Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №6611 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД и обратен частичен иск с правно основание чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците М. Г.К. и В.Т.К. твърдят, че на
06.12.2014 г. на автомагистрала „Хемус“, км.387, наследодателят им И.В.К. е
пострадала от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Рено Меган Сценик” с рег. № *******. Поддържат, че от деликта
наследодателят им получила множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота и и които са
довели до смъртта и.
Твърдят, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
МПС. Твърдят, че са майка и баща на пострадалата И.В.К. и смъртта и е
преобърнала целия им живот, двамата се съсипани, преживяват много тежко
необратимата загуба и не могат да се примирят с обстоятелството, че са изгубили
по толкова жесток начин своята дъщеря. Сочат, че преживяват болезнено всеки
спомен за своята дъщеря, което допълнително подсилва тяхната душевна мъка и
страдания. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в
размер на от по 250 000,00 лв., поради което претендират тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата увреждането – 09.04.2017 г. до окончателното
плащане. Претендират и направените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД в сроковете за
отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорват механизма
на процесното ПТП и вината на водача Д.С., както и размера на претендираните
обезщетения. Релевира и възражения за съпричиняване от страна пострадалото
лице, както и за независимо съпричиняване от страна на Агенция „П.И.“, който е
конституиран на основание чл.219 ал.1 ГПК като трето лице помагач на страната
на ответника. Ответникът предявява и частичен обратен иск срещу Агенция „П.И.“ за
заплащане на сумата от 100 000,00 лв., като част от общо претендираната сума от
250 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на
обезщетението по първоначалните искове до окончателното изплащане,
представляваща регресно вземане за изплатени обезщетения по застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесното ПТП, осъществено на 06.12.2014 г.,
настъпило и по вина на служители на ответника, изразяваща се в необозначаване и
несигнализиране на дупка на пътното платно на автомагистрала „Хемус“, км.387.
Претендира разноски.
Ответникът по предявения обратен иск
Агенция „П.И.“ в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди,
че процесното ПТП е настъпило само по вина на водача на л.а. „Рено Меган
Сценик“. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От представените по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №321/06.12.2014 г., съставен от длъжностно
лице след посещение на местопроизшествието, и постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 14.10.2015 г. на Районна прокуратура – П., се
установява, че на 06.12.2014 г. на автомагистрала „Хемус“, км.387, е
реализирано ПТП с л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № *******, управляван от Д.П.С.,
в който л.а. е пътувала наследодателят на ищците И.В.К., поради неравност и
препятствие на пътното платно.
От показанията на свид. Д.С. се
установява, че процесното ПТП е настъпило при движение на л.а. „Рено Меган
Сценик“ със скорост от около 100 км/ч, като водачът му е загубил контрол поради
неравност - дупка на пътното платно, като в конкретния участък е имало доста дупки
на платното за движение. Свидетелят сочи още, че пътната настилка е била мокра,
имало е мъгла, но видимостта не е била ограничена, като л.а. „Рено Меган
Сценик“ се е движел в дясната лента, като дупката на пътното платно е била
доста голяма и е заемала почти цялото платно и водачът е направил маневра, за
да избегне дупката и може би тогава е изгубил управлението над МПС.
От показанията на свид. С.Н.се
установява, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Хемус“ в посока
към гр. София, като ударът е бил в мантинелата и едно от момичетата, пътувало в
автомобила, е било излетяло и е било между двете мантинели. Свидетелят сочи
още, че водачът на автомобила „Рено Меган Сценик“ е обяснил, че се е движел в
дясната лента, в която е имало дупка.
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило на прав участък на автомагистрала „Хемус“, в посока от гр. Варна към
гр. Шумен, в близост до км.387, като л.а. „Рено Меган Сценик“ се е движел със
скорост от около 120 км/ч по пътна настилка с налични неравности и дупки и в
зоната на края на мост автомобилът е преминал с десните си колела през дупка с
размери 0,8х1,0 м. и дълбочина от 10 см. и е напуснал платното за движение от
дясната му страна. Предвид наличната скорост и мокрия асфалт автомобилът е
загубил напречната си устойчивост, навлязъл е в десния банкет, ударил се е в
еластичната ограда два пъти, като по време на ротацията му пътникът от задната
седалка, седяща по средата, е изтласкана назад и е навлязла в багажното
отделение, задната врата на автомобила се е отворила и тялото е напуснало
автомобила, след което се е ударило в еластичната ограда от лявата страна на
платното за движение. Вещото лице сочи още, че платното за движение в процесния
участък се състои от три ленти, като данните за налични пътни знаци са
противоречиви, а по време на ПТП асфалтовата настилка е била мокра, не е
валяло, но видимостта е била леко намалена и времето е било мрачно. При
сравнително равен участък водачът на автомобила е имал техническа възможност да
възприеме наличната дупка от не повече от 40-50 м., което отстояние е
съизмеримо с минимално необходимото за корекция на траекторията на движение от
около 45-50 м., а скоростта, с която водачът е имал техническа възможност да
избегне дупката, е била не по-висока от 80-90 км/ч., като при наличните пътни
условия и скорост, при механизъм на преминаване на автомобила през дупката
практически водачът не е имал техническа възможност да запази управлението на автомобила
и да избегне ПТП. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 143,5 м.
и водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара в дупката /при
този механизъм/ чрез аварийно спиране. От заключението се установява още, че
при липсва информация за пътна сигнализация относно наличието на неравности на
пътното платно или за ремонт в процесния пътен участък, а при наличието на
стандартно поставена временна сигнализация водачът би имал техническа
възможност да се съобрази с това, да намали своевременно скоростта и да
предотврати настъпването на ПТП. В обобщение вещото лице сочи, че техническите
причини за настъпване на ПТП са следните: движение на автомобила при налична
мокра пътна настилка и дупки със скорост от около 120 км/ч и наличие на несигнализирана
дупка на платното за движение.
По
исковете с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована от ответника, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице,
с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетенията.
С оглед на изложеното по-горе, съдът
достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ се рег. № ******* Д.П.С.
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
06.12.2014 г. между ответника и собственика на л.а. „Рено Меган Сценик” с рег.
№ ******* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът е настъпил в
срока на застрахователното събитие.
От приетото по делото
заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
наследодателят на ищците е починала на 09.04.2017 г. с картината на мозъчен
оток от мозъчните усложнения от тежката ЧМТ и белодробните възпалителни
усложнения, свързани и с продължителната изкуствена белодробна вентилация, като
между причината за смъртта – мозъчния оток и получените при процесното ПТП
увреждания съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента.
От представеното по делото
удостоверение за наследници, изх. №01321/12.04.2017 г.***, се установява, че ищците са майка и баща,
т.е. законни наследници на починалата при ПТП – И.В.К., и в това си качество са
от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид.С.К. се
установява, че приживе ищците и дъщеря им са били в много добри отношения, като
след процесното ПТП пострадалата е била в много тежко състояние, била е 2 г. и
половина в реанимация, през което време ищците са били плътно до нея.
Свидетелят сочи още, че след смъртта на дъщеря си ищците са били в шок, изживели
са голям стрес, приемали са лекарства и никога няма да преодолеят загубата на
своята дъщеря.
От показанията на свид. С.Р.се
установява, че ищците и дъщеря им са били много близки, споделяли са си всичко,
помагали са си. Свидетелят сочи още, че след смъртта на дъщеря си ищците са
били съкрушени.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на тяхната наследодателка. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е
починала дъщеря на ищците. Установи се, че към датата на пътния инцидент починалата е
била на 23 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в
резултат на това ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка
и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал л.а. „Рено Меган Сценик“. Доколкото
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на
обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от
телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Загубата на дете,
към което ищците са били силно привързани, ще ги съпътства
през целия им живот. Тази загуба е била
внезапна, като впоследствие
родителите са лишени както от емоционалния контакт със своята дъщеря, така и от
нейната морална
подкрепа. По делото се установи,
че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително
отношение. Следователно, болките и страдания, които ищците ще продължават да
изпитват от загубата на починалото си дете, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение. По делото не се установи болките и страданията на двамата
ищци от смъртта на дъщеря им да са над обичайните. Съдът намира, че
справедливостта изисква на ищците да бъде определено обезщетение в размер на
сумата от по 160 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От
приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесният л.а. „Рено Меган Сценик“ е оборудван на задната дясна
седалка с триточков колан, като двуточковият колан обхваща предната поясна част
на тялото, а триточковия – и напречно гръдната област, а и двата вида са
ефективни при челен удар и по принцип предпазните колани не задържат тялото в
посока назад. Вещите лица сочат още, че с оглед данните, че пострадалата е
изпаднала от автомобила, е по-вероятно да е била без правилно поставен
предпазен колан, като получените от нея травми се дължат на действието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, а тежката ЧМТ е получена
при удар на главата на пострадалата в мантинелата след изпадане от автомобила.
