципа на
добросъвестност уреден в чл. 3 от ГПК.
При
това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени разноските направени по делото.
Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Предназначението
на списъка на разноските е да насочи съда при изчислението на разноските
относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят. В
настоящия казус ищцата/жалбоподател претендира и доказва разноски в общ размер
на 789.63 лв., от които 130.63 лв. за държавна такса, 5 лв. за издаване на съд.
удостоверение, 24 лв. за копие на изп. дело № 31/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д. и
630 лв. за адвокатски хонорар.
Настоящият
състав на въззивния съд споделя направеното в съдебно заседание от страна на ответника
в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 630 лв. Според настоящия съдебен състав делото не се
отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни случаи
следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените
процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране
на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с
предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и
активността на процесуалния представител на страната – изготвяне и депозиране
на искови молби, други молби, жалби и изобщо всички действия, извършени по
съответното дело. Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват
несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, в това число и
несъразмерно високи на правния интерес (което разбира се само по себе си не
може да обоснове правна сложност, но следва да се отчете съвкупно с другите
обстоятелства). Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя минималните размера на
адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга, като максималния размер е
въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение
трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото. Вярно е
също така, че адвокатът има право свободно да договаря размера на
възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното представителство
. Тази свобода, обаче не се простира и върху размера, за който следва да
отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид сделка не участва
в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер,
договорен от други лица.
Настоящият
състав счита, че при преценката на размера, съдът не е обвързан от разпоредбата
на § 2 от ДР на Наредба № 1. Уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде
намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до размера,
посочен в наредбата по чл. 36 ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова
делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите
органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация и
не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.
78, ал. 5 ГПК. Поради това при прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до
трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
конкретния случай възнаграждението следва да се определи по правилата на чл. 7,
ал. 5, вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно 356.32 лв. Ето защо и предвид
основателността на възражението за прекомерност това е размерът, който ще се
присъди от настоящата инстанция.
Поради всичко гореизложено Определение от 29.03.2019 г. постановено гр. д. № 4690 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., с което съдът оставил без уважение молбата на М.Т. с вх. №
4465/12.02.2019 г., за изменение на Решение № 1625/21.01.2019 г. постановено по
делото в частта относно разноските, следва да се
отмени, като вместо това Определението от 29.03.2019 г. се допълни, като „Топлофикация
Перник“ АД, следва да бъде осъдено да заплати на М.Б.Т.,
сумата от общо 515.95 лв., от които 130.63 лв. за държавна такса, 5 лв.
за издаване на съд. удостоверение, 24 лв. за копие на изп. дело № 31/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Д. и 356.32 лв. за адвокатски хонорар,
представляваща направени от последната разноски по гр. д. № 4690 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
от 29.03.2019 г.
постановено по гр. д. № 4690 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение №
1625 от 21.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4690 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, гр. Перник, ТЕЦ Република,, да
заплати на М.Б.Т.,***, с ЕГН: **********, сумата 515.95 лева (петстотин и
петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща направени разноски
за исковото производство.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.