Присъда по дело №258/2024 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 3
Дата: 11 февруари 2025 г. (в сила от 27 февруари 2025 г.)
Съдия: Надежда Веселинова Димитрова
Дело: 20244320200258
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Луковит, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
СъдебниА.С.К.

заседатели:Г.И.Н.
при участието на секретаря М.Х.Д.
и прокурора П. М. Г.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Наказателно
дело от общ характер № 20244320200258 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Н. Н., ЕГН **********, роден на **********, за
НЕВИНЕН, в това, че на неустановена дата през м. 10.2021г. в с.К.,Л. обл. с цел да набави
за себе си имотна облага , укрил чужди движими вещи: ел. удължител 15м. за 35.09лв.,
удължител 18м. за 37.19лв., разклонител 2бр. за 28.76лв., тостер за 26.99лв., фритюрник за
44.10лв., миксер за 49.50лв., стара ел. скара за 18.50лв., кафемашина за 17.25лв. , 2бр. ютии
за 39.00лв., ДВД плеър за 51.30 лв., всичко за 347.68 лв., собственост на М. Г. П., за които
знаел, че са придобити от малолетните Г. Л. Г. и Н. Г. Н., чрез престъпление - кражба, поради
което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 215, ал. 1 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Л. А., ЕГН **********, роден на ***********, за
ВИНОВЕН, в това, че на неустановена дата през м. 10.2021г. в с.К.,Л. област, в дом на ул.
„Г.№* като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие с малолетния Г. Л. Г., чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот разковаване и сваляне на дървена врата в задната част
на къщата, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон Айфон за 110.00 лв., З бр.
мобилни телефони „Нокиа" за 105.00 лв., машинка за подстригване за 11.00 лв., 2бр. ножове
за 7.00 лв., 1бр. яке дънково за 23.00 лв., всичко на стойност 256.00 лв., собственост и от
владението на М. Г. П., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, затова
и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА,
ОТЛАГА, на основание чл. 69, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца за изпитателен срок от две години.
1
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия К. Л. А., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Ловеч сумата 808,50 лева (осемстотин и осем лева и
ретдесет стотинки), представляваща разноски по делото на досъдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия К. Л. А., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски от съдебна фаза в размер на 140 /сто и
четиридесет/ лева, по сметка на Районен съд - Луковит.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства: 1 бр. електрически тостер, сив на
цвят; 1бр.електрически миксер, бял-сив на цвят, с 4 бр. метални бъркалки; 1 бр. фритюрник,
бял на цвят; 1 бр. удължител, черен на цвят с дължина 5 метра, разклонител с 3 бр. гнезда; 1
бр. удължител, мръсно бял на цвят, с дължина 18 метра, черен на цвят разклонител с три
гнезда; 1 бр.ДВД, сива на цвят LG, модел „*** със сериен №***“; 26p. удължители, бели на
цвят, с дължина от по 2 метра, черен на цвят разклонител с четири гнезда с дължина 20см.,
ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика М. Г. П., ЕГН ********** с адрес: **********, ул.
„Градище“ № 1.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Ловешкия окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 3/ 11.02.2025 г. по НОХД № 258/ 2024 г.
по описа на Луковитския районен съд

Производството е образувано по повод внесен от Районна прокуратура - Ловеч, ТО – Л.
обвинителен акт срещу К.Л.А., ЕГН **********, живущ в с. Д.,общ.Л.,обл.Л., с който
прокурорът му е повдигнал обвинение в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1, т. 3,
вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на неустановена дата през м. 10.2021г. в
с.К. , Ловешка обл. в домнаул." ГГ.№* като непълнолетен , но е могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие с малолетния Г.Л.Г., чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот разковаване и сваля на
дървена врата в задната част на къщата, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
Айфон за 110.0лв., 3 бр. мобилни телефони „Нокиа" за 105.00лв., машинка за подстригване
за 11.00 лв., 2 бр. ножове за 7.00 лв., 1 бр. яке дънково за 23.00 лв., всичко на стойност
256.0лв., собственост и от владението на М.Г.П., без съгласието й, с намерение
противозаконно да ги присвои, както и обвинителен акт срещу Г.Н.Н., ЕГН **********,
живущ в с. К.,общ.Л.,обл.Л., с който прокурорът му е повдигнал обвинение в извършване на
престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата през м. 10.2021г. в с.
К.,Л. област с цел да набави за себе си имотна облага, укрил чужди движими вещи - ел.
удължител 15 м. за 35.09 лв., удължител 18м. за 37.19 лв., разклонител 2 бр. за 28.76 лв.,
тостер за 26.99 лв., фритюрник за 44.10 лв., миксер за 49.50 лв., стара ел. скара за 18.50 лв.,
кафемашина за 17.25 лв., 2 бр. ютии за 39.00 лв., ДВД плеър за 51.30 лв., всичко за 347.68 лв.
собственост на М.Г.П., за които знаел, че са придобити от малолетните Г.Л.Г. и Н.Г.Н. чрез
престъпление – кражба.
В настоящето производство пострадалата М.Г.П. е била редовно призована за първото
съдебно заседание, не се е явила и не е конституирана като частен обвинител и граждански
ищец в наказателния процес.
В с.з. представителят на обвинението заявява, че поддържа изцяло обвиненията които
са предявени спрямо К.Л.А. и Г.Н.Н..
Моли К.А. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание от 6 /шест/ месеца
л. с., което да бъде отложено с изпитателен срок от 2 години. Също така моли ГН. да бъде
признат за виновен и му се наложи наказание 1 г. л. с., което да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години. Прави и анализ на доказателствения материал.
В съдебното заседание подсъдимият К.А. редовно призован, се явява със служебен
защитник от ДП – адв. Н.Л.а, подсъдимият ГН. редовно призован, се явява със служебен
защитник от ДП – адв. С.Х..
В с.з. защитникът на подсъдимия К.Л. - адв. Н.Л.а пледира, че на подзащитния и е
повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, т.е. проникване в чуждо жилище чрез
разрушаване на преграда направена за защита на имот, но данни за такова проникване не са
събрани в хода на съдебното следствие. Посочва, че се касае за една обикновена кражба, за
която подсъдимият К.А. си признава. Отнетите вещи са на ниска стойност. Към момента на
извършване на деянието подсъдимият А. е бил с чисто съдебно минало и непълнолетен.
Моли съда да му наложи минимално наказание съответстващо на действително
извършеното от него деяние, за което си признава.
В с.з. защитникът на подсъдимия ГН. - адв. С.Х. пледира,
че изпълнителното деяние на повдигнато на подзащитния и обвинение по чл. 215 ал.1 НК се
изразява в укриване съзнателно на вещи, за които лицето знае, че са придобити чрез
престъпление или друго противообществено деяние. От събраните на досъдебното
производство материали има данни и индикации за това, че подзащитният и ГН. има
1
някакво участие, но не като укривател, а като подбудител, за което пък не му е повдигнато
обвинение. Твърди, че от свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие
се установява, че Г.Н.Н. в последствие разбрал за това, че малолетната му дъщеря и
малолетният му внук са добили определени вещи по незаконен начин влизайки в чужд имот.
Посочва, че нито една от посочените и описаните в протокола от досъдебното производство
вещи не са установени и не са се намирали в къщата на ГН. в с. К., на ул. Р.№*. Г.Л. не
посочва неговият дядо подсъдимият Г.Н.Н. да е приемал в къщата си посочените вещи. В
обясненията на майката на Г.Л. се посочва, че по данни на сина и дядо му Г.Н.Н. ги изпратил
да продадат вещите на Т.И.. Адв. Х. посочва, че с оглед възрастта на малолетните деца е
възможно в свое оправдание да са посочили дядо си като човека, който ги е изпратил и им
казва какво да правят, търсейки начин да се оправдаят. Прави възражение, че прокуратурата
не се е занимавала с поведението на Г.Н. при разследването след подаване на жалбата от
пострадалата. Подсъдимият Н. е разпитан едва през м. февруари, когато вещите са
установени от разследващите и никой от тях не е поискал каквито и да било данни и
сведения от него. В нито един момент за периода, през който вещите са били отнети не се
установява същите да са стояли в дома на подсъдимия. Посочва, че обвинението е
абсолютно недоказано и моли съда след като разгледа подробно доказателствата събрани на
ДП, а така също и на съдебното следствие да постанови присъда с която признае Г.Н.Н. за
невинен.
