Р Е Ш Е Н И Е №48
18.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, пред две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
Нели Събева,
Христина Марева,
като изслуша докладваното от съдия Хр. Марева, ч.т.д. № 21 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалбата на „С“ О. , срещу решение №5/09.01.2019 г. по т.д. № 2/2019 по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърден отказ № 2* от 27.12.2018г. на А. по вписванията по Заявление вх. № 2* от 20.12.2018г. за вписване в търговския регистър на промени по партидата на дружеството, произтичащи от напускането на единия от двамата съдружници, прехвърлил с договор от 10.12.2018г. дружествените си дялове на другия съдружник, който оставал едноличен собственик на капитала, както и на промени относно непаричната вноска в капитала, съгласно описанието й в учредителен акт от 10.12.2018 г.
Решението се обжалва като неправилно незаконосъобразно необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Поддържа се, че е налице нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не е изложил мотиви относно извода, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове с нотариално удостоверение в чужбина е недействителен, поради липса на заверка на съдържание. Действително нотариусът в държавата на сключване на договора не е заверил съдържанието на договора, тъй като законодателството на тази държава не познава и не урежда удостоверяване на съдържание. В този случай приложение намира нормата на чл. 61 и чл. 98 КМЧП, който определя като достатъчно условие, спазването на формата определена от правото на държавата по местоизвършването на сделката. При постановяване на съдебния акт съдът не просто не зачел тези норми, но той изцяло ги игнорирал, задоволявайки се единствено да се позове на чл. 58, т. 6 КМЧП и да направи формален, необоснован и напълно неправилен извод Излагат се доводи, че ако бъде възприета тезата на А. по вписванията, както е сторил безкритично Бургаски окръжен съд, би се стигнало до юридически и практически абсурд, договорът за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на юридическо лице учредено в България да може да се сключва само и единствено на територията на България. Нямало ограничения или забрана за сключване на договори в чужбина под страх от недействителност и изрично била предвидена възможността за удовлетворяване изискванията на българското законодателство при положение, че са спазени условията за форма определени от правото на държавата по местоизвършване на сделката.
Освен това съдът приел, че уточнението относно непаричната вноска извършено само от единият съдружник е неправилно съставен само от него учредителен акт, а отделен бил въпросът, че описанието на внесените в капитала на дружеството имоти поначало се извършва по данни към момента на апорта. Този извод на съда не бил съобразен с данните по делото. В представения актуален учредителен акт, приет и подписан от собственика на капитала С. С. Й. Щ. са посочени основанието на придобиване на имотите, оценката им и е представено пълно описание на имотите, като е премахната само забележката, че вносител на част от имотите е „С“ ЕО. , тъй като това дружество вече не е Съдружник и едноличен собственик на капитала е С. С. Й. Щ. Описанието на внесените в капитала на дружеството имоти изцяло съответства на данните към момента на апорта.
Предвид горното се поддържа, че представеният учредителен акт отговаря на изискванията на закона и не е в противоречие със записаните търговския регистър обстоятелства относно непаричната вноска и следва да бъде приет и обявен в ТР.
Предвид изложеното се иска обжалваното решение №5/09.01.2019 г. по т.д. № 2/2019 по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърден отказ № 2* от 27.12.2018 година на А. по вписванията в Търговския регистър по заявление със същият номер от 20.12.2018 г. да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно необосновано и Бургаски Апелативен съд да постанови решение, с което да отмени постановения отказ и да задължи А. по вписванията да извърши вписване на обстоятелствата, така както са заявени.
Бургаски апелативен съд, като се запозна с жалбата и делото, установи следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса.
По основателността на жалбата, Бургаски апелативен съд намира, че като краен резултат, обжалваното решение следва да се потвърди.
В решението, по жалбата на „С“ О. , против Отказ № 2* от 27.12.2018г. на А. по Заявление вх. № 2* от 20.12.2018г. за вписване в търговския регистър на промени по партидата на дружеството, произтичащи от напускането на единия от двамата съдружници, прехвърлил с договор от 10.12.2018г. дружествените си дялове на другия съдружник, който оставал едноличен собственик на капитала, както и на промени относно непаричната вноска в капитала, съгласно описанието й в учредителен акт от 10.12.2018 г., съдът е приел, че договорът не сключен в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите, извършени едновременно. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 58, т. 6 от КМЧП, че е приложимото национално законодателство по регистрация на дружеството относно договора за прехвърляне на дялове. В тази връзка е намерено, че след като договорът е сключен само с нотариална заверка на подписите на съдружниците, без в едновременно да е заварено и съдържанието му, то този договор не отговаря на изискванията на чл. 129, ал. 2 от Търговския закон. Освен това е прието, че в представеният учредителен акт, уточнението относно непаричната апортна вноска е извършено само от единия съдружник в неправилно съставен само от него учредителен акт.
Бургаски апелативен съд намира, че следва да потвърди обжалваното решение, тъй като към договора за прехвърляне на дялове между съдружниците в търговско дружество, регистрирано на територията на Република България, приложение намира нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ. Поставените в нея изисквания по отношение на дружество, регистрирано на територията на България, биха могли се изключват само и, ако представляват недопустимо ограничение на движението на лица и капитали в рамките на Съюза. Като дружество, създадено в съответствие със законодателството на България – като държава-членка, което имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, спрямо правното положение на дружеството по аргумент от чл. 54 и чл. 55 ДФЕС се прилага националното право на България - що се отнася до участието в капитала на дружеството –и по специално – на ТЗ.
Позоваването на разпоредбата на чл. 61 от КМЧП като приложима по отношение на дружеството като такова по смисъла на чл. 54 ДФЕС е неоснователно. Посочената разпоредба не намира приложение при регулирането на договори, засягащи участието в капиталови дружества в рамките на Европейския съюз, поради което спазването на формата за действителност, не се явява достатъчна предпоставка, за прекратяването и придобиването на членствени права по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ.
Съображенията в обжалваното решение относно съдържанието на учредителния акт, доколкото същият представлява волеизявление на едноличния собственик на капитала на търговското дружество, в което към момента на апортиране са били спазени изискванията за набиране на капитала, не се споделят от настоящата инстанция. Доколкото, обаче, не са налице предпоставките за вписване, поради неспазване на чл. 129, ал. 2 ТЗ, която е съобразена и не влиза в противоречие с чл. 3 от дванадасета Директива 89/667/ЕИО и чл. 3, параграфи 1 и 2 от Първа Директива 68/151/ЕИО, решенето следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5/09.01.2019 г. по т.д. № 2/2019 по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: