3
С определение № 1363/30.08.2012 г., постановено по ч.т.д. № 1026 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд е прекратено производството по делото, като същото е изпратено на Кърджалийския окръжен съд за разглеждане на постъпилата жалба от “Карипов” ЕООД – гр.Кърджали, като искане по чл.248 от ГПК. Молителят “Карипов” ЕООД – гр.Кърджали, представляван от управителя на дружеството, излага съображения, че неправилно дружеството било осъдено да заплати държавна такса при прекратяване на делото. Сочи че, държавна такса се дължала само при разглеждане на делото, но не и когато то е прекратено, а разноски се дължали на ответника при прекратяване, ако са поискани. Твърди, че по делата за несъстоятелност държавна такса не се внасяло предварително и тъй като делото не било разгледано, а прекратено, държавна такса не можела да се търси. Моли съда да измени определение № 655/01.08.2012 г., по гр.д. № 280/2012 г. по описа на ОС – Кърджали в частта му за разноските, като дружеството бъде освободено от заплащане на държавна такса. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира молбата за изменение на определение № 655/01.08.2012 г., по гр.д. № 280/2012 г. по описа на ОС – Кърджали в частта му за разноските, за неоснователна. С молба вх. № 2949/16.07.2012 г., “Карипов” ЕООД – гр.Кърджали е сезирал Кърджалийския окръжен съд с искане за образуване на дело и обявяване на дружеството в несъстоятелност. С разпореждане на Председателя на Кърджалийския окръжен съд от 16.07.2012 г. и във връзка с подадената молба от “Карипов” ЕООД – гр.Кърджали, е образувано гр.д. № 280/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. На същата дата молбата е оставена без движение като е даден едноседмичен срок на молителя да отстрани посочените в определението нередовности. След като нередовностите не са били отстранени в дадения срок с определение № 655/01.08.2012 г. по гр.д № 280/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, производството по делото е било прекратено, а молителят е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 250 лв. В този случай молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 250 лв. на основание чл.24, ал.1, т.2 от ТДТКССГПК поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси, а текстът на чл.84 от ГПК урежда случаите, при които страните са освободени от държавна такса и не дължат такава. Т.е., принципът е, че за всяко образувано и водено дело се дължи държавна такса и само по изключение в изрично посочените от закона случаи не се дължи държавна такса. При образуване на дело за несъстоятелност държавна такса се дължи авансово, когато молбата е подадена от кредитор, а когато молбата е подадена от длъжник държавната такса се събира в последствие от масата на несъстоятелността – чл.24, ал.2 от ТДТКССГПК. Такова разрешение е логично предвид характера на производството по несъстоятелност, което предполага липса на парични средства у длъжника. Или, казано с други думи, след като е образувано дело, държавна такса се дължи във всички случаи, освен в изрично посочените от закона хипотези. При прекратяване на делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба също се дължи държавна такса, която в общия случай следва да бъде събрана при неговото образуване. Обстоятелството, че държавната такса не се събира предварително не означава, че такава не се дължи при прекратяване на делото. В този смисъл е и разпоредбата на чл.9 от ТДТКССГПК, която посочва, че при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса. Случаят е аналогичен, тъй като при образуването на дело за делба също не се събира авансово държавна такса, а такава се присъжда след извършване на делбата. Друг е случаят, когато не е било образувано дело и исковата молба е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса. Тогава не се образува дело и респ. същото не се прекратява, а подадената искова молба се връща на ищеца. Когато обаче, е внесена държавна такса, делото е било образувано, а исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на други нередовности и същите не бъдат отстранени, делото се прекратява, като държавната такса остава в бюджета на съдебната власт като дължима, а не се връща на ищеца. Ако молбата за несъстоятелност с внесена авансово държавна такса бъде оставена без движение за отстраняване на други нередовности и същите не бъдат отстранени, то тогава делото се прекратява и таксата също не се връща на кредитора като недължима. За да бъде освободена страната от заплащане на държавна такса при образувано дело, то следва да е налице изрична законова разпоредба, която да предвижда това. След като такава изрична законова разпоредба не е налице държавна такса се дължи. И най-накрая, но не на последно място, следва бъде посочено, че държавна такса се събира за извършени от съда действия и разходи по образуването и воденето на делото. Безспорно е, че в случая съдът е извършил предписаните от закона действия, като незабавно е образувал съответния вид дело, същото е било проучено и са постановени съответните съдебни актове, като за това са ангажирани съответните човешки и материални ресурси. Т.е., налице е образуване и водене на делото, за което следва да бъде заплатена държавна такса предвид изричната разпоредба на чл.71, ал.1 от ГПК. Ето защо молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл.250, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (жалба) вх. № 132/13.08.2012 г., подадена от “Карипов” ЕООД – гр.Кърджали за изменение на определение № 655/01.08.2012 г. по гр.д № 280/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в частта му за разноските, като неоснователна. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Председател:
|