От заключението се установява още, че при седящ пътник по средата на задна
седалка /двуточков колан/, счупване на седалката назад и изпадане през задната
врата уврежданията, довели до смъртта на пострадалата, могат да се получат и
ако е била с правилно поставен предпазен колан – тялото да се изхлузи назад, а
ако не изпаднала от автомобила и не си е ударила главата, е нямало да има
увреждания по главата. При конкретния механизъм на ПТП и при тези повреди по
автомобила практически не могат да се избегнат констатираните травматични
увреждания. В о.с.з. вещите лица сочат още, че коланът на задната средна
седалка, където е седяла пострадалата, е двуточков и не минава през корпуса на
тялото, за да ограничи движението, а той е само в зоната на кръста и не може да
противодейства на голямата центробежна сила, а ако коланът е триточков би могъл
да предпази.
При тези данни и с оглед събраните в
рамките на производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се установи безспорно и категорично твърдението
на ответника, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, т.е. не
се установи нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Освен това се установи,
че и при правилно поставен предпазен двуточков колан, с който е било оборудван
процесният л.а. „Рено Меган Сценик“ на мястото, където е седяла пострадалата, последната
би изпаднала от автомобила и би получила тежката ЧМТ, довела до смъртен изход, т.е. не се установи соченото
нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата И.В.К. да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявените от ищците искове се явяват частично
основателни до размера на сумата от по 160 000,00 лв. и като такива следва да
бъдат уважени до тези размери и отхвърлени за разликата до пълния претендиран
размер.
По
обратния частичен иск с правно основание
чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
Обратният
иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния иск.
Доколкото съдът достигна до такъв извод, то следва да разгледа предявения от
ответника срещу третото лице-помагач Агенция „П.И.” обратен частичен иск с
предмет регресно вземане за изплатени обезщетения по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Съгласно
разпоредбата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, като този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е
имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора – чл.74 ЗЗД,
т.е. един от деликвентите, респ. застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач, изплатил обезщетение на пострадалото лице, има
право на регрес срещу другия деликвент/деликвенти. Всеки застраховател дължи да
заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият
при него делинквент дължи такова обезщетение. Ето защо, ако застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС причини вреди другиму, за
застрахователя възниква задължение да обезщети тези вреди в пълен размер,
независимо от това дали деликът е осъществен в съизвършителство или не. Ако този
дълг бъде погасен, застрахователят се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор /на пострадалото лице/, съгласно изричната разпоредба на чл.74 ЗЗД,
като суброгацията е в размера, съответен на вътрешните отношения, а не на
цялата платена сума. Увредените лица са имали изискуемо вземане срещу ищеца,
като погасяването на вземането в цялост освобождава настоящия ответник по
обратния иск от неговото задължение спрямо увредените
лица.
Поради изложеното, съдът
приема, че със заплащане на увредените лица на обезщетение в пълен размер,
ищецът е погасил дълга, който е имал делинквентът-ответник по обратния иск, и
суброгация настъпва – за такава част от дължимото обезщетение, каквато
съответства на степента на съпричиняване.
Ето защо е налице основание
за възникване на суброгационното право.
В тежест на ищеца е да
установи наличието на настъпило събитие – ПТП, вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ищеца и вследствие на виновно и противоправно поведение на лица, за които
ответникът отговаря, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на дупка
на пътното платно, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
задължението си застрахователят да е изплатил на пострадалите застрахователни
обезщетения. Отговорността по чл.49 ЗЗД е винаги обективна, има
гаранционно-обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение.
