Решение по дело №2455/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба от Д. С. Ф., [ЕГН], чрез адв. К. М. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-8703-000023/23.12.2022г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171 т. 2 б.“а“ от ЗДвП, временно е спрян от движение лек автомобил ***, с рег. № [рег. номер], като е отнето свидетелството за регистрация на МПС № *******, до отстраняване на неизправността – изтекъл срок на годност на пожарогасителя на автомобила, което представлява значителна техническа неизправност на МПС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е нищожен и моли да бъде прогласена нищожността, като в евентуалност желае отмяната му поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че оспорената заповед не е връчвана по никой от уредените в закона начини. Оспорва фактическата обстановка описана в нея. Оспорва компетентността на издателя на заповедта, като твърди, че на посоченото основание органите на МВР не могат да издават заповеди за прилагане на ПАМ, тъй като компетентността по посочената Наредба № Н-32/16.12.2011г. е на органите на АПИ, а отделно съгласно чл. 23 от ЗАНН, ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на приложението им, както и редът за обжалването им, се урежда в закон или указ. Позоваването на Наредба като основание за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка води до нищожност на акта. По приложението на материалния закон твърди, че пожарогасителят е част от оборудването на автомобила, съгласно чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, а заповедта е издадена за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като липсата на оборудване не е техническа неизправност. Отделно се твърди, че след като автомобилът притежава документ за преминат технически преглед, пожарогасителят е бил изправен. Претендира направените съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, за което не представя доказателства, тъй като е осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата – на друг юрист.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. М. и адв. С., които поддържат изложените в жалбата съображения за нищожност, респ. за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, редовно призован не се явява, представлява се от гл. юриск. Г. Г., оспорва жалбата. В писмено становище /л. 83 от делото/ е посочено, че спирането на автомобила се извършва чрез отразяване в АИС – регистрация на МВР и на 18.01.2023г., след отстраняване на неизправността, автомобилът е пуснат в движение.

В съдебно заседание процесуалният представител изразява становище за това, че заповедта е правилна и законосъобразна, тъй като нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към въпросната Наредба, уреждаща случаите на техническа неизправност на МПС. Иска потвърждаване на заповедта и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на А. съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 20.12.2022г. около 10.50ч. на КПП-Чудните скали, на територията на РУ [община] – ОД на МВР Варна, служители на ОД на МВР Варна – мл. инспектор К. Б. И. – ст. полицай в група СПООР – СИГМА, в сектор „СПС“ и мл. инспектор В. П. П. – ст. полицай в група ПОММББ в сектор „СПС“ спират за проверка лек автомобил **** рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя Ф.. При проверката е установено, че пожарогасителят, с който е оборудван автомобила, е с изтекъл срок на годност в началото на 2018г. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение, в който е посочено, че е нарушен чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Иззети са контролния талон към СУМПС [номер] и СРМПС част 2 № ******. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-8703-000023 от С. М. С., на длъжност Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП, за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 1 от с.з., е наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС - лек автомобил **** рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността.

Заповедта не е връчена на жалбоподателя по предвидените в АПК начини, поради което подадената срещу нея жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

По възраженията за нищожност на заповедта, съдът намира същите за неоснователни. По делото са представени доказателства за компетентността на лицето – издател на същата /л. 95 от делото/, както и заповедта, делегираща правомощия на тези длъжности да издават заповеди за налагане на ПАМ – Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директор на ОДМВР Варна. Не се споделя и възражението, за нищожност поради това, че заповедта е издадена на основание Наредба № Н-32/16.12.2011г., тъй като основанието на акта е чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, а препращането към Наредбата е относно квалификацията на установената неизправност като значителна. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност. Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й, но е незаконосъобразна поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП въвежда изискване/задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. Нормата на чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя три- и четириколесни МПС да се оборудват и с пожарогасител. Става въпрос за две отделни и самостоятелно формулирани от законодателя задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно от тези задължения, респ. несъобразяването на водачите с двете отделни материалноправни норми, осъществява състава на самостоятелно административно нарушение. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за това, че изискването за наличие на пожарогасител в МПС е изискване за оборудване и не може да бъде приравнено на техническа неизправност, вкл. и с оглед посочената от органа Наредба № Н-32/16.12.2011г.

За да бъде наложена ПАМ на посоченото основание, следва да са установени релевантните факти за определянето на съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус административният орган се е задоволил да опише "неизправността" и да посочи, че същата е "значителна", без обаче да изложи каквито и да е мотиви, обосноваващи преценката за определената степен на значимост на неизправността. Белезите за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени в § 6 т. 72 ДР на ЗДвП, като възможните относими в случая са: неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Релевантни факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл. 101 ал. 4 ЗДвП. Така например, съгласно чл. 37 ал. 3 от Наредба № Н-32 "значителни" са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство, като при констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението. Административният орган се е позовал на Наредба № Н-3216.12.2011 г., Раздел І т. 7. 2. от Приложение № 5 към чл. 31 ал. 1 от нея, като под наименованието "Друго оборудване" по отношение на "Пожарогасител" липсата на пожарогасител е класифицирана като значителна неизправност, но същевременно със забележка, че "изискването за пожарогасител указва елементи, които са свързани със състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя, но които не се считат за съществени за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност". Това се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение за техническа изправност на ППС от 13.12.2022г., установяващо, че автомобилът е преминал технически преглед и е годен да се движи по пътищата, дори и пожарогасителят му да е бил с изтекъл срок на годност. Липсата на подробни мотиви защо е прието, че изтеклият срок на годност на пожарогасителя е "значителна техническа неизправност" е равносилно на липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните изисквания за съдържанието на административния акт. Формалното посочване на факта и приложимата, според органа правна норма, не е изпълнение на задължението му за мотивиране на акта.

За установяване на фактическите основания в заповедта – значителната техническа неизправност, по делото са разпитани служителите на ответника, извършили проверката. Същите не можаха да посочат как е установен релевантния за спора факт – изтекъл срок на годност на пожарогасителя на автомобила. Единият твърдеше, че не е взел, съответно държал в ръцете си пожарогасителя, за да го огледа и да се увери как е положен знака за годност, а вторият – че пожарогасителят му е подаден от колегата, за да види срока на годност. И двамата свидетели не помнят как и къде е поставен надписът със срока на годност – на самия пожарогасител или на стикер или плочка, както и не помнят с думи или с цифри - как точно е посочен срока на годност, но категорично твърдят, че той бил 2018г.

Тежестта за доказване на материалноправните предпоставки за издаване на индивидуален административен акт е за административния орган - чл. 170 ал. 1 АПК, приложим съгл. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба административният орган и лицата, за които оспореният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При недоказване на относимите за предмета на спора факти и обстоятелства, за административния орган следва неблагоприятната последица, съставляваща отмяна на издадения от него акт. Следователно доколкото законът възлага основно доказателствената тежест при издаден административен акт върху административния орган, то при неуспешно провеждане на пълното доказване на фактите в оспорения акт в настоящото производство, както и неправилното приложение на материалния закон, са основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 540 лв., включващи държавна такса от 10 лв., 30 лв. държавна такса за частната жалба до ВАС, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., определено съобразно фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-8703-000023/23.12.2022г. на Началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Д. С. Ф., [ЕГН] сума в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.