Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ- ти състав,
в публично заседание на седми юли 2020г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретар Камелия
Александрова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1319/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 във вр.с чл.190 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на С.З.С. ***, срещу заповед № 1550/19.04.2019 г. на зам.кмета на Община Варна, с
която на основание чл.190, ал.1 и ал.2 във
вр. с ал.6 от ЗУТ е разрешено на собственика на ПИ **Д.И.Д. прокарване на
временен път през ПИ ** по КП на СО
“Планова“ гр.Варна, собственост на наследниците на Б. В.К. с обща площ 50 кв.м и през ПИ **по КП на СО “Планова“ гр.Варна,
собственост на С.З.С. с обща площ 49 кв.м.,след което пътят достига до общинска
улица,обособена по силата на заповеди по чл.16 от ЗУТ.
Жалбата съдържа доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед,поради противоречието й с влязлото в
сила решение по адм.дело № 155/2012 г. по описа на АС-Варна,с което е отменен
ПУП-ПУР в частта му за ПИ **; засягане на намиращи се в имота на жалбоподателя
множество плодни дръвчета ; несъществуването на общинския път,означен в син цвят
на скицата към обжалваната заповед ; неравен и на тераси терен на предвидения
временен път ; неопределено със заповедта обезщетение за ползване на
засегнатите от имота на жалбоподателя 49 кв.м. ; неизследване от страна на
адм.орган на други по-икономични и благоприятни варианти за прокарване на
временен път,конкретно от северната страна на имот ***. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения адвокат В.С.,включително с искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна – зам.кметът на Община Варна, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Д.И.Д., чрез упълномощения адвокат Д.И. изразява становище за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Заинтересованата
страна „П.С.БГ” ЕООД,чрез представляващия Е.Н. оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Б.В.К. /
наследник на Б. В.К. / изразява становище,с което оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Д.В.К. / наследник на Б. В.К./ не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, наведените от страните възражения и извършените по делото две
съдебни експертизи, прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение №
2456/17.12.2018 г. по адм.дело № 2271/2018 г. по описа на АС- Варна е отменена
издадената от кмета на община Варна заповед № 0663/***г. ,с която е било
разрешено прокарване на временен път до ПИ **през ПИ **и ПИ ** по КП на СО
„Планова”. В мотивите си съдът е приел,че съществува друг вариант за временен
път,а именно такъв преминаващ по границата между ПИ ***и ПИ ***не бил обсъден
от адм.орган. При съобразяване с така постановеното съдебно решение,назначената
комисия за достъп до имоти в община Варна е започнала ново разглеждане на
заявлението на Д.И.Д. – собственик на ПИ ***,за осигуряване на достъп до път
или улица за този имот. С одобрения с решение № 3411-7 по протокол №35/22,23 и
29.06.2011 г. на Общински съвет-Варна ПУП-ПУР на СО „Планова” е предвидено лице
за ПИ **към новопроектирана улица – тупик с ширина от 3
м.,която не е открита на място,но е проектирана
като свързана с две други проектирани по регулация улици - от о.т.71 до о.т.68 и от о.т.68 до о.т. 2**. Този план е отменен
с влязло в сила решение по адм.дело № 155/2012 г. по описа на АС-Варна в частта
му относно собствения на жалбоподателя С. ПИ **,чието разположение остава между о.т.71
и о.т.68. За съседния ПИ **,който
е разположен северно от ПИ **и е собственост на „П.С.БГ” ЕООД е одобрен със
заповед № Г-311/9.10.2017 г. на зам.кмета на община Варна ПУП-ПРЗ ,като с
издадени на основание чл.16,ал.6 от ЗУТ заповеди № 007/9.01.2018 г., №
008/9.01.2018 г. и № 009/9.01.2018 г. на
зам.кмета на община Варна ,части от този имот са урегулирани съответно в УПИ **-**, УПИ *-**
и УПИ **-**. С този план е отредена от
имот ** за публична общинска собственост
площ в размер на 407 кв.м.,която достига до южната граница на имот ***. Постановено е от комисията при новото
разглеждане решение № 1-4 по протокол № 1/11.01.2019 г. ,с което е допусната
процедура за прокарване на временен път до ПИ **с ширина 3,50 м. през ПИ ***и
ПИ **,като се засягат равни части от двата ПИ / по 1,75 м./. След разглеждане
на възражението на Л.С. П.- собственик на имот ***установява при извършен от
комисията оглед,че за прокарването на временен път между имоти ***и **е
необходимо отсичането на северно разположените от тях 3 бр. борови
дървета,както и че в югоизточната част на имот ***е разположена постройка,която
би била засегната. Същите факти се потвърждават от заключението на вещите лица
А.Р.П. и М.Н.И., дадено по извършената от тях комплексна съдебна експертиза.
