№ 1683
гр. Варна, 03.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Ивелина Владова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500804 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8474/02.02.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН
**********, чрез процесуалните им представители срещу решение № 3893/09.12.2022г.
постановено по гр.д.№ 4580/2022г., с което е ОБЯВЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*****“ № 1 сключеният
между ответниците Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********, двамата с адрес
гр. Добрич, ул. ******************** № 19, вх. А, ет.2, ап.4 брачен договор № 132, том IV,
рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в СВп вх.рег. № 10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV В
ЧАСТТА, в която съгласно чл.2 и чл.3, б. В, б. Г, б. Д и б. Е и б.Ж, по отношение на
придобитото от съпрузите по време на брака им недвижимо имущество е избран законов
режим на разделност и са признати за изключителна собственост на съпругата А. Д. В.,
следните имоти - 1./ ателие № 6, находящо се на адрес гр. Варна, ул. *********** № 8, вх. Б,
ет.2 с площ от 30,40 кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата,
представляващо имот с идентификатор **********.522.1.31 по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна
сграда с идентификатор **********.522.1 разположена в ПИ с идентификатор
**********.522; 2./. 0,30 кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес гр. Варна, ул. *********** №
8-10 целият с площ от 1209 кв.м., представляващ имот с идентификатор **********.522 по
КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от
29.11.2021г.; 3./ паркомясто № 4, находящо се на адрес гр. Варна, ул. *********** № 8-10 с
площ от 14,45 кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо
имот с идентификатор **********.522.1.70 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор
1
**********.522.1 разположена в ПИ с идентификатор **********.522; 4./ паркомясто № 5,
находящо се на адрес гр. Варна, ул. *********** № 8-10 с площ от 14,45 кв.м., ведно с
прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор
**********.522.1.71 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г.,
последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор **********.522.1
разположена в ПИ с идентификатор **********.522; 5./ 5,74 кв.м. ид.ч. от ПИ, находящ се
на адрес гр. Варна, ул. *********** № 8-10 целият с площ от 1209 кв.м., представляващ
имот с идентификатор **********.522 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-
18- 64/16.05.2008г., последно изм. от 29.11.2021г., до размера на ½ ид.част-собственост на
ответника Ж. С. В., на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД и въззивниците Ж. С. В., ЕГН
********** и А. Д. В., ЕГН ********** СА ОСЪДЕНИ да заплатят на „Българска банка за
развитие“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 437,03 лева, представляваща сторени в
производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивниците – Ж. С. В. и А. Д. В., чрез процесуалните си представители оспорват
решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност.
Посочват, че първоинстанционния съд незаконосъобразно не е обсъдил
възраженията на ответниците по иска, че Ж. В. е бил страна по договора за кредит, но не е
получил паричната сума по кредита, а участието му е имало за цел да обезпечи
изпълнението на кредитното правоотношение възникнало с главния длъжник „Бул Аква
Фиш“ ООД. Считат, че издадената срещу него и главния длъжник заповед за изпълнение не
формира сила на пресъдено нещо, поради което е допустимо формирането на самостоятелни
изводи за качеството, в което е участвал Ж. В. при сключването на договора за кредит, а
именно поръчител за чуждо задължение, а не солидарен длъжник. На това основание считат,
че отговорността му е акцесорна и реализирането и е обвързано със срока по чл.147, ал.1 от
ЗЗД, който по отношение на Ж. В. е изтекъл на 20.06.2020г. – 6 месеца след настъпване
изискуемостта на целия дълг /20.12.2019г./. Посочват, че предвид участието в кредитното
правоотношение като поръчител, Ж. В. придобива качеството длъжник едва от момента на
издаване на изпълнителния лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК, а не от момента на сключване на договора за кредит на 22.06.2018г.
Оспорват се и изводите на съда за момента на възникване на кредиторовото качество,
като считат че както спрямо главния длъжник, така и спрямо поръчителя това е моментът на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На това основание посочват, че брачния
договор се явява сключен преди възникване на вземането на кредитора, т.е преди Ж. В. да
стане длъжник на „Българска банка за развитие“ ЕАД.
Оспорват се и всички предпоставки за обявяване относителната недействителност на
брачния договор сключен между ответниците по иска в това число и знанието за увреждане
у длъжника Ж. В. и у третото лице-приобретател – А. В.. Излагат, че въззивникът В. нито е
съзнавал, нито е целял чрез сключването на брачният договор от 19.12.2019г. да увреди
кредитора – ищец, предвид наличието на предоставени достатъчни на брой и стойност
обезпечения на кредита, както и с оглед на факта, че разпореденото с брачния договор
2
имущество е на стойност 36006,70 лева и същото не е служило за обезпечение на дълга.
Посочва също, че кредитът е бил застрахован на 90% от кредитния лимит, което ведно с
предоставените други обезпечения са осигурили „свръх обезпеченост“ на кредитната сделка
и възможност за удовлетворяване на кредиторовото вземане.
Излагат, че в резултат на постигнато споразумение с Ж. В. от 01.06.2022г. и
извършено частично погасяване на задължението в размер на 100000 лева, „Българска банка
за развитие“ ЕАД доброволно се е отказала от част от дадените обезпечения – личен имот на
В. в гр.Добрич, поради което сключването на брачния договор и извършеното с него
разпореждане с ид.части от имотите не са увреждащи за кредитора.
Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендират за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – „Българска банка за развитие“ ЕАД, чрез процесуалния й
представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и
законосъобразно. Поддържа твърденията си, че Ж. В. е солидарен длъжник по договора за
банков кредит № 940/22.06.2018г. както и че в това качество е подписал последващо
постигнатото споразумение с банката от 01.06.2022г. за частично погасяване на
задължението. Посочва, че солидарното качество, с което встъпва в договора за кредит му е
било известно от момента на подписването му, ведно с погасителния план и последващите
анекси. На това основание счита, че към датата на сключване на атакувания като
относително недействителен брачен договор от 19.12.2019г. е било налице и знанието му за
увреждане на кредитора. Заявява становище за неоснователност на възраженията на
въззивниците, че знанието за увреждане се преодолява от знанието че са предоставени
достатъчен брой и обем обезпечения на кредитното задължение, тъй като съгласно чл.133 от
ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора, а не само
това което е послужило като първоначално обезпечение. Оспорват се и възраженията на
ответниците по иска, че в следствие на извършените частични плащания, както и плащането
на застрахователно обезщетение по кредита е погасено цялото задължение по договора и е
отпаднало кредиторовото качество. Поддържа, че Ж. В. е длъжник по договора за кредит
считано от момента на сключването му през 2018г., поради което намерението му за
увреждане на кредитора чрез последващото сключване на брачния договор през 2019г. се
предполага – за него, както и за приобретателя – неговата съпруга. Моли решението на ВРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
3
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 8474/02.02.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., ЕГН **********,
чрез процесуалните им представители срещу решение № 3893/09.12.2022г. постановено по
гр.д.№ 4580/2022г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 804/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 30.05.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да
се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4