Определение по дело №232/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 312
Дата: 3 юни 2019 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20194300600232
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Ловеч, 03.06.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД – Ловеч, наказателна колегия, в закрито заседание на трети и юни през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ АНАСТАСОВ

                                                                               КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия

 

, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ВЧНД № 232 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по чл. 341 и сл. във вр. с чл. 249 от НПК.

        Образувано е по частен протест на Районна прокуратура-Луковит срещу Определение от 10.04.2019 г., постановено по НОХД № 318/18 г. по описа на Районен съд – Луковит, с което съдът прекратил съдебното производството и го върнал на досъдебна фаза за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на обвиняемата. Според прокуратурата така постановеният акт е неправилен, тъй като престъплението, предмет на досъдебното производство не е тежко умишлено, поради което участието на обвиняемата не е задължително. Твърди, че след продължили близо две години издирвателни мероприятия, местонахождението й не било установено, поради което и разследването било проведено в нейно отсъствие. Сочи, че с определение от 11.02.2018 г. съдът съобразно чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК провел разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимата С.. Смята, че последващите действия на съда са незаконосъобразни, доколкото след постановяването на определението от 11.02.2018 г. е настъпила преклузията, предвидена в чл. 248, ал. 3 от НПК, както и че появата на подсъдимата не може да промени факта, че досъдебното и съдебното производство са извършени законосъобразно с оглед чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК. Релевира, че подсъдимата е била запозната със задължението си да изплаща издръжка и въпреки това е бездействала. Акцентира, че неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 269, ал. 3 от НПК би застрашило интересите на пострадалата  и би довело до прекратяване на делото поради изтичане на давностните срокове.  

Протестът е допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 342, ал. 2 от НПК – определението е произнесено в съдебно заседание на 10.04.2019 г., а протестът е подаден на 16.04.2019 г., против подлежащ на протестиране съдебен акт и от лице, което попада в кръга на визираните в чл. 249, ал. 3 от НПК – прокуратурата.

Разгледан по същество протестът се явява основателен, в който смисъл обжалваното определение следва да се отмени.

Окръжен съд - Ловеч, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в жалбата, прие от фактическа и правна страна следното:

Досъдебно производство с № 607/2016 г. е проведено в отсъствието на обвиняемата М.Б.С. при условията на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК, тъй като разследващите органи са приели, че обвиняемата С. се намирала извън границите на страната, като конкретното й местоживеенето е неизвестно. Последното е установено, след като на досъдебното производство са били извършени редица действия – изготвени са били два броя справки за пътуване на лицето, видно от които обв. С. е напуснала РБългария през ГКПП Кулата шосе на 28.05.2016 г. и не е налице последващо регистрирано връщане, била е обявена за общодържавно издирване с телеграм № 4359/18.11.2016 г. и са събрани сведения от нейни близки, че обв. С. живее и работи в Г.. В тази връзка с Постановление от 22.12.2016 г. производството е било спряно и възобновено с Постановление от 21.03.2018 г., с което е прието същото да се приключи в нейно отсъствие.  

            М.С. е била привлечена като обвиняема и е било извършено предявяване на обвинението в нейно отсъствие и в присъствие на служебен защитник.

            На 05.11.2018 г. е внесен обвинителен акт, образувано е НОХД № 318/2018 г. по описа на Районен съд – Луковит, като с разпореждане от 13.11.2018 г. съдията-докладчик е насрочил делото в разпоредително заседание за 12.12.2018 г.

С Протоколно определение от 12.12.2018 г. съдът е констатирал, че подсъдимата е нередовно призована и не се явява, като е докладвал, че съобщението по чл. 247б от НПК е върнато в цялост, тъй като подсъдимата живее в чужбина по сведения на Н.Т.– неин съсед. В съдебното заседание представителят на прокуратурата е поискал, макар на досъдебното производство да е установено, че подсъдимата се намира извън страната, съдът да изследва отново дали са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК, като това искане е било подкрепено и от адв. Бистра Лазарова, назначена за служебен защитник в ДП. С оглед изложеното съдът е приел, че е налице процесуална пречка за даване на ход на делото поради неявяване на страната и че следва да се прецени дали са налице основания за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимата по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК. В тази връзка е отложил делото и е наредил извършването на следните действия: да се изиска актуална справка от РУ МВР Луковит за задграничните пътувания на подсъдимата; да бъде призована за съдебно заседание чрез органите на РУ МВР-Луковит на основание чл. 178, ал. 2 от НПК; да се изиска справка от НБД за постоянен и настоящ адрес на подсъдимата, както и справка за родствени връзки, като след установяване на лицата и техните адреси, да се възложи на РУ МВР - Червен Бряг да установи чрез тези лица местоживеенето /точния адрес/ на подсъдимата в чужбина, тъй като по делото има данни, че в момента живее и работи в Г.; да се изиска информация от Главна дирекция Изпълнение на наказанията относно това търпи ли в момента наказание лишаване от свобода; да се изиска информация от МВНР, Дирекция „Консулски отношения“ относно това дали има образувани в страните от ЕС, съответно в чужбина, срещу подсъдимата наказателни производства, задържана ли е във връзка с тези производства и на какво основание или пък търпи наказание лишаване от свобода в тези страни.

В изпълнение на горепосочените указания на съда са събрани доказателства, видно от които подсъдимата е напуснала територията на РБългария през ГКПП Калотина шосе от РБ на 28.05.2016 г., не изтърпява наказание ЛОС и не задържана в затворите или арестните помещения в страната, както и липсва информация да пребивава или да е задържана в затвор или арестно помещение на територията на друга държава. От докладната записка изготвена от служител на РУ-Червен бряг след снети обяснения от Емил Тодоров се установява, че подсъдимата М.С. живее и работи отдавна в Г..

С протоколно определение от 11.02.2019 г., съобразявайки становището на страните, съдът е приел, че в настоящата хипотеза са налице условията, предвидени в чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК, поради което дал ход на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимата и с оглед липсата на процесуални пречки насрочил делото за разглеждане по общия ред.

Видно от приложената по делото призовка, последната била връчена на М.С. на 22.02.2019 г. Във връзка с връчването били изготвени и обяснения, в които подсъдимата посочила, че на 21.02.2019 г. се върнала от Г. и че ще се регистрира на постоянния адрес на майка си в гр. К., като за делото разбрала от полицията на село Д..

С протоколно определение от 01.03.2019 г. съдът констатирал, че подсъдимата е редовно призована и се явява, като в проведеното изслушване е заявила, че живее от много години в Г. и научила за делото при прибирането си в РБългария, тъй като тогава й бил връчен и обвинителният акт. С оглед становищата на представителя на прокуратурата и служебния защитник, съдът не дал ход на делото, отменил определението си от 11.02.2019 г. за даване на ход на разпоредителното заседание, както и постановеното определение на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК за насрочване и разглеждане на делото в съдебно заседание за 01.03.2019 г., и насрочил делото за разпоредително заседание за 13.03.2019 г. Посоченото съдът мотивирал с обстоятелството, че подсъдимата не знаела за образуваното срещу нея наказателно производство, не била наясно за какво престъпление е привлечена, поради което възприел, че изначално, още на досъдебното производство, не са били налице основанията за разглеждане на делото на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК, а именно в нейно отсъствие.

С протоколно определение от 13.03.2019 г. съдът констатирал, че подсъдимата, редовно уведомена от съдебно заседание, не се явява. След изслушване становището на страните, районният съд приел, че е налице процесуална пречка за даване на ход на делото, поради неявяване на подсъдимата по делото. Съдът приел, че нейното присъствие е задължително с оглед въпросите, които се изследват в разпоредителното заседание и необходимостта да се вземе становище от самата подсъдима, като акцентирал, че последното е от значение, доколкото досъдебното производство е проведено в нейно отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК. С оглед на посоченото съдът, не дал ход на дело и насрочил разпоредителното заседание за 10.04.2019 г., като постановил подсъдимата да бъде принудително доведена.

С протоколно определение от 10.04.2019 г. подсъдимата била принудително доведена, поради което съдът дал ход на разпоредителното заседание. В съдебно заседание представителят на прокуратурата, служебният защитник и подсъдимата са заявили, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото. Районният съд след извършена служебна проверка счел, че на досъдебната фаза е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата да научи за какво престъпление е привлечена, да дава или да не дава обяснения и да участва в производството. В тази насока съдът се е мотивирал, че не са били налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК, доколкото на обвиняемата С. в нито един момент не й е било известно както за образуваното наказателно производство, така и за това, че е привлечена за обвиняема. Счита, че действително е установено, че обвиняемата се е намирала в Г., но органите на досъдебното производство не са положили никакви усилия да установят конкретното й местоживеене – чрез събиране на информация от нейни близки в страната, чрез изискване на информация от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР или чрез изискване на информация от Министерство на външните работи, отдел „Консулски отношения“, дали спрямо обвиняемата в страните в ЕС е образувано наказателно производство, дали е задържана или търпи наказание „Лишаване от свобода“. С оглед изложеното районният съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на Районна прокуратура – Луковит за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Настоящият съдебен състав приема, че с оглед на разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК срещу М. С.е повдигнато обвинение не за тежко умишлено престъпление, а  за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, по което присъствието на обвиняемото лице не  е задължително. В разпоредбата на чл. 206 от НПК законодателят е предвидил възможност в такава хипотеза разследването на досъдебна фаза да се извърши в остсъствието на обвиняемия, когато това няма да попречи на разкриването на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от НПК. В тази насока следва да се посочи, че правото на  обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си позиция има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите, посочени в чл. 1 от НПК. Настоящата въззивна инстанция се съгласява, че институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с конституционните разпоредби на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Р България и може да бъде законосъобразно прилагано при съблюдаване и разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване в рамките на очертаната от чл. 269, ал. 3 от НПК процедура.

Така в хипотезата на на  чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А-В” от НПК се изисква да се установи, че лицето се намира извън страната и че местоживеенето му не е известно. Настоящата инстанция не се съгласява с мотивите на проверяваната, че органите на досъдебното производство не са положили достатъчни усилия. В процесния случай безспорно е установено, че в периода 28.05.2016 г.-21.02.2019 г. подсъдимата М. С.се е намирала извън територията на РБългария. По делото както на досъдебна фаза, така и на съдебна фаза са били проведени редица действия за установявава на точното й местопребиваване, които не са дали резултат, като единствено е констатирано, че С.работи и живее в Г. без да е налице уточнение на конкретно населено място или адрес, което и изключва практически възможността да бъде призована по реда на международната правна помощ. Видно от приложеното по делото досъдебно производство са била изискани справки за пътуванията на лицето, справка от НОИ, както и че подсъдимата е била обявена за общодържавно издирване. В тази връзка досъдебното производство е било спряно за времето от 22.12.2016 г. до 21.03.2018 г.

Събраната по делото информация едностранно сочи, че С.е напуснала страната за една продължителен период от време, близо три години. Следва да се посочи, че констатираното от разследващите органи изцяло се потвърджава от извършената проверка и от първоинстанционния съд, както и от посоченото от самата подсъдима. Посочените действия в мотивите на протестирания съдебен акт - събиране на информация от нейни близки в страната, изискване на информация от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР или изискване на информация от Министерство на външните работи, отдел „Консулски отношения“, дали спрямо обвиняемата в страните в ЕС е образувано наказателно производство, дали е задържана или търпи наказание „Лишаване от свобода“, са били извършени от районния съд и не са дали резултат, поради което, в процесния случай е безсмислено, пропускът им да се разглежда като основания за връщане на делото на досъдебна фаза. Per argumentum a fortriori към настоящия момент подсъдимата се намира на територията на РБългария, с известен на съда адрес, поради което не е било налице пречка съдът да й даде срок да се запознае с материалите от досъдебното производство.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничение на правото на защита на обвиняемата/подсъдимата. В тази насока по делото са били извършени достатъчно процесуални действия, както на досъдебна, така и на съдебната фаза, за установяване на релевантна хипотеза за провеждане на задочно производство. Последното се потвърждава и от протоколно определение от 11.02.2019 г., с което районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК, провел е разпоредително заседание в отсъствието на подсъдимата и е насрочил делото за разглеждане по общия ред. Процесната хипотеза не може да се разглежда  като накърняване на правата на обвиняемия/подсъдимия, каквото например би било непредоставянето на правна помощ или някое друго нарушение от рода на посочените в ТР № 2/ 2002 г. на ОСНК на ВКС. Противната теза не почива на идеята на законодателя и представлява едно формалистично тълкуване, което би довело до парализиране на наказателния процес или най-малкото до същественото му забавяне, което би засегнало правата и на пострадалия.

Окръжен съд – Ловеч счита, че изложените в протеста възражения са основателни, поради което протестираното определение като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, като делото се върне на Районен съд – Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание за предаване на обвиняемата на съд.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 2 във вр. с чл. 249 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение от 10.04.2019 г., постановено по НОХД № 318/18 г. по описа на Районен съд – Луковит.

ВРЪЩА делото на същия съд  за продължаване на производството по делото от стадия на разпоредителното заседание за предаване на обвиняемата на съд.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и/или протест.

Определението да се връчи за сведение на Районна прокуратура – Луковит, М.Б.С. – подсъдима, М.Е.М.– пострадала, чрез законния й представител – Е.М.Т. и адв. Бистра Лазарова – служебен защитник на подсъдимата С..

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………      ЧЛЕНОВЕ :1…………………………….

 

                                                                                            2…………………………….