Със същата експертиза е изследван и вариант за достъп до ПИ **чрез прокарване на
временен път между имот 2** и имот ** /означен в експертизата като вариант 2/
,при който се установява засягане на постройка /склад/ в ПИ **. Подаденото с
рег.№ АУ024161ВН_008ВН/24.01.2019 г. възражение на Л.П.е уважено,при което с
решение № 2-1 по протокол № 2/8.02.2019 г. комисията допуска разглеждането на
трасе на временния път през ПИ ** собственост на наследниците на Б. В.К. и ПИ **собственост
на жалбоподателя С.,което предвижда разширяване на съществуващата и западно
разположена от имот **пътека със завършването му в предвиденият в имот **
общински път,явяващ се южна граница с имот ***. Решението е съобщено на С.,след
което той подава възражение,което е прието с рег.№ АУ024161ВН_012ВН/25.02.2019
год. Възражението е разгледано от комисията,която по този повод постановява
решение № 4-1 по протокол № 4/15.03.2019 г.,с което не уважава същото,приемайки
че този вариант е най-икономичен и не разделя имот **на две части. Възражение е
подадено и от собственика на „П.С.БГ” ЕООД,което също не е уважено с решение на
комисията № 5-1 по протокол № 5/4.04.2019 г. ,с което е прието,че Община Варна
е придобила в собственост частта от имот ** отредена за път. С това решение е
предложено на кмета на община Варна да издаде заповед по чл.190,ал.1 и ал.2 вр.
с ал.6 от ЗУТ за прокарване на временен
път до ПИ **през ПИ ** и ПИ **. Въз основа на правомощията за издаване на
мотивирани заповеди по чл.190,ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни
пътища,предоставени на зам.кмета на община Варна П.П.с т.І.1 от издадената от
кмета на община Варна заповед № 0657/13.03.2017 г.,същият издава сега
обжалваната заповед № 1550/19.04.2019 г.,трасето на временния път по която е
означено в зелен цвят на придружаваща скица № 107/19.03.2019 год. Същото засяга
площ от имот **в размер на 49 кв.м., без да засяга сгради,постройки и дълготрайни
декоративни дървета в този имот и без да го разделя на две части – на скицата
отмененият със съдебното решение по адм.дело № 155/2012 г. ПУП-ПУР е показан в
червен цвят,като предвидената с него улица действително е разделяла имот **на
две части,като е видно,че означеният в зелен цвят временен път не съвпада с
тази част от означеното в червен цвят трасе на улицата по ПУП-ПУР. Заповедта е
съобщена на С. на 12.04.2019 г.,след което на 19.04.2019 г. той подава жалба
срещу нея до АС- Варна.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка ,съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
,като подадена в ***срок по чл.215,ал.4 от ЗУТ от засегнато
от адм.акт лице,за което е налице правен
интерес от съдебно оспорване.
Разгледана по същество,съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен адм.орган – нормата на
пар.1,ал.3 от ДР на ЗУТ допуска делегиране на правомощия от страна на кмета на
общината на заместниците му,като в случая дадените от разпоредбата на
чл.190,ал.6,пр.2 от ЗУТ правомощия на кмета на община Варна са делегирани на
издателя на обжалваната заповед – зам.кмета П.П.с издадената от кмета заповед №
0657/13.03.2017 г.,приложена на л.13 от адм.преписка.
Спазена е формата на адм.акт – заповедта съдържа подробно изложение на
фактическите и правните основания за
издаването й.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводственте
правила – жалбоподателят С. е бил уведомен за образуваното
адм.производство,осигурено е участието му в него, като е разгледано подаденото
от него възражение.
Основният релевиран с жалбата спор е по приложението на материалния закон.
Повдигнатите в тази връзка възражения на жалбоподателя са неоснователни. Не
съответства на обективната действителност твърдението,че временният път следвал
отменения със съдебното решение ПУП-ПУР в частта му за ПИ **– както е посочено
по-горе в анализа на цветовите означения в
скица № 107/19.03.2019 г., такова съвпадение няма. Изводът е,че както
се предвижда в разпоредбата на
чл.190,ал.3,изр.1 от ЗУТ,трасето на временния път следва улиците по ПУП-ПУР,
проектирани с влязлата в сила,т.е.
неотменена със съдебното решение част от
плана,като именно по този начин е избегнато разделянето на имот **на две части. По
делото не е налице спор,че същият ПУП-ПУР предвижда лице за ПИ **към проектирана на
южната му граница улица,която към момента на издаване на обжалваната заповед не
е открита на място,т.е. за този имот няма действащ достъп до път или улица. Установено
е с извършените по делото две експертизи,че трасето на допуснатият с обжалваната заповед временен
път не засяга сгради,постройки и дълготрайни декоративни дървета в имот **– конкретно за
дълготрайните декоративни дървета,съдът
приема за правилно и обосновано даденото в комплексната експертиза
заключение на вещото лице агроинженерът М.Н.И..
