Р Е Ш Е Н И Е № 122
гр. Варна, 24.06..2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на девети юни, през две хиляди
и двадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 76/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от община Девин, чрез кмета - Здравко Иванов срещу решение № 50 от
22.11.2019 г., постановено по т. д. № 37/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Шумен, с което е осъден жалбоподателят да заплати на „РВЦ“ ООД сумата от
25 540.01 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за изработен
технически проект по сключения между страните Договор № Д-108 от 24.03.2014 г.,
ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателното
плащане, на основание чл. 266 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не
оспорва констатацията на съда за съществуването на валидни облигационни отношения
между страните, породени от сключения между тях Договор № Д-108 от 24.03.2014
г. за изготвяне на работен проект за определяне на най-благоприятни зони за
изграждане на наблюдателен пункт за мониторинг и превенция от пожари в общински
горски територии, стопанисвани и управлявани от жалбоподателя. Позовавайки се
на чл. 2.2. от договора намира, че плащането е обвързано с подписване на
договор с Държавен фонд „Земеделие“. Същата уговорка намира за съобразена с
принципа на свободата на договаряне между страните. Съобразно отказа на фонда,
обективиран в Заповед № 03-РД-4764 счита, че са налице особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на пар. 2, т. 27 от ДР на ЗОП, които са довели до
липсата на заплащане на възнаграждение на изпълнителя. За неправилен намира
извода на съда за липсата на изпращане на необходимите документи, доказващи
съответствието с нормативно определените критерии за отпускане на
финансирането. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „РВЦ“ ООД, чрез управителя – И Ц, в
който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За доказано
намира наличието на облигационна връзка между страните, изпълнение на
задълженията на изпълнителя, приемане на проекта от възложителя без възражения,
както и липсата на плащане на възнагражението на изпълнителя. За правилен
намира извода на съда за липсата на приложение на разпоредбата на пар. 2, т. 27
от ДР на ЗОП поради отсъствието на непредвидени обстоятелства. Счита, че
бездействието на въззивника е основание за отказването на плащането от страна
на Държавен фонд „Земеделие“. Излага, че липсата на финансиране не е обусловена
от характеристиките на изготвения проект от изпълнителя. Разпоредбата на чл.
2.2. от договора намира за нищожна поради липса на основание чл. 26, ал. 2, т.
4 от ЗЗД. В продължение на горното, сочи, че същата следва да бъде заменена с
императивната разпоредба на чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗДД. Поради
относителността на облигационната връзка намира, че плащането на
възнаграждението не може да бъде поставено в зависимост от поведение на трето
лице. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Няма доказателствени искания.
По доказателственото
искане на въззивника е постановено определение № 1124 от 24.02.2020 г. по
настоящото производство.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В о. с. з. заседание въззивникът,
редовно уведомен, не се представлява. В депозирана писмена защита излага
подробни доводи за неоснователността за иска. Претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски.
В о. с. з. за
въззиваемото дружество се явява лично управителят, както и процесуален
представител. В същото и по подробно изложени доводи в писмената защита молят
за потвърждаване на решението. Правят искане за присъждане на разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством, обективно съединени искове в условията
на евентуалност за осъждане на община Девин да заплати на „РВЦ“ ООД сумата в
размер на 25 540.01 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение на
изпълнителя по Договор № Д-108 от 24.03.2014 г. за „Изграждане на система за
превенция от горски пожари, чрез наблюдение на общинските горски територии в
община Девин“, на основание чл. 266 от ЗЗД, вр. с чл. 258 от ЗЗД, евентуално за
заплащането й поради неоснователното обедняване на „РВЦ“ ООД и обогатяване на
община Девин, на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се
навеждат доводи за сключването на Договор № Д-108 от 24.03.2014 г. между
страните, за точно изпълнение на задълженията на изпълнителя по същия, за
подписване на приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г., от се които
извежда извод за дължимост на уговореното възнаграждение на изпълнителя,
предмет на исковата претенция.
