Мотиви на Решение № 173 от 04.07.2019 г. по н.а.х.д.
№ 656/2019 год. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство,
съставен от мл.полицейски инспектор при РУ на МВР Ловеч Илиян Руменов Иванов
срещу Н.Я.Я. ***.
В акта се твърди следното :
На 03.07.2019 г. свидетелят Б. Д. Ц. се договорил с А.
Н.Я. ***, последният да му окоси двора срещу заплащане от 100 лева. Същият се
намирал *****. Тъй като дворът бил голям и с висока трева, на А. Я. дошъл да
помага неговия баща – Н.Я.Я..
След като приключили работа, около 19:00 часа, между Б.
Ц. и А. Я. възникнал спор относно това до къде трябва да се окоси. Ц. започнал
да обижда Я. и да се държи предизвикателно спрямо него. Тогава нарушителят Н.Я.
взел косата, която била опряна на количката, с която изхвърляли тревата и
тръгнал към Б. Ц. с явно намерение да го нарани и викайки : Ще те убия, ще те
излежа”, както и го заплашил, че ще му отрови животните. Синът му А. Я. го
хванал и спрял, като така предотвратил физически сблъсък между Я. и свидетеля Ц..
Свидетели очевидци на случилото се станали Ц.Х.Ц.и Т.А.Т.. Тъй като свидетелят Б.
Ц. отказал да заплати на А. Я. договорената сума, свидетелят Ц.Ц.дал на
последния 50 лева, за да не ескалира повече ситуацията и спорещите се
разотишли.
Скандалът се случил на ******, област Ловеч.
Малко по-късно свидетелят Б. Ц. подал жалба срещу Н.Я.
***. Реагиралите полицейски служители отвели Н.Я. ***, където му бил съставен
настоящия акт по УБДХ и със заповед по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР бил задържан за
24 часа.
В съдебно заседание нарушителят Н.Я.Я. се явява лично,
като не желае да ползва адвокатска защита. Дава обяснения, като заявява, че пазарлъка
между сина му и Б. Ц. бил само да се окоси тревата в двора, но последният
претендирал тя да бъде и изхвърлена. Въпреки, че нямали такава уговорка
нарушителят и синът му се съгласили и изхвърлили тревата, след което Ц. им
заявил, че трябва да окосят и пространството извън двора. Твърди, че е започнал
да коси, а Ц. започнал да му подхвърля подигравателни реплики, както и започнал
да нарича с обидни думи сина му. Изтъква, че е искал да защити сина си и взел
косата, но веднага синът му я издърпал от ръцете и той паднал на земята. Отрича
да е замахвал съм Ц. или да го е заплашвал по някакъв начин. Изтъква, че след
случилото се си тръгнал, а малко по-късно си дошъл и синът му, но само с 50
лева, вместо договорените 100, които му ги дал не Ц., а неговия комшия Ц..
По същество на делото заявява, че се извинява за тези
работи и че повече няма да пуска сина си да работи на Ц..
Съдът, като взе предвид представените с акта за
констатиране на дребно хулиганство доказателства, както и обясненията на
нарушителя, намира следното :
Безспорно се установи по делото, че на 03.07.2019 г.,
около 19:00 часа, в ****, област Ловеч, на *******, Н.Я.Я. е извършил
непристойна проява, като е отправил ругатни, заплахи и демонстрирал действия с
намерение за физическа разправа спрямо свидетеля Б. Д. Ц. от гр.Ловеч. Описаните
в акта за дребно хулиганство обстоятелства категорично се потвърждават, както от
обясненията на свидетелите Б. Ц., Ц.Ц.и Т.Т., които изцяло кореспондират
помежду си, така и отчасти и от обясненията на самия нарушител, който не
оспорва, че между него и Ц. е възникнал конфликт, както и причините за него. Съдът
прецени внимателно обясненията му, като ги обсъди поотделно и в съвкупност с
целия доказателствен материал. Известно е, че същите, освен средство за защита,
са и основно доказателствено средство в наказателния процес, на чийто правила
се подчинява настоящето производство.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и обяснения на
нарушителя, които прецени поотделно и в съвкупност, по реда на НПК.
С оглед на така изложеното, съдът прие, че Н.Я.Я. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.
От обективна страна, нарушителят е осъществил
признаците на изпълнителното деяние, като на процесната дата и място е извършил
непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни, заплахи и
демонстриране на действия с намерение за физическа разправа срещу Б. Ц..
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вина пряк умисъл. Предвиждал е общественоопасните последици на действията си
и е искал настъпването им.
Тези действия и отправени изрази от нарушителя са
били извършени на публично място, на улица в ****, област Ловеч, станали са
достояние и на други лица, поради което са довели до нарушаване на обществения
ред и спокойствие.
При обсъждане вида и размера на наказанието на нарушителя
Я., съдът прие, че действията му се отличават със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществяват признаците на престъпление по чл.325,
ал.1 от НК. При определяне на наказанието съдът съобрази и дали са налице отегчаващите
и/или смекчаващите вината обстоятелства. Не констатира наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а като смекчаващи такива съдът прие частично
направените самопризнания при дадените от Я. обяснения, искрено изразеното
разкаяние и трудовата му ангажираност. Съдът отчете и установения по делото
факт, че до голяма степен действията и поведението на Н.Я. са били продиктувани
от желанието му да защити сина си.
Тези съображения мотивираха съда да приеме, че
стореното от Н.Я. се отличава със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други случаи на дребно хулиганство и едно наложено
наказание „глоба” би изиграло целения от закона възпитателен и превантивен
ефект. При това положение, съдът определи наказанието изцяло при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно : глоба в размер на минимума предвиден в закона
от 100 лева, която следва да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
Настоящият съдебен състав счита, че така наложеното
наказание би изиграло своята възпитателна и възпираща от извършването на други
подобни постъпки роля спрямо нарушителят Н.Я..
С тези мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :