РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. гр. Хасково, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Р. СТ. Ч. от гр. Хасково срещу Наказателно
постановление № 553559 – F570994 от 05.01.2021 г. издадено от Директора на
Дирекция "Обслужване " в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по
чл.96 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното с нея наказателно постановление, което страдало и от пороци,
свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон, респ. маловажност на случая. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция
1
"Обслужване" в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез
упълномощения по делото представител – ст. юрисконсулт К. , оспорва жалба
и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения,
подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание.Моли и за разноски
по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Жалбоподателят Р. СТ. Ч. извършвал дейност като земеделски
производител, за което бил регистриран в Областна дирекция "Земеделие" гр.
Хасково от 2019 г. Той не бил организирал дейността си под някаква
различна правноорганизационна форма, а действал като физическо лице.
За времето от 20.09.2019 г. до 12.08.2020 г. била извършена проверка от св.Б.
ВЛ. Д. на длъжност "старши инспектор по приходите" в ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково, по отношение на жалбоподателя, в хода на която
била събрана информация, съответно справки и документи за реализиран
оборот. При проверката е установено, че в периода 01.10.2018 г. до 30.09.2019
г. е достигнат облагаем оборот над 50 000 лв., а именно в размер на 54 768 лв.
и е следвало в 7-дневен срок от месеца, в който е достигнало нужния
облагаем оборот за последните 12 календарни месеца, да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС. Тъй като облагаемият оборот е достигнат през месец
септември на 2019 г., е следвало до 07.10.2019 г. да бъде подадено
заявлението за регистрация по ЗДДС. Жалбоподателят не е сторил това в този
срок,поради което е извършил нарушението на 08.10.2019 г. Същото е
установено при извършване на проверката във връзка с наличие на основания
за регистрация по ЗДДС с протокол от 12.08.2020г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за
2
установяване на административно нарушение № F570994/21.09.2020 г. за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен при условията на чл.40
ал.2 от ЗАНН в присъствието на двама свидетели и отсъствие на
жалбоподателя,на който е връчен екземпляр от него. За извършеното
нарушение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за същото нарушение на
основание чл. 178 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите по акта , както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал.
Разпитана в съдебно заседание актосъставителя потвърждава
констатациите в АУАН. Показанията и на двамата разпитани свидетели
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие помежду си и с отразеното в АУАН и приетите по делото
писмени доказателства, като съставения протокол, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган следват
от така представената заповед.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е
описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин,
който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове, с
което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени са
всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ
възможност да се направи индивидуализация на административното
3
нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно
за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към
административно-наказателна отговорност. Не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на жалбоподателя,
след като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това и в
процедурата по съставяне на акта в тази хипотеза са участвали двама нарочни
свидетели.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за нарушаване на правилата за регистриране по реда на
ЗДДС и осъществяване на контрол над регистрираните и нерегистрираните
субекти.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по
този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.Чл. 3 от
ЗДДС посочва кои лица са данъчно задължени. Такива съобразно ал. 1 на
4
посочената норма са всички, които извършват независима икономическа
дейност, независимо от целите и резултатите от нея. Съобразно ал. 2 на чл. 3
от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на търговците,
включително и лица, предоставящи услуги, включително в областта на
минното дело и селското стопанство. В настоящия случай безспорно
жалбоподателят в качеството му на земеделски производител се явява лице,
предоставящо услуги в областта на селското стопанство.
Как се определя облагаемия оборот постановява нормата на чл. 96, ал.
2 от ЗДДС, а именно това е сумата на всички облагаеми доставки,
включително и тези с нулева ставка, доставки на финансови и
застрахователни услуги. Към тях не се включват тези, които не са свързани с
основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани
в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС. В настоящия случай от изготвения
протокол от 12.08.2020г. и показанията на св.Д. , се установи, че сборът от
облагаемите доставки в последните дванадесет месеца надвишава сумата от
50 000 лева, а именно се равнява на 54 768 лв. По делото не са ангажирани
доказателства доставките да попадат в изключенията по чл. 96, ал. 3 от ЗДДС,
поради което и следва да се приеме, че за периода 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г.,
жалбоподателят е достигнал изискуемия оборот за задължителна регистрация
- над 50 000 лева. От изтичането на този срок, жалбоподателят като данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, е следвало в 7-дневен срок да
подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Следователно
срокът е започнал да тече на 30.09.2019 г. и е изтекъл на 07.10.2019 г.
Доколкото това задължение не е изпълнено, правилно отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1
ЗДДС.В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението на жалбоподателя
,че в предходен данъчен период лицето е достигнало облагаем оборот над
50 000 лв.,което обаче е отделно и различно от настоящото административно
нарушение,касаещо периода от 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г.По тези
съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото
жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за което е наказан с обжалваното наказателно
постановление.
5
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 178 от ЗДДС, която предвижда, че данъчно
задължено по ЗДДС, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация
или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 5000 лв. Правилно е приложен и материалния закон по
отношение на определяне на правилното по вид наказание в минимален
размер.
Не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение
за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на
извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не
разкриват хипотеза, в която деянието да се отличава с липса на обществена
опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с
други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание,
изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, претенцията на административно-
наказващия орган за присъждане на юристконсултско възнаграждение се
явява основателна.Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие
занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият
текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила, поради което на ТД на НАП , се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №553559 – F570994 от
05.01.2021 г. г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване ” в ТД на
НАП – Пловдив.
6
ОСЪЖДА Р. СТ. Ч. ,ЕГН- ********** с адрес :
***************** да заплати на НАП ТД Пловдив ЕИК 1310631880039
сумата от 120 лв. направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
7