Подсъдимият К.Л.А. поддържа заявеното от защитника си, изразява съжаление за
стореното и иска съда да му определи най – малкото наказание.
Подсъдимия ГН. посочва, че е невинен и иска от съда да го оправдае.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, съобразявайки становищата на
страните, прие следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Л.А. живеел в с. Д., общ. Л. не работел и не бил осъждан. Към
инкриминираната дата бил непълнолетен - на 17г., не учел, преминал през ДПС при РУ
Луковит за извършена кражба.
Подсъдимият Г.Н.Н. живеел в с. К., общ. Л. бил с богато съдебно минало, безработен.
Негова дъщеря към инкриминираната дата била малолетната Н. Н.а, а негов внук бил също
малолетния Г.Л.Г.. Подсъдимият Г.Н. е чичо на подсъдимия К.А..
Свидетелката М.П. и семейството й притежавали къща в с. К., общ. Л. ул. „Г.№*
Семейството пребивавало повечето време в град София като си ходели през почивните дни в
къщата, където през 2021г. се извършвали ремонтни дейности.
През месец октомври 2021г. подсъдимият К.А. пребивавал в с. К.. Един ден предложил
на малолетния си братовчед - свидетеля Г.Л.Г. да влязат в дома на свидетелката М.П. Г. се
съгласил. Двамата минали през оградата зад къщата. Вратата на къщата била дървена и
масивна. По данни на св. П. поради ремонтни дейности същата била сложена на пантите, но
не била заключена. Г. и А. отместили вратата. От къщата те взели мобилен телефон Айфон,
3 бр. мобилни телефони „Нокиа", машинка за подстригване, 2 броя ножове и 1 брой дънково
яке. А. признава, че взел Айфон и ножовете. Телефона го продал същия ден на едно лице от
с. К., неустановено по делото. Г. Г. взел останалите вещи. На по – късен етап в къщата на П.
влезли малолетните Н. Н.а и Г. Г., които взели - ел. удължител 15 м., удължител 18м.,
разклонител 2 бр., тостер, фритюрник, миксер, стара ел. скара, кафемашина, 2 бр. ютии, ДВД
плеър. Част от откраднатите от тях вещи били продадени от Г. на техен съсед св. Т.И.. В
хода на досъдебното производство служители на РУ – Луковит са установили
извършителите на кражбата и местонахождението на част от вещите. Някои от вещите са
предадени от св. Т.И., а други от майката на Г.Л.Г. – Ц.Г.П. с протоколи за доброволно
предаване. В протокола, с който П. е предала вещи е отразено, че същите са били в дома им.
В дома на Г.Н. не са намирани от инкриминираните вещи.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на пострадалата М.Г.П. и свидетелите Г.Л.Г., ТГ.К.И., И.Т.И.,
както и от тези на св. Ц.Г.П. прочетени по реда на чл. чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК.
2
В показанията си пострадалата посочва, че към момента на инкриминираното деяние
в къщата им в с. К. е имало ремонтна дейност. Тя работела в София, когато била уведомена
по телефона от майка си, че къщата им е разбита. Поради ремонтната дейност входната
врата е била извадена от майсторите и поставена на пантите, но същата не била заключена.
Предстояло вратата да бъда сменена. Когато св. П. се прибрала от гр. София заварила
вратата цяла, но на земята. Твърди, че са изминали четири години от тогава и не помни
много неща. Посочва, че са и откраднати кафемашина, разклонители, дънкови якета на сина
и и др. вещи, от които и е върната единствено кафемашината. Същата била продадена на
нейният съсед св. Т.И.. След като разбрали, че машината е крадена съседите и я върнали. И.
обяснил на П., че машината му била продадена от лице, като не му посочил самоличността.
В показанията на полицейския служител св. И. И. е посочено, че като извършители на
кражбата са установени лицата К.А. – непълнолетен към онзи момент, Н. Н.а и Г. Г. –
малолетни към онзи момент. Част от инкриминираните вещи са били предадени от св. Т.И. с
протокол за доброволно предаване. И. помни, че един удължител бил предаден Г.Л., който
заявил, че същият е бил в дядо му. Видно от протокола за доброволно предаване, приложен
към ДП /л. 26/, Ц. П. - снаха на подсъдимият Г.Н. и майка на Г. Г. е предала един брой ДВД и
два броя удължители. В протокола е посочено, че вещите са и предадени от сина и, като
същите са се намирали в дома им в с. К.. В същият протокол е посочен и адрес: с.