От приетото и описано
по-горе заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установи
безспорно и категорично, че техническите причини за настъпване на процесното
ПТП са две: движение на автомобила „Рено Меган Сценик“ при налична мокра пътна
настилка и дупки със скорост от около 120 км/ч и наличие на несигнализирана
дупка на платното за движение, респ. липса на сигнализация за ремонт в
процесния пътен участък, както и че при наличието на стандартно поставена
временна сигнализация водачът би имал техническа възможност да се съобрази с
това, да намали своевременно скоростта и да предотврати настъпването на ПТП.
Не е спорно между страните,
че пътният участък на който е настъпило процесното произшествие е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3 ал.2 Закона за пътищата /ЗП/.
Съгласно чл.19 ал.1 т.1 и чл.30 ал.1 ЗП, в качеството си на задължено лице по управлението
на пътя, Агенция „П.И.” е задължена да осъществява поддръжката му в състояние,
годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни-превозни средства. В
случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно,
съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със
знак или друго средство за сигнализиране, което се установи, че в случая не е
сторено. Отговорността на Агенция „П.И.” следва да се ангажира на плоскостта на
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по
смисъла на ЗАдминистрацията, дейностите по поддръжка и ремонт на поверените и
пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за
изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
В заключение, настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай причина за настъпване на
произшествието е както поведението на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, който
с поведението си е нарушил правилата за движение на чл.20 ал.2 ЗДвП, така и бездействието
на служителите на ответника за обезопасяване на процесния пътен участък, т.е.
налице е основание за ангажиране и отговорността на ответника.
Следва да се даде обаче
отговор и на въпроса в какъв размер е възникнало суброгационното вземане. То
възниква в размера, в който ответникът отговаря във вътрешните отношения с
другия делинквент. Този размер зависи от два факта – степен на съпричиняване между
делинквентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има такова.
Съдът приема, че степента на
съпричиняване е равна – такъв извод може да се направи от приетия и описан
по-горе механизъм на настъпване на събитието, според който ПТП е настъпило
поради наличието на несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно и
управлението на автомобила „Рено Меган Сценик“ от водача Д.П.С. с несъобразена
с пътните условия скорост. Ето защо, съдът приема, че в причинна връзка с ПТП и
смъртта на починалото лице са причинени неимуществени вреди, като отговорни за
обезщетяване на вредите в равна степен са водачът, застрахован при ищеца и
ответникът.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният обратен частичен иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъда уважен за пълния му претендиран размер.
И тъй като правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението по първоначалния иск, обратният иск следва да бъде уважен условно
– ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати, след като ищецът
по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалните
искове.
С оглед
изхода от делото и направеното искане, на
ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на сумата
от 416,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата 7571,20 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 12 800,00 лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на сумата от
162,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 10 368,00 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на ищеца по обратния иск на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща депозит за
вещо лице и сумата от 4596,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
по предявения обратен иск адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е
представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. М.Г., според
което ищецът по обратния иск е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето
дело в размер на сумата от 30 000,00 лв. без ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и
правна сложност на делото следва да бъде намалено до минималния размер или до
размера на сумата от 4596,00 лв. с ДДС, съразмерно за уважения обратен иск.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М. Г.К., ЕГН **********,
адрес: ***, и В.Т.К., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 160 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от
09.04.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 06.12.2014 г. на автомагистрала
„Хемус“, км.387, ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на дъщеря им И.В.К., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълния им претендиран размер от по 250 000,00 лв., на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 416,00 лв., представляваща разноски по делото,
а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 12
800,00 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Адв. Л.Г., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38
ал.2 ЗА, сумата от 7571,20 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
М. Г.К., ЕГН
**********, адрес: ***, и В.Т.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 10
530,00 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
по
предявения по реда на чл.219 ал.3 ГПК обратен иск Агенция „П.И.”, ЕИК********, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на З. „Б.И.”
АД, ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 100
000,00 лв., като част от общо претендираната сума от 250 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на изплащане на обезщетенията по първоначалните искове, представляваща
регресно вземане за изплатени обезщетения по застраховка „Гражданска
отговорност“ за ПТП, осъществено на 06.12.2014 г. на автомагистрала „Хемус“,
км.387, а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 4796,00 лв.,
представляваща разноски по делото, след
като З. „Б.И.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, изпълни постановеното срещу дружеството
решение по първоначалните искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: