Определение по дело №2212/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260084
Дата: 26 август 2020 г.
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20205530102212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                            26.08.2020 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести август                                две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 2212 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

По искането за допускане на експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 08.10.2020 год., от 14,45 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

„Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЕТ „АВС – Христо Христов” твърди в исковата си молба, че бил търговец на горива, а ответникът бил търговско дружество с множество превозни средства в активите си. Между страните имало многогодишни трайни търговски отношения, изразяващи се в следното: автомобили, използвани от ответника, периодично се зареждали с горива, с гориво-смазочни материали (ГСМ), в това число добавки, антифриз и други авто-препарати, осигурявани от ищеца. Освен това ответникът имал и селскостопански машини, за които също закупувал дизелово гориво. За извършените зареждания с горива и ГСМ периодично се издавали фактури за стойността на извършените зареждания и покупки. Под всяка издадена фактура се изписвали номерата на касовите бонове, които системата за отчитане на продажбите автоматично генерирала при всяко зареждане. Ответникът плащал по сметка суми, които погасявали частично или изцяло дължимите по фактури суми.

Този механизъм страните практикували до 2017г. През 2018, 2019 и 2020г. зарежданията на автомобилите и техниката на ответника и покупките на ГСМ спрели. В периода от 31.07.2015г. до 01.04.2016г. имало издадени шест неплатени фактури, като общо дължимата сума по тях била 14155,41 лв. до 15.06.2020г., когато постъпило частично плащане само от 5000 лв. Така то намалило общото задължение на 9 155,41лв.

Неплатените задължения по фактури били:

1/ Ф-ра № **********/31.07.2015г. на обща стойност 38 157,61 лв. с описаните в нея генерирани от системата при продажбите фискални бонове, която била с неплатен остатък от 2 305,16 лв.;

2/ Ф-ра № **********/19.08.2015г. на обща стойност 1 457,77 лв. изцяло неплатена с описани в нея два фискални бона, генерирани при продажбите;

3/ Ф-ра № **********/31.08.2015г. на обща стойност 147 лв. изцяло неплатена с описан в нея един фискален бон, генериран при продажбата;

4/ Ф-ра № **********/31.10.2015г. на обща стойност 70 лв. изцяло неплатена с описан в нея един фискален бон, генериран при продажбата;

5/ Ф-ра № **********/31.01.2016г. на обща стойност 111,04 лв. изцяло неплатена с описан в нея един фискален бон, генериран при продажбата;

6/ Ф-ра № **********/31.03.2016г. на обща стойност 7874,15 лв. с неплатен остатък от 5064,44 лв.

Въпреки многократни обещания за доброволно плащане, ответникът не заплатил горепосочените суми

Ищецът заявява още, че предвид неизпълнението, претендира и мораторна лихва за последните три години, считано от 01.07.2020г. назад във времето, а именно за периода: 01.07.2017г. - 15.06.2020г., (когато постъпило последното частично плащане от 5 000 лв.). Дължимата главница в този период била 14 155,41 лв., а мораторната лихва върху тази главница за посочения период 01.07.2017г. - 15.06.2020г. била 4250,56 лева.

Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което да осъди ответника „Терамис-2007” ЕООД, да му заплати сумата от общо 13405,97 лева, от които 9 155.41 лева, представляваща неплатени цени по извършени от ищеца търговски продажби на стоки, закупени от ответника, и 4250,56 лева дължима мораторна лихва върху главницата от 14 155,41 лв. за периода 01.07.2017г. - 15.06.2020г. Претендира разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Терамис-2007” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

В тежест на ищеца (продавач) по иска по чл. 327, ал.1 ТЗ е да докаже, че между страните са възникнали валидни правоотношения по договори за продажба на стоки, тяхното съдържание и предаването на стоките, предмет на договорите. А по иска чл. 86, ал. 1 ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже, че изискуемостта на главното парично вземане е настъпила, датата, на която това е станало и размера на обезщетението.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземанията, респ. изискуемостта им, вкл. и не само че е заплатил цените на закупените стоки.”

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: фактура № **********/31.07.2015г., фактура № **********/19.08.2015г., фактура № **********/31.08.2015г., фактура № **********/31.10.2015г., фактура № **********/31.01.2016г., фактура № **********/31.03.2016г., справка за дължими суми, разпечатка от електронната страница на ТР и справка за дължимата лихва.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

        

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

        

На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто - доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: