РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Перник, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
в присъствието на прокурора Р. В. Ц.В. Б. С.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720104319 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. С.
против Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МРВ –
гр.Перник, за заплащане при условията на солидарна отговорност на сумата от
8 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
— морални страдания, причинени от силен стрес, тревога и притеснение в
резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление,
както и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди пропуснати ползи от лишаване от ползването на собственото му
моторно превозно средство — лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ *** за периода от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г., в резултат от
незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от 19.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът излага в исковата молба, че на 08.12.2022г. управлявал
собственото си МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***" с рег. № ***,
като около 01:53 часа в гр. Перник, на *** бил спрян за проверка от
полицейски инспектори при Второ РУ при ОДМВР — гр. Перник. Бил тестван
за употреба на алкохол с техническо средство — Алкотест Дрегер, като
пробата била отрицателна. Впоследствие от екип на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР- Перник бил тестван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест
5000“, който отчел положителен резултат за наличие на амфетамин в пробата
1
му. На водача бил издаден талон за медицинско изследване за СПО на МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД — гр. Перник, като били иззети свидетелството му за
управление на МПС № *** и контролен талон № ***0. Твърди, че бил
съпроводен от полицейските служители до болничното заведение за вземане
на кръвна проба, след което задържан в арестите на Второ РУ при ОД на МВР
— гр. Перник за срок от 24 часа, на основание Заповед за задържане на лице
рег. № 313з-633/08.12.2022г. Било образувано ДП № 491/2022г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР — гр. Перник, пр. преписка № 3910/2022г. по описа
на РП — гр.Перник, започнало като бързо производство на основание чл. 356,
ал. 3 от НПК. С постановление от 15.12.2022 г. на прокурор при Районна
прокуратура — гр. Перник, на основание чл. 357, ал. 2 НПК било постановено
разследването по бързо производство № ДП № 491/2022г. по описа на Второ
РУ при ОД на МВР — гр. Перник да бъде извършено по общия ред. Излага
още, че с Постановление от 19.07.2023 г. на прокурор при Районна
прокуратура — гр. Перник наказателното производство по ДП №491/2022 г.
по описа на Второ РУ при ОД на МВР — гр. Перник, пр. преписка №
3910/2022г. по описа на РП — гр. Перник, водено срещу И. И. С. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. Претендира разноски.
Прокуратурата на Република България в срока по чл.131 ГПК оспорва
изцяло предявените обективно съединени искове като неоснователни и
недоказани, като излага подробни съображения, при условията на
евентуалност прави възражение, че са завишени по размер. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Ответникът Областна дирекция на МРВ – гр.Перник в срока по чл.131
ГПК оспорва изцяло предявените обективно съединени искове като
неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения. Излага
доводи, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Оспорва да
са налице предпоставки за реализиране на отговорността му. Моли съда да
отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки твърденията на страните и събраните
доказателства, приема следното от фактическа страна:
От приобщеното към настоящето дело ДП № 491/2022г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР- гр. Перник, пр.пр.№ 3910/2022г. по описа на РС
Перник, е видно, че на 08.12.2022 г. е образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 08.12.2022 г. в
гр.Перник, по ул. „Бучински път“ е управлявано МПС – лек автомобил „***
***“ с ДК № *** след употреба на наркотични вещества – амфетамин,
установени чрез техническо средство дръг тест.
Представен е съставен на 08.12.2022 г. АУАН № *** на ищеца И. И. С. за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, а именно за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. На водача е издаден талон за изследване № 075950, с което е насочен
за медицинско и химическо изследване във ВМА с оглед извършена на
08.12.2022 г. в 01. 53 ч. проба с дръг тест с положителен резултат за
2
амфетамини. Издадена е от полицейски служител и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ***., с която на И. И. С. временно е
отнето свидетелството за управление на МПС за не повече от 18 месеца.
Съставен е Протокол за личен обиск от 08.12.2022г. на ищеца, както и
Заповед за задържане на лице от 08.12.2022г., а именно на ищеца И. И. С., с
която той е задържан на 08.12.2022г. 01. 53 ч., за 24 часа.
По досъдебното производство са извършени оперативно-издирвателни
мероприятия, вкл. и разпит на свидетели. Назначена е и съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, заключението по която е
в насока, че в предоставените биологични проби, взети от И. И. С. не е
установено наличие на накотични/упойващи вещества.
С постановление от 19.07.2023 г. на прокурор при СРП е прекратено
наказателното производство по ДП № 491/2022г. по описа на Второ РУ при
ОД на МВР- гр. Перник, пр.пр.№ 3910/2022г. по описа на РС Перник, водено
за престъпление по чл.343б, ал.3 НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Е.А.Г. и
А.К.Е. – дядо на ищеца.
Свидетелят А.Е. заявява, че е дядо на ищеца и е запознат със случая.
Обяснява, че около студентския празник, когато внука му се е прибирал го е
спряла пътна полиция, направен му е тест за наркотици, който е показал
положителен резултат. Свидетелства, че ищецът е обяснил, че е болен и
приема антибиотик, но е задържан от полицията. Посочва, че въпросният
инцидент се е отразило много зле на внука му, като е бил стресиран. Девет
месеца е изпитвал притеснения и очаквал да си вземе книжката. Посочва, че
през това време той го е карал навсякъде. Ищецът искал да започне работа, но
не се получило, защото книжката му била взета. Посочва, че изпитва
притеснения дори към момента на разпита и не смее да влезе в залата. Преди
да му вземат книжката полцвал собствения си автомобил. Не знае дали
ищецът е имал уговорки да предостави автомобила си под наем на някого,
докато е без книжка.
Св. Емилия Георгиева заявява, че познава И. С. от доста години, като тя
е близка приятелка с неговата майка. Познава го като скромно момче, който не
се занимава с неща, за които е взета книжката му. Посочва, че не пие, а
единствено пуши цигари, но не употребява наркотици. Свидетелства, че при
проверката бил болен с висока температура и се прибирал от работа. Докато
бил без книжка нямало как да ходи на работа и те го возели, за което той си
плащал от собствения джоб. Сочи, че този инцидент бил голям стрес за него и
бил изпаднал в депресия. Прекратил си контактите с много приятели и не
излизал както преди. Отдръпнал се и се затворил в себе си, както и че
случилото се оказало голямо влияние на отношението между него и
родителите му.
По делото е изслушана и приета съдебно – оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А. Ц., която съдът кредитира като компетентно
и обективно дадена, от която се установява, че общата наемна стойност за
периода от 08.12.2022г. до 19.07.2023г. на МПС „*** ***“ с рег.№ *** е в
3
размер на 596,70 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на предявения иск срещу двамата ответници при
условията на солидарност, съдът намира следното:
Един от основополагащите принципи за функционирането на
държавата съобразно чл. 7 от КРБ е този за отговорността на държавата за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Конституцията изрично предвижда, че отговорността в този
случай е на държавата, а не на отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда
срещу кой държавен орган - юридическо лице се предявява иска, а не кой е
длъжник по материалното правоотношение. Според чл. 2 от ЗОДОВ
държавата отговаря за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според чл. 7
от ЗОДОВ ответник по делото е органа по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, процесуален
субституент на държавата. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е
легитимирания процесуален субституент на държавата във всички случаи, за
които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено в ТР № 5/2015 г. по
т. д № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки това, ако увреждането е причинено
едновременно от незаконни действия и актове на повече от един
правозащитен държавен орган (примерно Прокуратурата на РБ и
разследващите/полицейските органи), и вредата следва да се обезщети
глобално, то e възможно всички те като посочени от ищеца ответници да
представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти.
Възможността държавата да се представлява от различни органи по искове за
обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната
практика на ВКС (например Решение № 490/2013 г. по гр. д № 1427/2011 г., I.г.
о. на ВКС; Решение по гр. д № 652/2011 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 157 от
21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). Ако ПРБ и ОДМВР
са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно обвинение,
положението им като процесуални субституенти на държавата е различно от
това на солидарно отговорните в материалноправните отношения, които
съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК действат самостоятелно и процесуални
действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на
останалите в процесуално отношение. При това положение предявяването на
иска срещу ПРБ и ОД на МВР – Разград при условията на солидарна
отговорност е допустимо, и искът следва да се разгледа по същество и то по
граждански ред.
В настоящия случай осъществяването на наказателната репресия
спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на
действия и актове, както на органите на прокуратурата, така и на
полицейските органи/разследващ – макар тези органи да имат различна
компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до
причиняването на вреди на ищеца.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на
сочените в закона предпоставки. Държавният орган не участва по делото в
4
качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за
виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на
държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на Прокуратурата
като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото
лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са
търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно
производство до окончателното му прекратяване. Следва да се има предвид, че
полицейските органи могат да отнемат временно СУМПС за 18 месеца до
решаване на въпроса за отговорността, но образуваното ДП е условие за
прилагането на такава ПАМ. Солидарната отговорност на органите на
досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от
разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от
единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления,
разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в
задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването,
осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за
законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на
извършените от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да
прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение
срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Отговорността на
тези държавни органи за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не би могла да е
разделна, и претърпените от ищеца, представляващи пряка и непосредствена
последица от образуваното и водено срещу него наказателно преследване,
следва да бъдат определени глобално.
Наказателното производство в случая е било прекратено поради липса
на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Поради
това са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответниците. При обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е
престъпление, елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение.
Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата предизвикват последните две хипотези на
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и то само когато прекратяването на
наказателното производство е извършено в ДП. Досъдебно производство се
образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки - съобразно чл. 207,
ал. 1 от НПК следва да са налице законен повод и наличие на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер. Макар и ищеца да не е
привлечен като обвиняем, то досъдебното производство се е водело срещу
него и в процесния случай няма срещу кого другиго да се води. В този смисъл
той е търпял вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори
и в случаите, когато производството е прекратено без да и е повдигнато
обвинение - в този смисъл е Решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. №
3143/2015 г. на IV ГО на ВКС. Липсата на привличане съгласно чл. 219 НПК
не е пречка за търсене на вреди по посочения по горе фактически състав на
ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение независимо от това дали вредите са
5
причинени виновно, като вината на конкретни длъжностни лица не се
изследва, тъй като е извън предмета на делото. При обективната отговорност
по ЗОДОВ се прилага принципът на риска, а не на вината. Отговорност за
държавата да обезщети вредите възниква и при прекратено предварително
производство, водено срещу единствен възможен извършител на
престъплението, което се разследва, дори и без лицето да е формално
привлечено като обвиняем по реда на НПК, както е и в настоящия случай.
Започването на ДП с един единствен възможен извършител само по себе си е
увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен жИ.т, авторитет и
достойнство на гражданин, а при доказване на увреждащите последици от
незаконното наказателно преследване, съдът следва да присъди обезщетение
за причинените вреди при съобразяване с релевантните за спора
обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер, като ищецът
не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната
отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда, т. к.
те следват от закона, но за всички останали болки и страдания е необходимо да
има твърдения и доказателства (в този смисъл са Решение № 176 от 19.07.2017
г. по гр. д. № 3501/2016 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 53 от 07.05.2019 г. по
гр. д. № 3528/2018 г. на III г. ГО на ВКС). Тълкувателно решение № 3/2005 г.,
т. 11, предвижда че обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално – по справедлИ.ст по реда на чл. 52 ЗЗД при установяване на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите
претърпени от ищеца.
Съгласно трайно установена съдебна практика понятието
"справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху жИ.та му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този
смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
6
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия
критерий за справедлИ.ст и обществено-икономическите условия и стандарта
на жИ.т в страната, но най-вече с оглед особеностите на конкретния случай.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй
като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
някои от тях – еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка
на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
Съдът приема, че наказателното производство е било с
продължителност от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г. – повече от 7 месеца.
Събраните доказателства във връзка с претърпените неимуществени
вреди са гласни, и сочат наличие на част от твърдяните в ИМ вреди през целия
период. Следва да се отчете, че ищеца е бил задържан за срок от 24 часа.
Следва да бъдат отчетени също затрудненията, които това е предизвикало в
жИ.та на ищеца, а именно при изпълнение на задълженията му, и
невъзможността да използва собствения си автомобил поради отненото му
свидетелства за управление на МПС. С текста на чл. 343б, ал. 3 НК се
предвиждат три наказания - наказание лишаване от свобода от една до три
години, глоба от 500 лева до 1500 лева, като същевременно кумулативно се
налага и наказание по чл. 343 г НК лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7,
и може да се постанови лишаване от право по точка 6. Отчитайки посоченото
съдът счита, че претърпените неимуществени вреди от ищеца следва да бъдат
обезщетени със сумата от 4 100 /четири хиляди и сто/ лева, и тази искова
претенция следва да се уважи за посочената сума, като върху нея се присъди и
законната лихва от датата на предявяване на иска. Исковата претенция за
неимуществени вреди в останалата и част до пълния и размер от 8 500 лева,
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Досежно втората претенция - за присъждане на имуществени вреди,
изразяваща се в пропуснати ползи от лишаване от ползването на собественото
му МПС за периода от 08.12.2022г. до 19.07.2023г., следва да се отбележи, че
пропуснатите ползи като вид имуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване при непозволеното увреждане, се състоят в неполучено сигурно
увеличение на имуществото на увреденото лице. Доказването на тези вреди по
правилото на чл. 154 ГПК е в тежест на ищеца. Когато претендира
обезщетение за пропуснати ползи, той трябва да установи пред съда, че
неговото имущество със сигурност би се увеличило ако не беше увреждането.
За да се приеме, че е настъпила вреда от нереализирани доходи, е необходимо
увреденото лице да е развивало дейност, от която да получава тези ползи,
които твърди да са пропуснати. Изложеното дава основание за извод, че няма
данни ищецът да е щял да реализира доходи от предоставянето на същия за
възмездно ползване.
По гореизложените съображения искът за присъждане на обезщетение
7
за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на сумата
от 1500 лева подлежи на отхвърляне изцяло като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно
направените съдебно - деловодни разноски в размер на 561,70 лева,
съразмерно с уважената част от исковете /от която 471,70 лева – адвокатско
възнаграждение и 90,20 лева – експертиза/, при съобразяване факта, че
представения по делото списък по чл.80 ГПК не кореспондира с
представените по делото доказателства за реално заплатено адвокатско
възнаграждение. В списъка по чл.80 ГПК се претендира присъждането на
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2000 лева, а видно от
представените по делото доказателства такова е уговорено и заплатено в
размер на сумата от 1 150 лева, поради което и съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност.
Ищецът следва да бъде осъден и на осн.чл.77 ГПК да заплати по сметка
на РС Перник сумата от 80.00 лева, съобразно дадените с протоколно
определение от 25.11.2024г. указания – депозит за вещо лице.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този случай е
направеното искане от страна на ОД на МВР – Перник, което е защитавано от
юрисконсулт, а съдът определя размер на възнаграждението 150 лева на
основание чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съразмерно с отхвърлената част от претенциите, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на този ответник разноски в размер на 88.50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. "Самоков“ № 1,
представлявана от Директора, да заплатят на И. И. С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, при условията на солидарна отговорност сумата от 4 100,00
/четири хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 08.12.2022 г. до 19.07.2023 г. от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със
законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 8 500 лева, както и предявения иск за имуществени вреди
за сумата от 1 500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА НА
8
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с БУЛСТАТ ********* и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Перник да заплатят
солидарно на на И. И. С. с ЕГН **********, сумата от 10, 00 лева -
заплатена държавна такса и сумата 561,70 лева – съдебно деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ И. И. С. с ЕГН
********** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Перник, представлявана от Директора, сумата
от 88.50 лева, представляваща направени разноски за юрк. възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн.чл.77 ГПК И. И. С. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС Перник сумата от 80.00 лева – допълнително определен
депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9