К.,общ.Л.,обл.Л., ул. „Д.м.№*. Този адрес не съответства на адреса на подсъдимия Г.Н..
Св. Т.И. посочва, че вещите, които е предал с протокол за доброволно предаване на
полицаите са му били продадени от Г. Г.. Поради противоречие в показанията на свидетеля
дадени по време на съдебното следствие и тези дадени по време на разследването прокурора
е направил искане същите да бъдат прочетени. Искането е било уважено. Дадени са
пояснения от св. И.. Същият заявява, че Г. Г. му е казал, че бил изпратен от дядо си да му
продаде вещите, но след като полицаите са установили него и леля му като извършители. Св.
Т.И. посочва, че Г.Л.Г. му е предложил да закупи вещите, като му казал, че били от сватбата
на чичо му. Подсъдимият Г.Н. е отрекъл пред свидетеля И. да е карал внука си да му
предлага крадени вещи.
След като не е била установена на адреса си и не е известно местонахождението на св.
Ц. П. по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК са прочетени показанията и, дадени
пред разследващ полицай в хода на досъдебното производство. В тях свидетелката е заявила,
че сина и Г.Л.Г. и признал, че е влизал два пъти в дома на съседката им М.. Първият път е
влизал с братовчед си К.А., а вторият с леля си Н. Н.а. От дома на П. те взели различни
вещи. Свидетелката е заявила, че подсъдимият Г.Н. е накарал децата да продадат вещите на
св. Т.И.. Свидетелката е майка на Г.Л.Г. и снаха на подсъдимият Г.Н.. Същата е предала с
протокол за доброволно предаване един брой ДВД и два броя удължители. В протокола е
посочено, че вещите са и предадени от сина и, като същите са се намирали в дома им в с.
К.,общ.Л.,обл.Л., ул. „Д.м.№*./л. 26 от ДП/.
По онова време Г.Л. е живеел с родителите си на различен адрес от този на дядо му Г.Н..
В дома на Г.Н. не са намерени инкриминирани вещи.
Следва да се кредитират показанията на свидетелката, отчитайки факта, че тя е майка на
единият от извършителите на кражбата /малолетен към онзи момент/, същите са се намирали
в дома и.
Свидетелят Г. Л. Г. посочва, че към онзи момент живеел с майка си и баща си в отделна
къща, а дядо му подсъдимият ГН. е живеел в имот на ул. Р.№*. Той не е носил вещи от
откраднатите в дома на дядо си.
В обясненията си подсъдимият К.А. признава за стореното, изразява съжаление и
моли за по – малко наказание.
В обясненията си подсъдимият ГН. не се признава за виновен. Потвърждава, че е бил
осъждан, но посочва, че е било за това, че е шофирал без книжка и никога не е осъждан за
кражби.
3
Съдът направи следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие чрез гласните доказателства се
установи, че на неустановена дата през м.10.2021г. в с. К.,Л. област в дом на ул. „Г.№* като
непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си подсъдимият К.А., в съучастие с малолетния Г.Л.Г., чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот - разковаване и сваля на дървена врата в
задната част на къщата, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Айфон“ за 110.00
лв., 3 бр. мобилни телефони „Нокиа" за 105.00лв., машинка за подстригване за 11.00 лв., 2
бр. ножове за 7.00 лв., 1 бр. яке дънково за 23.00 лв., всичко на обща стойност 256.00 лв.,
собственост и от владението на М.Г.П., без съгласието й, с намерение противозаконно да ги
присвои. По делото се установи, че вратата не е била заключена, но е била поставена на
пантите преди да я преместят А. и Г..
Относно авторството на деянието, по делото се установиха доказателства, сочещи
подсъдимият А. като извършител на престъплението взломна кражба. За да стигне до този
извод, съдът се довери на категоричните гласни доказателства – показанията на свидетелите
М.П., Г. Г., И. И., Т.И.. Последният в прочетените обяснения дадени в хода на ДП е посочил,
че А. му е предлагал да закупи машинка за подстригване. Св. Г. признава, че с братовчед му
са взели вещи от дома на П.. Подсъдимият си признава за стореното. Свидетелката П.
посочва в какво състояние е била вратата, когато си е тръгнала за София и как я е заварила.
Св. И. И. посочва А. сред установените извършители на кражбата. Посочва, че към онзи
момент той е бил непълнолетен, а Г. малолетен.
Поради горните съображения съдът призна подсъдимият К.Л.А. за виновен за
извършено престъпление по чл. 195 ал.1, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК.
При така приетото за извършените престъпления от страна на подсъдимия К.Л.А. и
определената правна квалификация на деянията, при обсъждане на вида и размера на
наказанията, които следва да му бъдат наложени и целите на същите, настоящият съдебен
състав приложи разпоредбата на чл. 54 от НК. За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години,
което предвид непълнолетието на подсъдимия, на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се
заменя с наказание лишаване от свобода до три години.
За да определи наказанието, съдът взе предвид доброто процесуално поведение на
подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие, признаване съпричастността си към извършване на деянието, младата възраст на
подсъдимия, неговата психична незрялост към момента на извършване на деянието. А. към
момента на извършване на деянието е бил с чисто съдебно минало, но известен на ДПС при
РУ – Луковит за извършена кражба. Не се установява деянието да е извършено поради
увлечение или лекомислие. Съобразявайки се със смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи наказание на подсъдимия К.Л.А. лишаване от свобода за
срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 69, ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на така
наложеното наказание на подсъдимия за изпитателен срок от 2 /две/ години.
По отношение на обвинението спрямо подсъдимият ГН., съдът намира, че в хода на
съдебното следствие чрез гласните доказателства не се установи, че през м. октомври 2021г.
подсъдимият в с. К.,Л. област с цел да набави за себе си имотна облага, укрил чужди
движими вещи - ел. удължител 15 м. за 35.09 лв., удължител 18м. за 37.19 лв., разклонител 2
бр. за 28.76 лв., тостер за 26.99 лв., фритюрник за 44.10 лв., миксер за 49.50 лв., стара ел.
скара за 18.50 лв., кафемашина за 17.25 лв., 2 бр. ютии за 39.00 лв., ДВД плеър за 51.30 лв.,
всичко за 347.68 лв. собственост на М.Г.П., за които знаел, че са придобити от малолетните
Г.Л.Г. и Н.Г.Н. чрез престъпление – кражба.
Относно авторството на деянието, по делото не се установи доказателствен източник,
сочещ подсъдимият като извършител на престъплението вещно укривателство. За да стигне
до този извод, съдът се довери на категоричните гласни доказателства – показанията на
другият подсъдим К.А., Г.Л.Г..
4
В хода на съдебното следствие се установи, че в дома на Н. не е намерена нито една от
инкриминираните вещи. Подсъдимият К.А. посочват, че Н. не е знаел за стореното от тях.
Внукът му Г. Г.е посочва, че не е носил от отнетите вещи в дома на дядо му. Двамата по
онова време са живеели на различни адреси. С протокол за доброволно предаване са
предадени вещи, които са били част от откраднатите от дома на св. П.. Същите са предадени
от майката на Г. Г., а не от подсъдимият Н., негов дядо. В протокола за доброволно
предаване е отразено, че вещите са били в дома им, а като адрес е посочен не този на
подсъдимият Н., а на лицето което ги е предало. В свидетелските показания на св. П. се
посочва, че сина и Г. и споделил, че дядо им ги пратил при св. Т.И. да му продадат вещите,
но това твърдение в хода на съдебното следствие не се доказа. Св. Т.И. посочи, че малкият Г.
Г. му казал, че е изпратен от дядо си, но след като се разбрало, че вещите са крадени.
Обвинението не може да се основава на предположения. За да бъде признато едно лице за
виновно, то това трябва да се установи по безспорен и несъмнен начин, и обвинението да не
почива на предположения.
Поради горните съображения съдът призна подсъдимият ГН. за невиновен за
извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и го оправда, защото деянието не е доказано.
При тези съображения съдът постанови оправдателна присъда за подсъдимият Г.Н.Н..




РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5
Съобщи за изтекли лични данни