Така установените факти сочат на пълно съобразяване с обжалваната заповед на нормативните
изисквания от разпоредбата на чл.190,ал.3,изр.2 от ЗУТ. Съобразно
тези обстоятелства,материалната законосъобразност на оспореният адм.акт е
обусловена от спазването от страна на адм.орган на реламентираният в чл.6 от АПК принцип за съразмерност. За
нарушаването му,жалбоподателят навежда доводи за наличието на други
по-икономични и благоприятни варианти за временен път,които били останали
необсъдени от адм.орган – конкретно твърди се наличието на такива от северната
страна на имот ***. Предлагането на подобни варианти не е съобразено най-вече с
лицето на имот ***,което е предвидено от южната му страна,но същите са
изследвани с първата извършена по искане на жалбоподателя експертиза и втората служебно назначена от съда
комплексна експертиза. Вариантът за временен път между ПИ **и ПИ 2** /частта от
имот 2**,обособена като път с поставени метални врати в двата му края/ е
преклудиран от влязлото в сила съдебно решение по приложеното адм.дело
№2271/2018 г. по описа на АС- Варна,с
което е отменена имащата предвид именно
такъв временен път заповед № 0663/***г. на кмета на община Варна. При
изследване на варианта за временен път между ПИ 2** и ПИ ** се установява от
комплексната експертиза засягане на постройка / склад/ в ПИ **,която според
заключението на вещото лице А.Р.П.
представлява строеж по смисъла на пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ,т.е. този вариант
влиза в противоречие с императивното изискване
по чл.190,ал.3,изр.2 от ЗУТ да не се засягат заварени сгради и
постройки. При потвърденият с
комплексната експертиза факт,че северозападно от имот ***е разположен горски
масив без наличен в него път,то единственият друг вариант за достъп откъм
северната страна на имот **е този между ПИ **и ПИ ***Установява се също от
заключението по комплексната експертиза,че този вариант предполага единствено пешеходен достъп,но не и такъв чрез временен
път,поради необходимостта от премахване в нарушаване изискванията на
чл.190,ал.3,изр.2 от ЗУТ на дълготрайни
декоративни дървета 5-6 бр. черен бор, разположени в имот ***Освен това
,неопровергано остава изложеното в обжалваната заповед обстоятелство за
засягане при този вариант на постройка в
югоизточния ъгъл на имот ***– съществуването на същата е установено от
комплексната експертиза,а отделно от гореизложеното,обозначените в комплексната
експертиза варианти 1 и 2, предполагат засягане на площи значително
по-големи по размер в сравнение с тези по обжалваната заповед,в резултат на
което тяхното евентуално прилагане би влязло в противоречие с чл.6,ал.3 от АПК.
Наличието на други възможни варианти не
е доказано от страна на жалбоподателя и след като обективното реализиране на гореобсъдените такива е правно невъзможно,то
като единствен законосъобразен вариант
остава този по обжалваната заповед. Последното налага извода за съответствие на
адм.акт с принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК – действително ,установява се от първата експертиза,че при този
вариант теренът е с голяма денивелация и
че проектираният общински път не е проведен на място,което предполага
оскъпяване на реализацията,но съгласно чл.6,ал.4 от АПК,съобразяването на
икономичността е възможно при наличието на две или повече законосъобразни
възможности,а такива в случая не са
налице.
Неправилно с жалбата се твърди наличието на незаконосъобразност, поради
непосочен в обжалваната заповед срок за съществуването и ползването на
временния път – посочването на такъв не представлява нормативна необходимост,предвид
разпоредбата на чл.190,ал.4,изр.2 от ЗУТ,която регламентира,че временните
пътища се използват до откриването на новите улици съгласно подробния
устройствен план. Във връзка с възражението на жалбоподателя за непосочено в
обжалваната заповед обезщетение,приложима е разпоредбата на чл.191,ал.4 от ЗУТ,която за определянето му препраща към реда по чл.210 от ЗУТ. За разлика от регламента на правото на
преминаване / чл.192,ал.6 от ЗУТ/,определянето на дължимото на правоимащия
обезщетение се извършва с решение на
комисията по чл.210 от ЗУТ,постановено след влизане в сила на адм.акт за
прокарване на временен път. По причина на последното,липсата на определено с
обжалваната заповед обезщетение по чл.191,ал.1 и ал.2 от ЗУТ не води до материална незаконосъобразност
на обжалваната заповед. Напротив,съдът намира по гореизложените съображения ,че
са изпълнени всички регламентирани в чл.190 от ЗУТ материално- правни
условия,поради което обжалваната заповед представлява
материално-законосъобразен адм.акт.
Обжалваната заповед е съобразена с целта на закона за осигуряване на достъп
до път или улица на имоти,които реално нямат такъв.
Така обоснованото отсъствие на
всички основания за оспорване по чл.***от АПК,налага отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
При този изход на спора, основателно по смисъла на чл.***ал.3 от АПК се
явява направеното от пълномощника на заинтересованата страна Д. искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. Същите се явяват доказани с приложеният на л.1***делото
договор за правна защита и съдействие,инкорпориращ в себе си разписка за
платено от Д. на адв.И. възнаграждение в размер на 600 лв. ,което следва да му
бъде възстановено от жалбоподателя С..
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на С.З.С., ЕГН **********,срещу издадената
от зам.кмета на община Варна заповед № 1550/19.04.2019 год.
ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН **********,*** да заплати на Д.И.Д. ***
за разноски по делото сумата в размер от 600 /шестстотин / лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в ***срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: