№ 318
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Калин Ив. Близнаков
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600712 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
С присъда от 07.11.2024г. по н. о. х. д. № 1246/24г. Софийски градски съд, НК, 11 с –
в е признал подсъдимия Д. В. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл.123 ал.1
от НК,за това ,че при изпълнение на договорни отношения по договор с М. 5000 ООД за
извършване на строително ремонтни дейности на строително скеле в качеството си на
управител на ПАТСТРОЙ ООД е причинил смъртта на Е. Й. Ч. като не е осигурил
безопасни условия на труд ,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от една година,изпълнението на което е отложено за срок от три години.Със същата
присъда подсъдимия е частично оправдан да е нарушил разпоредбите на чл.14 ал.1 от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд,чл.60 от Наредба № 2/20004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и
монтажни работи,чл.19 ал.1 и ал.3 от ЗБУТ и чл.168 от Наредба № 7/99г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използването на работно оборудване.В тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски.
Против присъдата,в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Н..С
жалбата се оспорва правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и
постановяване на нова-оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.Посочва се,че
подсъдимият не е бил на обекта по време на процесния инцидент,поради което
1
незаконосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност.Алтернативно се релевират
възражения за явна несправедливост на наложеното наказание,като се прави искане за
приложението на чл.55 от НК.
Присъдата е оспорена и от частните обвинители чрез повереника им в оправдателната
й част.В жалбата им се сочи ,че доводите на първия съд за оневиняване на подсъдимия са
необосновани и се базират на показанията на свидетели,които са в служебна зависимост от
подсъдимото лице.Отделно се прави искане за увеличаване размера на наложеното
наказание на подсъдимия,като се излагат аргументи,че същото е необосновано
занижено.
В съдебно заседание,повереникът на частния обвинител поддържа жалбата и
изложените в нея доводи.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Представителят на СГП ,счита ,че присъдата на СГС е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимия моли за справедливо решение.
Въззивната инстанция,след собствен анализ и преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след цялостна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери
за установено следното:
Подсъдимият Д. В. Н. с ЕГН ********** е български гражданин, със средно
специално образование, неосъждан , женен, с постоянен адрес: ***.
Към 25.07.2018г. подсъдимия Н. и съпругата му св.В. Н. били съдружници в
търговско дружество „ПАТСТРОЙ“ ООД, като подс. Н. бил и негов управител. Дейността на
дружеството се ръководела от подсъдимият и била свързана с извършването на строително-
ремонти дейности.
В началото на 2018г. „М. 5000“ ООД / със съдружници св. Б. К. и М. К. / притежавало
нова триетажна сграда с полутаван, находяща се в адрес ***.Съдружниците решили да
поставят външна топлоизолация на сградата и за целта се свързали с подсъдимият, който
поел ангажимент от името на „Патстрой“ ООД за извършване на работата.
За поставянето на външната топлоизолация на сградата бил нужно използването на
скеле,поради което на 29.03.2018г. между „Патстрой“ ООД, представлявано от подс. Н. и
„Халцедон“ ООД, представлявано от св. Ю. К. бил сключен договор за наем, по силата на
който „Халцедон“ ООД отдало под наем на „Патстрой“ ООД строително скеле, което да се
ползва за посочения по-горе обект.
Производител на скелето било „Храмар“ ЕООД представлявано от св.Т. Т.. За
рамковото скеле имало изработена инструкция за монтаж и демонтаж. За монтажа на
скелето имало предвидени задължителни елементи свързани със безопасността на труда на
работниците.Такива елементи били хоризонтални платна, които се нареждали плътно, без
пролуки в тях. Предвиждали се и хоризонтални парапети,които заздравявали конструкцията
2
и предпазвали работниците от падане. По инструкция задължителни били и вертикални
стълби за преход между отделните хоризонтални нива, както и платна с люк, използвани за
същата цел.
Елементите за строителното скеле били избрани лично от подсъдимия, и същите не
включвали стълби и платна с люк.Договорените елементи на скелето били предадени на
подсъдимия,за което бил подписан приемо-предавателен протокол.
На 02.04.2018 г. между „Патстрой“ ООД /възложител/ и „Медима ММ“ ЕООД /
изпълнител/ и Служба трудова медицина се сключил договор за изготвяне на „Оценка на
здравния риск в „ПАТСТРОЙ“ООД на обект : „ Вдигане на скеле и полагане на
топлоизолация на сладкарница „М.“ в жк „Левски В, до блок 2, гр.София. В съответствие с
използваната методика , рискът на даденото работно място бил разгледан като функция от
тежестта на възможната вреда и вероятността от нанасянето й при упражняване на дадения
вид труд на конкретното работно място. Възможните рискове за здравето и живота на
работещите при извършване на строително-монтажни работи на обекта били оценени като
високи, сред конто бил и повишен риск от падане от високо. Затова в оценката било
препоръчано при редовното провеждане на инструктаж и да се набляга на тази опасност,
както и на необходимостта от носенето на лични предпазни средства и обезопасяване. Също
така в Оценката било обърнато и специално внимание на опасността при ползването
необезопасени строителни скелета и товарни подемници.
На 03.04.2018г. между „М. 5000“ ООД /възложител/ и „Патстрой“ ООД /изпълнител/
бил сключен договор за извършване на строително-ремонтни дейности с предмет поставяне
на топлоизолация на източна фасада на масивна триетажна сграда с полутаван , находяща се
в гр.София,кв.Левски“ Зона В №2а.
На неустановена дата през 2018г.след сключването на договора,св. И. Д. и Р. Н.
монтирали елементите на наетото от „Патстрой“ ООД скеле. То било с обща височина от 5
работни нива,всяко от което високо 2,03 м. По дължина били изградени 13 секции отделени
с вертикални тръби,с широчина на всяка секция по 264 см. За придвижване на работниците
по скелето, макар и да били поставени успоредно по две хоризонтални метални платна , на
места се оформяли опасни пролуки.Поради липсата на платна с люк , каквито подсъдимият
не бил наел , за движението между различните нива по конструкцията, свидетелите Д. и Н.
поставили вместо предвидените по два броя хоризонтални метални платна, само по един
брой. По този начин се оформяла пролука /дупка/, през която работещите на скелето
преминавали на различни нива. Въпреки всичко, без да е обезопасено и без изискуемия План
за монтиране, използване и демонтиране, и в несъответствие с изискванията за
предотвратяване на падания от височина, подс. Н. го приел и скелето било въведено в
експлоатация.
На 25.07.2018 г. около 08.30 часа на обекта дошли св. Р. Н. и св. И. Д.. Малко по-
късно дошли и св.М. Д. и пострадалия Ч.. Последен дошъл подс. Н.. Тъй като св. Д. се бил
контузил и не можел да работи на скелето, поде. Н. обяснил, че пострадалия Е. Ч. ще работи
на обекта. Преди да разпредели задачите за деня обв.Н. провел ежедневния инструктаж на
3
изброените по-горе лица. Свидетелите Д. и Н. се подписали за проведения инструктаж в
книга „Инструктаж - ежедневен по безопасност и здраве при работа на „ПАТСТРОЙ“ООД за
2018 година". При инструктажа поде. Н. предоставил на всички работници в т.ч. на
пострадалия Ч. необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността му ,
както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или
контролирането на тези рискове и с опасностите произтичащи от работното оборудване.
Конкретно инструктажът включвал указания за работата на скелето, за състоянието на
дрехите, обувките и личните предпазни средства на всеки от работниците. Поде. Н. попитал
Е. Ч. дали носи лични предпазни средства - каска и обезопасителен колан. Ч. отговорил, че
няма такива, поради което поде. Н. му дал личните си каска и колан и го предупредил, че на
следващия ден трябва да дойде на обекта със собствени обезопасителни средства. Ч. взел
дадените му от поде. Н. лични обезопасителни средства, за да ги използва при работата.
След инструктажа подс.Н. указал на Ч. и Н. да поставят изолация от външната страна на
сградата,за което следвало да ползват скелето,след което напуснал обекта.
Около обяд на 25.07.2018г. завалял дъжд и работещите на обекта преустановили
работата на скелето и обядвали. След като дъждът спрял, работниците възобновили
работата си. Ч. работел на четвърто ниво на скелето,на около 8 метра от земята.Около
15,30ч. докато се придвижвал по хоризонталната част на скелето в посока от ляво на дясно
спрямо позицията на св.Н.,който се намирал на най-горното ниво на скелето ,Ч. внезапно
пропаднал в една от пролуките с липсващите елементи.Пострадалия не носел дадените му
от подсъдимия индивидуални предпазни средства/каска и обезапасителен колан/,които бил
оставил в съблекалнята, а липсвала и защитна мрежа или друго оборудване за осигуряване
на безопасност от падане на хора или предмети.Тялото на Ч. паднало от около 8 м височина
в близост до скелето.Бил подаден сигнал на спешен телефон 112. В 15,42ч. на място
пристигнала линейка, като лекарите констатирали смъртта на Е. Ч..
От изготвената по делото СМЕ се установява, че вследствие от падането си Ч. е
получил травматични увреждания - кръвонасядане на меката черепна покривка в тилната
област на главата; разкъсно-контузна рана на лявата длан; гръдна травма - счупване на ребра
вдясно от V о до VII по паравертебралната линия (покрай гръбначния стълб); контузия на
белите дробове; травматично разкъсване на възходящата аорта; излив на около 200
милилитра кръв в околосърцевата торбичка; кръвонасядане на междуребрената мускулатура
в лява гръдна половина; кръвонасядания в хилусите на бъбреците; счупване па дясната
бедрена кост в долната й трета; счупване на предходилните кости на дясното ходило.
Същите са причинени от удари със значителна сила с или върху твърди тъпи предмети е
широка повърхност , които отговарят да са получени по механизма на падане от високо ,
като причината за смъртта на постр.Ч. е травматично разкъсване на възходяща аорта с излив
на кръв в околосърцевата торбичка и последваща тампонада на сърцето.
Смъртта му се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
инцидента.
Гореизложената фактическа обстановка не се различава съществено от установените
4
по делото съставомерни факти от първата съдебна инстанция и напълно кореспондира с
формираните от СГС правни изводи.Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си
за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в
предмета на доказване,като е извел възприетото по фактите от надлежно събран
доказателствен материал,след неговия анализ ,при спазване на правилата на формалната и
житейска логика.
Фактическите положения,установени от СГС по отношение на престъплението
намират опора във всички доказателствени източници,събрани в съдебното следствие от
първия съд и в хода на досъдебното производство/,които са безпротиворечиви по отношение
на фактите,подлежащи на доказване.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимия е извършил престъплението, описано
във внесения обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваната присъда.
Несъмнено се установява ,че подсъдимият е бил управител на дружество,чиито
предмет на дейност е включвал строително-ремонтна дейност.Управляваното от него
дружество е сключило договор за поставянето на външна топлоизолация на сграда,находяща
се в кв.Левски,Зона В.За тази цел между управляваното от подсъдимия дружество е сключен
договор за наем на скеле.От събраните доказателства еднопосочно се установява,,че от
наетото от подсъдимия скеле са отсъствали елементи свързани с безопасността на труда на
работниците, а именно стълби и платна с люк,които да служат за преход на работещите
между отделните хоризонтални нива.Скелето и елементите към него са избрани лично от
подсъдимия в каквато посока са всички материали по делото.
От заключението на СТЕ и показанията на свидетелите Н. и Д. се установява и,че при
монтажа на процесното скеле не са били наредени плътно хоризонталните платна ,за да няма
пролуки в тях,в съответствие с изискванията за предотвратяване на падането от
височина.Според изготвената по делото СТЕ и показанията на посочените по-горе
свидетели се установява и ,че от външната страна на скелето не е била поставена
предпазна защитна мрежа за осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети от
височина.Посочените недостатъци в безопасността на скелето са възприети от
подсъдимия,но въпреки това,с неговия подпис на приемо -предавателния протокол скелето е
въведено в експлоатация на обекта.
Липсват противоречия между различните доказателствени източници установяващи
гореизложените фактически положения,поради което обосновано същите са кредитирани от
първия съд.Заключението на СТЕ кореспондира с преките възприятия на разпитаните от
първия съд свидетели Д.,Н. и Д.-работници на процесния обект.
Разминаване между показанията на посочената група свидетели и заключението на
СТЕ се установява по отношение на обстоятелствата ,свързани с проведения на пострадалия
инструктаж в деня на инцидента и предоставянето на лични предпазни средства от страна
на подсъдимия.Първият съд се е доверил на изложеното от свидетелите,като е приел ,че
посоченото от тях отговоря на обективната действителност.Констатацията му е вярна и се
5
споделя и от настоящата инстанция. И това е така ,защото показанията на свидетелите ,че на
пострадалия е проведен инструктаж и е получил лични предпазни средства се
възпроизвеждат последователно от тримата свидетели както в хода на досъдебното
производство,така и в хода на съдебното следствие пред първия съд.Същите не се
опровергават от други доказателствени източници,тъй като факта,че до тялото на
пострадалия не са намерени такива/индивидуални предпазни средства/ не изключва
твърденията на свидетелите,че по- рано същия ден ,той е получил индивидуални предпазни
средства лично от подсъдимия.В тази връзка,възраженията в жалбата на частните
обвинители ,че първия съд не е подходил достатъчно критично към изложеното от тези
свидетели и не е отчел служебната им зависимост от подсъдимия са неоснователни. Друг е
въпросът че,в процесното дружество не е имало лице назначено на длъжността технически
ръководител или друго такова в качеството на бригадир,поради което всички негови
присъщи дейности са осъществявани и изпълнявани от управителя, а именно подсъдимия
Н..По тази причина,в негово отсъствие ,на обекта не е имало лице ,което да упражнява
контрол как се спазват инструкциите за безопасност на обекта от работниците.
От показанията на св.Д. и заключението на СТЕ се установява и,че в книгата са
инструктаж са извършени дописвания/подпис е положен за пострадалия Ч./ от страна на
св.М. Д. ,който твърди,че го е направил по собствена воля.Твърденията му не се
опровергават от заключението на назначената графическа експертиза в хода на досъдебното
производство или други доказателства,поради което правилно първия съд им се е
доверил.Доводите в жалбата на частните обвинители в тази връзка не могат да се приемат
за основателни,тъй като са налице единствено предположения ,че непосредствено след
смъртта на пострадалия са направени опити наличната документация свързана с
пострадалия да се приведе в удобен за подсъдимия вид,но както бе отбелязано по-горе
липсват категорични доказателства ,които да подкрепят такава констатация, с оглед на което
и формирането на изводи в ущърб на подсъдими на тази плоскост са недопустими.
Изводите си относно вида и характера на травматичните увреждания ,получени от
пострадалия и довели до смъртта му,първият съд е основал на депозираните в хода на
досъдебното производство експертизи.На тяхна база ,обосновано първия съд е приел ,че
смъртта на пострадалия е в резултат на настъпилия инцидент-падане от четвърто ниво на
скелето ,вследствие на което е получил травми ,несъвместими с живота.
При така установената фактическа обстановка,правилно първия съд е приел ,че
подсъдимия Н. е осъществил състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК ,както от
обективна ,така и от субективна страна.
Разпоредбата на чл.123 от НК предвижда наказателна отговорност за причиняване на
смърт другиму,поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност. От тази категория
са занятията или дейностите,при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение,
създава опасност за живота и здравето на други лица.В теорията и практиката се приема,че
те могат да обхващат, както действия на пряко изпълнение,така и дейност от
6
организационен,ръководен или контролен характер,когато правилното й извършване е
свързано с правилното ръководство,организацията и контрола на същата.Няма и спор ,че
към посочената категория дейности и занятия, представляващи източник на повишена
опасност се отнасят строително-монтажните дейности.Правилата,които ги регламентират
осигуряват тяхното безопасно упражняване или поне свеждат риска от увреждане на хората
до минимум,приемлив от гледна точка на обществения интерес.По тази причина,
изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 от НК трябва да нарушава норма от
нормативен акт,уреждащ правилата за безопасното им упражняване и именно нарушаването
на тези правила прави дейността опасна, а деянието съставомерно.
Изхождайки от тези принципни положения,възивната инстанция също приема ,че в
конкретният случай подсъдимия не е предприел задължителните действия,които е
следвало да предприеме,което е довело до настъпване на смъртта на пострадалия Ч..Подс.Н.
като управител на дружеството,осъществяващ и задълженията на технически ръководител
на обекта не е осигурил безопасни условия на труд на наетото скеле като
-допуснал го е в експлоатация без План за монтиране,използване и демонтиране и в
несъответствие с изискванията за предотвратяване на паданията от височина
-скелето не е било оборудвано с вертикални стълби за преминаване на различни
нива,които са елемент на скелето,
-не са били монтирани платна с люк за преминаване на различните хоризонтални
нива,
-хоризонталните платформи не са били монтирани така,че между тях да няма опасни
пролуки, а на отделни места са липсвали цели платна,
-скелето не е било обезопасено от външната страна с мрежа за предпазване на
падания на хора и предмети от височина.
С поведението си подсъдимия Н. е нарушил посочените в обвинителния акт
разпоредби на чл.215к ал.1 и ал.3 т.2 от Наредба № 7/99г за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване,чл.93 и чл.60 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2/2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и
монтажни работи.Фактът ,че по време на инцидента подсъдимия не се е намирал на обекта
не само не оправдава действията му ,но ги прави по-укорими ,доколкото като бе отбелязано
по-горе на обекта не е имало лице ,което да изпълнява длъжността технически ръководител
и/или друга отговорна работа ,което в негово отсъствие да изпълнява ,произтичащите от
тази длъжност задължения.По този начин подсъдимия не е създал и необходимата
организация на обекта ,която да предотврати инциденти като процесния.Законодателят е
вменил задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на широк
кръг от лица-възложител,строител,технически ръководители,началници на бригади,което
иде да подчертае засилената защита на работещите и изключване на възможността за
безотговорност от страна на всички лица ,упражняващи организационни,ръководни и
7
контролни функции.В такава хипотеза, всяко едно от задължените лица допринася за
настъпването на вредоносния резултат ,независимо от останалите.По тази
причина,установяването на конкретно виновно поведение на едно лице не изключва
ангажирането на наказателната отговорност на останалите и обратното,тъй като се касае за
независимо извършителство.В този смисъл доводите на защитата на подс.Н.,че след като
подсъдимия не е бил на обекта, а пострадалият от своя страна не е носел лични предпазни
средства,първият няма как да носи отговорност за инцидента са
несъстоятелни.Подсъдимият в нарушение на специалните закони е наел и въвел в
експлоатация необезопасено скеле и е възложил на пострадалия работа на него, в резултат
на което е настъпил и процесния инцидент ,поради което е без значение дали се е намирал
на обекта и дали пострадали е носел лични средства за безопасност.Това е така и защото
според СТЕ липсата на лични предпазни средства не е единствената причина довела до
смъртта на пострадалия , а наемането и въвеждането в експлоатация и допускането до
работа на него на пострадалото лице, ведно с липсата на контрол на обекта върху
използването на индивидуалните предпазни средства.
Въззивната инстанция се съгласява с решаващия извод на първия съд,че с действията
си,пострадалият сам е поставил в опасност здравето и безопасността си,поради което е
допринесъл за настъпването на злощастния инцидент.Това е така ,тъй като по време на
инцидента същия не е бил с лични предпазни средства –каска и обезопасителен колан ,като
използването на последното с голяма вероятност би предотвратило леталния изход. По
делото е установено ,че пострадалия е разполагал с индивидуални предпазни средства,които
не е носел по време на инцидента,както и ,че по-рано същия ден лично подсъдимия е провел
инструктаж за безопасност,поради което правилно подсъдимия е признат за невиновен и
оправдан по повдИ.ото обвинение за неизпълнение на тези му задължения.Действията на
пострадалия обаче,не изключват виновното поведение на подсъдимия,тъй като същия е
могъл да предотврати настъпването на смъртта на пострадалия, ако беше изпълнил
собствените си задължения вменени му от подзаконовите нормативни актове.
Престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост,при условията на
небрежност като форма на непредпазливостта.Подсъдимия е познавал нормативните
изисквания за безопасни и здравословни условия на труд,но поради немарливо изпълнение
не е осъществил задължителните по нормативните правила действия,което е довело да
настъпване на вредоносния резултат-смъртта на пострадалия Ч..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия първата съдебна инстанция
не е допуснала нарушенията ,посочени в жалбите.Наказанието на подсъдимия е определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,като са отчетени чистото съдебно
минало на подсъдимия,продължителността на наказателното производство-от датата на
деянието до постановяване на присъдата пред първия съд е изтекъл значителен период от
време/седем години/и съпричиняването на вредоносния резултат.
Въззивната инстанция не намери основание за налагане на наказанието на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК,тъй като изброените по-горе смекчаващи
8
отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните ,а липсва и
изключително такова,когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко.
Не са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства,които да налагат неговото
увеличаване,с изключение на посоченото по-горе в мотивната част –отсъствие на
подсъдимия от обекта ,при липса на друго лице ,което да го замества и изпълнява неговите
задължения.Въпреки това,въззивната инстанция не счита ,че са налице основания за ревизия
на наложеното наказание на подсъдимото лице.Решаващо значение за това има и факта ,че
пострадалия сам е пренебрегнал своята безопасност и с риск за живота си не е използвал
индивидуални предпазни средства по време на работа.
Въззивната инстанция споделя и извода на първия съд,че са налице предпоставките
на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия. Същото,
по вид и размер отговаря на изискванията на цитираната разпоредба, защото е лишаване от
свобода за срок по - малък от три години. Подсъдимият не е осъждан. Изброените по - горе
смекчаващи отговорността обстоятелства го очертават като личност с невисока степен на
обществена опасност, поради което поправянето и превъзпитаването на подсъдимия може да
се постигне и без изолирането му от обществото и ефективното му лишаване от свобода,така
както е приел първия съд.
Правилно,с оглед изхода на делото съдебните разноски са възложени в тежест на
подсъдимия.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК САС,НО,3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.11.2024г. постановена по н. о. х. д. № 1246/2024 год .
на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 11 с – в,
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9