Р Е
Ш Е Н И Е № 2912
гр. Пловдив, 20.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17719 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Е.Д.Ж., п. в хода на процеса и заменена от законния си наследник Е.В.Л.,
против Р.Г.Г. и В.Щ.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
№ *************, с който Е.Ж. е прехвърлила на ответниците следния недвижим
имот: 8/45 идеални части от поземлен имот с идентификатор №*************,
находящ се в гр. *************, с площ от 207 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер от предходен план: *************, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: № *************, № *************, № *************, № *************,
№*************, № *************, ведно
с построените в имота сграда с идентификатор № ************* с площ от 37 кв.м.
и сграда с идентификатор № ************* с площ от 10 кв.м., срещу задължението
да гледат и издържат прехвърлителката до края на живота й, като последната си е
запазила пожизнено правото на ползване върху имота.
В исковата молба се твърди,
че на ******г. бил сключен договор за прехвърляне на описаните по-горе
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката Е.Д.Ж.,
поето от ответниците. Последната била на възраст от ** години и се нуждаела от
помощ в домакинството. Ищцата твърди, че от месец април 2017 г. никой от
ответниците не полагал грижи за нея и не я издържали, че ответниците идвали в
дома й само 2-3 пъти годишно на гости. Посочва, че ответниците живеели в
самостоятелно жилище, което тя не посещавала и не пребивавала при тях, за да се
грижат за нея. Поддържа, че описаното поведение представлявало неизпълнение на
поетото договорно задължение, поради което моли за разваляне на сключения на ******г.
договор за гледане и издръжка. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил писмен отговор от ответниците Р.Г.Г. и В.Щ.Г., с който оспорват
предявения иск. Твърдят, че са полагали грижи за прехвърлителката, считано от
сключване на договора през 1999 г. до края на 2017 г., като ежемесечно
заплащали потребената електроенергия, давали парични суми на ищцата, закупували
дърва и въглища за отопление в зимния сезон. Посочват, че редовно се срещали с Е.Ж.,
като и давали парични средства и хранителни продукти. Твърдят, че Е.Ж. е
подписала нотариално заверени декларации, с които изразявала задоволство от
полаганите по отношение на нея грижи и издръжка от ответниците. Сочат, че от
края на 2017 г. прехвърлителката не ги допускала в дома си и така осуетявала
възможността те да изпълняват точно задълженията си по договора. Молят за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските.
По
делото ответниците са предявили насрещен иск с правно основание чл.97 ЗЗД,
производството по който е прекратено с определение №3474/04.04.2018 г., влязло
в законна сила като необжалвано. Поради това предмет на разглеждане с
настоящото решение е предявеният от ищцата иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ************* вписан
в СВ Пловдив под акт № **********, се установява, че Е.Д.Ж. прехвърля на Р.Г.Г.
и В.Щ.Г. следния свой недвижим имот, а именно: 8/45 идеални части от дворно
място, цялото с площ от 180 кв.м. по нотариален акт, а с площ от 181,45 кв.м.
по скица, съставляващ имот с планоснимачен № ****, за който е отреден парцел *
от квартал ** по плана на гр. П., одобрен със заповед № **** от 18.08.1988 г.,
ИК – *** от 01.08.1991 г., находящ се в жилищен комплекс **********, гр. П.,
при граници: улица, имот *-****, имот **-****, имот *-****, имот ***-****,****,
ведно с паянтова жилищна постройка и паянтова барака, срещу задължението да
гледат и издържат прехвърлителката до края на живота й, като последната си
запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на процесния имот. При
прехвърлянето на имота, прехвърлителката се легитимира като собственик по
силата на нотариален акт за покупко-продажба № *************г., съгласно който
е придобила процесния имот.
Видно от скица на поземлен имот
№ *************г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър –
гр. Пловдив, просецният имот е отразен в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив като поземлен имот с идентификатор № ************* с
площ от 207 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м).
Видно от разпореждане № **********/01.10.2017
г., издадено от Териториално поделение на НОИ – Пловдив, размерът на
получаваната от Е.Ж. пенсия за осигурителен стаж и възраст възлиза на ******лв.
месечно.
По делото са представени общо
четири броя нотариално заверени декларации, които изхождат от прехвърлителката Е.Ж.,
съответно от 02.07.2009 г., 29.12.2009 г., 16.04.2010 г. и 20.08.2012 г.,
съгласно които същата е декларирала, че от датата на сключване на договора – ******г.
до момента на извършване на нотариалната заверка на подписите на всяка от
декларациите, Р.Г.Г. и В.Щ.Г. я гледат и издържат, полагат следващите се грижи
за нея, закупуват й лекарства, осигуряват при нужда квалифицирана медицинска
помощ, заплащат всички данъци, като декларира, че няма никакви претенции към
тях по сключения през **** г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
Ответниците са представили и
писмени доказателства – от л.55 до л.79 от делото, видно от които са заплащали
задълженията за потребена електроенергия от прехвърлителката Ж. на адрес: ***,
за периода от 2012 г. до края на 2017 г., както и през месец март 2018 г.
(л.109). Представени са и приходни квитанции за заплатени местни данъци и такси
за процесния имот за периода от 2000 г. до 2017 г. (л.129 – 138 от делото).
От експертно решение № **** от ******г. се установява, че Р.Г.Г. е
преосвидетелстван след преглед на ТЕЛК и е определена *** % ******. Видно от
експертно решение № **** от ******г. за ответницата В.Щ.Г. е определена ** % ******.
Видно
от пощенски записи от 14.02.2018 г. и от 14.03.2018 г. на прехвърлителката Е.Ж.
са изпратени сумата от по 100 лв. на всяка една от датите, като в качеството на
подател е вписана Ц. Р. П., а за получател – Е.Д.Ж..
Видно от препис-извлечение от
акт за смърт, издаден от Община Пловдив, район *******, Е.Д. Ц. е п. на ********г.,
а от представеното удостоверение за наследници № ********/13.03.2018 г. се
установява, че след смъртта си е оставила за своя единствена наследница своята ******(настоящата
ищца) – Е.В.Л..
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства, като на всяка страна са разпитани по двама свидетели
за установяване на правнорелевантните обстоятелства. От показанията на
свидетеля И. И. З. се установява, че същият е живял при Е.Ж. под наем от преди
15 години, като заплащал по 100 лв. месечно наемно възнаграждение. Изяснява, че
не е виждал лично никой от ответниците да помага на прехвърлителката – да и
носи храна, да и пере дрехите; само преди 4-5 години Р. дошъл да докара дърва,
но самият свидетел ги разтоварил. Пояснява, че ответниците не присъствали на
погребението на прехвърлителката, а организацията по него и разходите били
поети от Е.. В дома на Е. било сравнително чисто, като тя полагала грижи за
хигиената, свидетелят също й помагал. Е. била подвижна, можела да се грижи за
своите работи, но през последните два-три месеца преди смъртта й станала
по-трудно подвижна. ******на Е. – Е., започнала да я посещава от преди една
година, като от шест месеца преди смъртта й започнала да й дава парични
средства и храна. В деня на смъртта на Е., свидетелят се обадил на Е., за да я
уведоми, че на Е. е прилошава, след което ищцата дошла в дома и, но когато
излизали на 100 метра от къщата, Е.п.. Свидетелят пояснява, че пред деня не е в
къщата, тъй като работи, а се е случвало и да ходи на командировка извън
града. Изяснява, че през месец януари
2018 г. Р. се обадил по телефона на Е., но тя не вдигнала, а самият свидетел
говорил с него по телефона и му казал, че Е. не иска да говори с него.
Свидетелят П. Й. Ч. заявява, че
е познавал Е., тъй като при нея живеел неговият приятел И. З.. Изяснява, че не
е виждал ответниците да посещават дома на баба Е., нито пък ги е видял на
погребението й. Е. сама се е грижила са хигиената си – сама е чистила, перяла
си е дрехите. Той лично и свидетелят З.са правили всички ремонти в къщата.
По делото е разпитана и Ц. Р. П.
– ****** на ответниците. Свидетелката пояснява, че е познавала Е. от времето,
когато е била малко дете, тъй като тя й е шиела дрехи. От 1999 г. родителите й
започнали да се грижат за Е., като тя идвала често в дома им, а освен това и те
ходили при нея, поне 2-3 месечно. Преди 5-6 години взели шофьорската книжка на
ответника Р., което наложило свидетелката да помага на родителите й и да ги
кара с лек автомобил до дома на Е., което се случвало поне 2-3 пъти в месеца. Всякакви
дребни ремонти по къщата, като смяна на електрическа крушка, ремонт на копче на
бойлер, смяна на ключалка се извършвали от ответниците или от ангажирани от тях
майстори. Свидетелката заявява, че не познава ******на Е. – ищцата, но е чувала
от прехвърлителката, че не били в добри отношения. Изяснява, че Е. е
прехвърлила жилището на родителите й през 1999 г., тъй като им е имала доверие.
Знае, че в къщата живее човек, който Е. е допуснала срещу заплащането на
символичен наем, което плащане не се е случвало редовно и в пълен размер, а
също и че са имали неразбирателства. Е. винаги е била доволна от грижите,
полагани от ответниците, като до 2012 г. дори е декларирала пред нотариус този
факт. Знае, че Е. е п. на ********г., но за това обстоятелство никой не
уведомил ответниците, а те разбрали една седмица след това. На деветте дена
след смъртта на Е. били на ****й заедно с ответницата В.. Свидетелката
изяснява, че ответникът Р. е ходил последно при нея през месец октомври
–ноември 2017 г. с негов съсед, тъй като Е. се е обадила, че има нужда от
храна, но при това посещение Е. ги изгонила. След Нова Година не са ходили,
като се опитали да се свържат с Е. по телефона, но тя им затворила. През месец
февруари и месец март 2018 г. ответниците изпратили парични средства на Е. с
пощенски запис.
От показанията на свидетелката Н.
С. Е. се установява, че е съседка на ответниците В. и Р., както и че е
познавала Е. от повече от 20 години. Е. често идвала в дома на ответниците,
поне два пъти в месеца, като това продължило до есента на 2017 г. Свидетелката
е виждала често ответниците да дават парични средства на Е., тъй като пенсията
й не била достатъчна, като не са претендирали сумите да им бъдат връщани.
Ежегодно, всяка есен ответниците купували зимнина на Е., да има хранителни
продукти за цяла зима. Знае за случай през 2017 г., когато Е. се е обадила на
ответниците да й донесат храна, но след като Р. е отишъл в дома й, тя е върнала
храната. Р. и В. са предлагали на Е. да я вземат в техния дом, за да я гледат,
но Е. е отказала с аргумента, че е свикнала да живее в нейното жилище и че още
е можела сама да се справя. Не е чувала Е. да споменава да има *****, не е
споделяла със свидетелката подобно нещо.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Потестативното
право на страната по договора да иска неговото разваляне настъпва при
неизпълнение на поетото с договора задължение на насрещната страна, а именно –
задължението на ответниците Г.да гледат и издържат прехвърлителката Ж..
Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Правата на
прехвърлителя по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка се основават на прехвърленото право на собственост, а
правата на приобретателя по такъв договор – на изпълнението на задълженията за
издръжка и гледане. Поради това, в доказателствена тежест на ответниците в
производство е да установят този благоприятен за тях факт, а именно, че са
изправна страна по договора, като са предоставили дължимите грижи и издръжка на
прехвърлителя.
По
делото не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен на ******г. Е.Д.Ж. е прехвърлила на ответниците
процесния недвижим имот срещу задължението на последните да я гледат и издържат
до края на живота й, като си е запазила правото на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно. Видно от съдържанието на договора, не е бил уговорен
конкретен обем на дължимите грижи и издръжка от приобретателите по договора. По
принцип, за да се определи съдържанието на насрещните престации по договора за
издръжка и гледане се изхожда от постигнатото от страните съгласие. При
тълкуване на волята на страните, съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, се изхожда
от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка
и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (в този
смисъл решение № 82/05.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1313 по описа за 2009
г. на ВКС, IV г.о.). Точното изпълнение на поетите
задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална
издръжка непрекъснато и ежедневно. Социалната цел на договора е да се задоволят
потребностите на кредитора и да му се осигури спокоен начин на живот.
При
съвкупната преценка на всички ангажирани от страните доказателства, съдът
стигна до извода, че ответниците са изпълнявали точно и изцяло поетите с
договора задължения за гледане и издръжка на прехвърлителката. Безспорно се
установи от показания на разпитаните на ответниците свидетели, които съдът
кредитира като последователни и безпротиворечиви, че Г.още от преди
прехвърлянето на имота през 1999 г. са били в добри приятелски отношения с Е.Ж..
След 1999 г. до месец ноември 2017 г. те непрестанно са се грижили за нея, като
са и предоставяли хранителни продукти, заплащали са задълженията за потребена
електроенергия, както и за дължимите от Ж. местни данъци и такси за недвижимия
имот, в качеството и на ползвател, със запазено вещно право на ползване върху
недвижимия имот. Освен това са и предоставяли парични средства, с които Ж. да
се издържа, предвид ниския размер на получаваната от нея пенсия. Няма данни, а
и не се твърди в исковата молба Г.да са отказали на прехвърлителката финансова
или друга подкрепа. Установи се, че Ж. е посещавала дома на ответниците често,
като там е прекарвала времето си, получавала емоционална подкрепа. По този
начин потребностите й са били задоволени, както в материален, така и в
емоционален план.
В
действителност, установи се, че след месец октомври-ноември 2017 г. ответниците
не са посещавали дома на Ж.. Това обаче е било вследствие на нейното нежелание
(по неизяснени по делото причини) да ги допусне в дома си, както и да проведе
разговор с тях. Това неизпълнение съдът намира за пренебрежимо малко с оглед
продължителния срок на договора, като на основание чл.87, ал.4 ЗЗД не следва да
доведе до развалянето му. Освен това, ответниците са трансформирали
извънсъдебно алеаторното си задължение по гледане и издръжка в парично, като на
14.02.2018 г. са изпратили пощенски запис за сумата от 100 лв. на Ж., а също са
продължили да покриват задълженията за заплащане на топлинна енергия за
ползваното от нея жилище. Извършеният паричен превод на 14.03.2018 г., макар и
четири дена след смъртта на Ж. показва сериозност в намеренията на ответниците
да продължат да полагат грижи по отношения на прехвърлителката. Причината,
поради която ответниците не са разбрали за смъртта на Е. е поради факта, че
никой не ги е информирал за това. Въпреки това, веднага след като са разбрали,
те са посетили ****на Е. на деветия ден от нейната смърт.
Съдът
не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели З.и Ч.. На първо
място, З.макар и да е живял в една жилищна сграда с Е., през светлата част от
деня не е бил в жилището, а именно това е било времето, в което ответниците са
посещавали Е., респективно тя е ходила в техния дом. Свидетелят Ч. не е имал
преки впечатления в отношенията между страните по процесния договор, а е бил в
приятелски отношения със свидетеля З., вследствие на което пресъздава и казаното
от него. Фактът, че Ж. се е грижила сама за личната си хигиена и е почиствала
жилището си не изключва ответниците да са полагали приетите за доказани грижи и
издръжка.
Наведените
от ищцата доводи, че здравословното състояние на ответника Р.Г. му е пречило и
го е възпрепятствало да полага грижи за Е.Ж. не се споделят от настоящия състав
на съда. Установи се, че след отнемане на правото да управлява МПС, Г. е
ангажирал своята ******– ответницата П., която е шофирала и карала своите
родители в дома на Е.. Няма пречка изпълнението на задължението за гледане и
издръжка да бъде „подпомагано” от трети за правоотношението лица, доколкото и
се установи основните грижи да са полагани именно от ответниците. Освен това неделимият
характер на престацията на приобретателите по договора да гледат и издържат
прехвърлителката води до извода, че изпълнение от един от длъжниците
освобождава останалите – чл.129, ал.2 ЗЗД, във вр. чл.123, ал.1 ЗЗД. Затова
макар и не всички задължения да са били упражнявани общо от двамата длъжници по
договора, от значение за тяхното изпълнение е кредиторът да е удовлетворен, а
това се установи по безспорен начин.
Установеното
неизпълнение след месец октомври 2017 г. до началото на 2018 г. съдът приема за
пренебрежимо малко с оглед целия период на действие на договора, при който Ж. е
получавала дължимите грижи и издръжка. Удовлетвореността на прехвърлителката се
потвърждава от представените по делото декларации с нотариална заверка на
подписа за периода от 2009 г. до 2012 г., с които изразява липсата на каквито и
да било претенции и забележки по отношение на Г.. С посочените декларации са
конкретизирани задълженията на Г.по процесния договор за гледане и издръжка,
осигуряване на нужда от лекарства и квалифицирани медицински грижи, заплащане
на всички данъци. Посочените задължения се установи да са изпълнявани точно от
ответниците, а в кратния период на неизпълнение, това се е дължало на забава на
кредитора. Въпреки това ответниците са трансформирали задължението си в парично
и са изпращали на Ж. парични суми.
По
така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците
на основание чл.78, ал.3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
850 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.04.2018 г. – л.110
от делото. Не следва да се присъжда поисканата от ответниците държавна такса по
предявения насрещен иск, доколкото производството по него е прекратено и не се
дължат сторените по отношение на него разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Д.Ж., ЕГН: **********,
адрес: *** А, п. в хода на процеса и заменена от универсалния си правоприемник Е.В.Л.,
ЕГН: **********, адрес: *** против Р.Г.Г., ЕГН: ********** и В.Щ.Г., ЕГН: **********,***
иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт №*************, с който Е.Д.Ж. е прехвърлила на
ответниците следния недвижим имот: 8/45 идеални части от поземлен имот с
идентификатор №*************, находящ се в гр. *************, с площ от 207
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), номер от предходен план: *************,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № *************, № *************,
№ *************, № *************, №*************, № *************, ведно с построените в имота сграда с
идентификатор № *************.2 с площ от 37 кв.м. и сграда с идентификатор № *************.4
с площ от 10 кв.м., срещу задължението да гледат и издържат прехвърлителката до
края на живота й, като последната си е запазила пожизнено правото на ползване
върху имота.
ОСЪЖДА Е.В.Л., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Р.Г.Г., ЕГН: ********** и
В.Щ.Г., ЕГН: **********,*** сумата от 850
лв. (осемстотин и петдесет лева) – разноски пред районния съд за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В. П.
Вярно с оригинала.
КК