В депозирания писмен
отговор, ответникът община
Девин не оспорва
облигационната връзка между страните. Позовава се на наличието на непредвидени
обстоятелства по смисъла на § 2, т. 27 от ДР на ЗОП поради постановяването на
отказ от страна на Държавен фонд „Земеделие“ да предоставяне на финансиране. Сочи,
че в чл. 2. 2. от договора страните са обвързали изпълнението на задължението
на възложителя за заплащането на възнаграждението на изпълнителя с действие на
трето лице.
В
допълнителна искова молба, ищецът релевира доводи за неполагане на дължимата
грижа от страна на ответника във връзка с осигуряване на финансирането от
страна на Държавен фонд „Земеделие“, а именно – непредставяне на доказателства
за собствеността на горските имоти. Сочи, че изготвената проектна документация
не е причина за отказване на плащането. Разпоредбата на чл. 2. 2. от договора
намира за частично недействителна по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД
като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
В
депозирания отговор на допълнителната искова от страна на община Девин се
навеждат аргументи, че договорът има силата на закон между страните, както и че
изпълнението на задължението на възложителя за заплащане на възнагражението на
изпълнителя е в зависимост от одобрението от страна на трето лице Държавен фонд
„Земеделие“. Полагането на дължима грижа намира за ирелевантно към спора.
Оспорва доводите за наличието на частична недействителност на договора.
Настоящата съдебна инстанция
съобразява следната фактическа
установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с
оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото
доказателства, приема за безспорно установено, че е сключен Договор № Д-108 от 24.03.2014 г., между община Девин като възложител и „РВЦ“ ООД като
изпълнител, с предмет: „Изграждане на система
за превенция от горски пожари, чрез наблюдение на общинските горски територии в
община Девин“ по Програма за развитие на селските райони, мярка 226
„Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“. В договора страните са уговорили срок за изпълнение –
10 работни дни от датата на сключването му /чл. 3. 1./, размер на
възнаграждението – 21 283.34 лева без ДДС /или 25 540.01 лева с ДДС/,
платимо в срок от десет работни дни след подписване на договор с Държавен фонд
„Земеделие“ и получаване на аванс от възложителя /чл. 2. 2/. Неразделна част
към договора са техническо задание, техническо предложение и ценово
предложение.
Безспорно в производството е изпълнението
на задълженията на изпълнителя, обективирано в представения двустранно подписан
приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г..
В производството е представена и нотариална
покана от 06.03.2019 г., адресирана до община Девин,с рег. № 897/2019 г. на
нотариус Гергана Великова-Ценова, рег. № 702 на НК, с район на действие
Шуменския районен съд за изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждението на изпълнителя по процесния договор.
От съдържанието на представеното
уведомително писмо № 120/М226 и на Заповед № 03-РД/4764 от 19.12.2014 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ се установява отказ за
финансиране на депозираното заявление за финансиране на община Девин по проект
изграждане на „Система за превенция на горски пожари чрез наблюдение на
общинските горски територии в община Девин“ на стойност – 350 265.68 лева
без ДДС, вкл. и 21 283 лева за изготвяне на техническия проект. В
заповедта е посочено, че подлежат на финансиране разходите за превенция срещу
пожари на горски територии с площ над 500 х. а..
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
По същество:
Съдът е сезиран посредством обективно съединени искове в
условията на евентуалност с правно основание чл. 266 от ЗЗД, вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца се основава на
твърдението за липсата на изпълнение на задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението на изпълнителя по сключения между страните
договор.
В производството не е спорно,
сключването на договора по реда на ЗОП, пълното изпълнение на предмета на същия
от страна на изпълнителя, получаването на изготвения работен проект от страна
на възложителя, както и неплащането на уговореното възнаграждение от последния.
В чл. 2. 2 от договора страните са
уговорили, че заплащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя ще се
осъществи в срок от десет работни дни след подписване на договор с трето лице -
Държавен фонд „Земеделие“ и получаване на аванс от възложителя. Въззивният
съдебен състав намира, че не е налице твърдяната частична недействителност на
разглежданата договорна разпоредба по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,
доколкото отсъства императивна законова разпоредба, която да й противоречи. Да
се прогласи изначално, принципно и общо за нищожна всяка клауза, като
процесната в договор за изработка, поставяща изпълнението на задължението на
възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета
работа /чл. 266, ал. 1 от ЗЗД/ в зависимост от изпълнението на задължение към
възложителя от страна на трето за договора лице, би означавало да се отрече
един от главните частноправни принципи на правото - този на свободата на
договаряне /така решение № 15 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2404/2014 г.,
I т. о., ТК/.
Същата договорна разпоредба следва да бъде тълкувана
по реда на чл. 20 от ЗЗД, във връзка с останалите уговорки, целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Общият
смисъл на договора не е плащане на изпълнението само в случай на външно финансиране, а възлагане на определена
проучвателна и проектна работа с цел изграждане на система за превенция от
горски пожари, при точно определени параметри.
На следващо място, бездействието на
възложителя - община Девин да представи изисканите му писмени документи,
свързани със собствеността на горските имоти, които ще бъдат в обсега на наблюдателната
кула е причина за отказа на третото лице – Държавен фонд „Земеделие“ да
финансира проекта. Същият сам се е поставил в невъзможност за изпълнение на поетото
си договорното задължение към изпълнителя –„РВЦ“ ООД за заплащане на изрично
уговореното му възнаграждение по чл. 2. 1. от договора. Предвид горното, следва
да се приеме, че разглежданото бездействие е пряко обвързано с осуетяването на
надлежното изпълнение на поетото от община Девин задължение по сключения
договор по реда на ЗОП, предмет на настоящото производство.
Горните изводи за дължимост на
претендираното възнаграждение, се подкрепят и от тълкуването на уговорената в
чл. 6. 4. от договора, в която е предвидена дължимост на възнаграждението на
изпълнителя за извършените дейности до момента на предизвестието и при
прекратяване на договора от страна на възложителя, без заплащането да е
обвързано от последващо финансиране от страна на трето лице.
От друга страна за пълнота на изложението следва да се
посочи, че в обстоятелствената част на Заповед № 03-РД/4764 от 19.02.2014 г.
/както и в производството/ отсъстват данни отказът за отпускане на
безвъзмездната помощ от фонда да е вследствие на характеристиките на изготвения
работен проект от страна на изпълнителя, който е приет без забележки от страна
на възложителя.
Вън от горното, следва да се посочи, че не са налице
сочените непредвидени обстоятелства. Съгласно § 2, т. 27 от ДР на ЗОП „непредвидени
обстоятелства“ са такива обстоятелства, които са възникнали след
сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на
дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но
правят невъзможно изпълнението при договорените условия. В случая, разглежданите предпоставки не са налице доколкото е могло да бъдат предвидени при сключването на
договора, като настъпването им е могло да бъде осуетено при
полагане на дължимата грижа от страна на възложителя. Следователно, наведеното възражение от въззивника в тази
насока не следва да бъде кредитирано.
С оглед на гореизложеното, предвид
доказаното и неоспорено пълно изпълнение на задължението на изпълнителя, следва
да се приеме за дължимо уговореното възнаграждение на възложителя по чл. 2. 1.
от договора. Поради което, основателен се явява главният осъдителен иск за
заплащане на сумата в размер на 25 540.01 лева с ДДС, на основание чл. 266
от ЗЗД, вр. с чл. 258 от ЗЗД, ведно с акцесорната претенция към него за
заплащане на законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно горното разрешение, поради несбъдване на процесуалното условие, съдът не
дължи произнасяне по предявения иск в условията на евентуалност.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от
спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането
на сумата в размер на 1 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция, за което представя доказателства за направата им и
списък по чл. 80 от ГПК. Предвид горното, в полза на същото следва да се
присъди сумата в размер на 1 300 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 22.11.2019 г. на Шуменския
окръжен съд, постановено по т. д. № 37/2019 г..
OСЪЖДА община Девин да заплати на „РВЦ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Охрид“ № 42 сумата от 1 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните
по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.