Р
Е Ш Е Н И Е
София, 18.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 - ти състав, в открито заседание на седми
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13905/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 288,
ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от С.В.С., ЕГН
**********, чрез адв. П.К., съдебен адрес:***, партер, против Г. Ф., ***, за сумата 180 000 лв. – частичен иск от
200 000 лв.,, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 01.09.2016 г. – датата
на изтичане на срока за произнасяне на ГФ, до окончателното изплащане на сумата
и сторените разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение с ДДС.
В исковата молба
се твърди, че на 19.07.2014 г., около 11:30-12:00 ч. П.Д.И., като неправоспособен водач,
при управление на л.а. Опел Фронтера, рег.№********по пътя от с. Коларово за с.
Първомай, при наближаване на разклона за с. Беласица се е движил с превишена
скорост 91-92 км.ч. при максимално допустима скорост от 50 км.ч., като на
кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал пътно превозно средство, което
се намирало или е наближавало от дясната му страна, а именно л.а. ВАЗ с рег.№ *******,
управляван от А.И.С., като в резултат на това е настъпил удар между двата
автомобила, вследствие на който е причинена смъртта на А.С., който е получил
несъвместими с живота увреждания.
По случая е образувано НОХД № 478/2015 г. по описа на ОС
– Благоевград, което е приключило с Присъда № 2724/18.05.2016 г. с която водача
на увреждащия автомобил е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е потвърдена от САС и ВКС.
Ищцата заявява, че е съпруга на починалия и изключително
тежко преживява загубата му. За възрастта си, съпруга й бил здрав, активен,
енергичен и бил стожера на семейството, като всички разчитали на неговата
подкрепа и грижи. Двамата живеели съвместно от 50 години и били добро и
сплотено семейство. Моралните страдания, търпяната скръб и невъзвратимата
загуба са огромни и ще я съпътстват през целия й живот.
Позовава се на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, според която Г. Ф. изплаща по застраховка „Гражданска отговорност“
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ако ПТП е причинено
от МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто
е настоящия случай.
Твърди, че е предявила претенция за плащане пред
ответника, съгласно заведена щета № 210170/31.05.2016 г., но в
законоустановения 3 - месечен срок, последният не се е произнесъл.
Представила
е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Г. Ф. оспорва предявените искове изцяло, по основание и
по размер.
Твърди, че не са представени доказателства за наличието
на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“, с оглед установяване
на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата,
при които е станало процесното ПТП.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД и не
кореспондира с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в
подобни случаи.
По тези
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани.
В хода по
същество моли съда да постанови справедливо решение, като отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски по списък
По делото е
конституиран като трето лице – помагач на ответника, на
основание чл. 219 ГПК, водачът на лекия
автомобил, м. Опел Фронтера, рег. № Е *****, П.Д.И.,
ЕГН **********,***, който, редовно
уведомено, не взема становище и не сочи доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. –
частичен иск от сумата 200 000 лв., ведно със законните последици – лихви
и разноски.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на 19.07.2014 г. на пътя от
с. Коларово за с. Първомай, при наближаване на разклона за с. Беласица, около
11:30-12:00 ч., е настъпило ПТП,, между л.а. Опел Фронтера с рег.№ Е *****,
управляван от П.Д.И., като неправоспособен водач, с превишена скорост, и л.а. м. ВАЗ, рег. № *******, управляван от А.И.С..
В резултат на катастрофата е починал водачът на л.а. ВАЗ А.И.С..
Ищцата С.С. е съпруга на
починалия А.С..
От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства
се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД № 478/2015 г. на Окръжен съд Благоевград,
П.Д.И. е признат за виновен, че на посочените дата и час пътя от с. Коларово за с. Първомай, при
наближаване на разклона за с. Беласица, е управлявал л.а. Опел Фронтера с рег.№
Е *****, без свидетелство за правоуправление и при скорост 91 – 92 км/ч/, при
разрешена такава 50 км/ч, в резултат на което е причинил смъртта на А.И.С. - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2
ЗДП, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ и чл. 54, ал. 1 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и на
основание чл. 66 НК изпълнението му е било отложено за срок от четири години.
С решение № 386/ 13.10.2016 г., постановено по ВНОХД №
654/2016 г. САС е потвърдил присъдата на ОС Благоевград. Решението на САС е
потвърдено с решение № 123/05.05.2017 г. по н.д. № 1317/2016 г.
За установяване
на претърпените от ищцата, в качеството й на съпруга на починалия пострадал, неимуществени
вреди съдът допусна разпит на свидетелката И.Г..
В показанията си
тя заяви, че за станалата катастрофа на 14.07.2014 г. е разбрала още същия ден.
А.е починал през м. октомври. Свидетелката е близка с ищцата, както и с
починалия й съпруг, познава семейството им от 50 години. Твърди, че тя е приела
станалото с голяма мъка, и до сега ходи всеки ден на гробищата. Бил е много
близка със съпруга си, между тях е имало уважение, доверие. Той е бил учтив и
добър човек. След като се е пенсионирал е започнал да отглежда праскови и
инцидентът е станал на връщане от борсата, бил е в добро здравословно
състояние. Двамата са имали три дъщери, шест внуци и двама правнуци, двете им
дъщери живеят в Петрич, а третата е в София. Според нея ищцата вече има и
здравословни проблеми вследствие станалото, ходи всяка седмица на кардиолог в
Петрич.
По делото е
представена и приета, като неоспорена от страните преписката, образувана при
ответника Г. Ф. по Щета № 21017031.05.2016 г., образувана във връзка със
станалото ПТП, по която е налице отказ от ответното дружество, по която на
25.08.2016 г. е налице отказ за заплащане на обезщетение, с мотивите, че не са
представени достатъчно доказателства относно основанието и размера за
определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл. 106, ал. 3, вр. чл.
558, , ал. 2 и чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и б. „в“ КЗ.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи ,при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Безспорно се
доказва фактът на станалата катастрофа.
Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са доказани по безспорен
начин с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която, съобразно нормата
на чл. 300 ТПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на съпруга на ищцата, като причинената смърт
е в причинна връзка с деянието.
Безспорно е също, че, вследствие смъртта на А.С., на съпругата му са
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, както се установи и от
показанията на свидетелите по делото. Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат – понесените от ищцата болки и страдания, продължили дълго
време, е в причинна връзка с противоправното деяние на виновния за ПТП-то водач
П.И., шофирал лекия автомобил със скорост от 91-92 км/ч., при максимално
разрешена 50 км/ч.
На следващо място, безспорно е и обстоятелството, че за автомобила,
управляван от извършителя на увреждането – П.И., към момента на произшествието
не е имал валидно сключена застраховка по риска „гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, Гаранционният Ф. изплаща по
застраховката „Гражданска отговорност” обезщетение за неимуществените и
имуществените вреди, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Установи се по делото, че водачът причинил
увреждането не е имал валидно сключена застраховка по риска „гражданска
отговорност” и следователно следва да се ангажира отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, възникнали вследствие на виновното
и противоправно поведение на водача П.И..
Според нормата на чл. чл. 288, ал. 5 от КЗ /отм./, размерът на обезщетението,
изплащано от Ф.а, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна
сума по задължителните застраховки, определена за годината; в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава по ал. 7, изречение първо се
изчисляват отделно, като лихва за забава се дължи от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията по реда на ал. 9.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 7 от Правилника за устройство и
дейността наГ.Ф., срокът за произнасяне по претенцията е 15 дни от датата на
представяне на всички необходими доказателства, но не може да бъде по-дълъг от
3 месеца от датата на завеждане на претенцията.Съгласно ал. 9 на същата
разпоредбаГ.Ф. уведомява увреденото лице за взетото решение и дължи лихва за
забава от датата, на която изтича срокът за, произнасяне по претенция.
Доказа се по
несъмнен начин наличието на отказ от страна на Ф.а за изплащане на обезщетение.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата, приложение следва
да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но съобразени с критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че ищцата е имала близки отношения със своя съпруг, живели
са задружно, в обич и уважение. Той е бил стожерът в семейството, оказвал й е
непрекъсната подкрепа през целия им съвместен живот – подкрепа, от която тя е
лишена завинаги. С. е понесла много тежко загубата на съпруга си и все още не
може да я преживее. Тази болка не може да отмине с времето.
По тези причини съдът счита, че, с
каквато и сума да се обезщети ищцата, то тя едва ли би компенсирала липсата на най-близкия
човек до нея, с когото са живели 50 години. Съдът, след като съобрази тези
обстоятелства, преценени, съобразно момента на увреждането и с оглед критерия
за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, приема, че за адекватна обезвреда на
претърпените от ищцата неимуществените вреди от смъртта на съпруга й е
необходима сумата 180 000 лв., така, както е поискана, и счита, че искът е
основателен и доказан за тази сума.
Искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните
последици – законната лихва, считано от 01.09.2016 г. – така, както е поискана
/пред вид произнасяне с наличие на отказ от ответника с дата 25.08.2016 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
спора на адвоката – повереник на ищцата адв.
П.К., САК, съдебен адрес:*** следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в
размер 5 930 лв. с ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.
Ф., *** да заплати на С.В.С., ЕГН **********,
чрез адв. П.К., САК, съдебен
адрес:***, партер, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя в размер 180 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 01.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Г.
Ф. да заплати на адв. П.К., САК, съдебен адрес:*** адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер 5 930 лв. с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника, на основание чл. 219 ГПК, П.Д.И., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: